Р Е Ш Е Н И Е
№953/13.5.2021г.
Град Пловдив, 13.05.2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 502
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е във връзка с решение № 2447 от 23.02.2021
г., постановено по адм. дело № 9726/2020 г. по описа на Върховен
административен съд, Второ отделение, и по жалба на М.Д.Ж. *** срещу заповед № РД-19-441
от 16.05.2019 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Дървен навес – разположен в
северната част“ на имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, одобрени
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на AГКК, УПИ ****,
кв.150-нов, 324-стар по плана на Централна градска част – град Пловдив, одобрен
със заповед № 1155 от 29.11.1982 г., с адрес ул*****, град Пловдив, извършен
без одобрени проекти, без разрешение за строеж.
Според жалбоподателката оспорената заповед е
незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се възприетото от органа, че процесният дървен
навес е нов строеж от пета категория, като се твърди, че представлява строеж от
шеста категория, поради което и тъй като се касае за допълващо застрояване по
чл.46, ал.1 ЗУТ, за него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване
на разрешение за строеж. Твърди, че посочените в оспорената заповед фактически
основания не отговарят на действителната фактическа обстановка, поради което и
същата се явява нищожна. Алтернативно, в случай, че се приеме, че спорният
строеж е незаконен, се претендира същият да е търпим в условията на § 16, ал.1
или ал.2 ПЗР ЗУТ. Иска се отмяна на оспорената заповед. Допълнителни
съображения са изложени в писмени защити. Претендира разноски за всички съдебни
инстанции съгласно представен списък.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, като се присъдят
разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Заинтересованата страна Г.И.Т. изразява
становище за основателност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването
на жалбоподателката от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен
срок от връчване на оспорената заповед (л.10 от адм. дело № 2356/2019 г.).
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по
реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателката, съгласно нотариален акт № 81 от 16.05.1994 г.
(л.27-28
от адм. дело № 2356/2019 г.) е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в град
Пловдив, ул. „*****, 2/3 идеални части от общите части на сградата, както и 2/3
идеални части от дворното място. Съсобственик в имота е и Г.И.Т. съгласно нотариален
акт № 125 от 31.05.1976 г. (л.25 от адм. дело № 2356/2019 г.) и нотариален акт № 181 от 26.11.2001
г. (л.43
от адм. дело № 2356/2019 г.), който е собственик на сутеренния етаж от сградата, както и на 1/3 идеални
части от дворното място.
На 01.02.2019 г. работна група от длъжностни лица при
район „Централен“, Община Пловдив, във връзка с постъпили заявления в
администрацията, е извършила проверка на място и по документи на имот с идентификатор
****по КККР на град Пловдив, представляващ УПИ ****, кв.150-нов, 324-стар по
плана на Централна градска част – гр. Пловдив, с адрес: ****. На място е установено, че стара паянтова постройка в
северната част на имота, граничеща с имот с пл.№ ***, е съборена, изпълнена е
нова дървена конструкция – навес с приблизителни размери 2,55 м/2,60 м, долепена
до сградата с идентификатор 56784.522.686.1. Конструкцията е изпълнена от
дървена носеща конструкция – ребра, покрити с дървена обшивка и покривна
облицовка, стъпила върху четири вертикални колони с приблизителни височини 2,40
м, 2,40 м, 2,80 м, 2,80 м, изпълнени от плътна тухла. Извършеното строителство
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ и за него не са представени
строителни книжа (одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж,
акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво), същото
е в противоречие с действащия ПУП на кв.150-нов по плана на ЦГЧ на гр.Пловдив.
Констатациите са обективирани в констативен протокол от 01.02.2019 г. (л.65 от
адм. дело № 2356/2019 г.).
Въз основа на констативния протокол е издаден
констативен акт № 15 от 25.02.2019 г. (л.13-15 от адм. дело № 2356/2019 г.), в който е описано извършеното
строителство по идентичен с констативния протокол от 01.02.2019 г. начин и
същото е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ. Проверяващите
са констатирали, че за строежа не са представени строителни книжа – одобрен
инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и
протокол за определяне на строителна линия и ниво. Констативният акт е връчен на
жалбоподателката (известие за доставяне -- л.17 от адм. дело № 2356/2019 г.) и на 14.03.2019 г. е подадено
писмено възражение (л.11-12 от адм. дело № 2356/2019 г.).
Въз основа на съставения констативен акт № 15 от 25.02.2019
г. и като са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателката, е издадена
оспорената заповед № РД-19-441 от 16.05.2019 г. – предмет на настоящото съдебно
производство. Кметът на район „Централен“ е приел, че процесният строеж е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за
строеж, не може да се характеризира като търпим по смисъла на § 127, ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ и § 16 ПР
ЗУТ, защото не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки за
нейното приложение, т.е., налице е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1 и 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ, поради което и
на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, във
връзка с чл.148, чл.157 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, е наредено неговото премахване.
Представените в хода на първоначалното съдебно
производство от жалбоподателя писмени документи (л.6-7, л.42-43, л.112-115 от
адм. дело № 2356/2019 г.) не са нови и касаят правото на собственост върху
процесния УПИ ІХ-685, кв.150-нов, 324-стар по плана на Централна градска част –
град Пловдив, част от тях са събрани като писмени доказателства още в хода на
производството по издаване на оспорената заповед и са част от административната
преписка, а останалите не са относими към настоящия правен спор, доколкото в
случая не се спори чия е собствеността върху имота, в който е изграден процесният
строеж.
Видно от представеното от ответника в хода на
първоначалното разглеждане на делото становище изх. № 94012-24302/41 от
18.12.2019 г. на главния архитект на район „Централен“, строеж „Дървен навес –
разположен в северната част“ на имот с идентификатор ****е извършен след 2001
г., не е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите на ЗУТ и не попада в условията за търпим строеж на §
127, ал.1 ПЗР ЗИД на ЗУТ (л.87 от адм. дело № 2356/2019 г.).
В хода на съдебното производство по адм. дело
№ 2356/2019 г. по искане на жалбоподателя е допуснато извършване на
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени
доказателства.
Вещото лице след запознаване с наличните по
делото доказателства, извършен оглед на място и проверка в техническата служба
на Община Пловдив, район „Централен“, е установило, че процесният навес не е
нанесен в кадастралните планове преди и след 1971 г. с размери и площ, каквито има
в момента на място. На същото място в кадастралните планове от 1973 г. и 1982 г.
е нанесена паянтова сграда с Г-образна форма, долепена до жилищната сграда в
имота и до двете граници с имотите от североизток и северозапад. В кадастралния
план от 1954 г. такава сграда изобщо не е отразена. Тъй като паянтовата сграда
е нанесена и в кадастралната карта от 2009 г., от всички писмени доказателства
според експерта може да се предположи, че тя е строена след 1954 г. и преди
1973 г., а частично съборена след 2009 г., но точно кога е била съборена част
от нея, вещото лице не може да установи.
Вещото лице е констатирало, че по делото е
приложено писмо № 1790 от 09.11.1971 г. от ГНС Пловдив до Д.Ц.Ж., с което е
разрешен „ремонт на съществуваща постройка в североизточната част на двора на ****,
без увеличение на обема й“. Към 1971 г. действащ план е КРП, одобрен със заповед
№ 4121 от 27.07.1954 г., в кадастралната основа на който няма нанесена
съществуваща сграда в североизточния ъгъл на имота, като остава неясно коя сграда
се има предвид в писмото, поради което в сферата на предположенията е, че става
въпрос за постройка, ненанесена в плана. Такава сграда е показана в следващия
КРП, одобрен със заповед № 717 от 20.09.1973 г. Експертът обаче не може да
отговори на въпроса кога е реализиран разрешеният с писмо от 09.11.1971 г. ремонт.
Констатирано е от вещото лице също, че между обема
на паянтовата постройка, показана като съществуваща в плановете от 1973 г.,
1982 г. и кадастралната карта, и обема на настоящия дървен навес има значителна
разлика. Паянтовата постройка е с Г-образна конфигурация, допряна до жилищната
сграда в имота и до две имотни граници от североизток и от северозапад. Навесът
е допрян до жилищната сграда и до границата от северозапад, но отдалечен от
североизточната граница. Нанесената в плановете паянтова постройка е с площ 17
кв.м, а навесът е с площ 6,25 кв.м. Местоположението на навеса показва, че той
попада в част от площта на постройката.
Според вещото лице, ако в писмото от
09.11.1971 г. се има предвид паянтовата постройка в северния ъгъл на имота,
отразена в плановете от 1973 г., 1982 г. и кадастралната карта, навесът попада
под площта на тази постройка, поради което може да се приеме, че обхватът на
установеното строителство в констативния акт към обжалваната заповед като
конфигурация и площ е част от тази паянтова постройка.
Според вещото лице съгласно категоризацията
на строежите по чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ ЗУТ процесният навес представлява
строеж от пета категория като строеж от допълващо застрояване. За да е шеста
категория, строежът трябва да е постройка със селскостопанско значение в
селата, поради което и по метода на изключването се приема, че процесният
строеж е такъв от пета категория.
Вещото лице е установило, че процесният
дървен навес не е построен на калкан със сграда в съседен имот, а е долепен
само до жилищната сграда в имота. Според вещото лице процесният строеж не може
да се определи като „преместваем обект“ по смисъла на т.80 от § 5 ДР ЗУТ, тъй
като се състои от вертикални елементи – 4 броя тухлени колони и монтирана върху
тях дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, като неговите
вертикални носещи елементи не могат да се отделят от повърхността и да се
преместят в пространството.
Вещото лице е установило още, че в действащия
ПУП – ЗРП, както и във всички предходни вече обезсилени планове, не е
предвидено допълващо застрояване в процесния имот. В окончателния проект на ПУП
– ПРЗ и СПН за ЦГЧ на град Пловдив, съобщен по реда на чл.128, ал.1 ЗУТ в ДВ,
бр.70/03.09.2019 г., също не е предвидено допълващо застрояване.
Вещото лице посочва още, че по делото не са
представени декларации от жалбоподателката или други лица, в които да се твърди
конкретна година на изграждане на процесния навес във вида, в който той се
констатира към настоящия момент – с размери 2,53 м/2,47 м и площ 6,25 кв.м. Според
вещото лице вероятно свидетелката П. говори за паянтовата постройка, неотразена
в плана от 1954 г. и отразена за пръв път в плана от 1973 г., но тази постройка
е имала площ от 17 кв.м според КККР на град Пловдив от 2009 г., а процесният
навес е с площ 6,25 кв.м. Вещото лице твърди, че огледът на място не е
потвърдил физическото съществуване на навеса в продължение на 65 години, а
видимо той е на по-малко години, липсва информация и за ремонта, разрешен през 1971 г., дали е извършен, кога е извършен
и в какво се е изразявал. Хипотетично според вещото лице, ако се приеме, че
паянтовата постройка е ремонтирана през годините и нейната площ е намалена до
6,25 кв.м, при обявяването на плановете от 1973 г. и 1982 г. и на кадастралната
карта е следвало да са подавани възражения за грешка в плана с искане за
отразяване на действителното състояние на имота, за което няма данни да е било
сторено. От събраните по делото данни според вещото лице не може да се направи
категоричен извод за времето на извършване на строителството на процесния
дървен навес с размери 2,53 м/2,47 м и площ 6,25 кв.м.
Според вещото лице, понеже навесът е
отдръпнат на разстояние, което варира от 1,58 м до 1,67 м, от плътната ограда
по границата със съседния имот и височината на навеса до стрехата е 2,30 м
(по-малко от 2,50 м), а разстоянието до североизточната граница към съседния
имот по закон изисква най-малко 3,00 метра, разположението на процесния навес
не е допустимо по правилата на ЗУТ.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице не се установяват нови факти от значение за спора, защото видът на навеса
и измененията в кадастралния и регулационния статут на имота са изяснени
напълно в производството по издаване на оспорената заповед. В заключението на
вещото лице тези факти са потвърдени и обяснени по-подробно за разлика от
обстоятелствената част на констативния акт и на заповедта. Т.е., със
заключението на вещото лице единствено се потвърждава правилността на
констатациите на контролните органи от общинската администрация, което от своя
страна прави недоказано и неоснователно възражението на жалбоподателката за
неправилност на фактическите констатации.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите М. П. и Р. Ж., брат на жалбоподателката. Съдът кредитира
показанията на свидетелката П., но намира, че същите са прекалено общи и неконкретни
и не установяват никакви факти от значение за настоящия спор. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Ж.поради близките родствени отношения с
жалбоподателката, което прави показанията необективни, а от друга страна те се
явяват изолирани и некореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Показанията на свидетелите Р. П. и Б. С. не
следва да бъдат коментирани, доколкото касаят извършването на двете проверки на
място, на първата от които на 01.02.2019 г. е присъствал свидетелят П.в, а на
втората на 25.02.2019 г. е присъствал свидетелят Стаматов.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. От представена заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета на
Община Пловдив (л.29-30 от адм. дело № 2356/2019 г.) е видно, че органът по
чл.225а, ал.1 ЗУТ при нормативно предвидена за това възможност е делегирал правомощията
си по издаване на заповеди от категорията на оспорената на кмета на район
„Централен“ и в обхвата на цялата територия на район „Централен“ при Община
Пловдив. Следователно именно кметът на район „Централен“ е компетентният орган,
който следва да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от пета
категория, т.е., оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Процесният строеж представлява строеж от пета категория, посочена
в констативния акт и в заповедта – пета категория съгласно критериите на
чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ ЗУТ – строежи от допълващото застрояване, извън тези
по шеста категория. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за
неправилно определяне на категорията на строежа, доколкото и констатациите на вещото
лице потвърждават правилността на този извод на административния орган.
Строежът не може да бъде квалифициран като такъв от шеста категория, защото не
попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 ЗУТ. Единствено в тези случаи според нормата на чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ строежите
могат да бъдат квалифицирани като строежи от шеста категория.
Не се споделя възражението на жалбоподателката, че
процесният строеж попада в хипотезата на чл.147, ал.1, т.1, във връзка с чл.46,
ал.1 ЗУТ, защото не покрива характеристиките по чл.46, ал.1 ЗУТ в действащата
към момента на издаване на оспорената заповед редакция (ДВ, бр. 65 от 2003 г.),
т.е., да представлява лятна кухня или лека постройка за отоплителни материали и
инвентар, кладенец, чешма, септична яма или временна тоалетна.
Не се споделя възражението на жалбоподателката за допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената
заповед. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл.223,
ал.2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в настоящия случай е спазена.
Оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт № 15 от 25.02.2019 г., съставен от
служители на район „Централен“, Община Пловдив, от отделите по контрол на
устройството на територията и по контрол на строителството и е връчен на
жалбоподателката лично срещу подпис. Тъй като именно този констативен акт е актът,
с който се поставя началото на производството по издаване на оспорената заповед,
следва да се приеме, че административният орган е изпълнил задължението си да
информира собственика на строежа за започналото производство и за възможността
да се запознае с констатациите, да направи своите възражения, бележки и
доказателствени искания и да представи доказателствата, с които разполага, от
което право на участие в административното производство жалбоподателката се е
възползвала, като е представила писмено възражение. Вярно е, че кметът на район
„Централен“ не е изпълнил задължението си по чл.26 АПК да даде информация за
датата, до която ще бъде издадена заповед за премахване, но с оглед на
обстоятелството, че самата заповед е съобщена лично на жалбоподателката и по този
начин е гарантирано правото й на съдебно обжалване, съдът намира, че
допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не може да
бъде квалифицирано като съществено и не представлява самостоятелно основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Що се касае до откритото производство по оспорване
автентичността и верността на констативен акт № 15 от 25.02.2019 г., съдът
намира, че при доказателствена тежест за жалбоподателката да установи фактите,
въз основа на които може да се направи подобен извод, такова пълно насрещно
доказване тя не успя да проведе. В този смисъл и предвид факта, че
констативният акт е официален документ, който се ползва с материална
доказателствена сила, съдът е длъжен да се съобрази с тази негова
доказателствена сила.
Спазено е и изискването за форма. В достатъчна степен ясно
и точно е описан строежът, който следва да се премахне, и защо е квалифициран
като незаконен. В имота си жалбоподателката има само един навес, представляващ
според констативен акт № 15 от 25.02.2019 г. и според свидетелските показания дървена конструкция, изпълнена от
дървена носеща конструкция – ребра, покрити с дървена обшивка и покривна
облицовка. В този смисъл оспорената заповед отговаря напълно на изискванията на
чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да има всеки
индивидуален административен акт.
Процесният строеж е
квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, съгласно
които норми строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. В случая, тъй като се касае за строеж от
допълващото застрояване, за който не е необходимо одобряването на инвестиционни
проекти съгласно чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ, следва да се приеме, че процесният
строеж е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж.
Представеното писмо № 1790 от 09.11.1971
г. на ГНС Пловдив не налага друг извод, защото от събраните по делото
доказателства не може да бъде установено по безспорен начин извършен ли е
разрешеният ремонт, кога е бил извършен и в какво се е изразявал. Постройка
и/или навес в обема, в който е констатиран при извършената проверка на място с
размери 2,53 м/2,47 м и площ от 6,25 кв.м не е отразен в северната част на имот
с идентификатор ****по КККР на град Пловдив. От заключението на вещото лице се
установява, че такава постройка не е показана в нито един от кадастралните
планове от 1954 г., 1973 г. и 1982 г., както и в кадастралната карта, а на
негово място е показана паянтова сграда с площ 17 кв.м и Г-образна форма,
допряна до североизточната и до северозападната имотни граници, както и до
жилищната сграда в имота. Т.е., в случая се касае за извършен нов строеж, за
който няма издадено разрешение за строеж.
От събраните по делото доказателства
не може да бъде установена по безспорен начин датата на извършване на процесния
строеж – липсват декларации, в които да се твърди конкретна година на неговото
изграждане. Този спорен момент не може да бъде установен включително и от
разпита на свидетелите, тъй като процесният строеж е изграден на друго място,
различно от това, за което говорят свидетелите П. и Ж.
В действащия ПУП – ПРЗ, както и във
всички предходни обезсилени планове, не е предвидено допълващо застрояване в
процесния имот, в каквато насока е заключението на вещото лице. В окончателния
проект на ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ Пловдив, съобщен по реда на чл.128, ал.1 ЗУТ в
ДВ, бр.70 от 03.09.2019 г., също не е предвидено допълващо застрояване, каквото
безспорно се установи да е извършено от жалбоподателката, поради което следва
да се приеме, че процесния строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план.
Обстоятелството, че в оспорената заповед
са изложени изключително лаконични мотиви относно невъзможността процесният
строеж да е търпим, не влияе върху законосъобразността на самата заповед,
защото наличието на извод означава, че административният орган е извършил
задължителната проверка за наличие или липса на основание за приложение на
института на търпимост. Както от заключението на вещото лице, така и от
допълнително представеното становище от главния архитект на район „Централен“
се установява, че по действащия ПУП – ПРЗ, одобрен през 1982 г., в процесния
УПИ **** е
предвидено само запазване и надстрояване с един етаж на съществуващото
двуетажно основно застрояване без друго допълващо застрояване, а извършеното
строителство не отговаря на нормативните изисквания по ЗУТ за разстояния на
допълващо застрояване до вътрешните регулационни линии на имота, доколкото
съгласно чл.42, ал.3 ЗУТ такова разстояние би било допустимо, ако то се измерва
от допълващото разстояние до южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния УПИ при отклонение от южната посока до 45 градуса, а в конкретния
случай разстоянието се измерва до североизточната граница към съседния имот и
нормата на закона изисква най-малко 3,00 метра.
Процесният дървен навес с
констатираните на място конфигурация и площ не е нанесен в кадастралната карта
на град Пловдив, следователно той не е съществувал в този вид към 2009 г.,
когато е одобрена кадастралната карта. В този смисъл категорично не се споделя
възражението на жалбоподателката, че с оглед декларирането на имота през 1998
г. следва да се приеме, че разликата в площта на декларираното и съществуващото
на място застрояване е несъществена, в рамките на допустимата грешка.
Кадастралната карта, като последно изготвена и по определение имаща за цел да
отрази действителното положение на имотите към момента на нейното одобряване,
следва да се приеме за меродавна както по отношение на квадратурата на
съществувалата второстепенна постройка, така и по отношение на нейното
местоположение.
В този смисъл процесният строеж не е
и не може да бъде търпим строеж, защото дори да се приеме, че е извършен в
периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г., същият не е бил допустим по действащия ПУП
и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ, т.е., не е налице хипотезата на § 16, ал.2 ПР ЗУТ. Ако се приеме,
че е извършен след 2009 г., то неприложима е нормата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на
Община Пловдив сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение по
първоначалното и по настоящото съдебно производство, определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24 НПП. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Ж.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-19-441 от 16.05.2019 г. на кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: “Дървен навес – разположен в северната част“ на имот с
идентификатор ****по КККР на град Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009
г. на изпълнителния директор на AГКК, УПИ ****, кв.150-нов, 324-стар по плана
на Централна градска част, град Пловдив, одобрен със заповед № 1155 от 29.11.1982
г., с адрес: ****, град Пловдив, извършен без одобрени проекти, без разрешение
за строеж.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********,***,
да заплати на община Пловдив сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: