Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1064
гр. Русе, 22.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд X–ти граждански
състав
на 28-ми май 2018 г.
в публично съдебно заседание в състав :
Районен
съдия: Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 79 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът Г.П.Д. твърди, че ответникът
претендира от него заплащане на сума в размер на 2001,63 лв. - задължение по
договор за кредит сключен между него и Юробанк България АД, което било цедирано
на ответника. За първи път узнал за това на 22.12.2016 г. чрез получено писмо
от ответника. Последвало второ писмо от 10.01.2017 г., на което той възразил,
че не дължи поради изтекла погасителна давност. В съдебно заседание уточнява,
че преди да получи въпросните писма редовно е осъществявал плащанията към
кредитора Юробанк България АД и изцяло бил погасил задължението си. Предвид
изложените съображения моли да бъде признато за установено спрямо ответника, че
не дължи претендираната от него сума в размер на 2001,63 лева, от които 1289,74
лв. били главница по договора за кредит, 611,89 лв. били лихви, а 100 лв. -
такси. След допуснато изменение на иска в частта за главницата се претендира
недължимост на такава в размер на 465,92 лв.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който частично оспорва иска. Твърди, че договора за кредит между ищеца
и Юробанк България АД е сключен на 24.11.2010 г. като ищеца в качеството на
кредитополочутел е преустановил погасяването на кредита, в резултат на което се
е формирало общо задължение в размер на 2001,63 лева. На 18.01.2016 г. то било цедирано на ищеца.
Счита, че при спазване на законовите правила за погасяване на парични задължения
следва да се има предвид, че при договори за потребителски кредит има
разсрочено плащане на едно задължение, което е предвидено в интерес на
длъжника. Поради това ответника счита, че всяка вноска е самостоятелно вземане
и се погасява с обща 5 - годишна давност – чл. 110 от ЗЗД. Позовава се на това,
че в договора за потребителски кредит интереса е в полза на заемополучателя,
който получава паричната сума веднага, а риска остава за кредитора. Поради това
счита, че 5 - годишния давностен срок не е изтекъл за вземанията по договора за
потребителски кредит, за които падежа е настъпил между 24.02.2013 г. –
24.11.2014 г. описани в погасителния план или общо в размер на 1079,02 лв.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
От
представените по делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице
по приетата икономическа е-за се установява, че на 24.11.2010 г. между ищеца и
„Юробанк България“АД е сключен договор за банков кредит, който не погасяван
редовно от кредитополучателя и по същия е формирано задължение в общ размер от
1626,90 лв. към момента на изтичане на срока за погасяване на кредита по
погасителен план. Част от сумата е за непогасена главница в размер на 1289,74
лв.; част за договорна лихва – 268,66 лв.; и част за месечни такси – 67,50 лв.
/по 2,50 лв. месечно/. Извън дължимите суми по погасителен план банката е
начислила и задължения за месечна такса и за периода до 31.12.2015 г. – общо
32,50 лв. и лихва за забава в размер на законната лихва за забава за периода от
24.08.2012 г. до 31.12.2015 г. – 343,23 лв., от които 172,24 лв. за
подпериода от 25.11.2014 г. до 31.12.2015 г. Банката е съобразила направените от длъжника
плащания в общ размер на 1332,98 лв. и към 31.12.2015 г. е което е осчетоводила негово задължение в
размер на 2001,63 лв., от които 1289,74 лв. – главница; 268,66 лв. – договорна
лихва; 343,23 лв. законна лихва за забава и 100 лв. месечни такси за обслужване
на сметка. По делото е представен препис от договор за възлагане на вземания от
18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“АД и ответника, с който банката
е цедирала на ответното дружество свои вземания по договори за банкови кредити,
в т.ч. и по договора с ищеца в общ размер на 2001,63 лв. Цесията е съобщена на
ищеца на 22.12.2016 г., признания за което се съдържат в обстоятелствената част
на исковата молба. С оглед на това съдът приема, че цесията е произвела
действие и същия дължи на ищеца сумите по неизпълнения договор за кредит от
24.11.2010 г. Необходимо е обаче да се прецени дали част от същите не са
погасени по давност, т.к. в исковата молба е наведено възражение за недължимост
на това основание. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно 111,
б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. Ответникът признава, че не са
предприемани действия, които да спират или прекъсват давността, но счита, че тя
следва да е общата петгодишна давност, поради което по давност били погасени
само задълженията по договора с падеж преди 08.02.2013 г. /пет. години преди
завеждане на иска/. Това разбиране обаче не е съобразено с уговореното в
договора, а именно регламентирането на задълженията на ищеца като „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, докладвано от съдиите Мариана К.
и Марио Първанов. Съгласно последното понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Поради това съдът счита, че вземанията на банката,
респ. ответника, за всички погасителни вноски по договора за банков кредит с
ищеца са погасени по давност и искът в частта за главница, лихви и част от месечните
такси, дължими за периода по погасителни план е изцяло основателен. По
отношение на лихва за забава в размер на законната лихва за забава върху
непогасената главница съдът съобрази, че и по отношение на нея следва да се
приложи кратката давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД – „с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания“. Същата не е погасена по давност само за периода след 25.01.2015 г.
Същото се отнася и за таксата за обслужване на сметка в размер на 2,50 лв.
месечно, начислена след изтичане на сроковете по погасителен план, т.к. тя има
характер на периодично плащане, което е с определен размер по общи условия на
банката. За периода, за който не е погасена по давност /24.01.2015 г. – 24.12.2015
г./ дължимата такса е в размер на 30 лв.
Периодът, за който законната лихва за забава не е погасена по давност е от
05.01.2015 г. до 31.12.2015 г. поради това се дължи лихва за забава в размер на
129,45 лв., а не както претендираните от банката 172,24 лв.
за периода от 25.11.2014 г. до 31.12.2015 г. за тези размери искът следва да се
отхвърли, а в останалата му част да се уважи като основателен.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, ЕИК
*********, че ищецът Г.П.Д., ЕГН:********** не му дължи сумите в размер на 465,92 лв. – главница по договор за
банков кредит от 24.11.2010 г., сключен с Юробанк България АД; сумата в размер
на 482,44 лв. – лихви за забава по
договора и 70 лв. – такси и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
129,45 лв. – законна лихва за забава
по договора, начислена за периода след 05.01.2015 г. и 30 лв. – такси за периода
след същата дата.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС”ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.П.Д., ЕГН:********** сумата в
размер на 717,62 лв. – разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.П.Д.,
ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер
на 40,62 лв. – разноски за юриск .
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.