№ 2767
гр. София, 20.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
в присъствието на прокурора Й. В. С.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20231110211418 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” спрямо В. О.
Х., с ЕГН: ********** по досъдебно производство № 1406/2023г. по описа на
01 РУ - СДВР, пр. пр.№ 33554/ 2023г. по описа на СРП в обвинение по чл.296,
ал.1 от НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което е бил подведен под
отговорност, както и че са налице достатъчно данни, че има опасност да се
извърши престъпление.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа. Предлага
на съда да постанови определение, с което да вземе спрямо обвиняемия мярка
за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокурора за
задържане и моли съда да не го уважава. Счита, че на този етап от
разследването не може да бъде направено обосновано предположение, че
обвиняемият е автор в извършване на деянието. Също така се акцентира на
неговото влошено здравословно състояние, както и че условията в
1
следствения арест не позволяват изтърпяване на задържане под стража. В
заключение предлага на съда да постанови по – лека мярка за неотклонение.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият В. Х. моли да не
бъде задържан.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 15.08.2023г. е било образувано наказателното производство по реда
на чл.212, ал.2 от НПК с акта на първо действие – протокол за оглед на
местопроизшествие. В хода на провежданото разследване е била разпитана в
качеството на свидетел Т.А., която в показанията си пред разследващите
органи е заявила, че нейният бивш приятел, с когото е имала връзка, е отишъл
до жилището й, с което нарушил наложената му от граждански съд забрана
да я доближава по силата на заповед за защита от домашно насилие. Към
делото е приложено копие от съдебно решение № 7769/16.05.2023г.,
постановено по гр.д.№ 14 7888/ 2022г.по описа на СРС, с което е било
забранено на В. О. Х. да приближава Т.А. на разстояние по – малко от 100
метра,. Жилището й, местоработата и и местата за социален отдих. Също така
са разпитани в качеството на свидетели Л.Я., както и пристигналите на
местопроизшествието полицейски служители Д.М., С.С., Б.Б. и А.А. В своята
съвкупност техните показания, под страх от наказателна отговорност, следва
да се кредитират като достоверни на плоскостта на посещението на
обвиняемия в жилището на свидетелката Алексиева. Като писмени
доказателства и доказателствени средства са приобщени съдебно решение и
справка за съдимост на обвиняемия.
С Постановление от 15.08.2023г. за привличане към наказателна
отговорност било повдигнато обвинение на В. О. Х. за извършване на
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
Разпит в качеството на обвиняем и в присъствието на защитник, В. Х.
депозирал обяснения, в които излага своята версия за случилото се със
свидетелката Алексиева.
Съдът намира, че от събраните до този момент гласни и писмени
доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият В. Х. е извършител на деянието, за което му е било повдигнато
2
обвинение. В своите обяснения пред разследва орган той косвено признава
това обстоятелство като е заявил, че действително е посетил жилището на
свидетелката Алексиева, което обстоятелство се подкрепя както от нейните
лични показания, така и на останалите свидетели. По делото е приложено
копие от съдебно решение, с което е било забранено на лицето да доближава
пострадалата за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на
съдебното решение, като в диспозитива на акта е посочено, че при
неизпълнение на заповедта, ще бъде уведомена прокуратурата.
Съдът намира, че в настоящото съдебно производство не следва да се
извършва преценка по доказаността на обвинението, по отношение на
неговите съставомерни обективни признаци, а единствено са извършва
преценка относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемото
лице, е извършило престъплението, за което е било подведено под
отговорност. В случая тези обстоятелства могат да бъдат преценени като
вероятно случили се предвид показанията на свидетелите, приложеният
съдебен акт и частичното признание от страна на обвиняемия.
По отношение на опасностите по чл.63, ал.1 от НК, а именно деецът
да се укрие и/или извърши престъпление съдът счита, че в случая е налице
втората алтернатива на закона.
Видно от повдигнатото му обвинение е, че обвиняемият В. Х. е
подведен под наказателна отговорност за извършването на умишлено
престъпление, което предвижда наказание лишаване от свобода.
Същевременно обаче от справката му за съдимост се установява, че
последното му осъждане е било за закана за убийство спрямо същата
свидетелка Т.А. с правно основание по чл.144, ал.3 от НК, за което му е било
наложено наказание пробация. Предходните му осъждания са за извършени
противоправни деяния, свързани с посегателство против личността,
собствеността и общоопасни престъпления (противозаконно държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси). Всички тези обстоятелства, съчетани с
проявената му агресия при посещението в жилището на свидетелката
Алексиева навеждат на предположението, че обвиняемото лице е агресивна
личност, склонна към упражняване на насилие спрямо гражданите. Поради
тази причина и независимо, че обвинението не е за тежко престъпление по
смисъла на закона, обстоятелството, че В. Х. е пристъпил наложената му
3
съдебна забрана, както и че е изтърпявал ефективно наказание лишаване от
свобода, което очевидно не е постигнало целите на наказанията по чл.36, ал.1
от НК, могат да наведат на предположението, че е налице реална опасност от
извършване на престъпление.
Съдът не споделя оплакванията на обвиняемия и неговия защитник,
че влошеното му здравословно състояние е основателна причина за
постановяване на по- лека мярка за неотклонение. По делото липсват данни
същото да е несъвместимо с предстоя в следствения арест, като това
обстоятелство не е попречило на лицето да извърши противоправна проява.
Част от диагностицираните заболявания са отразени в приложената писмена,
преди освидетелственият да бъде осъден за престъплението по чл.144, ал.3 от
НК, извършено спрямо свидетелката Алексиева. В случай на влошаване на
неговото здравословно състояние или налагане на необходимата
профилактика по лечение, обвиняемият има възможността да се обърне към
органите по изпълнение на постановената мярка.
Съдът счита, че начинът на извършване на деянието, както и деецът,
се характеризират като такива, поставящи висока степен на обществена
опасност. Същите са поставили в реален риск здравето на свидетел, поради
което и искането на прокурора по чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение ,,задържане под стража“, се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо В. О. Х., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно
производство ЗМК № 1406/2023г. по описа на 01 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№
33554/2023г. по описа на СРП, мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
4
заседание на 29.08.2023г. от 11:00ч. за която дата и час страните да се считат
уведомени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5