Решение по дело №935/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1294
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100500935
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Д. Св. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260693/01.03.2021г., постановено по
гр.д. № 5184 по описа на ВРС, както следва:
Жалба от вх. № 277265/10.03.2021г. на П. КР. К. срещу посоченото решение в частта, с
която П.К. е осъден да заплаща издръжка за разликата от 200лв. до присъдената сума от 450лв. в
полза на детето К., считано от датата на исковата молба - 26.05.2020г. Счита, че размера на
издръжката е неоснователно завишен и не съответства на потребностите на детето и
възможностите на родителя да заплаща издръжка в този размер. По изложените в жалбата
съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част, като дължимата от страна на
въззивника издръжка в полза на детето се определи в размер на 200лв.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Жалба с вх. № 278833/18.03.2021г. от Д.Д. Ж. срещу постановеното решение, в частта, с
която е определен режим на личен контакт на детето К., р. на 20.03.2014г. с бащата П.К. и размера
на определената издръжка, считано от датата на исковата молба и за минало време за периода
01.01.2020г. – 26.05.2020г., дължима от бащата в полза на детето К..
Във въззивната жалба се излага, че решението в тези части е неправилно, необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че определеният режим на
лични контакти би довел до спорове между страните при реалното му изпълнение, тъй като
обикновено първата седмица от месеца започва и се слива с последната от предходния месец,
затова според въззивницата по- удачно е режима да се определи в четни и нечетни седмици от
годината. Твърди също, че с даването на възможност бащата да вижда и взема детето през деня,
следващ рождения ден на детето е в ущърб на майката, особено с оглед на това, че рождения ден се
празнува съвместно. Излага, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства
при определяне на общия размер на средствата необходими за издръжката на детето, поради което
решението в тази част е необосновано и неправилно. Размерът на издръжката, дължима от бащата
е занижен и същата е недостатъчна за покриване на разходите, необходими за задоволяване на
1
потребностите на детето. Твърди, че бащата получава висок месечен доход и има възможности да
заплаща издръжка в размер, който да осигурява задоволяване на нуждите на детето, така, както ако
родителите живеят и се грижат за детето заедно. Счита, че дължимата от бащата издръжката
следва да се определи в размер на 900лв., който е съответстващ на нуждите на детето и
възможностите на бащата да я заплаща. Моли за отмяна на решението в посочените части и
постановяване на нова, с което да се определи РЛО на бащата с детето – всяка четна седмица от
годината от 17 ч. в петък до 17 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; в деня
следващ рождения ден на детето, в четна година от 10ч. до 21 ч., а ако е учебен ден – след
учебните занятия да 21 часа; да с уважат исковете за издръжка за в бъдеще в предявения размер от
900лв., месечно считано от 26.05.2020г. и за периода 01.01.2020г. – 26.05.2020г. в размер на
4500лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС в
обжалваните части.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по делото.
Въззивните жалби са подадени в предвидените в чл.259 ГПК срокове и са допустими.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК. Образувано е по
искова молба от Д. Д. К., срещу П. КР. К., за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение роденото от брака между страните малолетно дете К. на майката, при която да бъде
определено местоживеенето на детето; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето
месечна издръжка в размер на 900,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.05.2020г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката; да бъде определен режим на лични отношения на
ответника с детето; за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време от по 900,00 лв.
месечно за периода от 01.01.2020 г. – 26.05.2020 г.
В исковата си молба ищцата, сочи че с ответникът П. КР. К. са сключили граждански брак
на 26.10.2013 г., и от брака им на 20.03.2014 г. е родено детето К.. Поради настъпили разногласия
между съпрузите, те постепенно се отдалечили един от друг и престанали да живеят като такива
освен в името на общото отглеждане на детето. След семеен скандал на 31.12.2019г. ищцата
напуснала с детето семейното жилище. На 05.01.2020 г. се върнала, а ответникът бил напуснал
семейното жилище. От тогава съпрузите са разделени. между тях няма спор относно
упражняването на родителските права и майката не пречи за срещите между бащата и К.. Излага,
че от раздялата изцяло е поела издръжката на детето, което посещава ДГ № 17 „Д-р П.Берон”,
школи по математика - „Ментална аритметика - СМАРТИ”, класически балет при читалище „Отец
Паисий”, художествена гимнастика - Клуб „Лида” и народни танци - Школа по изкуства „Магия
7”. К. боледува често от респираторни заболявания, което налага осигуряването на лекарства и
имуностимуланти, както и посещения на спортни занимания. Сочи, че възрастта на детето налага
често подмяна на гардероба, а спортовете - специфичен хранителен режим и облекло. В тази
връзка сочи, че желае да запази стандарта на живот на К. до раздялата на страните, като определя
месечната издръжка на 1500,00 лв., от които бащата да заплаща 900,00 лв. Моли за определяне
на следния РЛО на бащата с детето: Всяка четна седмица на календарната година от 17:00 ч. в
петък до 17:00 ч. в неделя с преспиване; детето да празнува рождения си ден 20.03 с двамата
родители; на рождения ден на майката 31.05, детето да бъде при нея независимо дали деня
съвпада с режима на контакт на бащата; на рождения ден на бащата 04.05, детето да бъде при него
независимо дели деня съвпада с режима на контакт на бащата; през лятната ваканция, бащата да
взима детето два пъти по 10 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в който период
бащата да се задължи да осигурява ежедневен телефонен и видео контакт между майката и детето;
всяка четна Нова година, детето да е с баща си от 12:00 ч. на 31.12 до 12:00 ч. на 01.01. с
преспиване; всяка нечетна Коледа детето да е с баща си от 16:00 ч. на 24.12 до 16:00 ч. на 25.12, а
2
всяка четна Коледа на 26.12 от 10:00 ч. до 18:00 ч.; всяка четна година детето да е с баща си по
време на Великденските празници от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване; всяка
четна година детето да е с баща си на националницте празници: 1-ви май, 24-ти май и 22-ри
септември - от 10:00 ч. до 18:00 ч., а всяка нечетна година - на 3-ти март, 6-ти май и 6-ти
септември - от 10:00 ч. до 18:00 ч. ; след развода ищцата да възстанови предбрачното фамилно име
– Ж..
Ответникът П. КР. К. с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не оспорав исковете за
прекратяване на брака и предоставяне на родителските права по отношение на К. на майката.
Изразява принципно съгласие с поискания от майката РЛО, като моли да бъде дадена възможност
да взима детето по всяко друго време при желание на бащата и след уведомяване на майката; на
21.03, деня следващ рождения ден на детето от 10:00 ч. до 17:00 ч., като взема детето ако е в
учебен ден след учебните заниятия до 21:00 ч.; на рождения ден на бащата 04.05 от 10:00 ч. до
17:00 ч., а ако е в учебен ден след учебните занятия до 21:00 ч.; през коледната ваканция, всяка
четна година от 10:00 ч. на 25.12 до 17:00 часа на 29.12 и всяка нечетна година от 10:00 ч. на 30.12
до 17:00 часа на 03.01.; през лятната ваканция от 10:00 ч. На 10.07 до 18:00 ч. на 25.07, 10:00 ч.
15.08. до 18:00 ч. на 30.08. Изразява готовност да заплаща издръжка на детето в размер на 200,00
лв. месечно, от датата на подаване на отговор на исковата молба.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
С решението, постановено по гр.д. № 518420/2020г., ВРС е допуснал развод и прекратяване на
брака между Д. Д. К. и П. КР. К., постановил е след развода съпругата да носи предбрачното си
фамилно име; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето К. на
майката и е определил местоживеенето му при нея; бащата е осъден да заплаща издръжка в размер
на 450лв. месечно, считано от подаване на исковата молба и издръжка за минало време в размер на
2250лв. за периода 01.01.2020г.-26.05.2020г.
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които
е определен режим на личен контакт на бащата с детето; бащата е осъден да заплаща издръжка в
полза на детето за разликата над 200лв. до присъдените 450лв. месечно, считано от 26.05.2020г.,
както и в частите, с които са отхвърлени исковете за заплащане от бащата в полза на детето
издръжка за вбъдеще за разликата над 450лв. до претендирания размер от 900лв. месечно и
издръжка за минало време за разликата над 2250лв. до претендирания размер от 4500лв.
Видно е от приложеното по делото Удостоверения за раждане №20140217, че детето К., р. на
20.03.2014г. е родено по време на брака на Д. Д. К. и П. КР. К..
Не е спорно по делото, че след фактическата раздяла на страните и по време на разглеждане
на делото от въззивната инстанция майката и детето, живеят на адрес гр.Варна, ***** в жилище
под наем, като не са спорни въпросите относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето при майката и определената в полза на детето месечна издръжка в
размер на 200лв. Решението в тези части не е обжалвано и е влязло в сила.
Видно от представената Справка от Детска градина № 17 „П. Берон“ платените такси в
периода м.12.2018 г. – м.02.2020 г. са с максимален размер от 48,00 лв. месечно
От договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г. и приложения към него
погасителен план се установява, че ищцата е получила кредит от 30 000 лв., който се е задължила
да върне до 22.08.2026 г. на месечни вноски от по 447,86 лв.
По първоинстонционното дело са приложени: 6 бр. бордера за извършени от ищцата в
периода 06.03.2020 г. – 07.05.2020 г. плащания за телекомуникационни услуги в размер от 32,90
лв. до 35,02 лв.; 8 бр. преводни нареждания в периода 03.06.2019 г. – 09.04.2020 г. за платени
задължения за ел. енергия в размер от 64,18 лв. до 129,16 лв. ; касови бонове представени от
ищцата за покупка на детски дрехи в общ размер от 50,96 лв.
Ищцата е представила сключен с „Мавели“ АД договор за наем от 15.07.2020 г. на жилище
3
находящо се на адрес: ***** при уговорен месечен наем от 500,00 лв.
Пред първоинстонционния съд са представени служебни бележки от 05.01.2021г. и
14.01.2021г., от които се установява, че К. посещава Школата по класически балет при Народно
читалище „Отец Паисий“ за учебната 2020/2021 г. в дните събота и неделя от 12:00 ч. до 13:00 ч.
при месечна такса от 38,00 лв. и курс „Аз ще бъда в първи клас“ в Учебно-творчески център
„Пламък“, който се провежда за периода 03.10.2020г. 31.05.2021г., срещу такса от 500,00 лв.
Видно от удостоверения изх. № № МА-9/22.05.2020г. и 98/22.05.2020 г. издадени от
„Мавели“ АД и „Хидрострой“ АД за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. ищцата е получила общ
нетен доход от ТПО за длъжността „счетоводител“ в размер от 18 932,22 лв. а видно от
удостоверения изх. № № МАВ-25/17.12.2020г. и 548/17.12.2020г. издадени от „Мавели“ АД и
„Хидрострой“ АД за периода м.01.2019 г. – м.12.2020 г. ищцата е получила общ нетен доход от
ТПО за длъжността „счетоводител“ в размер от 24 699,39 лв.
От приетите справки от ТД на НАП – Варна се установява, че ответникът не е сключвал
трудови договори в периода 01.12.2018г. – 21.12.2020 г., като е бил осигуряван от „Нек-ВН“
ЕООД на база месечен осигурителен доход еквивалентен на актуалната минимална работна
заплата за страната; в периода 01.12.2018г. – 21.12.2020 г. ищцата Д.К. е работила без прекъсване
по две ТПО, като за този период е получавала месечен облагаем трудов доход вариращ от 1 160,64
лв. до 3 080,13 лв., съответно от 62,05 лв. до 219,80 лв.
От представената справка от ТР за „Нек-ВН“ ЕООД се установява, че ответникът е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Представени са счетоводен баланс
и отчет на разходите на дружеството от 2017 г.
Видно от представената справка за движение по банкова сметка с титуляр ищцата, за
периода 01.01.2020г. – 11.01.2021 г. ответникът е наредил парична издръжка за детето К. в общ
размер на 285,00 лв.
От движение по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с титуляр ответника за периода
01.01.2019г. – 27.01.2021 г. се установява начално салдо от 604,90 лв. и крайно от 184,65 лв., както
и общо движение по сметката от 6 5492,73 лв.
От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели, Х.Д.П. и Р.Д.Д./ангажирани от
ищцата/, Д.Х.Г. /майка на ответника/и И.О.П. /ангажирани от ответника/ се установява, че детето е
посещавало държавна детска градина. до затварянето на детските градини заради пандемията К. е
посещавала школа по балет, школа за предучилищна подготовка за училище, както и курс по
математика и ментална аритметика. Свид. П. посочва, че детето има нужда от специално облекло
за балета, което трябва да се променя на няколко месеца, както и такса от 100-150,00 лв. на сезон.
Имало и транспортни и други разходи във връзка с посещенията на балета от порядъка на 70-80,00
лв. и повече. Детето боледувало почти всеки месец, което налага постоянни разходи за лечение, а
от поне две години има хронични ларингитни пристъпи изискващи курс на лечение от 50 - 100,00
лв. Според свидетелите П. и Д., ответникът води доста добър стандарт на живот, като не се е
съобразявал колко харчи за почивки с и без семейството, включително в чужбина, както и че има
бизнес за поддържане на компютри и принтери, мултифункционални устройства, поддържа
различни компании в града, включително и в по-големи държавни структури и има доста поръчки.
Сочи, че стандартът на живот на съпрузите е бил над средния. Ответникът кара хубава кола
закупена от салон, а по време на брака е закупил нова кола и на съпругата си. П. си купува дрехи
от скъпи магазини. Наложило се ищцата да спре курса по ментална аритметика на детето, защото
трябвало да се плаща наема, а тя била поела изцяло издръжката на детето. Бащата не е помагал по
никакъв начин. Според свидетелите за издръжката на К., са нужни около 1000 лв. на месец.
Свидетелката Г. /майката на ответника/, която е помагала за отглеждането на детето
посочва, че не боледува по-често от обичайното за дете на неговата възраст и няма хронично
заболяване, включително астма. То никога не е получавало пристъпи пред нея. Майката давала на
детето някакви лекарства, а и свидетелката е давала на детето лекарства, които ищцата е казвала.
Бащата взема детето уикендите през седмица и лятото за една седмица. След раздялата на
родителите свидетелката веднъж е водила К. до предучилищна школа по математика, която тя
4
всяка събота посещава. Детето посещава и школа за балет и това много му харесва. П. не
притежава кола, а ползва такава предоставена от баща му.
Пред въззивната инстанция са представени: 69 бр.амбулаторни листи /л.32-99 от
въззивното дело/, издадени в периода 2016г. – м.02. 2021г. за извършени амбулаторни прегледи на
детето К.; от които е видно, че то многократно е боледувало като е диагностицирано със
заболявания: „остър трахиет“, вирусна инфекция, неуточнена; остър фарингит гастроентерит и
колит, боледувало е от варицела и остра инфекция на горни дихателни пътища. Назначавано му е
медикаментозно лечение с препарати: „ Авирон“, инхалации с Пулмикорт, Вентолин, Ериус;
Левофлаксан и др.
Представени са фискални касови бонове за закупуване на лекарства за перода м. май 2020г.
м. ноември 2020г. за общата сума от 55, 83лв. и за периода м. януари – м. февруари 2021г. –
64,23лв.
От представените пред въззивната инстанция извлечения от движение по банкови сметки в
„Експресбанк“ „Банка ДСК“ АД на „Нек-ВН“ ЕООД се установява, че за периода 01.01.2019г. –
29.04.2020 г. по сметката в „Експрес банк“ начално салдо- 84лв., крайно салдо „-12,37лв. и общо
движение по сметката за периода 68 172,92лв. а по сметката в „Банка ДСК“ се установява начално
салдо от 12,38лв. и крайно от 145,63 лв., както и общо движение по сметката от 22706,20лв.
От представените удостоверения изх. № МАВ-2/14.05.2021г., издадено от „Мавели“АД и
изх.№ 154/14.05.2021г., издадено от „Хидрострой“АД, Д. Д. К. е получила доход по трудово
правоотношение в размер на 6187лв. за периода м. 01.2021г. – м.03.2021г. от „Хидрострой“АД и в
размер на 235,98 от „Мавели“ АД.
От приетото при въззивното разглеждане на делото, заключение на допуснатата
комплексна СППЕ, се установява, че не се регистрират псохологически маркери или наличие на
психична заболяване на П.К., които да нарушават психичните му годности да полага адекватни
грижи за детето си в периодите на определения режим на лични отношения. Не е установена и
зависимост към вещества и алкохол. В обясненията си в съдебно заседание, вещите лица са
посочили, че ако бащата е обучен и разполага са лекарства и инхалатор, той би се справил с
пристъпите на детето, още повече, че самия той страда от алергичен спастичен бронхит и има
собствен опит.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на детето К. с бащата: При
съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е в
интерес на детето да осъществява контакти с баща си. Бащата разполага с родителски качества и
капацитет, като между него и детето има изградена емоционална връзка. Съгласно установеното
от СППЕ, бащата има капацитет и опит да се правя адекватно с евентуални здравословни
проблеми и пристъпи на детето, което то може да прояви в периодите, в които е при бащата, в
рамките на определения режим на лични отношения. Отчитайки възрастта на детето и като взе
предвид, че на бащата следва да се даде възможност да поеме отговорност за неговото възпитание,
подготовка за училище след престоя му при него, както и детето да прекарва част от почивните и
празнични дни с бащата, съдът намира, че определеният с първоинстанционното решение режим
на лични контакти е подходящ. При определяне на режима на лични контакти на детето с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следва да се
ръководи и съобразява единствено интереса на детето, като не е обвързан от предложените от
страните параметри и искания, освен ако двамата родители не постигнат споразумение. В случаят
определеният от първоинстонционния съд режимът осигурява в достатъчна степен интересите на
детето за възможност да общува с баща си, без този контакт да се отразява негативно на
общуването му с майката и контакта му с негови приятели и връстници от постоянното му
социално обкръжение. Определените параметри на режима – по дни и часове, са ясни и не
създават възможност за различно тълкуване от страните. В този смисъл, съдът намира за
неоснователни възраженията на Д.К., че определяне на режим за лични контакти всяка първа и
трета седмица от месеца е неясен и представлява предпоставка за спорове между родителите при
реализирането му. В решението на ВРС съвсем конкретно и еднозначно е посочено, че бащата има
възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, като конкретно са
посочени дните от седмицата, през които следва да се осъществява режима– от петък, до неделя, с
5
преспиване, с посочени часове и периоди, поради което не е налице възможност за тълкуване и
различни интерпретации относно това, дали последната седмица от предходен месец се слива с
първата седмица от следващия месец и дали поради това тя е или не е „първа“. Включването в
режима на лични контакти на деня следващ рожденния ден на детето и даването на възможност
през този ден детето да общува с бащата не може да се приеме, че нарушава равнопоставеността
на родителите и е в ущърб на майката, при която детето живее, поради което тя има възможнст да е
с детето на повечето официални, традиционни и лични празници, включително и на рождения ден
на детето, независимо дали на тържеството ще присъства бащата или не. Настоящият състав на
въззивния съд намира, че така определения режим осигурява възможност за пълноцени контакти
на детето в рамките на почивните и празнични дни и с двамата родители.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА: Решението е обжалвано от Д. К., в частта, с която е
отхвърлен иска за издръжка в полза на детето К. за разликата над присъдения размер от 450лв. до
претендирания размер от 900лв., считано от датата на подаване на исковата молба и за минало
време за разликата над 2250лв. до претендирания размер от 4500лв. и от П.К. в частта за присъдена
издръжка за разликата над 200лв. до присъдените 450лв. месечно.
При определяне размера на дължимата издръжка, първоинстанционния съд е взел предвид
възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите. Отчетено е и обстоятелството, че
детето К. боледува по-често от обичайното, поради което се налагат извършване на допълнителни
разходи за закупуване на лекарства. Бащата е в трудоспособна възраст, като видно от данните по
делото / данни от ТР, справки от движения на сметки- лични и на дружеството/ има собствен
бизнес, свързан с поддръжка на компютри, от който получава доходи, около средния месечен
доход за страната и надвишаващ значително минималната работна заплата. Не се установява да
има задължения по кредити или издръжка на други непълнолетни лица, поради което може да
осигурява издръжка на детето си в размер, който е достатъчен за задоволяване на потребностите
му, в рамките на стандарта, който е осигуряван на детето, докато родителите са живели заедно.
Определеният размер на издръжката дължими от бащата- 450лв. надвишава минималния размер на
издръжката, определен с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, но предвид данните по делото за
осигурявания стандарт на детето, в периода, докато родителите са живели заедно, същият е
необходим и достатъчен за заплащане на разходите за задоволяване на базисните нужди на детето
от храна, облекло, лекарства, режийни разноски, учебни пособия, както и за неговото развитие и
задоволяване на културни потребности – за посещения на спортни и артистични занимания, за
забавления.
По отношение на присъдената издръжка за минало време, за периода от м. 01.2021г. –
26.05.2021г., настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстонционния съд за
основателност на претенцията до размера на сумата от 2250лв. От доказателствата по делото не се
установява, че след раздялата на родителите, бащата не е давал средства за издръжка на детето.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че издръжката, дължима от
бащата в полза на детето за минало време и за периода след подаване на исковата молба са в
размер, достатъчен да покрие разходите, направени от майката за задоволяване на нуждите на
детето. От данните по делото не се установява, че детето е със специфични потребности, които да
налагат разходи за отглеждането му в размер многократно надхвърлящ обичайните за дете на
неговата възраст. Обстоятелството, че детето боледува по-често и, че посещава школи по
математика и балет, за които се заплаща такса, не обосновават извод, че то е със специфични
потребности и нужди, за задоволяването на които да изискват постоянни разходи във висок
размер. Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време за
детето Н. за разликата над 2400лв. и за издръжка за в бъдеще за разликата над 450лв. до
претендирания размер от 900лв. месечно е правилно и законосъобразно. С оглед на изложеното
решението в тези обжалвани части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части
относно, определения режим на лични отношения на детето с бащата и дължимите издръжки от
бащата в полза на детето К. за в бъдеще и за минало време.
В останалата част решението на ВРС по гр.д.№ 5184/2020г. не е обжалвано.
6
По разноските: Предвид изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260693/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 5184/2020г. по
описа на ВРС, в частите, с които:
П. КР. К. ЕГН ********** е осъден да заплаща издръжка в полза на детето К., чрез нейната
майка и законен представител Д. Д. К. месечна издръжка в размер на 450лв., считано от датата на
исковата молба - 26.05.2020г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката и е отхвърлен иска за разликата над
450лв. до претендирания размер от 900лв.
П. КР. К. ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на детето К. чрез нейната майка и
законен представител Д. Д. К. сумата от 2250лв., представляваща издръжка за минало време за
периода 01.01.2020г.-26.05.2020г. и е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от
4500лв.
Определен е режим на личен контакт на П. КР. К. ЕГН ********** с детето К..
В останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7