Мотиви по Н.О.Х.Д.№4273/2015г. по описа на
ПРС, НО, 4-ти с-в
Пловдивска районна прокуратура
е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство ДП №128/2015г. по описа на 4
РУ на МВР гр. Пловдив (пр.пр. № 2571/2015 г. по описа на ПРП) срещу А.А.М. за извършено престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, чл. 150
ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, чл. 150 ал.1
вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение за това, че на 04.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, че на 04.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действие с цел
да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.Д., ЕГН: **********, чрез употреба на
сила, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини, както и че на 06.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действие с цел да
възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст – Я.В. Г., ЕГН: **********, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
В хода на съдебните прения
представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за
доказано по безспорен начин, а събраните в хода на досъдебното производство
доказателства - съответстващи на направеното от подсъдимия самопризнание.
Предлага, при индивидуализация вида и размера на наказанието спрямо подсъдимия М., да бъдат наложени следните
наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по отношение на
деянието по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 НК, „Лишаване от свобода“ за срок от една година
по отношение на деянията по чл. 150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 НК, като наказанието
не следва да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК.
Подсъдимият А.М. е направил е изрично искане за
протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно
при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така
както са отразени от ПРП в Обвинителния акт като запознат с правните последици
на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно
фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като
установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372,
ал.4 от НПК. В подкрепа пледоарията на защитника си, подсъдимият М. изразява дълбоко съжаление по
отношение на стореното от него. В предоставената му последна дума на осн.
чл.297, ал.1 от НПК моли съда за налагане на наказание „пробация” или „условно осъждане”.
Защитникът на подсъдимия М. от съдебното производство - адв.М.
подкрепя становището на подзащитния си за протичане производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Моли съда при постановяване на съдебния си акт да отчете,
че деянията по чл. 150 ал.1 от НК са останали във фазата на опита, че
подсъдимият не е осъждан и е в млада възраст, както и че още при взимане на
мярката за неотклонение същият е изразил съжаление, за това, което е извършил,
и е признал вината си. В тази насока настоява за приложение нормата на чл.55 и
да се наложи наказание „пробация”, а ако се наложи наказание лишаване от
свобода, то следва да е под три години и да се приложи нормата на чл. 66 ал.1
от НК. В случай, че наказанието „лишаване от свобода” бъде оставено реално, то
същото да не бъде повече от шест месеца.
СЪДЪТ след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.М. е роден на ******, ***,
български гражданин, завършил 7-ми клас, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН:
**********.
На 04.03.2015 г. подсъдимият М.
се намирал в подлеза на Водната палата в гр. Пловдив, който преминавал под бул.
„Цар Борис III
Обединител”. Той бил облечен със суитчер на черни и кафяви ленти и панталон.
Около 07.50 през подлеза преминала св. Д. като подсъдимия М. тръгнал след нея. Същият я настигнал и я попитал: „Ей, пикло, с****
ще ми направиш ли?”. Свидетелката отговорила отрицателно и в този момент
усетила как той я хванал за ръката и я дърпал. Тя оказала съпротива и започнала
да се дърпа. В резултат на борбата успяла да се освободи от ръцете на
подсъдимия М. и се насочила към стълбите
на подлеза. Той я пресрещнал и успял да я хване за раницата и отново започнал
да й говори нецензурирани думи. Свидетелката продължавала да се съпротивлява и
му извикала да я пусне. В този момент в подлеза влезли хора и подсъдимия М. я пуснал. Междувременно около 8.00
часа на същата дата св. Б. слязла на същата спирка и видяла подсъдимия М. с откопчани панталони, които били
свалени до средата на бедрата му, бил извадил *****, като го държал с дясната си
ръка и мастурбирал. Св. Б. минала покрай него и подсъдимия М. тръгнал след нея. Свидетелката разбрала, че той я следва и
заявила, че ще извика полиция. След това тичешком излязла от подлеза. На
следващия ден около 07.10 часа подсъдимият М.
отново бил в подлеза на Водната палата в гр. Пловдив, който преминавал под бул.
„Цар Борис III
Обединител. През него преминала св. Г.. Около средата на подлеза подсъдимият М. я запитал: „Ти с*** правиш ли?”.
Свидетелката Г. отговорила отрицателно и продължила да се движи, а подсъдимият М. я следвал. Предвид отговора и
последвало предложение от негова страна с репликата: „Ела, аз ще те науча”.
Свидетелката Г. отказала и продължила да се движи, но подсъдимия хванал двете й
ръце с едната си ръка и тъй като се опитала да извика, с другата си ръка
запушил устата й. Тогава св. Г. с цялото си тяло успяла да изблъска подсъдимия М. от себе си. В резултат на това той
махнал ръката си от устата и. Тогава св. Г. решила да се освободи по друг начин
и му предложила пари, за да я пусне. Той се съгласил и тя започнала да рови в
портмонето си. Междувременно в подлеза влезли няколко младежи и подсъдимият М. я пуснал. След това бързо се насочил
към изхода на подлеза.
Свидетелят Ж.С., като ***** на
училището, в което учили св. Д., Б. и Г. изготвил доклад и уведомил органите на
04 РУ гр. Пловдив. По този повод започнало разследване, в хода на което
подсъдимият М. бил разпознат от св. Д.,
Б. и Г. като лицето, извършило спрямо тях деянията.
По
доказателствата:
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните
доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от подсъдимия М. самопризнание по реда на чл.371, т.2
от НПК пред съда, както и чрез показанията на свидетелите Й.Б. (л.36, л.44,
л.45, л.67 от досъдебното производство), св.Я.Г. (л.37, л.47, л.48, л.64, л.68
от досъдебното производство), св.Д.Д. (л.38, л. 50, л. 61, л. 69 от досъдебното
производство), св.Н.Г. (л.51, л.52, л.63 от досъдебното производство), св. Д.Б.
(л.53, л.54 от досъдебното производство), св. Н.Д. (л.55, л.62 от досъдебното
производсвто), св. Н. Г. (л.56 от досъдебното производство), св. Ж.С. (л.57 от
досъдебното производство), св. Г.К. (л.58, л.59 от досъдебното производство), и
частично от показанията на св. С.И. (л. 60 от
досъдебното производство), св. Г. Д. (л. 65 от досъдебното производство) и св. А.М.
(л. 66 от досъдебното производство) и св.Б.Т. (л.17-18 от досъдебното
производство). В показанията на горепосочените съдът не намира основание да се
съмнява доколкото същите са в унисон с останали доказателства по делото и
съответстват на правеното от подсъдимия М. самопризнание по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Самопризнанието на подсъдимия М., дадено пред съда, при спазването на
предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира с установеното с годни
доказателства, събрани чрез Протоколи за разпознаване на лица и предмети (л.70,
л. 71, л. 76 от досъдебното производство), Албуми за посетено местопроизшествие
(л. 71-72, л.74-75, л.77-78 от досъдебното производство). При служебна проверка
на изброените, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения
при събирането на същите и които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото, именно което и даде основание за
разглеждане на делото по този процесуален ред.
В хода на досъдебното
производство е извършена и съдебно-психиатрична експертиза (л.84-86 от
досъдебното производство) и комплексна съдебно-медицинска експертиза (л.94 от
досъдебното производство), които съдът кредитира като безпристрастни и компетентно
изготвени, в унисон с даденото от подсъдимия М. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Констатация за чистото съдебното минало на
подсъдимия М. към момента на
извършването на деянията съдът направи въз основа на приложената и приета по
делото като писмено доказателство справка съдимост (л.119-120 от досъдебното
производство).
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият А.А.М. е осъществил от обективна страна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.
325 ал.2 вр. ал.1 от НЛ, по чл. 150 ал.1
вр. чл. 18 ал.1 от НК и по чл. 150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, тъй
като на 04.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, че
на 04.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действие с цел да възбуди и да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Д.Д.Д., ЕГН: **********, чрез употреба на сила, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, както
и че на 06.03.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действие с цел да възбуди и да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Я.В. Г., ЕГН: **********, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
- Относно
деянието по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК:
Хулиганството
е типично престъпление засягащо обществените отношения, свързани с реда и
общественото спокойствие, характеризиращо се с извършване на действия, които грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. “Непристойни действия” са онези,
които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Те “грубо нарушават обществения ред”, в смисъл, че чрез
действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Подсъдимият М. е реализирал именно горепосочения
състав на хулиганство чрез извършване на непристойни действия, които се
изразяват в това, че деецът е бил извадил *****, като го държал с дясната си
ръка и мастурбирал. Това поведение е в изключителен разрез с общественоприетите
норми за поведение и етика на публично място, от една страна, а от друга,
засяга по отрицателен начин моралните устои и нравственост на възприелото акта
лице – св. Й.Б.. Актът се характеризира и като явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост,
тъй като е осъществено през светлата част на денонощието, възприето е от
непълнолетно лице и включва в себе си елемент на разврат и вулгарност, защото е
свързано с публичен показ на полов орган, с приканване към сексуален акт, който
е направен по обществено недопустим и укорителен начин, с дълбоко пренебрежение
към морала.
От субективна страна деянието е извършено виновно при условията
на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
(чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият М.
е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, което
се потвърждава и от изготвената съдебно-психиатрична експертиза.
По изложените съображения
подсъдимият А.А.М. съгласно чл.303,
ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл. 325 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
- Относно
деяниeтo по чл.
150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК осъществено
спрямо пострадалата Д.Д.:
Блудството е престъпление,
което засяга обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност. Изпълнителното
деяние може да бъде осъществено чрез физически контакт между дееца и
пострадалия, който може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без
съвкупление. Също така, за да е съставомерно деянието, деецът трябва да го е
осъществил чрез принуда.
Настоящия съдебен състав счита,
че М. е направил опит да реализира именно горепосочения състав на блудство като
е извършил действие с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание, а именно
– отправеният въпрос към пострадалата Д.Д.: „Ей пикло с*** ще ми направиш ли?“,
който е насочен към възбуждане на полово желание у подсъдимия, след което последният
е хванал за ръката пострадалата и я дръпнал като единствено в резултат
съпротивата на момичето деецът не е довършил изпълнителното деяние на
блудството. В тази връзка следва да се подчертае, че дори и след оказаната
съпротива, подсъдимият е продължил да говори нецензурни думи и явно да
демонстрира намерението си, че иска да възбуди и удовлетвори полово желание.
Упражнената принудата се състои в предприемане на действия по сломяване
съпротивата на жертвата, но до осъществяване на същински блудствени действия не
се е стигнало. В допълнение това престъпление е двуактно, като първия акт е
упражняването на принуда, която е функционално свързана с втория акт и има за
цел да улесни блудственото действие. В случая въпросът на подсъдимия „Ей пикло
с*** ще ми направиш ли?“ е обективизиране намерението на дееца да извърши
блудственото действие, обективизиране желанието му да изпита сексуална наслада
от физически контакт с пострадалото лице, което възприема това желание и
отговаря отрицателно, при което за да наложи своята воля, деецът започва
изпълнителното деяние, като осъществява първия акт – упражнява принуда спрямо
пострадалата – дърпане и блъскане, хващане за раницата. Престъплението е
останало недовършено по независещи от подсъдимия причини – влизането на хора в
подлеза, присъствието на които е осуетило намеренията на подсъдимия да довърши
престъплението.
От
субективна страна деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – че е започнал да упражнява принуда спрямо пострадалата, за да
удовлетвори половото си желание, като принудата е с цел съпротивата на жертвата
да бъде сломена, предвиждал е че поведението му е от естество да възбуди или
удовлетвори и полово желание без съвкупление и целял това. Съзнавал е че
единствено поради влизането на хора в подлеза не е могъл да довърши намерението
си.
Ето защо настоящата инстанция
намира, че деянието е съставомерно и осъществява престъпния състав по чл. 150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК
Относно деянието по чл. 150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК осъществено спрямо пострадалата Я.Г..
Изпълнителното деяние е
започнало с въпроса „Ти с*** правиш ли“ като след получения отрицателен
отговор, подсъдимият е допълнил: „ Ела аз ще те науча“. Последвало е
упражняване на принуда, което се изразило в дърпане, при което пострадалата е
приложила защитно поведение като нанесла удар с лакът в корема на нападателя,
пострадалата се развикала, при което подсъдимият запушил устата й а
пострадалата успяла да го изблъска като отново появата на хора в подлеза е
осуетила намеренията на подсъдимия. В случая категорично и несъмнено от правна
страна се установява, че е налице начало на изпълнителното деяние на първия акт
на блудството – упражненото насилие като то именно е във връзка с проявеното от
подсъдимия желание да блудства. Деянието е недовършено по независещи от дееца
причини. Употребената сила е била от естество да сломи съпротивата на жертвата,
при което подсъдимият е щял да извърши блудствени действия с нея.
От
субективна страна деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – че е започнал да упражнява принуда спрямо пострадалата, за да
удовлетвори половото си желание, като принудата е с цел съпротивата на жертвата
да бъде сломена, предвиждал е че поведението му е от естество да възбуди или
удовлетвори и полово желание без съвкупление и целял това. Съзнавал е че
единствено поради влизането на хора в подлеза не е могъл да довърши намерението
си.
Ето защо настоящата инстанция
намира, че деянието е съставомерно и осъществява престъпния състав по чл. 150 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК
По
наказанието:
Съгласно нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2
от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3
/една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се
разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК като
подсъдимият М. призна изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на Обвинителния акт като, доколкото
същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с
нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се
ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът
е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място
обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само
чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Решаващият съд намира в този случай да не са налични изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия М., поради което определи наказанието му
при условията на чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК.
- Относно
наказанието за престъплението по чл. 325
ал.2 вр. ал.1 от НК:
Както сега, така и към датата
на извършване на деянието, нормата на чл.325
ал.2 вр. ал.1 от НК предвижда наказание “Лишаване от свобода” без специален
минимум, следователно съгласно чл. 39 ал.1 от НК минимумът е три месеца. При
определяне на справедливо наказание досежно извършеното от подсъдимия М., съдът прие като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното искрено съжаление и критичност към постъпката, чистото
му съдебно минало, ниската му възраст, в каквато насока са доказателствата от досъдебното
производство. При определяне на наказанието, съдът прие като отегчаващи вината
обстоятелства, че извършената проява е в близост до училище, през светла част
на денонощието, касае нецензурни действия, който засягат половия морал,
възприети са от непълнолетно лице, освен
това подсъдимият М. е извършил
проява на ексхибиционизъм няколко седмици след деянието, което го определя като
личност с трайно установени престъпни навици свързани с незачитане половия
морал и етика в обществото.
В горния смисъл, след като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки
императивния характер на нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.303,
ал.2, вр. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, вр. чл.36 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА. Намаляването на това наказание с
изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК дава като краен резултат
налагане на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 10 /ДЕСЕТ/
МЕСЕЦА.
Настоящият състав счете да са налице
и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК спрямо този подсъдим, тъй като подсъдимия
М. има чисто съдебно минало, определеното от съда наказание е в рамките до
изискуемия 3-годишен срок на наказанието „Лишаване от свобода” и най-вече за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените не е
наложително да изтърпят
наказанието. Съдът намери, че приложението на
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години в необходимата степен би осъществило
адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
действие върху подсъдимия М..
Предвид характера и тежестта на извършеното престъпление и размера на
наложеното наказание и съобразявайки новелата на чл.66, ал.2 от НК, съдът
определи изпитателен срок от 3 /три/ години.
- Относно
наказанието за престъплението по чл. 150
ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК извършено по отношение на пострадалата Д.Д.:
Нормата на чл.150 ал.1 от НК предвижда наказание “Лишаване от свобода” със
специален минимум от 2 /две/ години. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от НК
за опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление и
като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението
и причините, поради които престъплението е останало недовършено. В тази връзка
следва да се има предвид, че деянието е прекъснато, т.е. същото не е доведено
до край, но поради причини, независещи от подсъдимия, а именно: преминаването
на хора в подлеза. При определяне на справедливо наказание досежно
извършеното от подсъдимия М., съдът
прие като смекчаващи вината обстоятелства, че деянието е останало в стадия на
опита, изразеното съжаление и критичност към постъпката, чистото му съдебно
минало, ниската му възраст.
При определяне на наказанието,
съдът прие като отегчаващи вината обстоятелства, че престъплението е
недовършено по независещи от подсъдимия причини, касае се за действие, насочено
към непълнолетно лице, извършената проява е в близост до училище, на същата
дата, както и на следващата е извършил други престъпление – опит за блудство с
друго лице, а няколко седмици по-късно е проявил ексхибиционистична проява..
В горния смисъл, след като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки
императивния характер на нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.303,
ал.2, вр. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, вр. чл.36 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ. Намаляването на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно
ал.1 на чл.58а от НК дава като краен резултат налагане на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Настоящият
състав счете, че не са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. За постигане на целите по чл. 36 от НК се изисква по-строго
наказателно въздействие върху подсъдимия, което не може да бъде осигурено чрез
отлагане изтърпяването на наложеното му наказание. Доколкото подсъдимият не е
правил признания на досъдебното производство, а само с в съдебната фаза на
процеса (което е и основанието да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а ал. 1
от НК - две години
и пет месеца лишаване от свобода, а с редукцията от 1/3 - една година и осем
месеца лишаване от свобода), то липсва основание за допълнително съобразяване в
контекста на приложението на чл. 66 от НК. Условното осъждане, на
първо място, не би допринесло за постигане на първата цел на чл.36, ал.1 НК, а
именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите
нрави. Този извод следва преди всичко от личността на подсъдимия, която
настоящата инстанция определя като такава с немалка степен на обществена
опасност, без уважение към половата неприкосновеност и без зачитане правото на
свободно полово общуване. На второ място, механизма на двете блудства и
хулиганството показва склонност на подсъдимия да извършва развратни действия,
без същият да изпитва свян или неудобство от обстоятелството, че е на публично
място, че отправя нецензурни предложения към непълнолетни лица. Трето, отново
предвид механизма на извършените престъпления реална е опасността ако не бъде
повлияно в пълна мяра с методите и средствата на ефективното наказание подсъдимия
да извърши ново престъпление против половата неприкосновеност, което да е
по-тежко от настоящите и да причини много по-съществени престъпни последици.
Ето защо в тази връзка настоящият състав е на мнение, че следва да се отнеме
възможността на подсъдимия да върши други престъпления предвидени в раздел 8 на гл. 2 „Разврат“ от НК докато изтече
срока на наложеното му най-тежко наказание, което е единствено възможно в
изолирането му от обществото. Четвърто, прилагането на условно осъждане няма да
окаже превантивно въздействие върху подсъдимия като единствено ефективното
осъждане би могло да бъде съществен контрамотив срещу извършването на нови
полови престъпления. Пето, едва във фазата на съдебното производство
подсъдимият показва критичност към престъпленията си и предвид детайлната
съдебно-психиатрична експертиза, която подробно обследва, че се касае до
индивид, който показва недоумение от необходимостта да се дискутира постъпката
му. Ето защо настоящата инстанция намира, че показаната критичност и съдействие
е само и единствено с цел издействане на по-леко наказание и по-благоприятно
третиране с оглед на действащата редакция на закона, но в никакъв случай
осъзнат акт на разкаяние от който да се направи извода, че това е инцидентна
изолирана проява. Следва да се посочи и че условното осъждане не би позволило
да се постигне и трета цел на чл.36 - а
именно постигане на генерална превенция, за да може да наложеното наказание да
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно наказанието за престъплението
по чл. 150
ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, извършено на 06.03.2015 г. по отношение на пострадалата Я.Г.:
Както бе посочено по-горе
нормата на чл.150 ал.1 от НК
предвижда наказание “Лишаване от свобода” със специален минимум от 2 /две/
години. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от НК за опит деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършено престъпление и като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради
които престъплението е останало недовършено. В тази връзка следва да се има
предвид, че деянието, извършено на 06.03.2015 г. също прекъснато, т.е. същото
не е доведено до край, но поради причини, независещи от подсъдимия, а именно:
преминаването на хора в подлеза. При определяне на справедливо наказание
досежно извършеното от подсъдимия М.,
съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, че деянието е останало в
стадия на опита, изразеното искрено съжаление и критичност към постъпката,
чистото му съдебно минало, ниската му възраст. При определяне на наказанието,
съдът прие като отегчаващи вината обстоятелства, че престъпния резултат не е настъпил по
независещи от подсъдимия причини, касае се за действие, насочено към дете –
същото е с по-висока обществена опасност от извършеното деяние на 04.03.2015 г.
поради по-ниската възраст на пострадалия, а именно – 15 години, извършената
проява е в близост до училище, на същата дата, както и на следващата е извършил
други престъпления.
В горния смисъл, след като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки
императивния характер на нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.303,
ал.2, вр. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, вр. чл.36 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 6 /шест/ МЕСЕЦА. Намаляването на това наказание с
изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК като „бонус” дава като краен
резултат налагане на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА. Настоящият състав аргументира налагането на
по-високо наказание за това престъпление в сравнение с предходното, което е
също опит за блудство с оглед на механизма на деянието, престъпната упоритост и
настойчивост на дееца при осъществяването му, обстоятелството, че проявеното
защитно поведение на пострадалата не е оказало възпиращ дееца ефект.
Настоящият състав счете, че не
са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. За постигане на целите по чл. 36 от НК се изисква по-строго
наказателно въздействие върху подсъдимия, което не може да бъде осигурено чрез
отлагане изтърпяването на наложеното му наказание. Доколкото подсъдимият не е
правил признания на досъдебното производство, а само с в съдебната фаза на
процеса (което е и основанието да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а ал. 1
от НК - две години
и пет месеца лишаване от свобода, а с редукцията от 1/3 - една година и осем
месеца лишаване от свобода), то липсва основание за допълнително съобразяване в
контекста на приложението на чл. 66 от НК. Условното осъждане, на
първо място, не би допринесло за постигане на първата цел на чл.36, ал.1 НК, а
именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите
нрави. Този извод следва преди всичко от личността на подсъдимия, която
настоящата инстанция определя като такава с немалка степен на обществена
опасност, без уважение към половата неприкосновеност и без зачитане правото на
свободно полово общуване. На второ място, механизма на двете блудства и
хулиганството показва склонност на подсъдимия да извършва развратни действия,
без същият да изпитва свян или неудобство от обстоятелството, че е на публично
място, че отправя нецензурни предложения към непълнолетни лица. Трето, отново
предвид механизма на извършените престъпления реална е опасността ако не бъде
повлияно в пълна мяра с методите и средствата на ефективното наказание
подсъдимия да извърши ново престъпление против половата неприкосновеност, което
да е по-тежко от настоящите и да причини много по-съществени престъпни
последици. Ето защо в тази връзка настоящият състав е на мнение, че следва да
се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления предвидени в
раздел 8 на гл.
2 „Разврат“ от НК докато изтече срока на наложеното му най-тежко наказание,
което е единствено възможно в изолирането му от обществото. Четвърто,
прилагането на условно осъждане няма да окаже превантивно въздействие върху
подсъдимия като единствено ефективното осъждане би могло да бъде съществен
контрамотив срещу извършването на нови полови престъпления. Пето, едва във
фазата на съдебното производство подсъдимият показва критичност към
престъпленията си и предвид детайлната съдебно-психиатрична експертиза, която
подробно обследва, че се касае до индивид, който показва недоумение от
необходимостта да се дискутира постъпката му. Ето защо настоящата инстанция
намира, че показаната критичност и съдействие е само и единствено с цел
издействане на по-леко наказание и по-благоприятно третиране с оглед на
действащата редакция на закона, но в никакъв случай осъзнат акт на разкаяние от
който да се направи извода, че това е инцидентна изолирана проява. Следва да се
посочи и че условното осъждане не би позволило да се постигне и трета цел на
чл.36 - а именно постигане на генерална
превенция, за да може да наложеното наказание да въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно нормата на чл. 23 ал.1 от НК
ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
Поради тази причина на подсъдимия М.
му се наложи общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
Не се констатират
основания за прилагане на чл.24 НК, а именно за увеличаване определеното общо
най-тежко наказание. Това е така, тъй като наложените наказания за всяка
престъпление са съответни на обществената опасност на деянието и дееца, а
наложеното общо най-тежко наказание би постигнало целите на чл. 36 НК, без да е
необходимо увеличаването му. Вън от това приложението на чл.24 НК би било
неоснователна репресия спрямо подсъдимия, предвид на това, че първо не се
прилага чл.66 НК и същият ще търпи ефективно наложеното едно най-тежко
наказание, и второ, губи се балансът между престъпленията и наложеното
наказание. В тази връзка за поправяне подсъдимия е достатъчно обстоятелството,
че не се прилага чл.66 и наложеното наказание ще бъде изтърпяно ефективно.
На основание чл.25, ал. 4 НПК се
решава въпросът за изпълнение на общото наказание при неговото определяне с
оглед на обстоятелството, че е приложен чл.66 НК за престъплението хулиганство.
Настоящият състав счете, че не са налице и
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК спрямо този подсъдим, тъй като както е
споменато по-горе не биха били постигнати целите на чл.36 НК. В случая при
извършеното групиране, изпълнението на едно от наказанията лишаване от свобода
е отложено, но преценено в престъпната съвкупност това не дава основание
наложеното едно общо най-тежко наказание да бъде отложено. С групирането на наказанията подсъдимият
получава най-високото наказание, което следва да бъде изтърпяно ефективно, като
отложеното наказание не може да повлияе на цялостната преценка при решаването
на въпроса за ефективното изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от
свобода.
Съдът изпълни служебното си
задължение и на осн. чл.59, ал.2 от НК приспадна времето, през което
подсъдимият М. е бил задържан със
Заповед за задържане на лице на осн. чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от 20.03.2015 г.
Районният съд в този му състав
е на становище, че така определеното на подсъдимия М. наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ
ефект не само върху личността му, но и върху другите неустойчиви членове на
обществото, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална
превенция по чл.36 от НК.
По
разноските, веществените доказателства и причините за извършване на
престъплението:
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 230 лв.
/двеста и тридесет лева/.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК и
чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди подсъдимия М. да заплати
по сметка на ПРС държавна такса в размер на 5,00лв. /пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми.
По делото няма приложени
веществените доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава
насока.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия, незачитане на
основните правни норми, гарантиращи защитата на обществения ред и половата
неприкосновеност на останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с
изложеното в нея съдържание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.