Протокол по дело №114/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 80
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20223300600114
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 80
гр. Разград, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора С. С. Осм.
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600114 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР С.О..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ АТ. В. АТ. се явява лично и със служебен защитник адв.Р.В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия СТОЕВ:
Производството е по чл.64 НПК. Образувано по жалба от служебния защитник на
обвиняемия АТ. В. АТ. адв.В. против Определение на РРС от 14.04.2022 г. по чнд. №
214/2022 г.
С обжалваното определение РС-Разград на основание чл.64 НПК е взел по
отношение на АТ. В. АТ. МНО „Задържане под стража“ по ДП № 1873 Зм-34/2022 г. по
описа на РУМВР-Разград. Съдът е приел, че са налице основанията по чл.63, ал.1 НПК за
вземане на МНО „Задържане под стража“ и е приел за основателно искането направено от
прокурор от РП-Разград. Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно,
тъй като съдът не е съобразил обстоятелства, при които е извършено деянието,
1
обществената му опасност, размера на причинената вреда. Защитата излага доводи, че
взетата най-тежка мярка е несъразмерна, тъй като, ако и да са налице формалните
изисквания по НПК МНО е необоснована. Поставя под съмнение защитника и
квалификацията на престъплението с оглед обстоятелствата, при които е извършено
деянието. Искането е за определяне на по-лека МНО.
Адв.В.: Поддържаме жалбата. Няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Процесуално допустима е жалбата. Няма да соча доказателства.
С оглед становищата на страните,
СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.В.: Поддържам жалбата против определението на РС, с което по отношение на
подзащитният ми е взета най-тежката МНО.
Считам, че това определение е формално. Единствените съображения, които е
изложил първоинстанционния съд е формалните изисквания на закона да бъде взета МНО
„Задържане под стража“ без да се вникне в конкретиката и обстоятелствата, при които е
извършено деянието и обективна преценка, доколко е налице опасност да се укрие или да
извърши друго престъпление.
Аз не отричам, а и такива са доказателствата по делото, че по принцип съвсем
формално са налице изискванията на закона да му бъде взета МНО „Задържане под стража“.
Касае се за обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода. Налице е хипотезата на чл.63, ал.2 НПК с оглед съдебното минало на
обвиняемия и с оглед обстоятелството, че деянието е извършено при условията на опасен
рецидив. С оглед на това безспорно е налице презумпцията сочена в ал.1 на чл.63 за наличие
на хипотетична опасност същият да се отклони и да извърши друго престъпление. Поставям
под съмнение доколко обаче по делото са налице данни, че наистина обвиняемият е
извършил престъпление по чл.209 НК съответно с оглед съдебното му минало по чл.211.
Чисто хипотетично без да влизам по същество касае се за едно обещание обвиняемият да
изпрати някакво лекарствено средство на пострадалото лице П. Б.. В това се изразява цялото
изпълнително деяние. Отделно от това аз считам, че липсват каквито и да било
доказателства за наличие на умисъл за въвеждане в заблуждение, за създаване и
обективиране на невярна представа с оглед разпоредителни действия. Той е общувал с
приятелят, такива са данните по делото, на пострадалото лице, чрез него е уговорката да й
намери някакво лекарствено средство от Турция, съответно и да го изпрати. Видно е от
обвинението, че деянието е било извършено на 03.12.2021 г. няколко дена след това самата
пострадала е депозирала жалба, че е било измамена. В случая са били налице обективни
2
пречки той да й изпрати това лекарство. Какво обективира първоначалния умисъл, че
всички тези действия с оглед формиране на невярна представа. Първоначално разследващия
орган не е имал намерение да го задържа. Той е бил призован. В последствие, тъй като не се
е явил му е постановено принудително довеждане. Пред първоинстанционният съд той
заяви, че не се е явил, тъй като нямал обективна възможност, нямал финансови средства да
се яви. Всъщност касае се за средства за предвижване от Хасково до гр.Разград. Не всеки
човек има обективна възможност да заплати тези транспортни разходи. С оглед твърдението
прието от съда, че едва ли не имало опасност да се отклони, ами той е на пробационна
мярка, така или иначе два пъти се подписва в седмицата в съответната Пробационна служба.
Така, че това твърдение обективно е несъстоятелно. Наложена му е мярка „Забрана за
напускане на страната“. В този смисъл аз считам, че липсва опасност същият да се отклони,
още повече, че има постоянно местоживеене. Видно от материалите по делото, че тази сума
от 270лв. му е пратена на адрес с неговите имена, с неговата самоличност. Така, че се
поставя още веднъж под съмнение, доколко един човек, след като е многократно осъждан,
ако иска да измами някого с първоначално такова намерение, с такава умисъл, ще си даде
личните данни, адреса. Не отрича, че е получил тази сума. Налице са някакви обективни
пречки да не изпълни тези договорни отношения. Поставя се въпроса всяко неизпълнение на
договорни отношения непременно ли е измама. Аз твърдя, че в случая, въпреки че
първоинстанционния съд в много случаи сочи, че той е съпричастен. Въпроса е дали е имал
обосновано предположение, че той е извършител на престъплението, в което е обвинен, а не
в някакво абстрактно обвинение.
Отделно моля да имате предвид с оглед размера на измамата, става въпрос за двеста и
няколко лева. Така, че деянието не сочи тази изключителна степен на обществена опасност
дори и при наличие на обществена опасност на обвиняемия. По принцип, абстрахирайки се
от формалните изисквани на закона, тази най-тежка МНО се взема за изключително тежки
престъпления, при изключителна степен на обществена опасност на дееца, което в
конкретния казус не е налице.
Моля ви да прецените всички обстоятелства и да приемете, че не е необходимо по
отношение на обвиняемия да бъде взета тази най-тежката МНО. Имам уверение от сестра
му, че тази сума ще бъде заплатена. Моля ви още веднъж да постановите по-лека МНО.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Поддържам напълно казаното от адвокат В.. Искам да кажа
само, че не се явих, понеже наистина нямах финансовата възможност аз съм казах и на
дознателката, ние разговаряхме с нея по телефона и тя каза след като нямаш финансовата
възможност, аз съм длъжна да изпълня законовите мерки и да те обява за принудително
довеждане. Аз имах желание да дойда, но нямах финансовата възможност.
Аз сам отидох в полицията, когато разбрах, че са ме търсили и бях конвоиран от
Хасково по служебен път до тука, но сам отидох в полицията в Хасково. И съм на пробация
понеделник и четвъртък се подписвам, не съм се укривал и нямам и намерение да се
укривам, понеже имам и постоянен адрес и всичко.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна. Безспорно са налице
3
доказателства за извършена измама. Налице е вреда в размер на 270лв. Защитата твърди, че
е налице едно неизпълнено обещание, но тук следва да посоча, че първо обвиняемия на
03.12. звъни на пострадалата и обещава, че ще направи нещо и в последствие вече не вдига
телефона, не отговаря на СМС, което я е принудило от нейна страна да подаде жалба до
прокуратурата, т.е. налице е първоначално въвеждане в заблуждение какво и защо ги иска
парите, което мотивира пострадалата Б. да преведе сума към него чрез системите на Изипей.
В конкретния случай аз считам, че действително е налице въвеждане в заблуждение и
налице е и вреда с оглед съдебното минало, действително е налице опасен рецидив и
многократно е осъждан обвиняемия, има вероятност да се укрие или да се отклони, като
опасността за това се доказва от свидетелството за съдимост и от характеристичната справка
на РУ МВР - Хасково.
С оглед на това аз считам, че следва да бъде оставено в сила определението на РРС, с
което е взета МНО „Задържане под стража“.
Адв.В.: Моля да имате предвид, че той никога не е осъждан за измами. Осъждан е за
притежание на наркотични вещества. Това му е на практика съдебното минало.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ А.: Искам да кажа,
че по никакъв начин не съм се опитвал да измамя някой и затова на мое име съм я накарал
да ми прати пари, а тя какво твърди, просто не знам. Желая от съда да ми бъде променена
мярката, понеже имам постоянен адрес.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 14:19 часа с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът се произнесе с определение.
Производството е по чл.64, ал.8 НПК. Образувано по жалба на назначен защитник на
обвиняемия АТ. В. АТ. против Определение на РС-Разград от 14.04.2022 г. по чнд №
214/2022 г., с което е взета МНО „Задържане под стража“ по ДП № 1873 Зм-34/2022 г. по
описа на РУМВР-Разград.
В съдебно заседание защитника адв.В. поддържа подадената жалба. Излага доводи за
несъставомерност на извършеното от обвиняемия престъпление, за което е привлечен като
обвиняем, за липсва на доказателства за умисъл за измама. Твърди се, че не са налице
предпоставки за вземане на МНО, тъй като неявяването му пред органите на ДП се дължи на
липса на средства, а не на желание да се укрие. Изтъква се, че същият търпи пробационни
мерки, което налага явяването му два пъти седмично пред съответните органи и това наред с
взетата мярка за забрана да напуска пределите на България прави невъзможно укриването
му.
В съдебно заседание АТ. В. АТ. поддържа казаното от защитника си. Излага доводи,
че не е имал намерение да мами никого, не е извършил измама. Посочил е имената си и
адреса си за съответната парична сума изпратена от лицето подало жалба, моли да бъде
4
определена по-лека мярка.
Прокурорът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и са налице
предпоставките за вземане на МНО „Задържане под стража“, тъй като са налице
предпоставките на чл.63, ал.2 НПК.
Съставът на ОС-Разград установи следното: Подадената жалба от защитника адв.В. е
в законовия срок против подлежащ на обжалване съдебен акт е допустима. За да постанови
обжалваното определение РС-Разград е приел, че е налице обосновано предположение, че е
извършил престъплението, както и предвидената в закона презумпция по чл.63, ал.1 НПК,
която не е оборена от събраните на ДП доказателства, съответно са налице предпоставки за
вземане МНО „Задържане под стража“.
ДП № 1873 Зм-34/2022 г. по описа на РУМВР-Разград е образувано с Постановление
от 13.01.2022 г. на прокурор от РП-Разград. За това, че на 03.12.2021 г. в Разград, с цел да
бъде набавена имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П. Т. Б. и с това й
причинил имотна вреда в размер на 270лв. - престъпление по чл.209, ал.1 НК.
След това с Постановление от 23.02.2022 г. АТ. В. АТ. е привлечен като обвиняем, за
това че на 03.12.2021 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал у П. Т. Б. заблуждение и с това причинил имотна
вреда в размер на 270лв. – престъпление по чл.211 във вр. с чл. 209, ал.1 и чл.29 НК.
Постановлението е предявено на 12.04.2022 г. на А. и назначеният от същата дата
защитник адв.В.. А. е отказал да дава обяснения по същество по обвинението. Не е отрекъл
получаването на паричната сума.
От събраните в ДП материали се установява, че А. е български гражданин, роден
през 1980 г. в гр.Хасково, живее в гр.Хасково, изготвената от служител на МВР справка е
описан с негативни характеристични данни, А. не работи по трудов договор, няма
имущество, разведен е.
Съставът на ОС-Разград намира, че от събраните доказателства може да се направи
обосновано предположение, че е възможно да е извършил престъплението, в което е
обвинен. В тази посока са и писмените доказателства разписки и други, които са събрани,
показанията на свидетели, пострадалото лице, което е подало жалба въз основа, на която е
образувано ДП, както и други две лице, едно от което съжителства с пострадалата и
изготвената експертиза на подпис на разписка за получена парична сума от обвиняемия.
Съдът намира, че от посочените доказателства е възможно да се направи обосновано
предположение, то не се разколебава от противопоставена теза на обвиняемия за причината,
начина и условията, при които е предадена сумата, уговорките с пострадалото лице, тъй
като А. не дава обяснения по същество.
В производството по МНО, съдът не се произнася по наличността на доказателствата
за виновността на обвиняемия, а по възможността от тях да се направи обосновано
предположение и състава на ОС-Разград намира, че е правилна преценката на РС, че от
събраните доказателства може да се предположи, че е извършил престъпление по чл.211.
5
А. е многократно осъждан, престъпната дейност, за която е осъждан започва от 2001
година, осъждан е за престъпления против собствеността, кражби, обсебване, за
хулиганство, за престъпления по чл.354а НК, изтърпявал е наказание лишаване от свобода
последно през 2021 г.
С оглед наказанието предвидено за престъплението, в което е обвинен, то се явява
тежко умишлено. Обвинен е за престъпление извършено в условията на опасен рецидив с
оглед предходното осъждане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода и съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.56 НПК за вземане МНО, тъй като от
доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил
престъплението и с оглед лошите характеристични данни, осъжданията, липсата на трайна
трудова обвързаност са налице рискове да се укрие, да извърши друго престъпление.
Преценявайки степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата
срещу обвиняемия, здравословното състояние, за което няма данни да е влошено, семейното
положение, същият не е обвързан, няма задължения за грижи и издръжка към други лица и
събраните данни за личността на обвиняемия, съставът на ОС-Разград намира, че за
постигане целта на мерките за неотклонение по чл.57 НПК следва да се вземе МНО
„Задържане под стража“.
Съгласно чл.63 се презумира, че е налице опасност да се укрие или да извърши
престъпление след като А. е привлечен като обвиняем за престъпление извършено при
условията на опасен рецидив.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото не се установява противното.
Съдът счита, че обжалваното определение е законосъобразно. Налице са
предпоставките на закона за вземане на МНО „Задържане под стража“.
Твърденията за липса на умисъл за измама подлежат на проверка и доказване в хода
на ДП.
Съдът намира, че не може да се кредитира и безусловно твърдението, че не е се е явил
поради липса на средства. Данните от ДП са, че е връчена призовка за явяване на 09.03., че
не се е явил и е издадено постановление за принудително довеждане, съответно и изпълнено
с приложената по делото заповед за конвоиране.
Доколкото е налице обосновано предположение, че е извършил престъпление, риска
да се укрие са налице основания за вземане на МНО „Задържане под стража“. Жалбата е
неоснователна.
Поради това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.04.2022 г. по чнд. № 214/2022 г. на РС-Разград,
с което е взета МНО „Задържане под стража“ по ДП № 1873 Зм-34/2022 г. по описа на
6
РУМВР-Разград спрямо АТ. В. АТ..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:32 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7