№ 17019
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110103790 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „****“ ЕООД, ЕИК **** със седалище
гр.София, ул. „***“ № 79, представлявано от **** чрез адв. Г. спрямо С. Ю.А, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника били сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 16901699001 от 27.01.2018 г. и 21.05.2018 г. при общи условия и при
използване на договорен тарифен план. Въз основа на сключените договори
доставчикът на далекосъобщителни услуги издал 4 броя фактури за периода от
08.05.2018 г. до 08.09.2018 г. на обща стойност 167,19 лв. Поради незаплащане на
фактурираната стойност в срок, операторът прекратил едностранно договора за
доставка на далекосъобщителни услуги, като на 09.10.2018г. е издал и крайна фактура
№ **********. На 11.09.2018 г. процесният абонамент бил деактивиран. С договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С. Г. Груп” ЕАД вземането на кредитора към ответницата било прехвърлено,
като впоследствие бил сключен и договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп”
ЕАД и „****” ЕООД, в резултат на което се излага, че ищецът има качеството на
кредитор спрямо ответника. При горното се предявява настоящия иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 152,19 лв.,
представляваща незаплатена сума за периода от 08.05.2018г. до 08.09.2018г. по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №16901699001 от
27.01.2018г. и 21.05.2018г., сключени между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 05.07.2021г. по ч.гр.д. № 37107/2021г. на СРС, 144 с-в., която е оспорена в
срок. Претендират се и разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който
не оспорва, че е било налице валидно облигационно правоотношение между него и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за процесния период. Оспорва да е
бил уведомен за извършената цесия, като релевира и възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, поради което моли за отхвърляне на предявения
иск. Отделно от това се оспорват и представените документи по делото като се
навежда, че те не доказват наличието на цесия и вземане на това основание. Ангажират
се доказателства.
1
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно
възникнали договорни отношения между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника, период на доставяни услуги, техния обем и стойност, момента на
прекратяване на договора, наличието на валидно възникнало договорно отношение
между цедента и цесионера, уведомяване на длъжника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на вземането.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
С оглед становищата на страните съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, че за процесния
период „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД реално е доставяло
далекосъобщителни услуги по договори с кл. № 16901699001 на посочената в исковата
молба цена.
Писмените доказателства с исковата молба са допустими, относими към фактите
от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им,
поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.
Искането на ответника по чл.190 от ГПК е неотносимо дотолкова, доколкото с
него се цели да се установи идентичност на подписи, а това обстоятелство се
установява с др. доказателствени средства – експертни знания. В този смисъл искането
следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2022г.
от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа,
пишете и на ел. адрес: ********@***.*******.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3