Присъда по дело №2230/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 3
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520202230
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Русе, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
и прокурора Д. Ал. К.
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Наказателно дело от
общ характер № 20214520202230 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. Г. Н., роден на 28.10.1988г. в гр.Русе,
български гражданин, със средно образование, работи като санитар в
Германия, неженен, неосъждан, ЕГН **********
За ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2019год. в гр. Русе потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи - че свидетелството за управление на МПС,
издадено на негово име, е изгубено, която по силата на закон – чл. 8, ал. 2 от
Закона за българските лични документи вр.чл.160 от ЗДвП вр.чл.16 ал.4 пр.1
вр.ал.1 т.3 от наредба № I -157/2002г. и Правилника за издаване на български
лични документи се дава пред орган на властта - служител на сектор ПП при
ОД на МВР за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства –
изгубване на документ – СУПМС, поради което и на основание чл.36 и чл.54
вр. чл.313 ал.1 от НК му налага наказание „глоба“ в размер на 300 лв.,
платими по бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА обв.В. Г. Н. да заплати сумата от 126 лв. по сметка на ОД на
1
МВР – Русе за разноски на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен
срок от днес пред Русенския Окръжен съд.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 2230/2021г. по описа на РРС ,
четвърти наказателен състав

Русенската Районна прокуратура е обвинила В. Г. Н. в това, че на 03.09.2019 г. в гр.
Русе потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, че притежаваното от него свидетелство за управление на
МПС № ********* е изгубено, която по силата на Закон - чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи, вр. чл. 160 от ЗДвП, вр. чл. 16, ал. 4, пр.1, вр. ал.1, т. 3 от
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и Правилника за издаване на български
лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта –
служител на сектор ПП при ОДМВР-Русе за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – изгубване на документ - свидетелство за управление на МПС –
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК във варианта по чл.371 т.2 от
НПК, тъй като подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка
:
Подсъдимият В. Г. Н. е роден на 28.10.1988 г. в гр. Русе, български гражданин,
средно образование, разведен, неосъждан, работи като санитар в Германия, ЕГН
**********.
С решение по АНД № 1205/2018 г. на РС-Русе, в сила от 20.09.2018 г. е освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. За събирането на
глобата било образувано изпълнително дело от ЧСИ И.Х.. Към 19.08.2020 г. плащания от
длъжника не били постъпвали. Видно от квитанция към приходен касов ордер № 9305 от
23.09.2021 г. на ЧСИ И.Х. глобата била платена.

Подсъдимият Н. притежавал СУМПС № *********, издадено от ОДМВР-Русе на
05.06.2012 г. със срок на валидност до 05.06.2022 г. През 2019 г. Н. живеел и работел в
Германия. Със съдебно решение на съда в гр. Манхайм, Германия СУМПС му било отнето,
считано от 23.06.2019 г. поради управление на МПС след употреба на алкохол. Наложена му
била забрана да управлява МПС до 14.02.2020 г. На 15.11.2019 г. отнетото в Германия
СУМПС било изпратено в ГДНП-София, от където го изпратили на ОДМВР-Русе.
В края на лятото на 2019 г. жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала
имала здравословни проблеми. Налагало се да пътува за прегледи и процедури до
отдалечени градове в страната. Н. имал нужда от СУМПС, за да може да управлява
автомобил в България. Тъй като СУМПС му било отнето в Германия, решил да посочи пред
надлежните органи, че го изгубил, за да му бъде издаден дубликат.
В изпълнение на взетото решение, на 03.09.2019 г. пред служител на сектор Пътна
полиция /ПП/ при ОДМВР-Русе подал заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани, за издаване на дубликат на СУМПС, което подписал. Пред служителя,
Н. попълнил собственоръчно декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в която написал, че притежаваното от него СУМПС №
********* е загубено в гр. Русе и се подписал. Декларацията се подава на основание чл. 8,
ал. 2 от Закона за българските лични документи, вр. чл. 160 от ЗДвП, вр. чл. 16, ал. 4, пр.1,
1
вр. ал.1, т. 3 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина и Правилника за издаване на български лични
документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.
На същата дата СУМПС с № ********* било обявено за невалидно по причина
изгубен/откраднат документ. На 04.09.2019 г. му било издадено ново СУМПС с №
*********, което получил на 09.09.2019 г.
На 15.11.2019 г. в ОДМВР-Русе било получено писмо от ГДНП-София, с което било
изпратено отнетото в Германия СУМПС.
По време на разследването по образуваното досъдебно производство била изготвена
почеркова експертиза за установяване автора на ръкописния текст в декларацията чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи и на подписите в заявлението и
декларацията. В заключението на експертизата е посочено, че подписът на заявител в
заявлението за издаване на документи за самоличност на български граждани, ръкописният
текст и подписът в декларацията са изпълнени от Н..
При така описаната фактическа обстановка, подс. Н. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК - за това, че на 03.09.2019 г.
в гр. Русе потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, че притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС № ********* е изгубено, която по силата на Закон - чл. 8, ал. 2 от
Закона за българските лични документи, вр. чл. 160 от ЗДвП, вр. чл. 16, ал. 4, пр.1, вр. ал.1,
т. 3 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и Правилника за издаване на
български лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на
властта – служител на сектор ПП при ОДМВР-Русе за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – изгубване на документ - свидетелство за управление на МПС.
От обективна страна, на 03.09.2019 г. в гр.Русе подс. Н. потвърдил неистина в
писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № ********* е
изгубено. Същата по силата на Закон - чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични
документи, вр. чл. 160 от ЗДвП, вр. чл. 16, ал. 4, пр.1, вр. ал.1, т. 3 от Наредба № I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина и Правилника за издаване на български лични
документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта – служител на
сектор ПП при ОДМВР-Русе за удостоверяване истинността на някои обстоятелства –
изгубване на документ - свидетелство за управление на МПС.
От субективна страна подс. Н. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл.
Съзнавал е, че СУМПС му било отнето в Германия, но подал декларация, не го е загубил.
Разпитан в хода на разследването подс. Н. се признал за виновен и изразил съжаление
за извършеното.
Изложената фактическата обстановка се установява от следните доказателствени
материали: протоколи за разпит на свидетелите Добриков и Корсакова, протокол за разпит
на подсъдимия, Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани,
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
почеркова експертиза, справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние и останалите писмени доказателства по делото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание.
Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.313 ал.1 от НК е
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 лв. до 300 лв. съдът намира, че по
2
отношение на този деец е по-подходящо наказанието глоба предвид подбудите и мотивите
за извършване на престъплението, а именно постоянния превоз до болници в страната на
жената с която живеел на семейни начала предвид нейните здравословни проблеми.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното съжаление и признанието на вината още на
досъдебното производство, а също и мотивите и подбудите за извършване на
престъплението. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчита наличието на
предходно осъждане за престъпление по чл.343в ал.3 от НК.
Въз основа на това и предвид установеното семейно и имуществено положение на
подс.Н. съдът му определя наказание глоба в максималния размер от 300 лв., което по
преценка на съда би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови решението си.

Районен съдия :
3
Съобщи за изтекли лични данни