№ 2427
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Частно наказателно
дело № 20222120204512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на С. Х. Х. ЕГН**********, чрез пълномощника си адв.
Р.п. от БАК, срещу постановление на РП - Бургас от 10.11.2022г., с което на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1 т.1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП 482/2021 г. по описа на 01 РУ на ОД МВР Бургас, пор. №
1801/2021г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.209 ал. 1 от НК.
Жалбоподателят посочва, че не е съгласен с постановлението на БРП за
прекратяване на наказателното производство. Излагат се съображения, че са налице
противоречия в мотивите на прокурора. Неправилни били изводите на прокурора и
относно крайните изводи за липса на измама по смисъла на НК. Прави подробен
анализ на престъплението от обективна и субективна страна. Прави собствен анализ на
доказателствата и излага различна фактическа обстановка от тази приета в
прекратителното постановление. Иска се от съда да отмени атакуваното
постановление, като върне делото на БРП.
Съдът намира, че така подадената жалба от пострадалия чрез повереника адв.п.
от БАК, е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице - соченото в
постановлението за образуване на ДП като пострадало лице от престъплението,
насочена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол, и е подадена в преклузивния
седемдневен срок.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
Досъдебното производство е било образувано на 11.08.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1
от НПК и е водено за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, за това, че през
м.октомври 2020г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага - да се сдобие
с парични средства, възбудил и поддържал заблуждение у С. Х., че ще му превози
дрехи от Р.Турция до
Р.България , като с това му причинил имотна вреда в размер на 15000 евро.
С постановление от 10.11.2022 г. прокурорът е прекратил наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК.
Срещу постановлението е подадена жалба от пострадалия, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното постановление на РП-Бургас, наблюдаващият прокурор e приел,
1
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице
данни за извършено каквото и да е престъпление от общ характер. Наред с това
прокурорът е приел, че е налице т.нар. гражданска измама и препраща за решаване на
спора по гражданско правен ред.
За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са
обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за
спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се
включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а
когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото,
намира, че към настоящия момент изводите на прокурора за липсата на престъпление
от общ характер са неправилни.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Пострадалият С. Х. осъществявал търговска дейност чрез дружеството си
„Вивес Стар 1“, ЕООД с предмет на дейност - търговия на дребно с облекло. Той имал
необходимост да закупи стока от Р Турция - дрехи, които да препродаде в Р България.
След като закупил стоката от Турция трябвало да я докара в България, но дружеството
му нямало лиценз за извършване на превоз на стоки, поради което търсил някой да му
достави стоката. Същия месец срещнал св. А.Х, като потърсил помощ в намирането на
превоз за стоката. Св. А.Х му заявил, че има познат, който има такова търговско
дружество, което се занимава с превоз на стоки, който се казвал Т.А Св. Х се обадил по
телефона на св. А. като се срещнали в заведение в гр. Бургас. След като се видели, те
договорили св. Т.Ада извърши превоза на стоката от Турция до България. След два дни
отново се срещнали по инициатива на св. Т.Аза да уточнят цената на услугата. Срещата
се състояла в офиса на св.Т.А намиращ се в гр. Бургас, ул.„Съединение“ № 13. На
срещата присъствала съпругата на св.С. Х., като св.Т.Азаявил, че трябва да му заплати
сумата от 20000 евро за услугата, която се състояла в превоз на 3 163 якета с марка
„Вивес Стар 1“. Още същия ден, св. С. Х. занесъл парична сума в размер на 15 000
евро на св.Т.А като при предаването присъствали съпругата му, неговата майка и зет
му. Не били изготвени разписки или издадена фактура за възложената дейност, като
парите били дадени на доверие пред посочените свидетели. В последствие възникнал
спор между А. и Х. за въпросната сума, който прерастнал и във физически. Бил
подаден и сигнал в полицията, а в последствие е образувано и настоящото ДП.
В хода на ДП са извършени редица процесуално-следствени действия.
Проведени са разпити на А. и Х.. Поради възникнало противоречие между тях е
допусната и очна ставка, която по никакъв начин не е преодоляла възникналото
противоречие относно главния факт на доказване. Приложена е и разпечатана на
хартиен носил на кореспонденция от мобилно приложение, от която е видно, че
многократно пострадалия е отправял искания към А. да му бъде върната парична сума
в размер на 30 000 лева. Приложено е копие от фактура за закупуване на стока от Р
Турция за сумата от 15 000 щатски долара, за която , стока се твърди, че св. Т.Ае
трябвало да превози до Р България. Приложени са отчети за приходите и разходите
търговско дружество „Вивес Стар 1“, ЕООД.
2
По делото е приложена и справка от търговския регистър, от която е видно, че
св.Т.Ае собственик на капитала на „Форбийрънс Корп“, ЕООД ЕИК *********, което
дружество има за предмет на дейност и спедиционни и превозни сделки.
По депото е приобщен по реда на НПК, мобилния телефон на св. Х. и е
назначена техническа експертиза, като на хартиен, носител е свалена
кореспонденцията между св. Х. и св. А. видно от съдържанието на която, св. Х. пита
кога ще му бъде върната парична сума, като кореспондозцията е в периода от
04.12.2020г. до 03.01.2021г.В своите показания св. Т.Азаявява, че е блокирал
обажданията си от св. Х, поради това, че непрекъснато го притеснявал. Причината
била, че отказал да му намери човек, който да извърши услуга „карго“. Направен е
опит за преодоляване на противоречията в показанията на св. А. и св. Х. чрез очна
ставка, която не е успяла да установи главния факт на доказване.
Бургаският районен съд извърши служебно цялостна проверка върху
обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление и като взе
предвид всичко изложено до тук намира атакуваният акт на БРП за необоснован и
незаконосъобразен, като мотивите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.199 от НПК в досъдебното производство
прокурорът се произнася с постановление, което съгласно следващата алинея на
същата разпоредба, трябва да отговаря на определени законови изисквания, сред които
е да съдържа мотиви и диспозитив на издаващия го орган. В компетенцията на
наблюдаващия прокурор е да прецени дали ще внесе обвинителен акт срещу дадено
лице или ще прекрати, или спре производство. В конкретния случай прокурорът е
постановил едно прекратително постановление, което не отговаря на изискванията на
закона за съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и необосновано, тъй
като същото е немотивирано. Не са обсъдени показанията на свидетели-очевидци, пред
които се твърди, че е предадена въпросната сума с оглед извършване на преценка за
поставяне на тези свидетели в очна ставка със св.А.. Не става ясно и дали въпросната
сума е излязла от патримониума на дружеството „Вивес стар 1“ЕООД или от
пострадалия Х. като физическо лице. Не са събрани доказателство от които да е видно
дали св.Х. е разполагал с такава сума към инкриминирания момент. Не са обсъдени
подробно и приложените разпечатки от кратки текстови съобщения, от които по косвен
път, чрез съпоставка могат да се установят конкретни факти. Не е изследвано и защо
пострадалия е търсил А. многократно, както по телефон така и лично. Не става ясно и
дали прокурора е приел за доказано, че въпросната сума от 15000 евро е предадена на
св.А.. На места в постановлението се приема, че не е доказано, а на други места се сочи
наличие на гражданска измама, което пък означава, че сумата е предадена. Това е
констатирано и от друг състав на БРС при предходно прекратяване на наказателното
производство, но това противоречие не е изяснено и с обжалваното постановление.
Следва да се отбележи, че при внимателен прочит на показанията на св. С. Х., С.И., Г.
Х. и А. Х. същите са логични, последователни и взаимодопълващи се, като те дори са
много по-детайлни от показанията на св.А.. По тази причина и следва да се приеме, че
именно показанията на А. остават изолирани, а не тези на пострадалия Х.. Не е
обсъдено и противоречието в показанията на св.А. с приложената справка за актуално
състояние на неговото дружество „Форбийрънс корп“ ЕООД, от която е видно, че
извършва спедиционни сделки, като предмет на дейност, а той отрича това.
Неправилно прокурора се позовава и на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, за
допустимост на свидетелски показания за установяване наличие на договори над 5000
лв. Следва да се отбележи, че НПК не поставя такава забрана, като е напълно
3
допустимо да се ценят показания на свидетели независимо за каква сума става на
въпрос. Цитираната разпоредба касае доказването в гражданския процес на договори
над 5000 лв. със свидетелски показания, като това правило се прилага само в
гражданския или търговския процес.
Необосновани са и изводите на прокурора за гражданска измама. При
наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение да
се задължи по тях – т.е. договорните отношения се използват с измамлива цел, като
деецът няма изобщо намерение да изпълни задълженията си. Съгласно фактите по
настоящото дело няма данни А. да е започнал изпълнение по сключен устен договор за
спедиционни услуги.
Налице е разлика между гражданската измама и тази, съставляваща
престъпление по чл.209 от НК. При гражданската измама неверните представи са
относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при
които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което
гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори
изпълнението на поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на
имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда.За измамата по чл.209 от
НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, т.е.
първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор,
докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на
измамения или на трето лице, мотивирана от неправилната представа за
нещата.Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама
едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл.209 от НК е
задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго
имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без
причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от
състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес с всички
средства, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на
противното, т.е. умисъла за измама и се доказва със средствата в ГПК.Следва да се
отбележи и различието в правните последици. Измамата по чл.209 от НК е
престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна
отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да
отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда.От
обективна страна, за да е налице измама, е необходимо деецът с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение
(чл.209, ал.1 от НК) или със същата цел да използва заблуждението, неопитността или
неосведомеността на някого (чл.209, ал.2 от НК). Основна характеристика на измамата
е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за
вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато
деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква,
вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като
отрицателното изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и
в имуществото на трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо
да съществува идентичност между измамения и ощетения.
Посочените по-горе обстоятелства пораждат редица въпроси, на които в
кориците на делото не е намерен отговор, преди да се прекрати с окончателен акт
4
наказателното производство.
Ръководно-решаващият орган следва да направи подробен анализ на всички
доказателствата, като следва да изгради вътрешното си убеждение на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като изключи и най-малкото
съмнение в дадено твърдение и версия. За установяване наличие на прекратително
основание по чл. 243, ал. 1 от НПК безусловно е наложително да са извършени всички
допустими от закона и необходими в процесния случай процесуално - следствени
действия за разкриване на обективната истина по делото (вкл. и чрез провеждането на
очни ставки, повторен разпит на свидетелите за относимите обстоятелства, справки за
движението по сметките на пострадалия за процесния период) и след като се съобрази
фактическата обстановка следва да се направи преценка дали изобщо е налице някой
от съставите по НК срещу виновно лице.
Поради изложеното, съдът не споделя крайния извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, доколкото не се основава на събраните
доказателства, което дава основание на БРС да отмени постановлението за
прекратяване и върне делото на прокурора за продължаване на разследването и нова
оценка на събраните доказателства по реда на чл. 242 и сл. от НПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановлението на Районна прокуратура - Бургас от 10.11.2022г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1 т.1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП 482/2021 г. по описа на 01 РУ на ОД МВР Бургас,
пор. № 1801/2021г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.209 ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в седемдневен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5