Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                   17.05.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 18 април

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:	КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 647/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на М.Й.Й., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0938-004364 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на М.Й.Й., глоба в размер на 300 лв. и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Същият не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

         Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление 18-0938-004364 от 24.08.2018 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 13.08.2018 г. около 08:05 часа в ***като водач управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***, като при извършената проверка /водачът е потърпевш участник в ПТП с материални щети/ се установило, че статуса на СУМПС на водача в АИС БДС е невалиден-обявен за откраднат документ; не представя СРМПС-част 2,

-         нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП;

-         нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2019 г. служителите на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен били изпратени на настъпило ПТП между два автомобила. В хода на проверката полицейските служители установили, че потърпевшият водач от ПТП-то с материални е с невалидно СУМПС. В АУАН-а е отразено от актосъставителя следното: „…невалиден-обявен за откраднат документ“.

От разпита на актосъставителя М.М. и на свидетеля Д.Д. не става ясно, дали жалбоподателят им е представил някакво СУМПС или след направена справка чрез оперативния дежурен са констатирали, че СУМПС на жалбоподателя е обявен за откраднат документ.

Административно- наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

Налице е в случая драстична непълнота при описанието на нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за постановлението.

Задължение на административните органи при съставяне на АУАН и впоследствие при изготвянето на НП е да опишат нарушението като посочат всички елементи от субективния му състав, както и обстоятелствата, при които това нарушение е било извършено.

В случая актосъставителят и административно-наказващият орган са  се задоволили единствено и само да посочат една коренно различна фактическа обстановка на извършеното нарушение, което респективно са счели, че е извършено от жалбоподателя.

Актосъставителят в АУАН е посочил, че жалбоподателят „… като при извършена проверка/водача е потърпевш участник в ПТП с материални щети/ се установи че статуса на СУМПС на водача в АИС БДС е невалиден-обявен за откраднат документ“.

Административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – „който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

На първо място, при такова декларативно, неясно и непълно описание на нарушението съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

Това ясно личи от защитната теза на жалбоподателя изложена в жалбата му отправена до съда.

Освен това, обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у съда да провери материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, досежно наличието или отсъствието на всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението и правилното прилагане на закона.

Налице е неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, като в последното вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, е внесъл и направил още по-неясни непълноти, допълвайки НП-то - „който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“, изписвайки законовия текст на относимата правна квалификация по чл.150а ал.1 от ЗДвП, но не и във възведеното текстово цитиране на съотносимата хипотеза.

Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. 

В жалбата си жалбоподателят е изложил становище, че на дата 06.08.2018 г. в Румъния е бил разбит камионът, който е управлявал и от него са били откраднати всички документи /лична карта, шофьорска книжка, кредитни карти, пари и други документи/, за което румънските власти са му били съставили протокол за извършено престъпление.

Към жалбата си жалбоподателят е приложил копие на СУМПС, което е заверено „вярно с оригинала“ и от което е видно, че същото е издадено на дата 10.08.2018 г.

ПТП-то, което са посетили полицейските служители с участник – жалбоподателят е било на дата 13.08.2018 г.

По делото няма данни, кога жалбоподателят си е получил СУМПС-то което е издадено от КАТ – Плевен на дата 10.08.2018 г.

Жалбоподателят се защитава срещу факти, а не срещу правната квалификация на деянието си.

Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и по конкретно възможността му да разбере какво е нарушението, което му е вменено във вина и правилно да организира защитата си, и са опорочили изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Тази разпоредба предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

Видно от редовно съставения АУАН, а и от показанията на актосъставителя се установява, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят не е носил свидетелството за регистрация на процесното МПС – част 2.

Правилно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за това нарушение на жалбоподателя е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева, поради което и наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0938-004364 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР – Плевен, както следва:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0938-004364 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на М.Й.Й., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-004364 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на М.Й.Й., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: