Р Е
Ш Е Н
И Е № 359
гр. Стара Загора, 29.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на
прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 371 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „E.“ ЕООД гр. Русе против Решение
№ 394/01.06.2018 г. по АНД № 298/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания
по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът
оспорва извода на съда за формална и материална законосъобразност на
наказателното постановление. Сочи, че в решението липсват правно обосновани и
мотивирани изводи, а събраните по делото писмени и гласни доказателства не били
задълбочено и последователно обсъдени от първоинстанционния съд. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго,
с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът „E.“ ЕООД, редовно
призован, представлява се от адв. Б., който заявява, че поддържа жалбата и моли
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Ответникът
по касационната жалба – Митница Пловдив, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „E.“ ЕООД – гр.Русе
срещу наказателно постановление (НП) № 937/17.11.2017г., на началника на
Митница Пловдив, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 475/07.07.2017г., с което на „E.“ ЕООД – гр.Русе е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 25 892,72 лв. на основание чл.126, т.2 Закон за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на основание чл.124, ал.1 от същия закон
стоката, предмет на нарушението, е отнета в полза на държавата.
От фактическа страна административнонаказателното
обвинение се основава на това, че „E.“ ЕООД – гр.Русе на 07.04.2017г., превозва със
специален автомобил с ДКН **** на главен път I-5, посока гр.Стара Загора, в
района на летище Стара Загора, акцизна стока „газьол“ – немаркиран, с тегловно
съдържание на сяра, непревишаващо 0,0001%, с КН 27101943, общо 20040,8 литра, без данъчен документ по ЗАДС
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. С това деяние е посочена
за нарушена разпоредбата на чл.126, т.2 от ЗАДС.
С
обжалваното решение Районен съд Стара Загора е потвърдил НО. Прието е, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява извършването
на вмененото административното нарушение. Посочено е, че при издаване на АУАН и
НП административнонаказващия орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, като санкционният акт е издаден от компетентен орган,
обстоятелствено и описателно са изложени фактите, които се приемат за
установени, мястото и датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, по
които приема наказващия орган, че то се потвърждава. Обоснована е
законосъобразност по отношение на наложеното административно наказание.
Решението
на Районен съд Стара Загора е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
разпоредбите на 42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в мотивната част на АУАН,
съответно на НП, трябва да се съдържат обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. И докато неизпълнението на това изискване в АУАН не винаги е
свързана с опорочаване в цялост на административнонаказателното производство,
поради възможността за административнонаказващият орган да упражни правомощията
си по чл.53, ал.2 от ЗАНН, то случаите на нарушаване на законовите изисквания
относно фактическите изводи на наказващия орган винаги предопределя
незаконосъобразност на крайния санкционен акт.
В
разглеждания случай в обстоятелствената част на АУАН е прието, че на
06.04.2017г. са извършени действително доставки като за същите, на местата за
доставка са представени акцизни данъчни документи (АДД)
№0000000002885743/21.03.2017г. и №0000000002889822/23.03.2017г. Последният
документ е с получател „E.“ ЕООД за 20 094 литра газьол – немаркиран, с
дата на получаване 23.03.2017г., но декларирано като получено с електронен
документ за получаване (ЕДП) №0021-226801 от 07.04.2017г. Посочено е, че с АДД
№0000000002889822/23.03.2017г. „E.“ ЕООД подава електронни документи за
продажба (ЕДД), както следва: за 15 000 литра с получател „A.” ООД с дата на продажба 06.04.2017г., като за същото
количество дружеството подава ЕДП от 06.04.1017г.; за 1 898 литра с
получател ЗК „X.“ с дата на продажба 06.04.2017г. като за същото количество
дружеството подава ЕДП от 06.04.2017г.; за 1 000 литра с получател ЕТ „Т.-А.Х.“,
като за същото количество дружеството подава ЕДП от 06.04.2017г.; за 2 196
литра с получател ЕТ „А.-И.П. с дата на доставка/продажба 26.04.2017, като
едноличния търговец подава ЕДД от 26.04.2017г. за количество 6 000 литра.
При тези данни актосъставителя достига до извода, че подадените от „E.“ ЕООД
ЕДД са за количество 20 094 литра, докато съгласно декларираните
количества от получателите по цитирания АДД №0000000002889822/23.03.2017г. са
доставени общо 23 898 литра неаркиран газльол, т.е. за разликата от
3 804 литра не е налице относим акцизен данъчен документ. По нататък се
приема, че на 06.04.2017г. „E.“ ЕООД е натоварил на автоцистерната 20 062
литра газьол – немаркиран по АДД с № №0000000002919298/06.04.2017г., като
същото количество от 20 062 литра газьол е доставено на същата дата на „A.
ООД, ЗК „X.“ и ЕТ „Т.-А.Х.“ със същото превозно средство. При тези данни
актосъставителят достига до извода, че АДД с №0000000002919298/06.04.2017г.,
представен на 07.04.2017г. за 20 062 литра газьол – немаркиран не е
относим за превозваната на същата дата стока.
При
изложените в АУАН множество факти обаче не става ясно защо след като по
извършените на 06.04.2017г. доставки на „A. ООД, ЗК „X.“ и ЕТ „Т.-А.Х.“ са
представени АДД №0000000002885743/21.03.2017г. и
№0000000002889822/23.03.2017г., първият от тях въобще не е коментиран от
актосъставителя. Освен това неясно защо е прието, че 20 062 литра газьол –
немаркиран по АДД с №0000000002919298/06.04.2017г. е доставен на 06.04.2017г. „A.
ООД, ЗК „X.“ и ЕТ „Т.-А.Х.“ , като малко преди това в АУАН се приема, че на
тази дата на тези търговци са действително осъществени доставки по АДД
№0000000002889822/23.03.2017г. Отделно от това сбора на доставките на A. ООД,
ЗК „X.“ и ЕТ „Т.-А.Х.“ не е 20 062 литра, както е прието в констативния
акт, а 17 898 литра. Поради това остава напълно неясно за съда откъде
актосъставителят достига до извода, че АДД с №0000000002919298/06.04.2017г.,
представен на 07.04.2017г. за 20 062 литра немаркиран газьол, не е относим
към превозваната на същата дата стока. С оглед на тези данни се налага извода,
че в случая не са изпълнени изискванията по чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като освен
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, контролния
орган следва максимално да ги конкретизира откъм фактически обстоятелства в
съответствие с установеното по административнонаказателната преписка до този
момент, а в случая това не е направено.
Вместо да констатира и отстрани този порок наказващият орган е
издал атакуваното наказателно постановление, като е пренесъл фактическата
обстановка такава, каквато е отразена в АУАН. Обстоятелствената
част на НП представлява механично възпроизвеждане на съдържанието на АУАН. А по силата на
чл. 52-55 от ЗАНН наказващият орган е длъжен след като разгледа преписката да
изложи собствените си съображения по въпросите осъществен ли е състав на
административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител, каква е
точната правна квалификация на нарушението, подлежи ли нарушителят на
административна санкция и как следва тя да се индивидуализира по вид и размер.
Следователно в съдържанието на НП е необходимо да бъдат описани онези факти и
обстоятелства, които органът /а не актосъставителят/ е приел като релевантни за
наличието на съставомерно деяние, защото самото НП представлява
правораздавателен акт при
осъществяване на административно-наказващата дейност на държавата. С неизпълнението на така очертаните
изисквания административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, което обективно води до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице поради липсата на яснота защо извършеното от „E.“ ЕООД ЕДД, освен от актосъставителя е прието за административно
нарушение и от наказващия орган.
Посочената неяснота е довела и до недоказаност на
административнонакаателното обвинение, тъй като нито от констативния, нито от
санкционния акт се разбира защо е прието, че АДД с
№0000000002919298/06.04.2017г., представен на 07.04.2017г. за 20 062 литра
немаркиран газьол е неотносим за превозваната на същата дата стока.
Въззивния съд е постановил решението си без да
съобрази посочените нарушения при изготвянето на обжалваното НП. Като не ги е
констатирал районният съд е постановил акта си в нарушение на материалния закон
– касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което решението му подлежи на отмяна наред с
потвърденото наказателно постановление.
Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ОС
на колегиите на ВАС по тълкувателно дело №7/2008г. по описа на ВАС,
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
С оглед на това, искането на процесуалния представител на ответника по касация
за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид
изложеното настоящия състав счита, че не следва да се обсъждат другите наведени
оплаквания за материална незаконосъобразност на решението и на потвърденото с
него НП.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 394/01.06.2018г. по а.н.д № 298/2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №937/17.11.2017г., издадено от Началника на Митница
Пловдив..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на „E.“ ЕООД гр. Русе, направено чрез процесуалния му представител, за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.