Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10778 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, бул. „**“ № 43, осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. (след допуснато
изменение на иска чрерз увеличаване на неговия размер),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
щетите по собствения на ищеца товарен автомобил „Хюндай Санта Фе" с peг. № **, нанесени от паднало на 12.06.2019 г. дърво върху
паркирания автомобил на ул. „**“ № 21 в гр. Варна в резултат от неизпълнението
на задълженията на служители на Община Варна по премахване на дървесната
растителност на територията на общината, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.07.2019 г.,
до окончателното изпащане на задължението.
По твърдения в исковата молба,
на 11.06.2019 г., около 20 ч., прибирайки се у дома на адрес: гр. Варна, ул. „**“
№ 22, ищецът е паркирал личния си автомобил „Хюндай Санта Фе" с peг. № ** на паркомясто в синя
зона на ул. „**“ № 21. На 12.06.2019 г., около 16 ч., съпругата му се обадила и
му съобщила, че върху паркирания автомобил е паднало дърво. Мястото е посетено
от полицаи и служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - Варна, които отрязали дървото и освободили превозното
средство, като за настъпилия инцидент е издадено съответно удостоверение с рег.
№ 833000-1013/17.06.2019 г. По повод причинените щети на автомобила ищецът е
посетил автосервиз „Карком" ООД, където след
извършен оглед са установени следните
увредени части и детайли: капак преден, стъкло челно, рамо лява чистачка, рамо
дясна чистачка, таван, релса таван дясна, релса таван лява, греда над леви
врати, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден
ляв, врата багажна, броня задна, стъкло задно, стоп заден външен, калник заден
десен, врата задна дясна, врата предна дясна, калник преден десен, колона
средна лява, основа лява греда над врати, колона задна дясна, колона средна
дясна, навигация, облицовка табло горна, въздуховод
среден ляв, облицовка таван, облицовка вътрешна предна колона, греда багажник
предна, греда багажник задна, облицовка вътрешна багажна врата задна дясна
горна, греда над дясна врата, напречна греда таван предна, напречна греда таван
задна, напречна греда таван средна 3 бр., капачка надлъжна греда таван лява
предна, капачка надлъжна греда таван лява задна, капачка надлъжна греда таван
дясна предна и капачка надлъжна греда таван дясна задна. Установено е също, че стойността
на ремонта възлиза на 42962,15 лв. На 27.06.2019 г. ищецът е подал искане до
кмета на Община Варна за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени
вреди, но не е получил необходимото обезщетение. Ищецът счита, че такова му се
дължи, доколкото вредите са причинени в резултат от виновно бездействие от
страна на служителите на Общината, които не са изпълнили задълженията си,
регламентирани в чл. 45 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и
опазване на зелената система на територията на Община Варна. В условия на
евентуалност поддържа, че Община Варна носи отговорност за претърпените вреди
като собственик на падналото декоративно улично дърво.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на Община Варна да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. – частична
претенция от сума в общ размер на 42 962,15 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба. Претендира и сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение
на частичния иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 20000 лв. Моли
за уважаване на изменения иск и присъждане на разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Община Варна, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното бездействие на служители на Общината и констатираните щети по
автомобила. Поддържа, че на посочения административен адрес са засадени много
дървета, като на част от тях е извършвана санитарна сеч. Оспорва също описаните
в исковата молба щети да са резултат от падналото дърво, предвид твърдяната
тяхна стойност, надвишаваща неколкократно тази на
автомобила. Отделно оспорва да е налице неправомерно бездействие като условие
за ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка излага, че премахването
на растителността на територията на община Варна е предвидено като изключение
при наличие на нормативно установените за това предпоставки, каквито в случая
не са налице. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване, изразяващо се в неполагане от страна на ищеца на
дължимата грижа за автомобила и неотстраняване на текущите негови повреди.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за
намаляване на обезщетението, и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Лора Гоцева, поддържа депозирания отговор.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното свидетелство за регистрация – част I на
МПС (л. 4) се установява, че ищецът Г.Й.Д. е собственик на товарен автомобил
„Хюндай Санта Фе" с peг. № **.
От приложеното писмо от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна с рег. № 833000-1013/17.06.2019 г. (л. 5) се изяснява,
че в 16:15 ч. на 12.06.2019 г. в РДПБЗН – Варна, сектор СОД, е получен сигнал
за отстраняване на опасни предмети – паднало дърво върху автомобил в района на
ул. „**“ № 21, при което са нанесени материални щети на собствения на ищеца
товарен автомобил. В документа е отразено, че служители на сектор СОД са
участвали в обезопасяването на произшествието.
От приложеното искане, входирано в Община Варна с
рег. № РД19011944ВН (л. 8), се установява, че ищецът е предявил пред ответника
извънсъдебна претенция за заплащане на сумата от 33973,99 лв. за стойността на
необходимия ремонт на автомобила, увреден вследствие на падналото върху него
дърво. Претендираната сума е определена според
цитираната в искането работна карта № 942, съставена от автосервиз „Карком“ ООД, също приобщена към доказателствения материал
по делото (л. 6-7).
Към същия е приобщена и ангажирана от страните кореспонденция между
граждани на гр. Варна и Общината по повод необходимостта от извършване на
резитба и отстраняване на сухите и опасни дървета на ул. „**“ № 15-20 (л. 9-11,
л. 82-85). От съдържанието на кореспонденцията се установява, че до Община
Варна, район „Одесос“, са подавани сигнали за опасни дървета на посочената
улица в периода 2010 г. – 2019 г., последният от които на 18.06.2019 г. по
повод процесното събитие. Във връзка с подадените сигнали през 2013 г. Общината
е констатирала необходимостта от извършване на санитарна и формираща резитба на
короните на дърветата, но поради недостиг на средства всички резитби са
прекратени (л. 10). Няма данни такива да са извършени след 2013 г., като от
ангажираното от ответника писмо от 03.07.2019 г. (л. 84) се изяснява, че през
м. април 2019 г. е прекратена резитбата на декоративните дървета на територията
на Община Варна, вкл. на ул. „**“, поради настъпилия вегетационен период на
дърветата.
Видно от приетата справка № ОД – 04-1-1/10.01.2020 г. от Национален
институт по метеорология и хидрология, филиал Варна (л. 80), според
регистрираните опасни явления в метеорологична станция Варна на 12.06.2019 г.
от 16:00 ч. до 16:15 ч. вали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевична
дейност, като в периода 16:15 ч. – 16:25 ч. дъждът става интензивен, а гръмотевичната
дейност – силна, след което явленията отслабват и в 17:40 ч. спират. Според
справката измереното количество валежи в периода 16:00 ч. до 16:45 ч.е 8,1 мм
(л/кв.м).
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза (л. 40 и сл.) се установява, че в резултат от падналото на
12.06.2019 г. дърво върху процесния товарен автомобил, паркиран на ул. „**“ в
гр. Варна, пред № 21, са настъпили следните увреждания на превозното средство,
а именно: капак, стъкло челно, рамо
чистачка лява, рамо чистачка дясна, таван, релса таван дясна, релса таван лява,
греда над леви врати, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява,
калник заден ляв, врата багажна, броня задна, стъкло задно, стоп заден външен,
калник заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна, калник преден десен,
колона средна лява, основа лява греда над врати, колона задна дясна, колона
средна дясна, навигация, облицовка табло горна, въздуховод
среден ляв, облицовка таван, облицовка вътрешна предна колона, греда багажник
предна, греда багажник задна, облицовка вътрешна багажна врата задна дясна
горна, греда над дясна врата, напречна греда таван предна, напречна греда таван
задна, напречна греда таван средна 3 бр., капачка надлъжна греда таван лява
предна, капачка надлъжна греда таван лява задна, капачка надлъжна греда таван
дясна предна и капачка надлъжна греда таван дясна задна. Съгласно заключението
е възможно всички щети по автомобила да са настъпили в резултат от
съприкосновението на превозното средство с падналото дърво, като по целия
автомобил е установено наличието на клонки и остатъци от дървесина. Според експерта
общата стойност на щетите възлиза на 34 531,59 лв., включваща труд и материали,
а средната пазарна стойност на автомобила към 12.06.2019 г. – 20 000 лв.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК А.В. пояснява, че щетите
не са резултат от ПТП, както и че автомобилът е бил с навигация.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажирания от ищеца свидетел –
Кирил Захариев Киров (л. 72), съсед на ищеца. Същият излага, че на ул. „**“
имало опасни дървета, за което съпругата му сигнализирала общината, но не били
предприети действия по премахването им. Конкретното дърво било много наклонено
и заемало почти половината улица, като диаметърът му бил около 40 см. В деня на
инцидента свидетелят видял нарязано дървото и разбрал, че същото е паднало
върху паркирания автомобил на ищеца, който по данни на съпругата на последния
бил тотална щета.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно
деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях
и вина, която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага, както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата
норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
В контекста на разглеждания случай,
основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: настъпването на твърдените щети по
собствения на ищеца товарен автомобил в резултат от паднало на 12.06.2019 г.
дърво върху същия, които щети са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задълженията на трети лица при или по повод възложената им от
Община Варна работа по премахване на дървесната растителност на територията на
общината. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е
да установи още и размера на претендираните имуществени вреди. С оглед
наведените от ответника възражения, в негова тежест е да установи, че е
извършвана санитарна сеч на засадените на ул. „**“ № 21 дървета, както и че
ищецът е допринесъл за настъпване на твърдените щети по автомобила
(съпричиняването).
От приобщените
писмени доказателствени средства (писмо от Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна) и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК,
кредитира изцяло, е установен механизмът на настъпилото събитие - на 12.06.2019
г. собственият на ищеца товарен автомобил е бил паркиран в гр. Варна, на ул. „**“
№ 21 в близост до дърво на улицата, когато върху превозното средство е паднало
въпросното дърво.
От експертното
заключение е доказано също, че са причинени имуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в констатираните щети по автомобила, както и че същите
съответстват на механизма на настъпване на процесното събитие - според експерта
уврежданията са от естество да бъдат причинени в резултат от съприкосновението на
превозното средство с твърд предмет и в частност с падналото дърво, остатъци от
което са видими по автомобила.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в
сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти -
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 61 ал. 4 във вр. ал. 2 от ЗУТ озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване,
собственост на държавата и общините, са публична собственост. Разпоредбата на
чл. 62 ал. 10 от ЗУТ предвижда, че Общинският съвет приема наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. По силата
на тази законова делегация е издадена Наредба на Общински съвет Варна за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община Варна, приета с Решение на Общинския съвет - Варна № 1227-8(14)701 от
2.04.2009 г. Според чл. 47, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1
от Наредбата по изключение растителността на
територията на Община Варна се премахва при наличие на изсъхнали и болни
дървета, издънкова и самонастанена
растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура. Редът за премахване на дървесна и храстова растителност и за извършването на резидби на клони е уреден в чл. 48 и сл. от Наредбата и
изисква писмено разрешение, издадено от кмета на Община Варна, съответно кмета
на района, на чиято територия се намира растителността. Според чл. 37 от
Наредбата контролът върху качеството на работата по поддържането на общинските
зелени площи се извършва от специализираната общинска служба по озеленяване.
Не се спори между страните, че дървото,
причинило щетите на автомобила, е част от уличното озеленяване на ул. „**“ в
гр. Варна и същото е публична общинска собственост. Следователно непосредствено
задължение на служители на Община Варна, респ. на служители при
специализираната общинска служба или на други ангажирани от лица, на които е
възложено поддържането на уличното озеленяване и контрола на тази дейност
според предвидения в Наредбата ред, е било да следят за наличието на изсъхнали
и болни дървета или части от тях, които застрашават сигурността на гражданите и
тяхната собственост, и да предприемат съответните действия по тяхното
отстраняване.
От събраните писмени доказателствени
средства (кореспонденция между Община Варна и граждани) и гласни такива –
свидетелски показания, които съдът кредитира напълно, при условията на чл. 172 ГПК, като последователни и точни, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, се установява, че падналото дърво преди инцидента е било във вид,
застрашаващ сигурността на гражданите и безопасността на движението, респ. е
подлежало на премахване. Поради това и настоящият съдебен състав приема за
доказано неизпълнението на нормативно установеното задължение на Община Варна
да стопанисва и поддържа озеленените площи и декоративната дървесно-храстова
растителност на територията на общината в безопасен за гражданите и
собствеността им вид. Същото представлява противоправно деяние (бездействие) и
е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Този извод не се
опровергава от обстоятелството, че в деня на инцидента са били налице влошени
метеорологични условия, доколкото падането на дървото не се дължи изключително
на тези обективни условия и те не са в състояние да изключат отговорността на
общината. Освен това в справката от Национален институт по метеорология и
хидрология е отразено, че едва след 16:15 ч. на 12.06.2019 г. дъждът е станал
интензивен, а гръмотевичната дейност – силна, докато сигналът за събитието в
Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна е
регистриран в 16:15 ч., тоест дървото е паднало преди това. На основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице, комуто е възложена
работата по отстраняване на опасните дървета, се предполага до доказване на
противното, като обратно доказване не е проведено по делото.
Следователно са налице предпоставките
за ангажиране на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното поведение на нейни служители
по реда на чл. 49 във р. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявеният осъдителен иск е
доказан по основание.
Размерът му се установява от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, според което общата стойност на щетите
по автомобила надвишава пазарната негова стойност към датата на събитието,
последната в размер на претендираната сума от 20 000 лв. Именно в този
размер възлиза и дължимото обезщетение за претърпените от ищеца като собственик
на увредения товарен автомобил имуществени вреди.
На основание чл. чл. 51, ал. 2 ЗЗД
размерът на обезщетението може да бъде намален, в случай че ищецът е допринесъл
за настъпването на вредите, каквото възражение за съпричиняване е релевирано
своевременно в отговора на исковата молба. Възражението обаче е неоснователно,
тъй като е обосновано с твърдения за неполагане от страна на ищеца на дължимата
грижа за автомобила и неотстраняване на текущите негови повреди, за което не са
ангажирани никакви доказателства от ответната страна.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 09.07.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2306
лв., от които 800 лв. за заплатена държавна такса, 150 лв. за заплатен депозит
за вещо лице и 1356 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2020 г. (л. 91), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника в молбата от 24.02.2020 г. възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение съответства на
нормативно определения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимален
размер (1130 лв. без ДДС, респ. 1356 лв. с ДДС), като са представени и
доказателства за регистрацията на процесуалния представител на ищеца по ЗДДС
(л. 90).
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „**“ № 43, да
заплати на Г.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на щетите по
собствения на ищеца товарен автомобил „Хюндай Санта Фе" с peг. № **, нанесени от паднало на 12.06.2019 г. дърво върху
паркирания автомобил на ул. „**“ № 21 в гр. Варна в резултат от неизпълнението
на задълженията на служители на Община Варна по премахване на дървесната
растителност на територията на общината, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.07.2019 г.,
до окончателното изпащане на задължението, на
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. „**“ № 43, да заплати на
Г.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2306 лв. (две хиляди триста
и шест лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, след
13.04.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: