Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVI
въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при участието на секретаря Татяна Асеноваи
прокурора Ахмед Кокоев, разгледа докладваното от
мл.съдия Кунчев в.н.о.х. дело № 3095
по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба
на адвокат Л.Р. от САК – сулежбев защитник на подсъдимия И.К., срещу присъда от
05.10.2015 г. на СРС, НО, 94- ти състав по НОХД № 12261/ 2011 г.,
с която се ПРИЗНАВА подсъдимият
И. Г.К. - роден на ***г. в гр.С., българин, български гражданин, с висше образование, разведен, живущ ***, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2010г. около 17.30 часа в гр.Банкя, ул.„Стефан
Стамболов” №152А, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на
имот и чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ситроен - Берлинго” е ДК №*****,
е отнел чужда движима вещ телевизор
„Панасоник” на стойност 615,20 /шестотин и петнадесет лева и 20 ст./ лева от
владението на В.Ц.К., без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да го присвои,
като кражбата е извършена повторно и е немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 3, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.36 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подс.И.Г.К.
е бил задържан по настоящото дело
/вкл. и по ЗМВР и с постановление на прокурор по НПК/, както и времето, през което е бил
с мярка за неотклонение «домашен арест».
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на подс.И.Г.К. едно общо, най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД №16202/2007г. на СРС, НОХД №6925/2005г. на СРС,
НОХД №3555/2006г. на СГС, НОХД №709/2009г. на СРС, НОХД №13148/2007г. на СРС
и НОХД №2233/2007г. на СРС, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение се ОТЛАГА за изпитателен срок от ПЕТ 1 ГОДИНИ.
ПРИВЕЖДА на основание чл.68, ал.1 НК в изпълнение така определеното общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор
или затворническо общежитие от закрит
тип.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия И.Г.К. да заплати на В.Ц.К., сумата от 615,20 лева - обезщетение за имуществени вреди.
В депозираната от защитника на подсъдимия
К.въззивна жалба се излагат
съображения, че присъдата е необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Алтернативно се прави се искане за
връщане на делото на предходна
инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и
непълноти на доказателствения материал.
Настоящата въззивна инстанция служебно констатира, че жалбата
на защтинникът на подсъдимия срещу постановената присъда се явява
да е подадена срещу съдебен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на
глава XXI от НПК, от процесуално легитимирано лице, с обоснован правен интерес и в предвидения по чл.319, ал.1 НПК петнадесет дневен срок.
В разпоредително заседание на 01.08.2016 г. година въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и
ангажиране на други писмени и/или веществени доказателства. В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия излага
съображения за необоснованост на присъдата и моли същата да се отмени. В
съдебно заседание представителят на Софийска Градска прокуратура счита, че
постановената присъда на СРС следва да бъде изменена, като се намали наложеното
наказание.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите от въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК съдът провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване,
поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована
и законосъобразна по следните съображения:
През 2010 г. подсъдимият И.Г.К. работел като брокер на недвижими имоти. Във
връзка с работата му, в интернет били публикувани негови координати в сайта на
фирмата, за която работел, с публикувани и телефонни номера.
Свид.М.Ж.решила да си купи къща в покрайнините на гр.София. През
месец септември тя се запознала с поде.К., като открила негов телефонен номер
за контакт в интернет-сайт за недвижими имоти - 0876 292 923. Св.Ж.харесала
имот в с.Гниляне и се свързала по телефона с
подсъдимия. След като не харесала къщата в с.Гниляне,
св.Ж.отново се чула по телефона с подсъдимия, който й казал, че една дама
продава на що горе прилична цена къща в гр.Банкя.
На 07.10.2010г., около 17.30ч. св.Ж.и
поде.К. отишли до гр.Банкя да видят въпросния имот. Пътували със служебния
автомобил на свид.Ж.- л.а.”Ситроен-Берлинго”
с рег.№*****. Имотът се намирал на ул.’’Стефан Стамболов” №152А в гр.Банкя. Св.Ж.паркирала
автомобила извън имота. Когато слезнали от автомобила
подсъдимият й казал да изчака, след което прескочил^
дворната ограда, на която имало верига и катинар. Тази негова постъпка се
сторила странна на свид.Ж.. След малко подсъдимият се
върнал и обяснил на Ж., че е в конфликт с шефовете си, като й предложил сама да
отиде и да разговаря с дамата, при която отивали, пък той щял да я изчака. Св.Ж.останала
навън, а подсъдимият влезнал и седнал вътре в колата.
През това време св.К. - собственик
на имота се намирала в съседския двор и беряла грозде, когато в един момент
видяла, че през двора й минават едно или две момчета. Повикала по име, но не й
било отговорено и тогава тя се върнала в нейния двор.
Огледала се, след което видяла на улицата синя кола, в която имало мъж, на
когото не видяла лицето, тъй като бил с наведена глава. Извън колата била св.Ж.,
която й се представила и казала, че идва на оглед на имота и че е позната на И.К..
Къчева познавала подсъдимия, който й водел преди това
клиенти - потенциални купувачи на къщата, която продавала. Двете жени влезнали
в двора и К. започнала да показала на св.Ж.къщата, която се продава и имота като
цяло. В имота имало три къщи - къщата, в която живеела св.К. и която се
намирала най-отпред в двора, откъм дворния вход и още две къщи. Едната, която
се намирала в дъното на двора се продавала.
След като останал сам и
необезпокояван, подсъдимият слезнал от колата и
отново се върнал в двора на св.К., насочвайки се към къщата, в която живеела
свидетелката. Външната входна дървена врата на къщата била заключена от св.К.
преди да отиде в съседския двор. Взломявайки по
неустановен начин входната врата в областта на бравата, родсъдимият
успял да проникне в къщата. Влезнал вътре и от стая, намираща се на втория етаж
взел телевизор „Панасоник” /Panasonic”,
модел „TX-L32C10P“, тип „LCD”/, който отнесъл в автомобила на Ж.и сложил на
задната седалка. Телевизорът бил закупен от свид.К.
на 12.11.2009г. за сумата от 769.00 лева.
Докато св.Ж.оглеждала имота и
къщата, която се продава, подсъдимият й звъннал по телефона от мобилен номер
0876 394 094 и й казал, че бързо трябва да тръгват. Св.Ж.не харесала къщата,
която се продава, взела си довиждане набързо със св.К. и си тръгнала.
Когато отишла при колата заварила
подсъдимия на шофьорското място. Двигателят на автомобила работел, а колата
била изместена по- напред на пътя и в посока обратно към гр.София. Ж.се качила
в колата. Минута-две след това забелязала на задната седалка на автомобила
телевизор „Панасоник”, тип „LCD”. Попитала подсъдимия
какво става и той й отговорил, че е откраднал телевизора на жената. Ж.се
притеснила. Когато пристигнали в гр.София, подсъдимият отишъл до заложна къща „Д.Е.Д.Ф.”,
намираща се на бул.”Тодор Александров” №35. Подсъдимият взел телевизора и го
занесъл в заложната къща. Св.Ж., с която почти не разговаряли докато пътували,
останала в колата. След около пет минути подсъдимият се върнал, като бил видимо
недоволен. Казал на св.Ж., че му били обещали 300 лева за телевизор с подобни
параметри, а му били дали 270 лева.След това св.Ж.си тръгнала. С подсъдимият
след този случай повече не контактували.Веднага след като отишла в къщата си,
св.К. видяла разбитата външна врата, след което установила и липсата на
телевизора. На следващия ден отишла в полицейския участък на гр.Банкя, където
подала жалба.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-стокова експертиза се установява, че стойността на инкриминираната вещ,
към момента на извършване на деянието, е 615.20 лева.
Изложената фактическа обстановка е
правилно възприета като установена от СРС, и препотвърдена от въззивния съд на база събраните в съдебното и досъдебното
производство доказателства чрез съответните доказателствени
средства.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд досежно
изложената фактическа обстановка и установените факти се явяват сами по себе си
да са правилни и обосновани в
съответствие с императивите на чл.13 и чл.14 от НПК. Извършеният от състава на
СРС процесуален анализ на събраните доказателства и доказателствени
средства по делото е кореспондиращ на
техния смисъл и значение. При оценката на доказателствените
материали не е извършено тяхно превратно тълкуване или игнориране, а е
съобразено действителното им съдържание и обективност. Съдът е изложил
конкретни и ясни съображения при оценката на доказателствените
източници. При извършения доказателствен анализ от
съда е осъществено ясно и пълно очертаване на фактическите обстоятелства от
предмета на доказване по делото, които по своето естество са пряко установени.
Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено на същите
съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната
логика изводът, до който съдът законосъобразно е достигнал, а именно - наличието на извършено от обективна и
субективна страна престъпление по чл. чл.195, ал.1, т. 3, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 НК, за което е постановена и обжалваната осъдителна присъда.
След ясно, пълно и обосновано
извеждане на настоящата фактическа обстановка по случая и след анализ на доказателствата по делото, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е основал
изводите си за авторството на инкриминираното престъпление на базата събраните
по делото доказателства. Така изложените съображения водят съда до единствено
възможния извод – че има престъпление и че то е извършено от подсъдимия по
начина, описан във фактическата част на настоящото решение. С оглед на
описаната фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилно и обосновано е възприел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т. 3, т.4 и т.7 във вр.
чл.194, ал.1 НК.
В допълнение към анализа на доказателства във връзка с възраженията на
защитникът на подсъдимия съдът намира следното:
Въззивният съд дава изцяло вяра на показанията на свидетелите К. и Ж.. Въпреки изминалия период от време св.К.
е възпроизвела достоверно и убедително
събитията, на които е станала свидетел. Показанията й в по-голямата й част се подкрепят от показанията на св.Ж.. Свидетелят Ж.е непредубеден и добросъвестен
свидетел, който изложил пред СРС събитията,
които е възприела лично, макар и с отделни неточности и заличена конкретика, въпреки значителния изминал период от време. А след
прочитане на показанията й категорично е заявила, че поддържа това, което е казала
при разпита й пред съдия на
ДП. По делото не се събраха
каквито и да е данни за предубеденост
на св.Ж., за интерес у същата
да даде показания
в ущърб на подсъдимия. В подкрепа на показанията на св. Ж.са и обсотятелствата,
че видно от справка за мобилни абонати на VIVACOM /на л.60 от ДП/, подсъдимият И.К. е бил абонат на
мобилния оператор и е ползвал СИМ-карта с тел.номер 0876 394 094 /номерът, от
който звъннал на св.Ж., докато тя била в двора на К. на инкриминираната дата. В
подкрепа на показанията на св. Ж.са и представените по делото писмени
доказателства, а именно фискален бон и гаранционна карта за инкриминираната вещ.
Правните изводи на първоинстанционния
съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От
обективна страна, От обективна страна - подсъдимият на 07.10.2010г.,
около 17:30ч. в гр.Банкя, ул.”Стефан Стамболов” №152А, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот /взломена
входна дървена врата на къщата на К. в областта на бравата/ и чрез използване
на моторно превозно средство - л.а.”Ситроен-Берлинго”
с ДК №*****, отнел чужда движима вещ - телевизор „Панасоник”,
модел „ТХ- L32C10P” на стойност 615.20 лева от владението на В.Ц.К., без нейно
съгласие.
Изпълнени са елементите, касаещи
обективната страна на деянието. Предметът на посегателството е чужда движима
вещ - такава, която не е изключителна собственост на подсъдимия. На следващо
място, от обективна страна, вещта е била във владение на пострадалата - свид.В.К.. Именно тя е упражнявала владение върху вещта,
тъй като е имала възможност за фактическото разпореждане с нея. Липсва съгласие
на сви.К. вещта да премине във владение на подсъдимия.Подс.К.
е извършил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл.28 от НК - след като е бил осъждан за други такива
престъпления, като случаят е немаловажен.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, като е имал намерение противозако’нно да
присвои вещта, за да се разпореди с нея, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чужда, непринадлежаща му вещ, като е предвиждал
преминаването й в своя власт и е целел да установи такава власт върху предмета
на престъпно посегателство.Постановеното с първоинстанционната
присъда и наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в размер на две
години, според настоящата инстанция се
явява справедливо и обосновано по вид и размер. Правилно са били отчетени на
основание чл.54 от НК всички обстоятелства по настоящият случай. Правилно и
законосъобразно в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото,
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години
е индивидуализирано при отчитане на смегчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Съдът е отчел и механизма на извършеното
престъпление. Така наложеното на подсъдимия наказание по размер е съобразено с
обществените опасности на деянието и личността на неговия деец. Наказанието е
съответно и не е прекомерно, справедливо е и отговарящо на поправително
възпитателния и предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както и на
целите по чл.36 от НК. В
тази връзка смекчаващи вината обстоятелства са заболяването на подсъдимия и
дългия период, за който се развил съдебния процес, отегчаващи вината
обстоятелства са многократната съдимост на подсъдимия и това, че подсъдимият е извършил настоящото
деянието в изпитателния срок. Въззивният съд приема, че предвид всички изложени обстоятелства и най-вече престъпната упоритост на
подсъдимия да върши противообществени деяния, наказуеми по НК, следва да бъде
определено на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, тъй като не са налице предпоставките за
приложение на чл.66, ал. 1 НК. Подсъдимият преди да извърши престъплението -
предмет на настоящото дело е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления
от общ характер.Неправилно РС е извършил кумулация на предходни извършени деяния, за които е имало постановени
присъди със своя акт, а следвало да съобрази, че за същите деяния и присъди,
цитиране от съда са били вече кумулирани с определение от 15.10.2009 г. по нох № 709/2009 г. на СРС, което е влязло в сила на
31.10.2009 г., видно от справка за съдимост на л.22 от делото на СРС. С това
определение на подсъдимия е наложено едно общото, най-тежко наказание, “лишаване от свобода” за
срок от три години /наложено на подсъдимия по НОХД №3555 по описа за 2006г. на
СГС/, чието изпълнение отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от пет години.
Следователно РС е трябвало да съобрази, че деянието по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието определено с определение от 15.10.2009 г.
по нох 709/2009 на СРС, породи което и на
основание чл. 68, ал.1 НК подсъдимият следва да изтърпи и това наказание наред
с наложеното за настоящото деяние. РС макар и по различни съображения е
достигнал до същия извод в присъдата си поради, което присъдата следва да се
потвърди изцяло. Неосноавтелно
е твърдението на защита, че като е извършил кумулация
РС е утежнил положението на подсъдимия, тъй като тази кумулация
е била вече извършена от съд преди това и просто е следвало да се съобрази от
РС.
Касателно
предявеният граждански иск въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционният
съд като правилни и взети в съответствие с материалния и процесуалния закон. Налице
е противоправно деяние на подсъдимия – кражба на
телевизор от пострадалата, с което пряко
и непосредствено са причинени имуществени вредите на пострадалата. Размерът на
вредите, подлежащ на обезщетение се изразява в паричната равностойност на
откраднатия телевизор, която е изчислена с приета по делото експертиза.
По отношение на разноските по делото и с оглед на резултата
от него, на основание чл.189, ал.3 НПК такива правилно са присъдени в тежест на
подсъдимия от СРС, поради което въззивният съд не
дължи повторно произнасяне за тях. При извършената на основание чл.314 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейната отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 НПК вр. чл.338 НПК и чл.189, ал.3 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 05.10.2015 г. на СРС, НО, 94- ти
състав по НОХД № 12261/ 2011 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.