Решение по дело №1189/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Г.Ж.Й. *** против Решение № 1970з-952 от 13.10.2023г. на Началника на РУ Хасково при ОДМВР-Хасково, с което и на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл. 58, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях.

В жалбата се твърди, че постановения отказ бил незаконосъобразен. Със същия била игнорирана доказателствената стойност на Решение № 562/22.08.2023г. по гр.д.№ 1018/2023г. на РС-Хасково, с което се обезсилвала издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие и се обезсилвали и заличавали с обратна сила всички предходни съдебни актове.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и се претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Началник РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 197000-6686 от 14.09.2023г. при ОДМВР-Хасково жалбоподателят Г.Ж.Й. поискал от Началника на РУ Хасково издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно ловно оръжие, като посочил, че ще съхранява същото в гр.Хасково на адрес: ж.к.“***. Към същото приложил изискуемите документи по чл.76 от ЗОБВВПИ, както и решение № 562/22.08.2023г. по гр.д.№ 1018/2023г. на РС-Хасково, с което е отхвърлена подадената от З. Ат. К. за себе си и като майка на малолетното дете В. Г. Й. молба за защита по ЗЗДН спрямо жалбоподателя и е отменена издадената на 14.06.2023г. заповед за незабавна защита.

След събиране на относими доказателства необходими за изясняване случая от фактическа страна Началникът на РУ Хасково издал обжалваното в настоящото производство решение рег. № 1970з-952 от 13.10.2023г., с което отказал на жалбоподателя издаване на исканото разрешение за придобиване дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

Решението било мотивирано с това, че спрямо Г.Ж.Й. през последните три години е наложена мярка за защита по Закона за защита от домашното насилие - издадена заповед за незабавна защита на 14.06.2023г. по описа на РС-Хасково.

Видно от извършеното отбелязване, решението било връчено на Г.Й. на 16.10.2023г. а жалбата срещу него била подадена на 28.10.2023г. чрез административния орган по електронна поща и регистрирана с рег. № 272000-19895 от същата дата.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства по делото са приети документите съдържащи се в административната преписка.

В о.с.з.проведено на 19.12.2023г. е обявено, че между страните не спорен фактът, че по гр.дело № 20235640101018 по описа за 2023г. на РС-Хасково, на 14.06.2023г. спрямо жалбоподателя е била издадена заповед за незабавна защита.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от компетентен орган по смисъла на чл. 83, ал.5 , вр с чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В обжалваният индивидуален акт е посочено, че се издава на основание чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, т.е. конкретизирано е правното основание за постановяването му. В решението е обективирано и че се издава поради налагани по отношение на жалбоподателя мерки за защита по ЗЗДН в период от три години преди издаването му, а именно със Заповед за незабавна защита издадена на 14.06.2023г. по гражданско дело на РС-Хасково.Обоснована е и липсата на относимост към казуса на обстоятелството, че процесната заповед е отменена с постановеното по делото съдебно решение. Следователно в решението се съдържат и фактически съображения за издаването му. Правните и фактическите основания си кореспондират и същите са ясни и разбираеми. Ето защо съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал.1 от АПК.

Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Преди издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи.

Основният спорен по делото въпрос е издаден ли е обжалваният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Настоящият съдебен състав намира отговора на този въпрос за положителен, при следните съображения:

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗЗДН, в приложимата към датата на постановяване на оспореното решение редакция, като същите се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, като привременна мярка и със заповед за защита по чл. 15 от с.з. след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. При наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗЗДН(в приложимата редакция) е налице хипотезата по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като без правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН - докато е висящо съдебното производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, или със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН, тъй като постановените съдебни актове по реда на тези две норми не се различават по правното си действие. Нормата на чл. 58, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки административният орган е длъжен да издаде решение, с което се отнема издаденото вече разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, като същия действа, както вече се посочи в условията на обвързана компетентност. В този смисъл и константната практика на ВАС изразена в Решение № 3538 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., Решение № 12834 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г., VII о, Решение № 1173 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2015 г., VII о. , вкл. най-новата такава изразена в Решение № 14242/17.11.2020г. по адм. дело № 5279/2020г. на ВАС и мн.др. В случая, от събраните писмени доказателства по делото - Решение № 562/22.08.2023г. по гр.д.№ 20235640101018 по описа за 2023г.по описа на РС-Хасково се установява, че спрямо жалбоподателя такива мерки са били приложени по реда на чл. 18 от ЗЗДН на 14.06.2023г., т.е. в тригодишен срок преди датата на издаване на оспореният в настоящото производство административен акт на 13.10.2023г. Това не е спорно между страните обстоятелство, както се посочи в о.с.з. проведено на 19.12.2023г. при отделяне на спорното от безспорното, същия факт бе обявен от съда за неспорен, респ. ненуждаещ се от доказване,. Предвид това законосъобразно ответникът е издал обжалваното решение.

Ирелевантен е фактът, че съдебното производство по гр.дело № 20235640101018 по описа за 2023г. на РС-Хасково е приключило с отхвърляне на подадената молба за защита и отмяна на издадената заповед за незабавна защита от 14.06.2023г. Това е така, защото обратно на твърденията на оспорващия, отмяната на същата заповед не заличава факта на наложената мярка, т.е.отмяната действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на установените в хода на проведеното съдебно производство основания за издаване на заповедта за незабавна защита. Наложената мярка по ЗЗДН действа от датата на издаването на процесната заповед, до дата на отмяната й с влизане в сила на съдебно решение и не е води до отпадане с обратна сила последиците от нея. Този извод следва от нормата на чл.19 от ЗЗДН, в приложимата към постановяване на съдебното решение и на издаване на обжалвания административен акт редакция, в която изрично е посочено, че Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Дали лицето по молба на което е издадена заповедта за незабавна защита е доказало фактите и обстоятелствата, на които основава исканията си е обстоятелство относимо само в производството по ЗЗДН, но е ирелевантно за преценката на органа дали да издаде или респ. да откаже да издаде исканото разрешение. Както се посочи относимото обстоятелство е дали спрямо лицето искащо изздаване на такова в последните три години са прилагани мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Отхвърлянето на молбата за закрила респ. отмяната на издадената заповед за незабавна защита е неотносим факт за прилагане хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. В този смисъл е и трайната практика на Върховен административен съд по идентични случаи Решение № 10220 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2019 г., VII о., Решение № 4631 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г., VII о., Решение № 4391 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2019 г., VII о., Решение № 9186 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2018 г., VII о. и др.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дали жалбоподателя е служител на ЗМВР и дали при осъществяване на служебните си задължения разполага с и носи късо нарезно бойно оръжие е без правно значение в настоящия случай. Условията и редът за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за служебни цели са уредени в Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и се подчинява на различни правила от визираните в ЗОБВВПИ. Основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по последния нормативен акт е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели визирани в чл. 58, ал.1, т. от ЗОБВВПИ, сред които служебните цели не фигурират.

С оглед материалната законосъобразност на акта, същият се явява и съответен на целта на закона.

От гореизложеното е видно, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, ето защо и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Ж.Й. *** против Решение № 1970з-952 от 13.10.2023г. на Началника на РУ Хасково, при ОДМВР-Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: