Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1380 21.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
на дванадесети октомври
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело
№ 1325 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на С.М.М.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-001156/12.06.2020 г. на полицейски инспектор
към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“, считано от 11.06.2020 г., на осн.чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
несъответствието й с целта на закона и липса на материалните предпоставки за
издаването й. Твърди се също, че заповедта е издадена от некомпетентен орган,
поради което е нищожна, както и че в същата не е посочено за коя конкретна
хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП се налага ПАМ. Иска се отмяна на акта.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Не сочи доказателства и не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата –
полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ Бургас, ОД МВР Бургас, не изразява
становище по същата. Представя административната преписка по случая. В с.з. не
се представлява, редовно уведомен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 6 месеца, считано от 11.06.2020 г. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 11.06.2020 г. около 15,00 часа в гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“ до бл.15 в посока към ул. „Г. Попаянов“, л.а. „Ауди“ А8 с рег.№
А1531НС, собственост на жалбоподателя С.М.М., е бил управляван от
неправоспособен водач – лицето С. Й. Б., след като същият е лишен от право да
управлява МПС по административен ред съгласно НП № 18-0769-006360/12.03.2019 г.
на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 14.02.2020 г.
С обжалваната заповед за налагане на
ПАМ е прекратена регистрацията на управляваното ППС за срок от 6 месеца и са
отнети регистрационните табели с № А1531НС и свидетелството за регистрация на
МПС № *********.
На водача С. Й. Б. е съставен за
нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП АУАН № 20-0769-002173/11.06.2020 г.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Същият не оспорва, че
процесното МПС, негова собственост, е било управлявано на 11.06.2020 г. от
неправоспособен водач – С. Й. Б., след като същият е бил наказан по
административен ред с НП № 18-0769-006360/12.03.2019 г. на Сектор „ПП“ Бургас,
влязло в сила на 14.02.2020 г., както и не представя доказателства за оборване
на фактическата обстановка, възприета в заповедта.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 15.06.2020 г., а жалбата е подадена на 29.06.2020 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори
от ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП. В този
смисъл, процесната заповед
се явява издадена от компетентен орган - полицейски
инспектор в Сектор „Пътна полиция“ Бургас, ОД МВР Бургас, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се
налага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство“, в следните случаи: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай в диспозитивната част на заповедта
за налагане на ПАМ е изписана хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, като
изложените обстоятелства като мотиви в заповедта напълно кореспондират с така
дадената квалификация на нарушението. От друга страна, в достатъчна степен
става ясно за кое от предложенията по чл. 171, т.2а, б.“а“ се касае в случая, доколкото
детайлно са описани фактите в мотивната част на заповедта. Поради това, не може
да се приеме, че не е ясно за какво нарушение на ЗДвП е наложена ПАМ на
жалбоподателя, нито може да се приеме, че му е ограничено правото на защита,
тъй като лицето се брани срещу фактите, които в случая са достатъчно ясно
описани. Тези факти дори не са оспорени от жалбоподателя, като е безспорно, че
същият е собственик на МПС с рег.№ А1531НС, което на процесната дата е било
управлявано от С. Й. Б. – неправоспособен водач, след като същият е лишен от
право да управлява МПС по административен ред съгласно НП №
18-0769-006360/12.03.2019 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 14.02.2020
г.
С оглед на това, налице е фактическото и правно основание
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Отделно от това, нарушението
на водача по чл.150а ЗДвП /която разпоредба въвежда задължение за водачите да
не управляват МПС, след като са лишени по административен или съдебен ред от
право да управляват МПС/ е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща
материална доказателствена сила до установяване на противното съгласно чл.189,
ал.2 ЗДвП. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства, с които да обори материалната доказателствена сила на АУАН,
поради което съдът приема, че отразеното в него съответства на действителното
фактическо положение.
Съгласно чл. 172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл. 171,
т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171,
т. 2а се изземват и табелите с регистрационен
номер. Именно това е сторил органът с издадената заповед за налагане на ПАМ,
като е иззел СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на 11.06.2020 г. – датата на
съставяне на АУАН на лицето, управлявало процесното МПС. Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта, като същият е в предвидения от закона минимум от 6 месеца, в съответствие
с разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Страните
не са претендирали присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.М.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001156/12.06.2020 г.
на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 11.06.2020 г., на
осн.чл.171, т.2а ЗДвП.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: