Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 20.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 10674 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.430 от ТЗ, вр.чл.
79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати суми, дължими по
договор за кредит за текущо потребление.
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника договор за кредит за текущо потребление на
10.04.2017 г. за сумата от 38 000 лв., който е бил усвоен. Посочва, че е
било договорено кредитът да се олихвява с преференциален лихвен процент.
Твърди, че поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски
повече от 90 дни, на основание чл. 18.2. и чл. 20. от ОУ за предоставяне на
кредити за текущо потребление във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем след получаване от страна на кредитополучателя на
покана – уведомление. Твърди, че след отнасянето на кредита в просрочие,
частични плащания по кредита не са правени. Поддържа, че към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 05.12.2019 г. не са били
погасени 7 бр. вноски. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца на основание
договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2017 г., както следва:
главница в размер на 34 920 лв., договорна възнаградителна лихва в размер
на 2 288,83 лв. за периода от 15.05.2019 г. до 04.12.2019 г.,
санкционираща лихва в размер на 37,86 лв. за периода от 15.05.2019 г. до
04.12.2019 г., законна лихва в размер на 77,60 лв. за периода от 05.12.2019 г.
до 12.12.2019 г. и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Ответникът твърди, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1,
т. 9, 10 и 20 от ЗПК. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент,
както и как е формирана възнаградителната лихва. Поддържа, че са нарушени и
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочването на
ГПР в договора е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен
– липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита, както и кои компоненти са включени в него. Твърди, че в нарушение
на съображение 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета ответницата не е получила Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение N 2 oт закона. Поддържа, че е нарушено и императивното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в договора липсва разпоредба относно наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, както и другите условия за упражняването му, в т.
ч. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.04.2017 г. между БАНКА ДСК АД, и ответника С.В., е сключен Договор за кредит за текущо потребление за предоставянето на парична сума в размер на 38 000 лв. със срок на издължаване – 120 месеца. Сумата била
преведена на кредитополучателя на 10.04.2017г., като по този начин кредитът е изцяло
усвоен /така заключението на ССчЕ/.
Съгласно т.З от договора, кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни от датата на
сключване на договора. Съгласно т.4 и т.5, кредитът се усвоява и погасява чрез
разплащателна сметка IBAN № *************с титуляр - ответника.
Съгласно т.7, падежната дата на месечните вноски е 23-то число на месеца.
Съгласно т.8, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,85% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR - 0,326%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка
в размер на 6,524%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, описани в
приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в
размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%.
Съгласно т.8.1., крайният лихвен процент не може да бъде по-малък от фиксираната надбавка.
Съгласно т.18.1. от
Общите условия към договора, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 (десет) процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно т.8.1., крайният
лихвен процент не може да бъде по-малък от фиксираната надбавка.
Съгласно т.18.1. от
Общите условия към договора, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 (десет) процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага.
С Допълнително споразумение от
19.04.2019 г. е установено, че към тази дата дългът е в размер на
35 013,21 лв., от които
главница - 33 516,33 лв. редовна
лихва - 1 445,52 лв. и
наказателна лихва - 51,36 лв. Срокът
на издължаване на кредита е определен на 120 месеца, а падежната дата е 15-то число.
Съгласно т.5 от допълнителното
споразумение, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е 10,447% годишно
или 0.029% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в
лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0,180%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 10,267%. Максималният
размер, до който може да достигне лихвеният процент, е стандартният променлив
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна Надбавка
в размер на 13,27%.
Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за
стойност 0%; а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната сгандартна надбавка. Съгласно т.7.2.1, променливият лихвен процент
се променя от два пъти в
годината, на 15 януари и на 15 юли. Промяната
се извършва съгласно стойността на използваните от Кредитора лихвен бенчмарк
или индекс и/или индикатор, обявена два
работни дни преди 15 януари и 15 юли.
При сключване на допълнителното споразумение ответницата е внесла сумата от
41,85 лв., а банката се е
отказала от наказателна лихва в размер на 51,36 лв. Остатъкът от дълга определен на 34 920,00 лв.
Установено е по делото, че последното плащане по кредита
е извършено на 19.04.2019г., с което е погасена лихва, съгласно допълнителното
споразумение /по ССчЕ – т.4/.
При това неизпълнение, на
основание чл.18.2 от
ОУ остатъкът от кредита станал изцяло
предсрочно изискуем, за което ответникът
е уведомен с исковото молба.
От заключението
/основно и допълнително/ на вещото лице по приетата ССчЕ се установява кога е
усвоен предоставения кредит, какви суми и кога са погасявани, както и размера
на дължимите по договора суми, възлизащи на 34 920.00 лева главница, 2 288.83
лева – договорна лихва, санкционираща лихва по т.18.2 от ОУ в размер на 37.86
лева , 77.60 лева – лихва за забава върху просрочената главница, такси и
разноски в размер на 120 лева във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по
договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за
престиране на такива и настъпила изискуемост
на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.18.2
от Общите условия към договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този момент е
получаване на преписа от исковата молба.
Процесният договор е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители,
съществува и специален Закон за потребителския кредит (към датата на сключване
на процесния Договор действа ЗПКр от 2010 г). Същият закон предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи на ЗЗП от чл. 143 до чл. 148,
за които съдът следи и служебно.
В настоящия случай ответникът въвежда твърдения за нищожност на
договора, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК, които
съдът намира за неоснователни.
Клаузата в договора, предвиждаща възнаграждение за
ползването на заетия ресурс под формата на възнаградителна лихва, представлява
насрещна престация за ползването на ресурса за договорения срок.
Възнаграждението по процесния договор в процентно изражение на годишна база е
остойностено на 6.85 %, като изрично в договора са предвидени условията, при
които може да бъде променян – от фактори, стоящи извън банката кредитор и
касаещи обективните промени на финансовите пазари. Възнаграждението за
ползването на заетата сума се заплаща ежеседмично като елемент на погасителната
вноска, включваща като компонент и дължимата главница. Предвид установената
защитима цел на клаузата за възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не е
уговорена във вреда на потребителя, отговаря на изискванията за
добросъвестност, тъй като размерът й е съответен на заетия ресурс и като
елемент от общия процент на разходите по заема, и е в рамките на допустимата
граница по чл.19, ал.4 ЗПК, както и не предизвиква неравновесие на правата на
търговеца и потребителя, нито накърнява добрите нрави. Клаузата е написана ясно
и съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като подробни
правила относно олихвявянето на кредита са разписани и в Раздел ІІІ от Общите
условия, подписани от кредитополучателя и неразделна част от договора за кредит.
Поради изложеното, съдът приема, че същата не е нищожна и ответникът дължи
заплащането на възнаграждението за ползването на заетата сума в уговорения в
договора размер.
По същите
съображения съдът приема, че и клаузите в договора предвиждащи
санкционираща лихва за забава и ГПР отговарят на изискванията съответно на
чл.11, ал.1, т. 9 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което тези клаузи не са
нищожни. Нещо повече – установено е по делото че независимо от уговореното в
договора, Банката е начислявала за периода след изпадане в забава до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост санкционираща лихва в размер на 10 %
върху просрочените главници, а със сключване на допълнителното споразумение се
е отказала и не претендира натрупаните до датата на сключването му
санкциониращи лихви.
Не е налице и
нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. В Раздел ІХ от Общите условия, подписани
от кредитополучателя и неразделна част от договора за кредит, подробно е
указано правото на отказ от договора за потребителски кредит.
Поради това съдът прие исковете за доказани
по основание. Установено е наличието на валидно договорно отношение между
страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 10.04.2017г., като обстоятелството, че на ответницата не е
предоставен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, не рефлектира върху
неговата действителност. Установено е изпълнение
на задълженията на ищеца по него – предоставена е парична сума, както и
неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените
срокове, поради което и на основание чл.18.2 от ОУ към Договора, кредитът е станал
за предсрочно изискуем, при което ответникът дължи непогасената част от
главницата, назаплатената договорна и санкционираща лихва, в размери, по
заключението на ССчЕ, както следва – 34 920 лева главница /падежирала и
непадежирала/, 2 288.83 лева договорна лихва за периода 19.04.2019г. до
04.12.2019г., 37.86 лева – санкционираща лихва за периода 15.05.2019г. до
04.12.2019г., както и 77.60 лева – законна лихва за периода 05.12.2019г. до
12.12.2019г. Други суми по договора не се дължат.
В настоящия процес се претендира такса за
предсрочна изискуемост в размер на 120 лева, дължима съгласно Тарифата на
Банката и начислявана на датата, на който кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. По делото не е представена Тарифата на Банката и не може да се установи
какво включва посочената такса. Поради това и съдът приема, че макар вземането
да е наречено „такса“ то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
точно обратно – изискуемостта на таксата следва факта на обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. Тази такса не се дължи заради извършени разходи, като от договора и анексите към него на става ясно какво е
съдържанието й. В случая е налице явно несъответствие между задълженията на
търговеца и задълженията на потребителя за плащане на такса за предсрочна
изискуемост, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение.
Поради това съдът прие предявените искове
за основателни в посочените по – горе размери. Претенцията за заплащане на
такса за предсрочна изискуемост следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК страните имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 2 038.34
лева – заплатени ДТ, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които
се присъждат 2 031.71 лева.
Ответникът е извършил разходи в размер на
800 лева, който съдът не намира основание да намали, от които се присъждат 2.56
лева, които следва да бъдат отнесени за погасяване на присъдените на ищцовата
страна разноски, предвид направеното от последния изявление за прихващане.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.Г.В.,
ЕГН **********, настоящ адрес ***.*************№ *************,
да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
сумата 34 920 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
10.04.2017г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва върху главницата от
16.12.2019г. до окончателното плащане, сумата 2 288.83
лева - договорна лихва за периода
19.04.2019г. до 04.12.2019г., сумата 37.86 лева
– санкционираща лихва за периода 15.05.2019г. до 04.12.2019г., както и 77.60 лева – законна лихва върху просрочената главница
за периода 05.12.2019г. до 12.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата от 120
лева – такса за предсрочна изискуемост, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********, настоящ адрес ***.*************№
*************, да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление *** 035.78
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: