Решение по дело №290/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.26, ал.11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Г. Б. /GÜLIN BILSEN/, гражданин на Република Турция, против Отказ УРИ: 537700-1773-06.06.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се непълнота на мотивите към отказа, нарушения на основни принципи на административния процес при издаването му, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя, поради липса на възможност и информация да узнае аргументите за постановяване на оспорения административен акт. С доводи, че са налице условията за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, се настоява отказът да е постановен и в нарушение на материалния закон. Направено искане за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на събраните в преписката доказателства за фиктивен договор за наем, поради което приема, че жалбоподателката няма осигурено жилище. Цитира писменото становище на ДАНС и извършената проверка от служители в служба „Миграция“. Счита, че договорът не е влязъл в сила, поради което не е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателката има осигурено жилище. Моли за потвърждаване на отказа и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, прие за установено следното:

Административното производство, по което е издаден оспореният акт, е започнало с подадено от Г. Б. З. УРИ: 537700-1480/13.05.2024 г. за продължаване на срока на продължително пребиваване на чужденец в Република България. Към заявлението са приложени копия от разрешение за продължително пребиваване № ********* със срок до 07.06.2024 г.; паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка в размер на 3194.16 евро по банкова сметка в "Търговска банка Д" АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД [населено място] с размер на застрахователната сума от 60 000 лв. или 30 000 евро за едно лице, с период на действие от 13.05.2024 г. до 12.05.2025 г.; договор от 13.05.2024 г. за наем на апартамент, находящ се на адрес [населено място], [улица], бл..., ет.., ап...; стр.1 и 5 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с клауза в полза на трето лице № 7 от 12.01.2024 г., том I, рег. № 97, дело № 7/2024 г. на Н. Д. Г. – рег. № 403 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Стара Загора.

Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх. № 537700-1480 от 13.05.2024 г., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ със срок до 07.06.2024 г.

По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД "Национална сигурност" /ТДНС/ – Стара Загора. Съгласно писмо с рег. № СЗ-31-2444/17.05.2024 г. /УРИ 537700-1572/20.05.2024 г./ на Директора на ТДНС-Стара Загора, турската гражданка Г. Б. декларира адрес на пребиваване в [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.5. В рамките на предишен период е предоставила адресна регистрация в [населено място], [улица], за която еднозначно е установено, че е фиктивна. От извършена справка в системата за "Граничен контрол" са установени силно ограничен брой влизания и излизания на Г. Б. в страната, като общият срок на пребиваване в Република България е 10 дни. В обобщение на изследваните данни заявеният адрес на пребиваване – [населено място], [улица], вх... ет... ап... е преценен като фиктивен. Направен е извод за наличие на основание да се постанови отказ по заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване на турската гражданка Г. Б., който да бъде мотивиран на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ „не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“. Отразено е, че Държавна агенция "Национална сигурност" не разполага с данни, които дават основание да се предполага, че Г. Б. представлява заплаха за националната сигурност и в тази връзка не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в Р. България.

С оглед становището на ТДНС – Стара Загора е извършена проверка от служител в група „Миграция“ при ОДМВР Стара Загора чрез проведен разговор и снето писмено сведение от М. Н. Я. – наемодател по договора за наем, представен от жалбоподателката, за апартамент, находящ се адрес [населено място], [улица], вх... ет..., ап.... Адресът е посетен от мл.експерти А. С. и Т.Т.. Според приобщените писмени доказателства – докладна записка и сведение /л.11-12 по делото/, жилището не е завършено и годно за живеене – на голи стени и замазка, без изградена баня, тоалетна, кухня и легло, при отсъствие на елементарни условия за живеене. На място не е установен багаж на чужденката, а наемодателят Я. е заявил, че не разполага със средства, за да го завърши и обзаведе.

Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-1578/30.05.2024 г. от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора, като са съобразени изложените в становището по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ на ТДНС – Стара Загора констатации за липса на осигурено жилище на чужденката, задължителният характер на становището, както и резултатите от извършената проверка от служители от група „Миграция“, отразена в докладна записка УРИ: 5377р-1556-29.05.2024 г., при която са установени факти по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ /не отговаря на условията по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище/. Съобразявайки разпоредбата на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ, съгласно която разрешението се издава след писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, което има задължителен характер за дирекция „Миграция“ и за отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР, е направено предложение, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ /не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище/, да бъде постановен отказ по заявление с вх. № 537700-1480/13.05.2024 г. за предоставяне право на пребиваване в Република България на Г. Б..

С Решение УРИ: *********/06.06.2024 г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е постановен отказ по подаденото от Г. Б. заявление рег. № 53770/1480 от 13.05.2024 г., на основание чл.26 ал.2 от ЗЧРБ и във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР.

Във връзка с това е издаден процесния Отказ УРИ: 537700-1773-06.06.2024 г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр. с ал.1 т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, чл.22, ал.4 и чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег. № 5377р-1578/30.05.2024 г. на началника на група „Миграция“ и становище с рег. № 537700-1572/20.05.2024 г. на ТД „НС“ – Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на Б. Г. /BILSEN GÜLIN/, гражданство Турция, като на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателката на 05.03.2025 г. в присъствието на преводача С. М. И., а жалбата срещу административния акт е подадена чрез упълномощен адвокат на 19.03.2025 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на съдебен контрол на основание чл.26, ал.11 от ЗЧРБ.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по смисъла на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг. чл.57 от ППЗЧРБ/. Тоест оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

С оглед характера на производството, въз основа на което е издаден оспореният отказ, не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му на това основание.

Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на жалбоподателката е постановен и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Процесният отказ се основава на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно която се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24 г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33 г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 от ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД „НС“ – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България.

Съгласно чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите [възраст] възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване.

Нормата на чл.23 от ППЗЧРБ конкретизира, че за получаване право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия, както и документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

Според чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1.копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ; 2.документ за платена държавна такса по чл.10, ал.3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл.24, ал.1 т.5, 13 и 18, чл.24в, чл.24и и чл.33г, ал.4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; 5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.

Цитираните разпоредби от ППЗЧРБ определят документите, които чужденецът следва да представи, както и обстоятелствата, които е необходимо да се установят при първоначално подаване на заявление за получаване разрешение за продължително пребиваване в Република България или за подновяване на разрешението за продължително пребиваване, за да се получи такова разрешение.

По делото няма спор, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-1480/13.05.2024 г. жалбоподателката е пребивавала на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ за срок до една година /в случая разрешеният срок на пребиваване е до 07.06.2024 г./. Видно от приложените към заявлението документи, Г. Б. има право на пенсия, което е упражнила в държавата на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка.

Спорът се свежда до това дали жалбоподателката има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване.

При подаване на заявлението, с което на практика се иска продължаване на срока на разрешеното й пребиваване, Г. Б. е представила договор за наем от 13.05.2024 г. с нотариална заверка на положилите подписи под него страни, съгласно който М. Н. Я. предоставя на М. Е. Б. и Г. Б., за ползване по предназначение и срещу заплащане следния свой /собствен/ имот: апартамент, находящ се на адрес: [населено място], [улица], бл... ет..., ап.... Срокът на договора е една година и може да бъде променян само с допълнително писмено споразумение /анекс/, а от изречение последно на т. 1. 1 е видно, че същият е сключен под отлагателно условие, тъй като страните са се споразумели да влезе в сила след заплащане на първия месечен наем и издаване на разписка. Също в т.1.1 имотът е описан като състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня тоалетна, входно антре и една тераса, като се отдава под наем с подвижно обзавеждане, съгласно приложение № 1. Сред документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка липсват доказателства за заплатена наемна вноска по сключения договор и съответно за издадена разписка, не е приложено и приложение № 1 за евентуално обзавеждане, което е предоставено от наемодателя, както и за предаване на имота /арг. от т.2.1. от договора/. Прави впечатление и т.3.2 от договора, съгласно която наемателят се задължава да не извършва каквито и да е преустройства, капитални ремонти и хигиенизация на имота без съгласуване с наемодателя и без неговото писмено съгласие. Такива доказателства също отсъстват по преписката, с оглед констатациите на ТД „НС“ – Стара Загора и служителите на група „Миграция“ при ОДМВР – Стара Загора за незавършен вид на жилището и липсата на дори минимални условия за живеене в процесния апартамент – довършена баня, кухня или легло. По аргумент от разпоредбата на чл.171, ал.1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Ето защо не може да се приеме, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-1480/13.05.2024 г. е било налице валидно възникнало наемно правоотношение между М. Н. Я. и жалбоподателката за отдаване под наем на годно за живеене жилище. Не води до обратен извод и приложената нотариално заверена декларация от наемодателя М. Я., в която е декларирано осигуряването на жалбоподателката на имот, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, входно антре и тераса, съгласно договор за наем, сключен на 13.05.2024 г. В декларацията не е посочен адрес на имота, както и не е описано състоянието му и дали същият реално е предаден на турската гражданка. Не на последно място от приложените първа и пета страница от нотариален акт от 12.01.2024 г. за покупко-продажба на недвижим имот с клауза в полза на трето лице е видно, че процесният апартамент е закупен от В. М. Я. от продавача „БГ Конструкт“ ООД [населено място], а В. К. Я. и М. Н. Я. са трети ползващи се лица. Отсъстват данни как жилището се ползва от купувача, третите ползващи се лица и наемателите по договора за наем – М. Е. Б. и жалбоподателката Г. Б..

Въз основа на тези фактически установявания административният орган правилно е приел, че подаденото от Г. Б. З. УРИ: 537700-1480/13.05.2024 г. не е било придружено с надлежни доказателства, установяващи осигурено жилище за периода на пребиваване на територията на Република България, съобразно императивното изискване на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ. Следователно при правилно приложение на материалноправните разпоредби на чл.26, ал.2 вр. чл.24, ал.2 от ЗЧРБ административният орган е постановил отказ да издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на турската гражданка Г. Б..

Предвид гореизложеното, обжалваният административен акт е законосъобразен – издаден е от компетентен орган; в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на специалния закон. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи, като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата на заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Б. /GÜLIN BILSEN/, гражданин на Република Турция, чрез адв. Ц. В. – АК Стара Загора, против Отказ УРИ: 537700-1773/06.06.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Б. /GÜLIN BILSEN/, гражданин на Република Турция, родена на [дата]., [ЛНЧ], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 290/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.