Р Е Ш Е Н И Е № 101
гр. Силистра, 20.03.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина
Йовчева АНД № 947 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба, подписана от управителя на „С. П.“ ООД
с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.“ № …,
представлявано от Д. Д. В. против Наказателно постановление № 19-000687,
издадено на 27.11.2017 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр. С.. С оспорваното НП е наложено имуществена санкция на жалбоподателя в качеството му на
работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл.
414, ал. 1 от КТ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
В депозираната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност, поради съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че не е ясно дали отразените в акта свидетели са присъствали при
съставянето на акта или при установяването на нарушението. Твърди се, че те са
служебно зависими като служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – С.. Излага
се становище за неправилност на НП. Твърди се, че посоченото в
обстоятелствената част не отговаря на действителното положение, тъй като на
проверяващите са представени писмени доказателства, че М. е търсена няколко
пъти на постоянния си адрес за изплащане на ръка на дължимото трудово
възнаграждение, съответно няколко пъти са ѝ били изпращани съобщения да
се яви на работното си място за получаване на дължимо възнаграждение. Това
обаче не се случило. Твърди се, че същата е отказала да предостави номера на
банковата си сметка. Поради това се приема, че дружеството добросъвестно е
изпълнило задълженията си. Моли се за отмяна на процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В с.з. при редовно призоваване на жалбоподателя не се
явява представител.
За въззиваемата страна
се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва
жалбата. Изтъква, че не са налице нарушения по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и
подборно излага доводи с оглед становището си. Посочва, че участието на
служители от контролиращото ведомство не представлява нарушение на процесуалния
закон. По естеството на инициирания с жалбата спор посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да изплаща на
работника или служителя трудовото възнаграждение на два пъти всеки месец
авансово или окончателно, доколкото не е уговорено друго. Добавя, че в
систематична връзка с разглежданото правило се явява и санкционната разпоредба
на чл. 245, ал. 1 от КТ, която отново задължава с оглед и закрилата на
възнаграждението за труд работодателя да изплаща месечно не по-малко от минималната
работна заплата или 60% от брутното трудово възнаграждение, ако договорената
заплата е по-висока от минималната предвидена за страната. В този смисъл в
трудовия договор лицата са се договорили заплатите да се изплащат не по-късно
от 30-то число на месеца следващ месеца, в който е положен труда. Становището
му е, че в нарушение на установения режим трудовото възнаграждение въобще не е
платено на лицето, въпреки наличието на достатъчно факти и обстоятелства,
свързани с неговата недобросъвестност при изпълнение задължението му по
трудовото правоотношение. Изразява становище, че случая не може да бъде
квалифициран като маловажен. Посочва, че в конкретния случай работниците са
двама съпрузи, които са полагали труд в куриерската служба и на които
договорите са прекратени. Посочва, че в случая са настъпили вредоносни
последици. Това не било и първото установено нарушение, но доколкото
дружеството не било санкционирано по-рано, наказващият орган определил санкция
към минималната. В заключение моли съда да потвърди процесното НП.
Районна прокуратура – Силистра – след призоваване не
изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка, прие за установено следното от фактическа страна:
Свид. Л.М. работила четири години в „С. П.“ ООД. На
31.08.2017 г. тя получила писмо, с което работодателят ѝ я уведомил, че
прекратява трудовото правоотношение. Тъй като свид. М. имала неизплатени
трудови възнаграждения и се опасявала, че някой може да положи подпис вместо
нея във ведомостите, тя решила да депозира сигнал в “Инспекция по труда” – гр.
С. на 28.09.2017 г. В крайна сметка действително било образувано наказателно
производство, но в хода на разследване не било установено кой е положил подписи
във ведомостите. След постъпването на сигнала от свидетелката, актосъставителят
Р.П. решила да извърши проверка. На 03.10.2017 г и на следващия ден тя отишла
до офиса на куриерската служба, който се намирал в гр. С. на ул. „Ш. п.“ № ….
Офисът не функционирал. На 09.10.2017 г. в ИТ се получило писмо, чрез което
упълномощено лице предоставяло документи от работодателя. В резултат на
представените документи се установило, че между свид. Л.Й.М. и работодателя е
сключен Трудов договор № 167/17.07.2013 г. с последно изменение на 05.01.2017
г., по силата на който лицето изпълнявало длъжността технически сътрудник с
място на работа офис за куриерски услуги – гр. С.. Към момента на проверката
трудовите отношения били прекратени, видно от Заповед № 207/17.08.2017 г.,
която е връчена с писмо. Заповедта за прекратяване била получена на 31.08.2017
г. С трудовия договор страните били договорили възнаграждението да бъде
изплащано от първо до тридесето число на следващия месец, т.е. заплатата за м.
юли трябвало да бъде изплатена най-късно до 30.08.2017 г. Актосъставителят
изискала писмени обяснения от работодателя. Последните депозирали обяснение, в
което посочили, че са изпратили покана до свид. М., с което са я поканили да се
яви за изплащане на трудовите възнаграждения в офиса в гр. С. на ул. „Ш. п.“ № ….
В хода на проверката обаче актосъставителят установила, че офиса на дружеството
в гр. С. не работи, считано от 17.08.2018 г. Точно тогава били освободени двете
лица, които работили в офиса. На 17.10.2017 г. актосъставителят изискала
обяснения от свид. М.. Последната посочила, че е уведомила „С. П.“ ООД чрез
писмо за номера на банковата си сметка. Видно от обратната разписка това е
станало на 26.09.2017 г. На 18.10.2017 г. актосъставителят изпратила покана на
управителя на дружеството-жалбоподател за явяване на 23.10.2017 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. С. за съставяне на АУАН за административно нарушение
по чл. 128 т. 2 от КТ. На 24.10.2017 г. актосъставителят провела телефонен
разговор с управителя на „С. П.“ ООД, в хода на който разбрала, че поканата не
е получена. Актосъставителят изпратила последваща покана на 24.10.2017 г., с
която управителят на дружеството бил поканен да се яви на 30.10.2017 г. за
съставяне на АУАН. Тъй като управителя не се явил, АУАН бил съставен в
отсъствието на управителя. Актът е съставен в присъствието на свид. Д.Т. и
свид. Р.И.. Свидетелката Т. подписала АУАН като свидетел при установяване на
нарушението, тъй като също участвала при прегледа на документите и стигнала до
същия извод – че е налице неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2017 г.
Свидетелката И. присъствала само при съставяне на акта, но разгледала
документите за призоваването на управителя и установила, че управителя на
дружеството е редовно призован.
Актът бил съставен срещу жалбоподателя „С. П.“ ООД. В
обстоятелствената част на акта П. посочила, че при извършената проверка на
документи, предоставени от дружеството на 17.10.2017 г. с обект на контрол –
офис за куриерски услуги в гр. С., ул. „Ш. п.“ № … се установило, че е сключен
Трудов договор № 167/17.07.2013 г. между „С. П.“ ООД и Л.Й.М. за изпълнение на
длъжността „технически сътрудник“ с място на работа офис С. при условията на
пълно часово работно време и основно възнаграждение от 325 лева месечно С последващо
сключено допълнително споразумение от 05.01.2017 г. е променен размера на основното
възнаграждение на 460 лева. Посочено е също, че към момента на съставяне на
акта трудовото правоотношение е прекратено, съгласно заповед на работодателя №
207 от 17.08.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Актосъставителят П.
посочва също, че при проверка на предоставената ведомост за м. юли 2017 г. е
установено, че работодателя не е изплатил начисленото по ведомост и дължимо
възнаграждение на Л.Й.М. в размер на 419,05 лева, считано до 30-то число на м.
август, а също и до момента на съставяне на акта. Във фактите е посочено, че
тази констатация се потвърждава от дадената на 06.10.2017 г. писмена информация
от управителя, както и от допълнително снетите обяснения от Л.Й.М. на
17.10.2017 г. В обстоятелствата част актосъставителят П. посочила, че АУАН е
съставен в отсъствие на управителя на дружеството, който не се явява след
отправена покана. П. преценила, че с оглед посочено е нарушен чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда. Описани са като доказателства и следните документи: Трудов
договор № 167/17.07.2013 г., справка, Допълнително споразумение № 102 към
трудов договор от 17.07.2013 г., длъжностна характеристика за технически
сътрудник, Служебна бележка № 03/18.07.2013 г., Заповед за прекратяване № 207/17.08.2017
г., писмена информация, уведомление до Л. М., писмени обяснения от Л. М. от
17.10.2017 г., ведомост за м. юли 2017 г., покани по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 01.11.2017 г. на
упълномощен от управителя лице.
С Наказателно постановление № 19-000687, издадено на 27.11.2017
г. наказващият орган наложил на
жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Преповторени
са фактите, отразени в акта. Наказващият орган е направил извод, че след
направената проверка на платежните ведомости за м. юли 2017 г. се констатира,
че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работодателят не е
изплатил на Л.Й.М. дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. в
размер на 419,05 лева в установения срок до 30.08.2017 г. и до момента на проверката.
Като писмени доказателства по делото са приети всички
изпратени документи от въззиваемата страна, включително и представените в с.з.
В хода на разпита свид. М. заявява, че възнаграждението
ѝ не е изплатено и до момента.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията
на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, доколкото същите не се опровергават от събраните по
делото писмени доказателства. Не са събрани никакви други доказателства –
писмени или гласни, които да опровергават описаните по-горе факти.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие
за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите
на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити,
визирани в чл. 42 от ЗАНН. От съдържанието на обстоятелствената част може да се
направи извод за датата на извършеното нарушение. Тъй като възнаграждението е
следвало да бъде изплатено най-късно до 30.08.2017 г., нарушението е извършено
на 31.08.2017 г. Съгласно КТ възнаграждението се изплаща в мястото на работа,
което е посочено в НП – офиса на жалбоподателя в гр. С., намиращ се на ул. „Ш.
п.“ № …. Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото
идентифициране. Налице е фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не
са налице нарушения по чл. 43 от ЗАНН. Фактът, че като свидетели са посочени
служители на Инспекцията по труда не е нарушение на процесуалните правила. Като
свидетели по делото същите имат задължение да изложат добросъвестно и точно
известните им факти. Последните са сторили това и не са събрани никакви
доказателства, опровергаващи посоченото от тях.
В издаденото наказателно постановление въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са
посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го
е издало, данните относно актосъставителя и жалбоподателя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От
съдържанието на НП се установява кога е извършено нарушението и къде. Тъй като
при добросъвестно изпълнение на задълженията на работника възнаграждението му е
следвало да бъде изплатено най-късно до 30.08.2017 г., нарушението е извършено
на 31.08.2017 г. Съгласно КТ възнаграждението се изплаща в мястото на работа,
което е посочено в НП – офиса на жалбоподателя в гр. С.. Налице е фактическо описание на нарушението, както и
на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е законовата разпоредба,
която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното
административно наказание.
Съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е
протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН. Актът е издаден в
срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление - в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Приложените заповеди доказват
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда се предвижда административнонаказателна
отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Предвиденото наказание е
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Събраните доказателства категорично сочат, че жалбоподателя в
качеството си на работодател не е изплатил в уговорения срок уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Последното се потвърждава от показанията
на свид. М. и приложените писмени документи. Не се установява и до момента
възнаграждението да е изплатено. Следователно действително е налице нарушение
по чл. 128, т. 2 от КТ. С разпоредбата на чл. 245 от КТ законодателят е гарантирал
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника изплащане на
трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Съгласно
Постановление на Министерски съвет № 141/13.07.2017 г. минималната работна
заплата през периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. е 460 лева. Поради това
затрудненията на работодателя не могат да доведат до отпадане на
административнонаказателната отговорност, доколкото не са събрани доказателства
за неизпълнение на трудовите задължения на работника.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС преценката “маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне
кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При
определяне на наказанието наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените
случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е обективна
(безвиновна). По делото не са събрани доказателства, които да сочат по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Съдът е съгласен с процесуалния представител на
наказващия орган, че случая не може да бъде квалифициран като маловажен,
доколкото за работника са настъпили вредни последици, т.е. не би могло да бъде
приложен и текста на чл. 415в от КТ. Приложението му е изключено и по друга
причина – дори и към момента жалбоподателят не е представил доказателства за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Поради това съдът приема, че
преценката на наказващия орган е правилна и не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на размера на определената от АНО
имуществена санкция:
Според посочената по-горе разпоредба на чл. 414, ал. 1
на работодателя може да бъде наложена имуществена санкция в размер от
1 500 до 15 000 лв. Наказващият орган е определил минимално
наказание, поради това съдът прецени обсъждането на справедливостта на
наказанието като безпредметно, тъй като е обвързан от правилото reformatio
in peus.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
– Силистра
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-000687, издадено на 27.11.2017 г. от Д. Д. Д. – директор на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „С. П.“ ООД с ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр. С., Община С., район В., ул. „О. п.“ № …,
представлявано от Д. Д. В., в качеството на работодател, е наложена на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин)
лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Силвина
Йовчева)