Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./12.12.2023г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 571/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.П.Т., с ЕГН **********,***,
подадена чрез адвокат П.А. ***, срещу Решение № 175/20.09.2023 г. на директора
на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата ѝ срещу Разпореждане
с изх. № С230008-137-000 6486/31.08.2023 г. на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Варна, отдел „Публични вземания“, сектор ОСПВ – Добрич,
с което е отказано да се прекрати поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания в общ размер на 370 385, 84 лева (главница и лихви) по ИД №
*********/2017 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич. Счита се, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Основните
възражения се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на правилата за спиране
и прекъсване на погасителната давност по чл. 172 от ДОПК. Сочи се, че с
налагането на възбрана по изпълнителното дело на 05.06.2018 г. 5-годишната
погасителна давност е прекъсната, а не е спряна, както неоснователно се твърди от
директора на ТД на НАП – Варна. От този момент е започнала да тече нова
5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, която с оглед
спирането на всички давностни срокове за период от два месеца заради обявеното
от Народното събрание извънредно положение е изтекла на 05.08.2023 г.
Процесното възражение за изтичане на давността, довело до постановяването на обжалвания
административен акт, е подадено на 30.08.2023 г. Към тази дата задълженията са
погасени по давност, поради което неправилно административният орган е отказал
да отпише публичните вземания и да прекрати изпълнителното дело спрямо тях. В хода
на съдебното производство жалбоподателката излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане,
като се позовава на ТР № 7/15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г. на Върховен
административен съд, съгласно мотивите към което наложените обезпечителни мерки
в изпълнителното производство са част от същинските изпълнителни действия,
които прекъсват давността на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. По тези
съображения иска съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и
да реши спора по същество, като приеме, че процесните публични задължения са
погасени по давност, респективно прекрати производството по изпълнителното дело.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на ТД
на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения,
идентични с изложените в обжалваното решение. Счита, че с налагането на
обезпечителни мерки давността спира съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, което изключва приложението на чл. 172, ал.
2 от ДОПК, регламентиращ условията за прекъсване на давността. Иска съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след като
взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От данните по административната преписка
се установява, че срещу жалбоподателката Е.П.Т. е образувано ИД № *********/2017
г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич за събирането на публични
вземания в размер на общо 371 244, 55 лева, от които главница в размер на
196 376, 73 лева и лихва в размер на 174 867, 82 лева. Задълженията
представляват отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество –
парични средства, съгласно Решение № 459/23.12.2014 г. по гр.д. № 828/2013 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич. След влизане в сила на решението по искане на
КПКОНПИ е издаден изпълнителен лист № 235/24.11.2016 г., изпратен от МФ на НАП
за събиране на вземанията по реда на ДОПК.
За обезпечаване на публичните вземания по
изпълнителното дело са издадени няколко постановления за налагане на
обезпечителни мерки от 2017 г. и 2018 г. Последното постановление на публичния
изпълнител е от 31.05.2018 г. и с него е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на жалбоподателката. Постановлението е съобщено на Е.Т. на
04.06.2018 г. и е вписано в СВ – Добрич на 05.06.2018 г. с акт № 129. По делото
няма данни след тази дата да са извършвани други действия по принудително
събиране на публичните вземания.
С възражение вх. № 3804/27.03.2023 г. и
възражение вх. № 7034/19.06.2023 г. длъжникът по ИД е поискал да бъдат отписани
от данъчно-осигурителната му сметка като погасени по давност публичните
задължения по изпълнителния лист. По тези възражения има постановени откази на
публичния изпълнител съответно от 03.04.2023 г. и 19.06.2023 г., които са
влезли в законна сила.
На 30.08.2023 г. жалбоподателката е подала
ново възражение с вх. № 9764, с което е отправила същото искане за отписване на
процесните задължения (главница и лихви) като погасени по давност от нейната данъчно –
осигурителна сметка.
По това искане е постановено процесното разпореждане
№ С230008-137-0006486/31.08.2023 г. на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Варна, отдел „Публични вземания“, сектор ОСПВ –
Добрич, с което е отказано да се прекрати събирането на публичните вземания по
изпълнителното дело по съображения, че не са погасени по давност. В мотивите си
публичният изпълнител е приел, че 5-годишната погасителна давност е спряна,
преди да изтече, с наложената на 05.06.2018 г. възбрана по силата на чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Приел е също, че към момента на постановяване на акта не е
изтекъл и абсолютният 10 – годишен давностен срок, който е започнал да тече от 01.01.2016
г., като се е позовал и на разпоредбите на § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на
НС от 13 март 2020 г. и § 13 от ПЗР на Закона за здравето, съгласно които е
спряно течението на обикновената и абсолютната давност за публични вземания за
периода от 24.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително (или общо 58 дни).
Отказът
на публичния изпълнител е съобщен на жалбоподателката на 04.09.2023 г.
На 08.09.2023 г. е подадена жалба срещу процесното
разпореждане пред директора на ТД на НАП – Варна, който с решение №
175/20.09.2023 г. я е оставил без уважение, споделяйки изцяло доводите на
публичния изпълнител.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са издадени от компетентни органи, в необходимата писмена форма и при
спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на
материалния закон.
По делото не е спорно, че вземанията, предмет
на изпълнителното дело, са публични по своя характер съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 5 и т. 9 от ДОПК и по отношение на тях е приложим режимът на погасителната
давност по чл. 171 – 174 от ДОПК.
Основният спор между страните сe свежда до това дали наложената от публичния
изпълнител възбрана на 05.06.2018 г. е довела до спиране или до прекъсване на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и
налице ли са предпоставките за погасяване по давност на публичните вземания по
изпълнителното дело.
Основанията за спиране и прекъсване на
давността са уредени в чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Сред изброените в ал. 2
предпоставки за прекъсване на давността е и предприемането на действия по
принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. С оглед на противоречивата практика по
приложението на чл. 172, ал. 2 от ДОПК е прието ТР № 7/15.04.2021 г. по тълк.
дело № 8/2019 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, което е задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт при тълкуването и прилагането на закона по
силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. В мотивите към това ТР е направено
разграничение между предварителните (подготвителните) и същинските действия в изпълнителното производство,
като е прието, че прекъсването на давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК е
относимо само към същинските изпълнителни действия, които са насочени към
принудителното събиране на публичните вземания. Сред действията по принудително
изпълнение са причислени и обезпечителните мерки в изпълнителното производство
по аргумент от чл. 221, ал. 4 от ДОПК - с налагането на запор или възбрана
принудителното изпълнение се насочва към конкретно определен обект от
имуществото на длъжника и се поставя началото на същинския изпълнителен процес.
В съответствие с мотивите към ТР № 7 съдът
намира, че процесната възбрана от 05.06.2018 г., която е и последното действие,
предприето спрямо длъжника в изпълнителното производство, има характеристиката
на същинско изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 172,
ал. 2 от ДОПК. Считано от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна
погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, която с оглед на общите правила
за броене на сроковете и при съобразяване на срока на обявеното в страната
извънредно положение, по време на който течението на давностните срокове за
погасяване на публичните вземания е спряно съгласно § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., е изтекла на 05.08.2023 г. Следователно
към датата на подаване на третото възражение, по повод на което са постановени
оспорените актове, публичните задължения по изпълнителния лист са погасени по
давност. Погасени по давност са и лихвите върху тях на основание чл. 171, ал. 3
от ДОПК.
Изтеклата давност погасява правото на
държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените публични
задължения. С оглед на това неправилно и незаконосъобразно публичният изпълнител,
а след него и директорът на ТД на НАП – Варна са приели, че не са налице
основания за отписване на вземанията и за прекратяване на изпълнителното
производство спрямо тях, позовавайки се погрешно на разпоредбата на чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Действително в тази разпоредба е регламентирано, че
налагането на обезпечителни мерки спира давността, но съобразно мотивите към ТР
№ 7 следва да се приеме, че в случая законодателят е имал предвид предварителните
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, наложени в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт, а не и обезпечителните мерки, наложени в хода
на принудителното изпълнение, които попадат в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК.
От изложеното следва извода, че оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с
материалния нарушение и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни по
същество. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество
от съда, преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител за
предприемане на действия по отписване на процесните публични задължения и
прекратяване на изпълнителното производство спрямо тях.
При този изход от спора и на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по
делото в размер на 10, 00 лева, представляващи внесена държавна такса по
жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 268,
ал. 2, във вр. чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 175/20.09.2023г. на директора на
ТД на НАП – Варна и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С230008-137-000
6486/31.08.2023г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Варна, отдел „Публични вземания“, сектор ОСПВ – Добрич.
ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, отдел „Публични вземания“, сектор
ОСПВ – Добрич за ново произнасяне по Възражение с вх. № 9764/30.08.2023 г. на Е.П.Т.
с искане за отписване като погасени по давност на публични държавни вземания,
предмет на ИД № *********/2017 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на Е.П.Т.,
с ЕГН **********,***, сумата от 10 (десет) лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :