Р Е
Ш Е Н
И Е № 260763
гр. Пловдив, 07.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - IX
граждански състав, в публично съдебно заседание на 11.05.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа
гражданско въззивно дело № 654 по описа за 2021г., докладвано
от съдия Цветкова, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.П. против решение №
261753/17.12.2020г., постановено по гр. д. № 13103/2019г. по описа на ПРС, II гр. с., с което се признава за
установено, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* дължи на В.Д.И.,
ЕГН ********** сумата от 170, 34 лв. – главница, представляваща недължимо
платена, без правно основание, по изп. дело № 20088210401046 по описа на ЧСИ
Петко Илиев, с район на действие ПОС, за което вземане е признато със съдебно
решение от 27.06.2017г. по гр. д. № 1788/2017г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., че не съществува в полза на
длъжника, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 12266/19.12.2017г.
по ч. гр. д. № 20073/2017г. по описа на РС Пловдив.С решението се осъжда „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В.Д.И., ЕГН **********
сумата от 50 лева - разноски, от които
25 лв. платена държавна такса по ч. гр. д. № 20073/2017г. и 25 лв. платена
държавна такса по делото.Осъжда се „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адвокат К. И. Б. сумата от 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв за
производството по ч. гр. д. № 20073/2017г. по описа на Районен съд
Пловдив.Осъжда се „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. И. И. сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. за производството по делото.
С въззивната жалба решението се
обжалва изцяло, като недопустимо, необосновано и неправилно.Жалбоподателят
счита, че иска е недопустим, тъй като е налице разминаване в предмета на
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20073/2017г. по описа на ПРС, XV с., която не била издадена за
частично вземане и предмета на иска, предявен като частичен за сумата от 170,
34 лв., представляваща част от сумата 914, 73 лв.На следващо място ищецът
разполагал с възможността да иска издаване на обратен изпълнителен лист за
процесната сума с оглед твърденията му, че е отречено съществуването на вземане
на взискателя ЕВН България Топлофикация ЕАД по конкретен изпълнителен титул,
въз основа на който били събрани принудително суми.От съдебното решение на
следващо място не ставало ясно за кое от всичките плащания, за които били
ангажирани доказателства, съдът приел, че е недължимо платено.Жалбоподателят
поддържа и възражението си, направено още с отговора на исковата молба, че не е
получавал плащане на 14.07.2017г.Оспорва се извода на районния съд, че е налице
недължимо плащане на част от главницата, предмет на изп. дело № 1046/08г. по
описа на ЧСИ Илиев.В тази насока се поддържа, че с извършеното доброволно
плащане са погасени само разноски.Излагат се и доводи за приложение на чл. 118
от ЗЗД.Моли се оспорваното решение да бъде обезсилено като произнесено по
недопустим иск, при условията на евентуалност се иска отмяна на решението и
постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемия чрез
пълномощника му се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,
поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия
си съдебен състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по
чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет
на настоящето въззивно производство е материално-правният спор, разрешен със
съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно предявен иск за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца В.Д.И., ЕГН ********** *** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* за
сумата от 170, 34 лева, събрана принудително и разпределена от ЧСИ Петко Илиев
по изп. дело № 20088210401046 неоснователно в полза на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, в качеството му на взискател в производството по изпълнителното дело,
съгласно удостоверение изх. № 54633 от 22.11.2017г.В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени обстоятелства, че изп. дело № 20088210401046 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ПОС е било
образувано въз основа на изп. лист, издаден на 20.12.2007г. по ч. гр. д. №
9749/2007г. по описа на Районен съд
Пловдив срещу В.Д.И., ЕГН ********** *** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* за
сумата в общ размер 5 286, 89 лева – главница за неизплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2003г. до 31.03.2007г., 1660, 67 лева обезщетение за
забава за периода 01.01.2004г. до 13.12.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.12.2007г. до окончателното й изплащане, както и 140, 96 лв. ДТ
и 248 лв. юрисконсултско възнаграждение.Процесната сума от 170, 34 лева
представлявала част от общо 914, 73 лева, събрана чрез действията по
принудително изпълнение, насочени срещу движимо имущество и вземания на ищеца,
извършени в хода на образуваното изпълнително производство.Твърди се, че на
16.12.2010г. образуваното изпълнително дело е било прекратено по силата на
закона, тъй като е изтекъл 2-годишен срок, през които не са поискани и не са
били извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело.Въпреки това ЧСИ
Петко Илиев продължавал и към датата на заявлението да събира вземането чрез
принудително изпълнение без правно основание, като в периода 21.07.2014г. –
14.07.2017г. била събрана принудително сумата от 1 110, 22 лв., удържана
както следва: на 21.07.2014г. – 2, 21 лв., на 12.09.2015г. – 700, 91 лв., на
12.10.2015г. – 200 лв., на 14.07.2017г. – 207, 10 лв. Със съдебно решение №
2096/27.06.2017г. по гр. д. № 1788/2017г. по описа на РС Пловдив, XVIII гр. с., било признато за
установено, че В.Д.И. *** Топлофикация“ ЕАД сумите по изпълнителния лист от
20.12.2007г. в размер на 5230, 52 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия, дължима по изпълнително дело № 20088210401046, като
погасена по давност.Процесната сума в размер на 170, 34 лева представлявала
част от общо 914, 73 лева, събрана принудително и разпределена от ЧСИ Петко
Илиев в полза на взискателя по изпълнителното дело /ответник в исковото
производство/ без основание, поради което подлежала на връщане.С допълнителна
молба във връзка с оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че
процесната сума от 170, 34 лв. представлява част от събраната от ЧСИ сума в
размер на 207, 10 лева на 14.07.2017г. посредством запор на банковата сметка на
длъжника и разпореждане на ЧСИ до банката да преведе сумата.
Производството пред първоинстанционния
съд е било образувано във връзка с издадена заповед № 12266 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2017г. по ч. гр. д. № 20073 по описа на Районен съд
Пловдив за 2017г., с която е разпоредено длъжникът „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД да заплати на кредитора В.Д.И., ЕГН ********** сумата от 170, 34 лв. –
главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по изп. дело
№ 20088210401046 по описа на ЧСИ Петко Илиев,
с район на действие ПОС, за което вземане е признато със съдебно решение
от 27.06.2017г. по гр. д. № 1788/2017г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., че не съществува в полза на
длъжника, сумата от 25 лева – държавна такса, както и да заплати сумата от 300
лв. в полза на адв. К. И. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.Заповедта за изпълнение е била издадена по заявление на В.Д.И.,
ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. К. Б. против длъжника „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД за сумата от 170, 34 лева, събрана и разпределена в полза на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като взискател по изпълнително дело №
20088210401046 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, с район на действие ОС
Пловдив, образувано на основание издаден изпълнителен лист от 20.12.2007г. срещу
В.Д.И., ЕГН ********** по ч. гр. д. № 9749/2007г. по описа на РС Пловдив за
сумата от 5268, 89 лв. – главница за неизплатена топлинна енергия за периода
01.11.2003г. до 31.03.2007г., 1660, 67 лева обезщетение за забава за периода
01.01.2004г. до 13.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.12.2007г. до окончателното й изплащане, както и 140, 96 лв. ДТ и 248 лева за
юрисконсултско възнаграждение.В заявлението са изложени обстоятелства, че
процесната сума от 170, 34 лв. е събрана чрез действия по принудително
изпълнение, насочени срещу движимото имущество и вземания на заявителя,
извършени в хода на инициираното изпълнително производство и представлявала
част от общо постъпилите и разпределени по изпълнителното дело суми в размер на
914, 73 лв.На 16.12.2011г. вземането на взискателя в размер на 5230, 52 лева,
представляващо начислена главница съгласно Сметка за размера на дълга от
30.09.2016г. по изп. дело № 20088210401046, се погасило по давност, което било
установено с влязло в сила съдебно решение от 27.06.2017г. по гр. д. №
1788/2017г. по описа на РС Пловдив.Поради това процесната сума била събрана без
правно основание и като недължимо платена е претендирано нейното връщане.Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 03.01.2018г., като в рамките на
законовия срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК вх. №
1255/08.01.2018г.С разпореждане № 58976 от 20.06.2019г., постановено ч. гр. д.
№ 20073 по описа за 2017г. на ПРС, XV гр. с., на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като довнесе дължимата ДТ.Съобщението за това е
връчено на заявителя на 10.07.2019г., като иска е предявен в едномесечния срок
на 07.08.2019г.С оглед на тези данни са налице специалните предпоставки на
закона за допустимост на иска за установяване съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.Предмет на предявения иск е част от вземането,
за което е водено принудително изпълнение без основание според твърденията на
ищеца, а характера и основанието на вземането са били релевантни за
производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, но нямат значение
за настоящия спор, тъй като не се касае за иск, предявен на договорно основание.В
случая релевантно е обстоятелството относно погасяването на вземането, поради
изтичането на предвидената в закона погасителна давност, съотв. водещо до
отпадане на основанието за събирането му по принудителен ред.В подаденото
заявление на следващо място вземането е било конкретизирано, вкл. е уточнено че
представлява част от общо постъпилите и разпределени по изпълнителното дело
суми в размер на 914, 73 лв., поради което оплакването във въззивната жалба за
несъотвествие на вземането – предмет на заповедното производство и частичното
вземане, за което е предявен иска, са неоснователни.Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК изискване към
заявлението е да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК.Същото
следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение
или не.В тази насока от приложеното ч. гр. д. № 20073 по описа за 2017г. на Пловдивски
районен съд, ХV с., към настоящето дело, се установи, че
процесното вземане е било индивидуализирано в подаденото заявление, като
обстоятелствата, на които се основава, кореспондират с изложените такива в
исковата молба на ищеца.Идентичността между двата предмета следва да се
преценява въз основа на заявлението и исковата молба /в този см. определение №
744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС/.В настоящия случай съдът
намира, че такава идентичност е налице, поради което спорът подлежи на разглеждане
по същество.
Районният съд след анализ на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, в оспорвания акт е
приел от фактическа страна, че сумата от 207, 10 лева е била събрана по
принудителен ред на 14.07.2017г. от наложен запор, като претендираната сума от
170, 34 лева е част от събраната сума и ищецът има правен интерес да иска да му
бъде върната, като недължимо платена на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.Направен
е извод, че получената от ответника сума до размера на исковата претенция е без
основание, поради изтичане срока на погасителната давност, поради което подлежи
на връщане и искът с оглед на това се явява основателен и доказан по размер.
Настоящият състав на съда намира
изводите на районния съд за правилни.В приложеното към исковата молба
удостоверение изх. № 54633/22.11.2017г., издадено от ЧСИ Петко Илиев по изп.
дело № 20088210401046, неоспорено от ответника, е отразено, че общо в хода на
проведеното принудително изпълнение, е погасена сума в размер на 1 110, 22
лева, като на 21.07.2014г. е погасена сума в размер на 2, 21 лв., на
12.10.2015г. сума в размер на 200 лв., на 12.09.2015г. сума в размер на 700, 91
лв. и на 14.07.2017г. е погасена сумата от 207, 10 лева от наложен запор.На
взискателя „ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* е изплатена сумата в
размер на 914, 73 лв., от които 177, 77 лв. за погасяване на неолихвяеми
вземания /обезщетение за забава/, 532, 96 лв. за погасяване на разноски и 204
лв. за погасяване на такси, а сумата от 195, 49 лв. е разпределена за такси и
разноски в полза на съдебния изпълнител по ТТР към ЗЧСИ.Към 22.11.2017г.
размерът на задължението по изпълнителното дело възлиза на 39, 90 лева,
представляващи ТТР към ЗЧСИ за заличаване на наложените обезпечения.С решение от
27.06.2017г. по гр. д. № 1788 по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, по
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, е признато за установено в
отношенията между страните, че В.Д.И., ЕГН ********** *** Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 5230, 52 лв. – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия, дължима по изпълнително дело № 1046/2008г. по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, като погасена
по давност.В мотивите на решението е прието, че давността за вземането е
изтекла на 16.12.2013г.
При тези данни и с оглед на това, че
по настоящето дело се претендира част от сумата, погасена в хода на
предприетото и проведено принудително изпълнение, обоснован е извода, че същата
е неоснователно събрана, респ. недължимо платена, при положение че към датата
на плащането давността за вземането е изтекла, а недължимостта на вземането е
призната със съдебно решение.Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя,
че в случая се касае за доброволно изпълнение, тъй като погасяването на част от
дълга е било осъществено в хода на образувано изпълнително производство и е
резултат от предприетите принудителни действия.Не е налице и основание за
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника за неоснователно
събраната сума, тъй като не се касае за допуснато предварително изпълнение по
висящо дело, а за новонастъпил факт след приключване на производството, в което
е издадено изпълнителното основание.
Гореизложеното налага извод за неоснователност
на въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивника
следва да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на въззиваемия – адв. М.Л.Л.
от САК сумата от 360 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Предвид гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261753 от 17.12.2020 година, постановено по гр. дело № 13103 по описа за 2019г. на Пловдивски Районен
съд, II гр. с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „***, офис***, сумата от 360 лева – разноски за
процесуално представителство на възивваемия за настоящата инстанция при
условията на чл. 38, ал.1 ,т. 2 от ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: