№ 517
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Атакуваният съдебен акт е от категорията, подлежащи на въззивна
проверка по реда на тази глава, съгласно изричната разпоредба на чл. 250, ал.
4, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК.
С разпореждане от 16.03.2022 г., постановено от Софийски районен съд
– Наказателно отделение (СРС – НО), 93-ти състав на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 20790/2018 г., образувано по тъжба на ЕМ. Д. М.
срещу Н. ЦВ. Г., с оглед твърдени извършени престъпления по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила срочна жалба
лично от частния тъжител по делото ЕМ. Д. М.. Обобщено, в същата се
твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че са нарушени правата на частния
тъжител с произнасянето на първия съд „чрез тайно провосъдие“. Застъпва се,
че по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. В заключение, желае се отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на друг състав на СРС, с оглед вече изразеното становище
на първоинстанционния съдия по съществото на делото.
С подадената частна жалба не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу
1
подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна
инстанция.
Въззивният съд с оглед предмета на делото, е намерил, че не е
необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие, за правилното му
решаване и обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.
313 и чл. 314 от НПК. Настоящият въззивен контрол е ограничен единствено
и само до изложените в тъжбата и допълнително уточняващата я молба
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от
първия съд, направена на плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от
НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява
повереникът на частния тъжител М. – адв. И.Ю.. Последният е представил по
делото молба, с която заявява невъзможността си да участва в хода на
производството поради служебен ангажимент в друг град.
Жалбоподателят и частен тъжител М. изразява нарочно съгласие делото
да се разгледа и без участието на предпочетения от него служебен защитник –
адв. И. Ю., като за целта моли съда за време, за да си припомни конкретните
обстоятелства по същото с оглед подсигуряване на личната си защита.
След предоставена възможност на въззивния жалбоподател Е.М. и на
служебния защитник на предаденото на съд лице Н. ЦВ. Г. – адв. Е.И. да се
запознаят с материалите по делото, жалбоподателят М. поддържа така
депозираната жалба. Последният излага съображения в съдебното заседание,
че първата инстанция в противовес на ЕКЗПЧ, на ХОПЕС и на НПК, е
прекратил производството, предмет на проверка от настоящия въззивен съд.
Сочи, че с тези действия на районния съд, са преградени правата му на достъп
до правосъдие в качеството му частен тъжител. Позовава се на практика на
СГС, за която твърди, че разкрива идентична фактология с процесната, и
съгласно която делото следва да бъде върнато на първостепенния съд,
доколкото е налице произволно и незаконосъобразно прекратяване на
производството. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Защитникът на предадения на съд Н. ЦВ. Г., в лицето на адв. Е.И., моли
въззивния съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба срещу
първоинстанционното разпореждане. Обръща внимание, че атакуваното
разпореждане е правилно и законосъобразно. Сочи, че надлежно първата
инстанция е дала указания на частния тъжител в посока уточняване и
детайлизиране на изложените в тъжбата факти. Акцентира, че и към датата на
постановяване на контролирания съдебен акт /16.03.2022 г./, указанията на
съда не са били изпълнени. По тези съображения се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане – потвърдено.
Софийски градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав, като се запозна с
жалбата, атакуваното разпореждане на СРС, обсъди доводите на
жалбоподателя и неговия процесуален представител и се запозна с
приложените материали по делото, и след като извърши преценка по реда
на чл. 327 от НПК, намери за установено следното:
2
Частната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството по НЧХД № 20790/2018 г., СРС, НК, 93-ти състав е
било образувано по тъжба от ЕМ. Д. М. срещу Н. ЦВ. Г. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. В частната тъжба и
допълнението към нея частният тъжител излага фактическа обстановка,
съобразно която лицето, предадено на съд - Н.Г. го е обидил тежко,
наричайки него и другите подсъдими „главорези“, а лично само него -
„крокодил“. Съгласно разказа на тъжителя обидата му е нанесена пред съдии
и прокурори, журналисти и пред всички останали близо петдесет човека в
залата на Специализирания наказателен съд /СНС/. Твърди, че думите са го
огорчили, че се е почувствал много зле и не е можел да спи от притеснения.
Намира, че инкриминираното деяние е извършено поради липса на правна
култура у господин Г..
Първоинстанционният съд е приел, че частната тъжба е нередовна,
доколкото същата не отговаря на изискванията, разписани в разпоредбата на
чл. 81, ал. 1 от НПК, а именно не са посочени екзактните обстоятелства на
инкриминираното престъпление. Поради това с разпореждане от 10.01.2022 г.
съдията докладчик в светлината на конкретния случай е преценил, че в
тъжбата следва изрично да се посочат релевантните обстоятелства за
повдигнатото обвинение. Прието е, че доколкото частният тъжител излага
факти, съобразно които същият правно обосновава спрямо него да е
консумиран престъпен състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, а
именно изказано е нещо унизително за него в негово присъствие, при това
публично. Последното оправдава и субсумиране на инкриминираната
девиантна проява под квалифицирания състав на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
В същото разпореждане за яснота първостепенният съд е разяснил, че
доколкото в инцииращата частното производство тъжба се твърди, че на
посочената дата /01.10.2018 г./ лицето предадено на съд Н. ЦВ. Г. е
консумирал състав на престъпление, чийто елемент е осъществяването му в
присъствието на други лица, тоест публично, то следва да се внесе яснота
относно фактическата обстановка, при която обидата е нанесена именно по
този начин. Още повече, че именно това твърдение в тъжбата оправдава
инкриминираното деяние да се подведе под по-тежко наказуем престъпен
състав. Допълнително е отбелязано от съда, че е необходимо да се посочат
имената на лицата, в чието присъствие е реализирано изпълнителното деяние,
съответно да стане ясно дали същото е станало по време на съдебно
заседание. Отделно, първоинстанционният съд е разпоредил, че частният
тъжител следва да конкретизира дали с изричането на посочените изрази,
лицето предадено на съд, е накърнило достойнството и/или честта на частният
тъжител. Така, съдът е заключил, че фактическите признаци на деянието са
неясни, поради което не е дал ход на тъжбата и е указал на тъжителя Е.М. в
седмодневен срок, считано от получаване на разпореждането /19.01.2022 г./
да отстрани описаните по-горе неясноти.
С разпореждане от 16.03.2022 г. първоинстанционният съд е
3
констатирал, че макар да е дал указания на частния тъжител М. с акта си от
10.01.2022 г., като последният бил надлежно връчен на тъжителя на
19.01.2022 г., така щото било необходимо изправяне на забелязаните
фактически неясноти на рамката на частното обвинение в депозираната тъжба
от 05.12.2018 г., тъжителят Е.М. не изпълнил срочно дадените съдебни
указания. Това не било сторено и към момента на произнасянето /16.03.2022
г./. Горното мотивирало първата инстанция да прекрати образуваното
наказателно производство, доколкото същото е инициирано по повод
нередовна тъжба с оглед липсата на точна и прецизна рамка на частното
обвинение в светлината на чл. 81, ал. 1 НПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира така формирания извод на
първата инстанция за правилен, при съображения, както следва.
В разпоредбата на чл. 81 от НПК се съдържат изискванията към
съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за
иницииране на наказателно производство от частен характер - да е писмена,
да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за
обстоятелствата на престъплението. Обстоятелствата на престъплението
представляват фактическите данни, на които се основава обвинението, в това
число дата на извършване на деянието и дата, на която частният тъжител е
узнал за извършването му, в случаите когато са различни, както и други
фактически данни, на базата, на които е възможно да се прецени
допустимостта на тъжбата. Под обстоятелства на престъплението се има
предвид фактическата рамка на наказателното преследване, която се очертава
в тъжбата. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението,
формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в
него. Така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия и
това именно е същността на изискванията към съдържанието на тъжбата.
Според настоящия състав на въззивната инстанция съдията докладчик
от СРС правилно е преценил, че няма основание за насрочване на делото в
открито заседание, тъй като и след получаване на указанията на съда тъжбата
на Е.М. не е покривала изискванията за съдържание, предвид че
допълнителна молба от тъжителя, с която привежда тъжбата си в
съответствие с дадените указания така и не е постъпила. В тъжбата си
частният тъжител М. е посочил думите „главорези“ и „крокодил“ на
предаденото на съд лице – Н.Г., които обаче не носят конкретна информация
за точно определени обстоятелства по време и място, които са възприети от
него като позорни и да са предизвикали еднозначна негативна оценка на
обществото, в частност на всички присъстващи в залата /неясно коя/ на
Специализирания наказателен съд в гр. София, на 01.10.2018 г.
В случая безсъмнено отстраняването на нередовностите в тъжбата се
отнася до изискуемото от процесуалния закон съдържание на същата,
доколкото последните касаят внасяне на яснота касателно имена на лицата, в
чието присъствие е нанесена обидата, конкретната локация на
изпълнителното деяние – посочено е за място само „залата на СНС“, без да е
отбелязано дори дали е в хода на провеждано съдебно заседание. На следващо
4
място, не става ясно от твърденията на частния тъжител дали счита, че е
накърнено неговото достойнство или чест, а доколкото в материалния закон
/чл. 146, ал. 1 НК/ последните са регламентирани в условията на
алтернативност и с оглед правото на защита на предаденото на съд лице,
уточняване в посочения смисъл е било необходимо.
В мотивната част на ТР № 34 от 03.08.1990 г. по н. д. № 29/1990 г.,
ОСНК на ВС имплицитно е прието, че по наказателните дела от частен
характер всички спорни въпроси, констатирани служебно от съда във връзка с
предявените обвинения, подлежат на изясняване при разглеждане на делото,
като "съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички
мерки за разкриване на обективната истина". Застъпеното в решението на ВС
разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо
включително от едно от основните начала в наказателния процес, този на
/сега/ чл. 13 НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на
върховната съдебна инстанция /виж Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС
по н. д. № 1077/2011 г., III н. о./
Ето защо и въззивната инстанция споделя становището на
първостепенния съд, че недостатъците на тъжбата, каквито несъмнено се
съдържат в тъжбата на жалбоподателя М., подлежат отстраняване в даден от
съда срок и ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото следва
да се прекрати. След като проверяваният съдебен акт разкрива именно такава
фактология на събитията, то и правилно СРС е прекратил наказателното
производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, Софийски
градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.03.2022 г., с което е било
прекратено Н.Ч.Х.Д. № 20790/2018 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав,
образувано по тъжба на ЕМ. Д. М. срещу Н. ЦВ. Г..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5