Определение по дело №1564/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260080
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100501564
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                         О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е    Н    И    Е     № 260080 

                                    

 

 

                                   град Бургас , 19.08. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ..............19.08………..през

две хиляди и  двадесета     година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева   

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова         

                                                  мл.с. Детелина Димова                                                 

                                                                                              

при  секретаря ……………..      като   разгледа  докладваното

от.....съдията  М.Маринова ..в.гр.д. № 1564      по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                       Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Главна Дирекция“Гранична полиция“-МВР  –ответник   по  делото   против решение на Малкотърновския районен съд  постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца сума -представляваща допълнително  трудово възнаграждение за  положен извънреден труд   в процесния период,получен след преобразуването  на нощните часове  в дневни  с оглед твърдяна от ищеца по-малка продължителност на труда през нощта ,ведно с лихвите върху тези суми и разноските по делото .

                                       В писмения си  отговор по реда на чл.263 ГПК  въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба  и изразява становище за нейната неоснователност .

                               Основният спорен въпрос в настоящото производство е приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време  на държавните служители в МВР през нощта,дали тя е същата  като на работниците и служителите по КТ  и ако е така –подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни ,при което би се стигнало  до надвишаване на установената продължителност на работното време ,пораждайки правото на служителя да иска  заплащане на извънреден труд за разликата часове ,получени след преобразуването .

                            С определение от 02.06.2020 г. по гр.д. № 606/2019 г. по описа на РС-Луковит  ,състав на този съд е преценил ,че липсата на изрична уредба в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове  по негото прилагане към момента на осъществяване на правоотношението относно нормалната продължителност на нощния труд ,полаган от държавните служители ,работещи в МВР ,създава основателно съмнение за това дали националната правна уредба  в нейната цялост е достатъчна ,за да бъде достигната целта ,посочена в чл.12 от Директива 2003/88/ЕО.С оглед на това е било направено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз ,по което е било образувано дело С-262/20.

                            Настоящияг състав констатира ,че отправените с цитираното определение  на Луковитския районен съд ,а именно :

 

                            1/Ефективната защита по чл.12 б.“А“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня;

                            2/Принципът на равенство,залегнал в чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС,изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работниците в частния сектор да се прилага и за работниците в публичния сектор ,включително за полицаи и пожарникари;

                            3/Ефективното постигане на целта по §8от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО-да се ограничи продължителността на нощния труд,изисква  ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд ,включително на публичния сектор ?

 

   са в  пряка връзка с приложението на материалния закон по настоящото дело касателно  претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд ,като за разликата  часове се твърди ,че е получена след преобразуването на нощните часове в дневни  съобразно твърдяната от ищеца-въззиваем по-малка продължителност на работното време  през нощта .Поради обстоятелството ,че повдигнатите пред СЕС въпроси от Луковитския районен съд  са във връзка  с част от предмета на делото ,Бургаският окръжен съд  намира ,че то следва да бъде спряно на осн.чл. 631 ал. 1 ГПК  азпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Доколкото съгласно чл. 633 ГПК  решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в РБългария ,това обуславя необходимостта от спиране на делото до произнасяне на СЕС ,с цел избягване постановяването на такова решение ,което би било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало  отговорността на държавата  за неговото нарушаване .В този смисъл е и практиката на ВКС ,изразена в множество определение –опр.№ 138/21.03.2019 г. по гр.д. № 631/2019 г. ,четвърто г.о. ВКС;опр.№ 99/12.03.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 648/2020 г. ,четвърто ГО;опр.№ 81/17.02.2020 г. по ч.т.д. №256/2020 г на ВКС .,първо т.о. и др.

                            Затова Бургаският окръжен съд

 

                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

                            СПИРА  производството по в.гр.д. № 1564/2020 г.по описа на Бургаския окръжен съд до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20.

                            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                             2.