Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 14.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14916 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.Х.Ф. срещу З. „Е.“АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 80 000лв., частично от 90000лв./изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК в с.з. от 27,02,2017год./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 08,12,2014 год., около 06,15 часа в гр.С.З., бул.Св.Патриарх Евтимий в близост до дом №52, както и сума в размер на 2527,47лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на посочената дата водача на л.а., с марка „Форд“, модел „Ескорт“, с ДКН *******-К.Д.Д. не осигурил предимство на пресичащата на пешеходна пътека - тип зебра Н.Х., в резултат на което реализирал ПТП. От причиненото произшествие за ищцата са възникнали неимуществени и имуществени вреди, подробно описани в исковата молба. Деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Поддържа да е налице влязла в сила присъда по НОХД №1716/2015год., по описа на РС-С.З., с която е установена вината на водача.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.Е. АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка гражданска отговорност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищеца, който нарушил правилата за движение -чл.113 и чл.114 от ЗДВП, като не съобразил разстоянието до лекия автомобил, скоростта му на движение и неоправдано удължил времето на пресичане. Оспорва наличието на сочените неимуществени вреди и причинно-следствената връзката с настъпване на пътното произшествие. При условията на евентуалност оспорва предявения иск по размер.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от констативен
протокол на СДВР, С.З., изготвен на 08,12,2014год. настъпването на ПТП между лек автомобил, с марка „Форд“, модел „Ескорт“,
с ДКН *******, управляван от
водач-К.Д.Д.
и пешеходец -Н.Х.Ф..
От решение №598/16,09,2015год., влязло в сила на 02,10,2015год.,
постановено от Районен съд С.З., НО, по НОХД №1716/2016год. К.д.Д. е признат за виновен в това, че на 08,12,2014год.
в гр.С.З., на бул. Св.патриарх Евтимий“, при управление на лек автомобил, с марка„Форд“, модел „Ескорт“, с ДКН
******* на пешеходна
пътека нарушил правилата за движение –чл.20, ал.2 от ЗДВП, чл.116 от
ЗДВП и чл.119, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Х.Ф.,
изразяваща се в травматично увреждане-счупване на костите на дясна подбедрица, реализирало
медика-биологичния характер трайно затруднение движенията на долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за делинквента с ответното дружество за релевирания период, видно
от справка от база данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите. В този смисъл и
признатото за безспорно между страните по реда на чл.146 от ГПК в с.з. от 27,02,2017год.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на костите на дясна подбедрица в долния край, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни и с общ възстановителен период от 7-8 месеца, контузия на главата причинила на пострадалата болка и
страдание.
По спешност
е хоспитализирана в МБАЛ С.З., където е проведено оперативно лечение, със
спинална анестезия и рентгенов контрол открито наместване на счупването на костите на дясна подбедрица
с плаки и винтове. Изписана с препоръка
за ползване на помощни средства, без натоварване на крайника.
При проведения личен преглед на 02,11,2016год.
пострадалата се движи самостоятелно, с оплаквания от болки при натоварване и промени във времето. Констатирани
са оперативни белези като поставената метална остеосинтеза не е отстранена. Не
са констатирани остатъчни функционални дефицити.
От изслушаната по делото САТЕ се установява
варианти за настъпване на ПТП при различен ход на движение на пешеходеца.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-психологическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при
освидетелстваното лице се наблюдават
симптоми отговарящи на критериите за смесено тревожно-депресивно разстройство, които са в пряка връзка със
стресогенното събитие, а именно претърпяно пътно -транспортно произшествие. С
оглед индивидуалните особености на личността, клиничната картина варира и
включва депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, в известна степен затруднения при извършването на
ежедневни рутинни дейности. При ищцата
се наблюдава протрахирана депресивна реакция.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Т.Ш., от които се установяват претърпените неимуществени вреди от
ищцата.
От показанията на водача-Д. се установи, че ищцата
заедно с други пешеходци е пресичала
пешеходната пътека на мястото на инцидента със спокоен ход.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед постановеното влязло в сила съдебно решение по НАХД с №1716/2015год., на РС С.З., НО и на осн.чл.300 от ГПК, съдът приема за установено наличието на осъществено противоправно деяние, виновно извършено от страна на делинквента К.Д.Д., изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2, чл.116 и чл.199, ал. 1 от ЗДвП.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. Лимитите на
застрахователно обезщетение към датата на застрахователното събитие съобразно чл.
266, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ (в сила от 11.06.2012 г.) за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице;
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 30000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- счупване на костите на дясна
подбедрица в долния край, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и с общ възстановителен
период от 7-8 месеца, контузия на
главата причинила на пострадалата болка и страдание, обстоятелството, че
пострадалата се е нуждаела от чужда помощ 3 месеца, ползвала помощни средства
около 4-5 месеца, възможността за в
бъдеще да се очакват болки и дискомфорт при натоварване и промяна на времето,
които са налични към момента на приключване на делото, възрастта на лицето/60год./
към датата на ПТП, липсата на функционален дефицит в движенията на долния
крайник. Следва да бъде отчетено и психичното отражение
от реализирания деликт върху увредения-/чувство за безполезност, с оглед ангажиране на
трети лица в ежедневието, проблеми със съня, страх от пресичане, както и установената
със заключение на съдебно-психологична експертиза протрахирана депресивна
реакция при пострадалата - при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва
негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия/.
Неоснователно е възражението на ответника
за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед извършено нарушение на
чл.113 и чл.114 ЗДВП. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест
съгласно чл.154 от ГПК не са ангажирани доказателства сочещи на визираното
нарушение и по специално, че ищцата не е съобразила посоката и скоростта на
приближаващия я автомобил. Установява се произшествието да е настъпило на
пешеходна пътека, при което не се установява внезапно навлизане на пешеходеца
на пътното платно или друго непредвидимо за водача действие, което да е във
връзка с настъпване на деянието.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди:
С оглед заключението на СМЕ разходите извършени от
ищцата са във връзка с причиненото ПТП- необходими за лечение медицински
консумативи и медикаменти. По делото са представени доказателства за извършени
разходи в размер на 2530,57лв., поради което исковата претенция за сумата от
2527,47лв. е изцяло основателна.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта – 08,12,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. по претенцията за имуществени вреди-от датата на извършването им.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета
на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 1457,09лв., от които – 1301,09лева-
държавна такса, 156,00лв.-в.л. от общо 400,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 267,00лв. от общо 445,00лв., от които 40,00-свидетел, 100,00лв.-в.л.
и 200,00лв-в.л., 5,00лв.-СУ и 100,00 -юрк.възнаграждение.
С оглед изхода от спора на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
на адв.П.К. се дължи адв.възнаграждение в размер на 1406,71лв./1172,26лв.
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно изхода от спора и
234,45лв. ДДС, с оглед доказателства за регистрация по ЗДДС/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, с адрес на
управление:*** да заплати на Н.Х.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със
съд.адрес ***0 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
и чл.86 от ЗЗД сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
причинени по повод възникнало на 08.12.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 08.12.2014г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30000,00лв. до пълния
предявен размер от 80000,00лв., частично от 90000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, с адрес на
управление:*** да заплати на Н.Х.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със
съд.адрес ***0 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД сумата от 2527,47лв., представляващи обезщетение
за причинени по повод възникнало на 08.12.2014г. ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 13,12,2015год. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, с адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1457,09лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Х.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със
съд.адрес ***0 да заплати на З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, с адрес на
управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 267,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, с адрес на
управление:*** да заплати на адв.П. К.
на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в
размер на 1406,71лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: