№ 421
гр. Варна, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110116057 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „***” ЕООД срещу С. В. Д.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5730/30.08.2022 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
10668/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания:
сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
740538/30.09.2016 г., сключен между „К.” АД и С. В. Д., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.08.2022 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 108,85 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 31.10.2016 г. до 31.03.2017 г. и сумата от
236,97 лв., представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода 31.10.2016
г. – 31.08.2017 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че на ответника е отпуснат от кредитора „К.“ АД
паричен заем в размер на 500 лв., съгласно договор за потребителски кредит № 740538,
сключен на 30.09.2016 г. По силата на уговорки в договора задължението е поето, като
заетата сума е следвало да бъде заплатена разсрочено на 11 бр. погасителни вноски,
всяка от която по 55,35 лв. Крайният срок за изпълнение на задължение е уговорен на
31.08.2017 г. съобразно погасителния план. Уговорен е фиксиран лихвен процент
размер на 41,24 %, както и ГПР в размер на 50 %. Съобразно ОУ за предоставяне на
кредити е предвидено, че върху всяка една закъсняла вноска се начислява законна
лихва в размер на законната лихва. С договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът „К.“
АД е прехвърлил задължението в полза на ищеца, за която цесия ответникът е
уведомен на 01.04.2021 г. по посочена от него в договора за паричен заем електронна
поща. Позовава се на връчване на уведомлението за извършената цесия на длъжника и
с връчване на препис от исковата молба. С изтичане крайния срок за погасяване на
задължението ответникът не е заплатил задълженията си, поради което ищецът моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника С. В. Д., чрез назначения му особен представител адв. А. А., с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като
оспорва същите по основание и размер. Поддържа се, че договорът за потребителски
кредит противоречи на ЗПК и ЗЗП, като се излагат подробни доводи в тази връзка.
Счита, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи и като
такъв се явява недействителен. Моли се да бъде прието, че уведомяването на длъжника
за цесията по електронна поща е ненадлежно извършено и че същият е уведомен едва с
връчването на исковата молба на особения представител. Сочи се, че ответникът не е
бил поканен извънсъдебно да заплати в срок, с което му е отнета възможността да се
защити на етап, предшестващ предвидения в ГПК процесуален ред. При тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
настоящия случай ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за кредит №
740538/30.09.2016 г. между „К.“ ЕАД и ответника, в това число реално предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя; наличието на уговорка в договора за заплащане
на възнаградителна лихва; размерът на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва, като във връзка с иска по чл. 86 ЗЗД следва да установи и
изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна
лихва в претендирания размер; валидно сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията по договора за кредит към ответника са прехвърлени на ищеца и
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Във връзка с подлежащите на установяване обстоятелства ищцовата страна е
представила следните писмени доказателства:
Договор за потребителски кредит № 740538/30.09.2016 г., ведно с Приложение
№ 1 към него, съдържащо условията на кредита и погасителния план към него, от
които е видно, че „К.“ ЕАД се е задължило да предостави на С. В. Д. кредит в размер
на 500 лв., който следва да се върне от длъжника в срок от 11 месеца на 11 броя
вноски, всяка по 55,35 лв., с падеж на последната вноска 31.08.2017 г., с фиксиран
лихвен процент от 41,24 % и годишен процент на разходите от 50 %, като общата
дължима сума по договора е 608,85; Общи условия за предоставяне на кредити,
Договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2016 г., сключен между ответника
и „А.Т.“ ЕООД, Договор за поръчителство от 30.09.2016 г., сключен между „А.Т.“
ЕООД и „К.“ ЕАД, ведно с Приложение № 1; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити; Уведомление от „***“ ЕООД,
изпратено до ответника по електронна поща на 01.04.2021 г. (л. 8-9 от ч.гр.д. №
10668/2022 г. по описа на Районен съд – Варна); Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като
цеденти и „***“ ЕООД, в качеството му на цесионер, ведно с Приложение № 1.
В настоящия случай се твърди процесният договор за кредит да е сключен по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие
(ЗПФУР), като съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или повече. В чл.
8-11 от ЗПФУР се предвижда каква информация следва да бъде предоставена на
потребителя преди да бъде обвързан от договора, като информацията следва да се
2
предостави на хартиен или друг траен носител. Доколкото се касае за такъв договор,
доставчикът следва да установи спазването на предвидената в чл. 18 от ЗПФУР
процедура, която предвижда задължение за доставчика да установи, че е изпълнил
задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл.
12, ал, 1 или ал. 2 от ЗПФУР, а така също, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
В представените Общи условия (ОУ) подробно е разписана процедурата по
сключване на договорите за кредит с „К.“ ЕАД, като в Раздел III от ОУ е предвидено,
че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до „К.“ ЕАД по
образец, като кандидатстването се извършва на сайта или по телефона. Заявлението
следва да съдържа данни за кредитополучателя, желаният размер на кредита и
желаният от него начин на усвояване на кредита. След като бъде попълнено
заявлението, кредиторът изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), който съдържа цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан
от Договора за кредит и ОУ, подава заявлението, като с извършване на тези действия
заявлението се счита подадено, а договорът и ОУ – приети и подписани, като
кредитодателят следва да предостави на кредитополучателя на посочения e-mail адрес
Договора за кредит и ОУ. В Раздел IV от ОУ се предвижда, че след провеждане на
горната процедура и след получаване на редовно заявление кредитодателят извършва
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, като има право да отхвърли
заявлението и да откаже да предостави кредит, без да е длъжен да се мотивира, като в
този случай Договорът не влиза в сила. В случай, че „К.“ ЕАД одобри заявлението,
кредитополучателят се уведомява за това на посочения от него e-mail или чрез SMS
или позвъняване чрез изпращане на уведомление за одобрение, като Договорът за
кредит влиза в сила в момента на получаване на уведомлението от кредитополучателя.
В чл. 1 от Договор за кредит № 740538/30.09.2016 г. г. е изрично предвидено, че
„К.“ ЕАД се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя.
По делото липсват доказателства, които да установяват провеждането на предвидената
в ОУ процедура и спазването на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР от страна на
доставчика. Не се установява, че ответникът е кандидатствал за кредит чрез онлайн
платформа – няма данни, от които да е видно, че Я. Д. действително е подал заявление
до „К.“ ЕАД за отпускане на кредит, нито за това какви са евентуалните заявени
параметри на кредита, съответно приети и подписани ли са Договорът и ОУ от
длъжника и породил ли е договорът действие, с оглед необходимостта от изрично
одобрение на подаденото заявление от страна на кредитора.
Не е установено, че потребителят е дал съгласие за сключване на процесния
Договор за потребителски кредит, като доказването на това обстоятелство е в тежест
на доставчика, поради което и при липса на такова доказване, не може да се направи
категоричен извод за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
по процесния договор за кредит.
Наред с това от представения Стандартен европейски формуляр, съдържащ
необходимата преддоговорна информация, не може да се направи извод, че същият
действително е предоставен на длъжника и последният се е запознал със съдържанието
му и е подал заявлението при посочените параметри, както и че доставчикът е спазил
задължението си по чл. 10 от ЗПФУР за предоставяне на информацията на хартиен или
друг траен носител.
Дори противно на коментираната доказателствена съвкупност съдът да приеме,
че между ответника и праводателя на ищеца валидно е възникнало кредитно
правоотношение, то по делото е налице и друго основание за отхвърляне на исковете,
по следните съображения:
3
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен
извод за изпълнение на задължението на „К.“ ЕАД, предвидено в Раздел VIII, т.1.2 от
ОУ и чл. 1 от Договора, за предоставяне на кредитополучателя на кредита в размер от
500 лв., както и за усвояване на сумата от последния по някои от предвидените в
Раздел VI, т. 1 от ОУ начини, а именно чрез превод по банкова сметка или чрез
предаване на сумата в брой в офис на кредитора. Представената от ищеца разписка за
извършено плащане от 30.09.2016 г. (л. 106 от делото), според която е нареден превод
към Easy Pay: credissimo плюс чрез системата за електронни плащания ePay.bg в полза
на С. В. Д. за сумата от 500 лв. не доказва, че ответникът е получил по посочена от
него банкова сметка сумата или че тя му е предадена в брой в офис на „К.“ ЕАД,
какъвто е договореният начин за усвояване на кредита. В тази връзка вещото лице по
назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е
констатирало, че във въпросната разписка е документирана операция за изпращане на
сумата от 500 лв. от „К.“ ЕАД чрез системата „Ипей“ на С. В. Д., но за получаването на
сумата не му е предоставена разписка от „И.“ АД, която да удостоверява предаването
на сумата на ответника във връзка с процесния договор за кредит. Обстоятелството, че
в счетоводството на дружеството кредитор е отчетено предаване на сумата и наличие
на задължения за главница в размер на 500 лв. и за договорна лихва за периода от
31.10.2016 г. до 31.03.2017 г. в размер на 82,43 лв., не установява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заемната сума на кредитополучателя, нито е
годно да докаже възникване на задължение за ответника за заплащане на търсената
сума, представляваща главница по договора за кредит, както и търсената сума за
договорна лихва. При липса на главно задължение, недължима се явява и
претендираната от ищеца сума за лихва за забава.
Следователно по делото не установен кумулативно необходим елемент от
фактическия състав на самото заемно правоотношение, като един от елементите на
договора за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК, а именно действителното предаване
на сумата на заемателя. При липса на действителна престация правоотношението се
счита за невъзникнало, респективно предявените искове за материални права
произтичащи от договора за заем, се явяват недоказани.
При недоказване на фактическия състав на договора за паричен заем, не може да
бъде прието, че ищецът е придобил от кредитора „К.“ АД съответното вземане по
договор за цесия на основание чл. 99 от ЗЗД, поради което предявените искове за
установяване съществуването на парични вземания, предмет на Заповед №
5730/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10668/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № ***, срещу С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул.
„С.“ № ***, ет. *, ап. *, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
5730/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10668/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в,
за следните парични вземания: сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница
по Договор за кредит № 740538/30.09.2016 г., сключен между „К.” АД и С. В. Д., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 108,85 лв.,
4
представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 31.10.2016
г. до 31.03.2017 г. и сумата от 236,97 лв., представляваща лихва за забава по договора
за кредит за периода 31.10.2016 г. – 31.08.2017 г., които вземания са прехвърлени на
заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5