Р Е Ш Е Н И Е
№ 260739 18.05.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети май две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1095 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД против ЕТ „ЕКВАТОР-МИХАИЛ ЯНЕВ“, с
която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете.
В
съдебно заседание представител на
дружеството ищец не се явява.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството ответник моли съда
да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че между „***“ ООД – в несъстоятелност и ЕТ
„ЕКВАТОР-МИХАИЛ ЯНЕВ“ е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги – ***/24.01.2017 г. (за краткост Договора). По силата на
Договора „***“ ООД – в несъстоятелност продава на ответника електрическа
енергия до декември 2017 г. За потребената електрическа енергия за месец
ноември и месец декември 2017 г. са издадени две фактури – на 30.11.2017 г. за
сумата от 2618,97 лева с падеж на плащането 14.12.2017 г. и на 31.12.2017 г. за
сумата от 86,41 лева с падеж на плащането 15.01.2018 г. Общата дължима сума по
двете фактури е 2705,38 лева.
С
постановление № ***/06.01.2021 г. по търговско дело № 3343/2017 г. по описа на
СГС върху „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД срещу продажна цена от 26 700 лева са
възложени вземания на „***“ ООД – в несъстоятелност към клиенти за доставена
ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182,24 лева,
съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. В посочения опис е включен
и ЕТ „ЕКВАТОР-МИХАИЛ ЯНЕВ“ с размер на вземането от 2705,38 лева.
На
18.12.2017 г. ответникът получава писмено уведомление от „***“ ООД – в
несъстоятелност, с което му се съобщава, че вземането на „***“ ООД по фактура
от 30.11.2017 г. в размер на 2618,97 лева е прехвърлено на „***“ ЕООД, поради
което ЕТ „ЕКВАТОР-МИХАИЛ ЯНЕВ“ трябва да погаси задължението си чрез плащане на
„новия“ кредитор. Плащане не е осъществено.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на показанията на свидетеля М. Г. Б..
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска с
правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Надлежно е въведено възражение от
ответника за погасяване на вземанията по давност.
По осъдителния иск за главница:
В
тежест на ответника бе, и това му бе указано с доклада на съда, да докаже наличие
на валидно сключен договор за цесия между „***“ ООД – в несъстоятелност и „***“
ЕООД досежно вземане на стойност 2618,97 лева.
Съобщаването
на цесията на длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД не може да установи
наличие на вземане на „новия
кредитор“, тъй като вземането е субективно право,
което подлежи на доказване. По делото не
се събраха доказателства за сключването
и съществуването на договора за цесия поради липсата
на данни за постигане на съгласие между „***“
ООД – в несъстоятелност като цедент и „***“ ЕООД като цесионер за прехвърляне
на спорното вземане от 2618,97 лева. Наличието
на осчетоводяване на цесията в счетоводството
на длъжника, за което са представени писмени доказателства, не
може да доведе до извод за съществуване на вземането в патримониума на „***“ ЕООД. Няма никакви доказателства,
че вземането е отразено в счетоводството на цесионера „***“ ЕООД.
От
друга страна, щом вземането на стойност 2618,97 лева е включено в описа на синдика
на „***“ ООД – в несъстоятелност, то очевидно не е осчетоводено в
счетоводството на дружеството като прехвърлено на цесионера, т.е. не може да се
презюмира съгласие на цедента за цедиране на вземането. Този извод не се
променя, въпреки споменатия от свидетеля Б. телефонен разговор между нея и
управителя на „***“ ООД – в несъстоятелност, защото от него не може да се
изведе категоричен извод за наличие на сключен договор за цесия – волеизявление
на цесионера няма.
На
основание чл.690 от ТЗ ответникът е имал възможността да
направи писмено възражение пред съда по
несъстоятелността с копие до синдика срещу прието или
неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка на приетите от синдика вземания (такъв списък
е обявен в Агенция по вписвания, Търговски регистър), но не го е сторил. Видно
от показанията на свидетеля Б., счетоводител на ответника, търговецът Михаил
Янев не й е дал конкретен отговор какво да прави и не е предприел „никакви
мерки“, т.е. и самият длъжник е имал съмнения на кой кредитор да изпълни
задължението си.
На
следващо място, видно от Търговския регистър, оспорване на списъка на
вземанията е направено от господин В. К. Х., който е управител на „***“ ООД – в несъстоятелност, но
не и досежно „вземане“ на „***“ ЕООД. Последното дружество също не е оспорило
списъка.
Предвид
изложеното, по делото не се доказа по категоричен начин наличие на договор за
цесия между „***“ ООД – в несъстоятелност като цедент и „***“ ЕООД като
цесионер за вземане в размер на 2618,97 лева, поради което кредитор на длъжника
ответник е ищецът „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, който придобива вземането по силата на
постановление на съда по несъстоятелността.
Ответникът
не твърди, че вземане в размер на 86,41 лева е прехвърлено на „***“ ЕООД, а и
няма доказателства за това, поради което кредитор на ответника е „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС“ ЕООД.
По възражението на ответника за погасяване на тези
вземания по давност:
Според
чл.3, т.2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост
Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според
пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Изискуемостта
на вземането по фактурата от 30.11.2017 г. настъпва на 15.12.2017 г., а тази на
вземането по фактурата от 31.12.2017 г. – на 16.01.2018 г., т.е. тригодишният
давностен срок поради характера на вземанията (периодични плащания) следва да
изчете на 15.12.2020 г., респективно на 16.01.2021 г. Той обаче е спрял да тече
в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се
„добавят“ след дата 15.12.2020 г., респективно след дата 16.01.2021 г., поради
което давностният срок и за двете вземания ще изтече след 15.02.2021 г., когато
е депозирана исковата молба в съда, а тя прекъсва давността – чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
Ето
защо възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно. Тъй
като дължимите суми за доставена електрическа енергия за месеците ноември и
декември 2017 г. не са платени, осъдителният иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
Ищецът
претендира лихва за забава от 14.02.2018 г. до подаване на исковата молба, т.е.
до 14.02.2021 г., тъй като от 15.02.2021 г., когато е подадена исковата молба,
се дължи законна лихва и същата следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Според
разпоредбата на чл.6 от Закона, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020
г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали
задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да
начислява мораторна лихва върху дължимата главница.
В
този смисъл, искът следва да бъде уважен за периода от 14.02.2018 г. до 12.03.2020
г. и за периода от 09.04.2020 г. до 14.02.2021 г. и е в размер на 804 лева,
изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК чрез общодостъпен софтуер. В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен. Вземането за мораторна лихва не
е погасено по давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на
577,60 лева, от които 158,22 лева държавна такса и 419,38 лева адвокатско
възнаграждение. С оглед уважената част от претенцията дружеството има право на
разноски в размер на 576,34 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете
ответникът има право на разноски в размер на 1,20 лева, част от изплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ „ЕКВАТОР – МИХАИЛ ЯНЕВ“, ЕИК – *********, да заплати на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД,
ЕИК – *********, следните суми: 2705,38 лева (две хиляди седемстотин и пет лева
и тридесет и осем стотинки), представляваща продажна цена за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и
декември 2017 г., ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; 804 (осемстотин и четири) лева, представляваща лихва за
забава върху присъдената сума от 2705,38 лева за периода 14.02.2018 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 14.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за
забава за разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 811,70
лева и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА
ЕТ „ЕКВАТОР – МИХАИЛ ЯНЕВ“, ЕИК – *********, да заплати на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 576,34 лева (петстотин седемдесет и шест лева
и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на ЕТ „ЕКВАТОР – МИХАИЛ
ЯНЕВ“, ЕИК – *********, сумата от 1,20 лева (един лев и двадесет стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ