Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр.
София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен
състав, в открито заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.
съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова
разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно
гражданско дело № 4915 по описа на съда за 2021 година.
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска В.С.Н., чрез
назначения му особен представител адв. А.С., срещу
решение № 20050638 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 44959/2016 г. на СРС, ГО, 64
състав, в частта, с която е уважен предявеният от К.С.М. срещу В.С.Н.
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и е намалено с 2/9 ид.ч.
извършеното от С.Б.Н. в полза на В.С.Н. дарение на
½ ид.ч. от ап. № 127, находящ
се в гр. София, ж.к. *****, обективирано в
нотариален акт № 95 от 08.04.1994 г., т. XI, н.д. № 7892/1994 г. по описа на нотариус Ч.Б., и на К.С.М.
е възстановена 1/9 ид.ч. от имота, както и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 641 лв. разноски по делото.
С въззивната
жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал.
1 и чл. 31 ЗН, както и поради необоснованост на извода на съда, че към датата
на смъртта на наследодателя С.Н. не е имало движими вещи (бижута и други
ценности), нефигуриращи в публични регистри, чиято стойност да се включи в
наследствената маса, въз основа на която се определя разполагаемата част на
наследника със запазена част. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване на
дарението на ½ ид.ч. от процесния
имот с 1/9 ид.ч., вместо с 2/9 ид.ч.
Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В отговора на въззивната жалба, подаден от К.С.М., чрез адв. Е.К.-Д., се поддържа правилност на обжалваното решение
и неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението на районния
съд и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Решението е влязло в сила в
останалата част, като необжалвано.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната
част и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн.
чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното
от СРС и като съобрази доводите във въззивното
производство, съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от
извлечение от акт за смърт № 0162/02.03.2016 г. и от удостоверение за
наследници изх. № УГ01-5602/25.05.2016 г., издадени от Столична община – район
„Надежда“, се установява, че С.Б.Н. е починал на 02.03.2016 г. и е оставил за
свои наследници децата си Б.С.Н., К.С.М. (ищца) и В.С.Н. (ответник).
Установява се от нотариален
акт № 95 от 08.04.1994 г., т. XI, н.д. № 7892/1994 г. по описа на нотариус Ч.Б.,
че преди смъртта си наследодателят С.Б.Н. е дарил
на сина си В.С.Н. собствената си ½ ид.ч. от
ап. № 127, находящ се в гр. София, ж.к. *****.
От приетите като писмени
доказателства удостоверение от Служба по вписванията към Агенция по вписванията
за извършени в периода 01.11.1990 г. – 03.12.2019 г. вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на С.Б.Н., удостоверение от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, МВР за регистрирани към 26.11.2019 г. на името на С.Б.Н. МПС и от
представени справки от банки за открити/закрити сметки и наети банкови
касети/трезори от С.Б.Н., се установява, че към датата на смъртта си
(02.03.2016 г.) С.Б.Н. не е разполагал с недвижими имоти, моторни превозни
средства и парични влогове. Неоснователно е твърдението на въззивника,
че към датата на смъртта си С.Н. е разполагал с движими вещи (бижута и други
ценности), нефигуриращи в публични регистри. Във връзка с това свое твърдение
ответникът не е ангажирал никакви доказателства, въпреки дадените от районния
съд, с доклада по чл. 146 ГПК, указания на страните, че трябва да посочат
всички известни им имущества и задължения на наследодателя им С.Б.Н. към
момента на смъртта му, като представят доказателства за същите.
При тези данни настоящият
състав приема следното от правна страна:
Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени
разпореждания е самостоятелно субективно потестативно
право. То се упражнява чрез конститутивния иск по чл.
30, ал. 1 ЗН, който може да бъде предявен само от наследници с право на
запазена част. Такива, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, са низходящите, родителите
или съпругът на наследодателя. Когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон,
необходимо е той да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН).
При предявен иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена
с универсално завещателно разпореждане, не се
образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на
запазената част. При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазена част от наследството, накърнена с дарение или завет, се образува маса
по чл. 31 ЗН, за да се определи размерът на разполагаемата и запазена части и
да се прецени накърнена ли е запазената част. Когато обаче наследодателят се е разпоредил с
един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено
в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в
наследството не са останали нито активи, нито пасиви, не се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената
част. Това е така, защото и в тази хипотеза липсват свободни имущества, от
които лицата по чл.28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. В този смисъл са
и цитираните от районния съд решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012
г. на ВКС, II г.о. и решение № 229 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на
ВКС, II г. о.
В случая е предявен иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена с извършено от
наследодателя дарение на ½ ид.ч. от недвижим
имот – апартамент. Искът е предявен от наследник по закон с право на запазена
част – ищцата е низходяща (дъщеря) на наследодателя С.Н.. Ответник по иска е друг
наследник по закон (син на С.Н.), поради което ограничението на чл. 30, ал. 2 ЗН не важи. Наследствена маса по чл. 31 ЗН не следва да се образува, тъй като с
процесния договор за дарение наследодателят се е
разпоредил в полза на ответника с цялото включено в наследството имущество и след
смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищцата възлиза на 2/9 от
имуществото на наследодателя. Това е така, защото след смъртта си същият е
оставил за законни наследници трите си деца. Запазената част на тримата
низходящи е общо 2/3 от имуществото на наследодателя, а на всеки от тях - 2/9 ид.ч. от същото (2/3 : 3). Затова на ищцата следва да бъдат
възстановени запазените й 2/9 части от наследството на баща й С.Н.,
съставляващо дарената 1/2 ид.ч. от процесния имот – тоест 1/9 ид.ч.
(2/9 от ½ ид.ч.), като дарението бъде намалено
с 1/9 ид.ч.
Неотносимо към спорния предмет е направеното с отговора на въззивната жалба възражение на ответника за придобиване по
давност на апартамента. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се разрешава спор за
собственост – не се установява със сила на пресъдено
нещо принадлежността на правото на собственост върху дарения имот,
съсобствениците и размерите на дяловете им, а се цели намаляване на дарствени и завещателни
разпореждания до размера, необходим за допълване на запазена част на ищеца от
наследството.
Поради съвпадение между
изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното
решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото и
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът В.С.Н. ще
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата К.С.М.
направените от последната разноски пред настоящата инстанция. Претендират се
300 лв. заплатен депозит за особен представител и 600 лв. адвокатско
възнаграждение. Възражението на въззивника за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Същото е в размер под минимално предвидения в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, редакция ДВ бр. 68/2020 г.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване, тъй като към
предявяване на иска през 2016 г. пазарната стойност на апартамента, предмет на процесния договор за дарение, е била 91400,10 лв. (съгласно
заключението на съдебнотехническата експертиза), а на
1/9 ид.ч. от същия – 10155,57 лв.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20050638 от 23.02.2021 г. по гр.д. №
44959/2016 г. на СРС, ГО, 64 състав, в частта, с която е уважен
предявеният от К.С.М. срещу В.С.Н. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като е намалено с
2/9 ид.ч. извършеното от С.Б.Н. в полза на В.С.Н. дарение
на ½ ид.ч. от ап. № 127, находящ
се в гр. София, ж.к. *****, обективирано в нотариален
акт № 95 от 08.04.1994 г., т. XI, н.д. №
7892/1994 г. по описа на нотариус Ч.Б., и на К.С.М. е възстановена запазената й
наследствена 1/9 ид.ч. от имота, както и в частта
за разноските.
В останалата част решението е
влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К.С.М., ЕГН **********, сумата 900 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.