№ 2790
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100510242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Д.а М. Г. – длъжник по изп. д. №
20148380400695 на частен съдебен изпълнител рег. № 838, срещу
постановление от 16.08.2022 г., с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като
след 22.01.2016 г. до 16.04.2019 г. взискателят не бил поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия, с които да поддържа висящността на
изпълнителния процес. Това довело до прекратяване на делото поради
перемпция, а извършените след перемпцията действия били
незаконосъобразни, тъй като били осъществени по прекратено дело.
Взискателят счита жалбата за недопустима като подадена след срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, а по същество - за неоснователна, тъй като за периода от
образуване на изпълнителното дело до настоящия момент регулярно били
изисквани и извършвани множество валидни изпълнителни действия,
препятстващи неговото прекратяване.
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна, тъй като законоустановеният двугодишен срок бил прекъсван
многократно с извършваните след надлежно сезиране от взискателя
изпълнителни действия. Позовава се на съдебна практика, съгласно която
дори и след изтичане на двугодишния срок подадената от взискателя молба с
искане за извършване на изпълнително действие следвало да се счита за
надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело, а последиците от
междувременно настъпилото прекратяване били свързани само с ефекта на
вече наложените запори и възбрани.
1
Съдът установи от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 16.01.2014 г. на
„Б.Е. Д.К.“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2013 г., издаден
срещу Д.а М. Г., за принудително изпълнение на парични вземания. В
молбата е поискано налагане на запори върху вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение и от различни търговски банка, както и на възбрана
върху негови недвижими имоти. Същевременно на основание чл. 18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител е овластен да определя начина на изпълнението.
След образуване на изпълнителното производство са поискани и
извършени следните изпълнителни действия:
На 17.01.2014 г. са изпратени запорни съобщения до трети задължени
лица (търговски банки и работодател). С молба от 21.05.2014 г. взискателят е
поискал налагане на възбрани върху собствени на длъжника недвижими
имоти, а на 22.01.2016 г. е поискал насрочване на опис на собствени на
длъжника движими вещи.
На 16.04.2018 г. е подадена молба от „К.И.И. БГ“ ЕАД, в която
молителят се е легитимирал като цесионер на процесните вземания по силата
на договор за цесия от 06.03.2018 г. и е поискал да бъде конституиран като
взискател, както и да бъде извършен опис на движими вещи. С молби от
16.04.2019 г. и 07.08.2020 г. новоконституираният взискател е поискал
налагане на запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение
и от различни търговски банки. С молба от 12.07.2022 г. взискателят е
поискал налагане на запори върху вземанията на длъжника от различни
търговски банки и насрочване на опис на собствени на длъжника движими
вещи.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. В т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени кои действия имат характер на
изпълнителни – това са действия, които изграждат който и да е изпълнителен
способ, независимо от това дали са извършени по конкретно искане на
взискателя или при условията на чл. 18 ЗЧСИ.
При така очертания обем на понятието „изпълнителни действия“ е
видно, че в периода 22.01.2016 г. - 16.04.2018 г. не е искано извършване на
принудително изпълнение, което да препятства настъпването на перемпция,
нито такова е извършвано от съдебния изпълнител при условията на чл. 18
ЗЧСИ (извършването на справки относно имущественото състояние на
длъжника в този период не съставлява част от някакъв изпълнителен способ и
поради това не може да бъде зачетено като изпълнително действие). Това
означава, че с изтичане на две години, считано от 22.01.2016 г.,
изпълнителното дело се е прекратило по право без да е необходим изричен
акт на съдебния изпълнител.
Прекратяването на изпълнителното производство обаче не е пречка да
бъде образувано ново изпълнително дело, като образуването му се
подчинява на общите правила на чл. 426 и сл. ГПК – това трябва да стане
въз основа на молба, в която да е посочен начинът на изпълнение и към която
да е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение
2
(предварителното внасяне на такса за образуване на изпълнително
производство няма отношение към правния ефект на молбата, ако тя не е
върната – вж. мотивите на т. 11 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В
настоящия случай характер на такава молба има молбата за конституиране на
цесионера от 16.04.2018 г. – тя има същественото съдържание на 426, ал. 2
ГПК (посочен е изпълнителен способ), изпълнителният лист в оригинал е
наличен по делото, по което молбата е представена, и няма пречка да сезира
надлежно съдебния изпълнител. Щом това е сторено, изпълнителното
производство следва да се счита новообразувано, а възможните нарушения,
свързани с начина на администриране на подадената след вече настъпилата
перемпция молба, допуснати от съдебния изпълнител, не се отразяват върху
наличието на ново висящо изпълнително производство. И тъй като след
подаване на молбата от 16.04.2018 г. до постановяване на обжалвания акт
не е изтекъл период, по-дълъг от две години, в който взискателят да не е
искал извършване на изпълнителни действия, то не е налице основание за
прекратяване на принудителното изпълнение, предприето срещу
жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.а М. Г. – длъжник по изп. д.
№ 20148380400695 на ЧСИ рег. № 838, срещу постановление от 16.08.2022 г.,
с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3