Р Е Ш Е Н И Е
№1007/16.6.2020г.
Град Пловдив, 16.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 833 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.П.П. *** против
решение № 185 от 04.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 106 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020 година, с което потвърден електронен фиш серия
К № 2593452 на ОДМВР Пловдив, с който на В.П.П.,
ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лева.
Според касатора решението е недопустимо, неправилно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалвания
електронен фиш.
Ответникът не взема становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира,
че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по
делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди на електронния фиш, районният съд е
приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването
на електронния фиш са спазени всички законови изисквания. Според районния съд правилно
и съответно на нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложеното наказание, правилно
е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП и правилно е определено
наказанието глоба от 100 лева, който размер е фиксиран. От приобщения по делото
снимков материал се установява участъка от пътя, с описание на мястото,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, вида на автоматизираното техническо средство и датата на последната
метрологична проверка, от които се установява, че средството, с което е
установено нарушението, е стационарно преносим уред за контрол ARH CAM S1 и
отговаря на въведените стандарти за експлоатация. Според районния съд
обосновано в електронния фиш името на касатора В.П. е посочено като нарушител,
в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е управлявало
МПС. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Не отговаря на истината твърдението, че първостепенният
съд не е обсъдил всички наведени доводи. Тъкмо напротив, съдът е обсъдил всички
възражения на нарушителя и е направил в достатъчна степен обосновани мотиви по
всеки правнорелевантен довод, като изводите му са подкрепени от събраните по
делото писмени доказателства.
Не се споделя възражението за липса на мотиви относно
техническото средство, с което е регистрирано нарушението. Обсъдени са както
законовите изисквания относно регистрирането на нарушения чрез автоматизирано
техническо средство, така и техническата изправност на процесното техническо средство.
А противно на твърдението на касатора, в административно-наказателната преписка
е налична снимка на автомобила.
Водим от
изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и
обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185 от 04.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 106 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.