Р Е Ш Е Н И Е
№……/13.06.2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданска колегия, тридесет и трети
състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 9.05.2023г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2283 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.К. сочи,
че на 5.12.2006г. между ответниците И.И., Г.И. и Р.Н. в качеството им на солидарни длъжници от една страна и ответника „Ю.Б.“ АД е сключен
договор за кредит, като същият е обезпечен с договорна ипотека учредена върху
имот собственост на ищеца обективирана в нот.акт от
11.11.2006г. подновена с молба на кредиора
на 11.11.2016г. Сочи се, че въз основа на договорите
за кредит и за учредяване на ипотечно право, както и на други документи е
издадено Разпореждане №47925/22.11.2010г. на ВРС по ч.гр.д.№18176/2010г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.
Въз основа на
посочените документи е образувано изпълнително дело ***на ЧСИ OM, с рег.№***, с
район на действие - ОС Варна, като по изпълнителното дело са наложени възбрана
и публична продан върху жилището на ищеца.
На 21.12.2017г. К.
е внесъл в банката искане за получаване на документи по кредитното досие на
договора за кредит, за обезпечаване на чието изпълнение е сключил договора за
ипотека, като на 22.02.2018г. е получил част от документите.
След запознаване
със съдържанието на договор за банков кредит №115/05.12.2006г. установил, че
част от неговите клаузи са със съдържание, което е във вреда на потребителя и
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително предимство на
правата и задълженията на банката над тези на потребителя.
Съобразявайки
кореспонденцията водена с ответника, както и неговата молба до Служба по
вписванията от 11.11.2016г. е предявил иска срещу „Ю.Б."
АД, в качеството на правоприемник на „ДЗИ Банк"АД.
Ищецът твърди, че
нито един от текстовете на договора за кредит не е индивидуално договорен с
него, включително и на оспорените от него като нищожни, като договорът е бил
предварително изготвен от банката ответник, въз основа на неин утвърден образец,
като на всяка страница, в горен десен ъгъл е записано, че договорът е изготвен
по „Обр. КПП - 07/5.2.1.", а на
последната страница от договора е записано, че „Образецът на настоящия
договор е изготвен в съответствие с решение на Кредитния съвет на ,ДЗИ Банк" АД от 09.03.2006г. и решение на Управителния
съвет от 2006г."
Сочи, че чл.3,
ал.1, т.1.3 предвижда увеличение на възнаграждението на банката, определено
като годишен лихвен процент, при неизпълнение на условията по обвързана
продажба на услуга. В договора не е вписано естеството на услугата, нейния
срок, правата и задълженията на страните по нея, не е вписано, дали услугата се
предоставя само на кредитополучателя или и на солидарните длъжници.
Този текст на договора е неясен, поради което не дава възможност да бъде
преценено дали е в полза или във вреда за потребителя, дали създава предимство
на кредитора-тьрговец и дали отговаря на изискването
за добросъвестност.
По отношение на
чл.З., ал.З от договора счита, че текстът урежда начинът на изчисляване
на възнаграждението на банката по кредита под формата на редовна лихва, както и
на неустойката за неточно изпълнение, под формата на лихви за просрочие. Текстът е в негова вреда, тъй като предвижда
възнаграждението да се дължи не за реално време на ползване на кредита,
респективно за забава в плащането. При реални календарни дни в годината от 365
или 366, разделянето на годишния лихвен процент върху по-малко число, каквото е
360 води до по висок ежемесечен процент. Счита, че се създава неравновесие между,
правото на потребителя да ползва сумата по кредита за реален период от време, с
правото на банката да получава възнаграждение за това ползване за период, който
е различен от периода на реално ползване и текстът не отговаря на изискването
за добросъвестност.
По чл.4, ал.1, т.2
от договора твърди, че текстът урежда начина на погасяване на предоставения в
кредит, както за заплащане на възнаграждението на банката, а именно с равни
месечни вноски. В текста са вписани два размера на месечна вноска, в зависимост
от изпълнението или неизпълнението на условия по услугата „Универсален
платец".
В текста не е
вписана датата, на която е дължима всяка месечна вноска. Липсата на договорена
падежна дата за всяка вноска е предпоставка банката да приложи текста на чл.З,
ал.2 от договора и да олихви неиздължена част от
главницата по кредита с допълнителни 15 пункта годишно. Поради това, липсата на
договорена падежна дата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването
за добросъвестност. Относно увеличения размер на месечна вноска, вследствие
неизпълнението на условия по услугата „Универсален платец", поддържа
изложеното по текста на чл.З, ал.1, т.1.3. В договора не са вписани естеството
на услугата, нейният срок и правата и задълженията на страните по нея. В договора
не е вписано и дали услугата се предоставя само на кредитополучателя или и на
солидарните длъжници.
По чл.5, ал.2 от
договора текстът урежда права на банката и възникване на насрещно задължение на
потребителя. Текстът предвижда възникване на право на банката да изиска
предсрочно погасяване на част от предоставената кредитна сума или да изиска
допълнително обезпечение. Възникването на тези права и насрещни задължения не
са обвързани от ясни и изчерпателно описани условия, размер и срок. В текста не
е вписано при изменения на цените на кои стоки и / или услуги и при промяна на
курса между кои валути, се пораждат посочените право и задължение.
В текста не е
вписано, дали всяка промяна на така посочените цени и валутен курс, ще породи
правото на банката и задължението на потребителя. Вписването в текста на
„...други обстоятелства...", като условие за възникване на правото на
банката и на насрещното задължение на потребителя, е напълно неясно. В текста
не е вписано и дали такава промяна ще се отрази с пълната промяна на цена и
валутен курс или в конкретно отношение от промяната. В края на текста е
посочено, че банката едностранно определя размера. Текстът презюмира,
че така вписаните цени, валутен курс и други обстоятелства, ще се променят
единствено в посока, която да породи право на банката да иска предсрочно
връщане на част от главницата по кредита или да иска допълнително обезпечение.
Текстът не
предвижда реципрочно право на потребителя.
Не се предвижда
право на банката и съответно задължение на потребителя при промяна на цени,
валутен курс и други обстоятелства, които да доведат до намаляване на даденото
обезпечение или до намаляване размера на възнаграждението/вземането на банката.
В текста не е
вписан и срок, в който след настъпване на което и да е от условията, ще
възникне право на банката и съответното му задължение за потребителя.
Предоставя се право
на банката да определя по своя преценка всяко условие като пораждащо нейно
право за предсрочно погасяване на част от главницата по кредита или за
увеличение на размера на обезпечението.
Текстът предоставя
и право на банката да определя едностранно и без никакви критерии размера и
срока за удовлетворяване на правото за предсрочна изискуемост на част от
главницата или за увеличение размера на обезпечението.
Счита, че с оглед
на изложеното, текстът е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя.
Текстът на чл.5,
ал.2 е от значение за кредитното правоотношение, изпълнението на което е
обезпечено с ипотека върху жилището на ищеца, с оглед на текста на чл.8, ал.1,
т.2 от договора.
В чл.8, ал.1, т.2
от договора е предвидeно право на банката
да обяви предсрочна изискуемост на кредита, при възникване на което и да е от
условията, вписани в чл.5, ал.2 по договора.
По чл.6, ал.3,
т.3 от договора с текста се предвижда задължение на
потребителя (кредитополучателя и солидарните длъжници),
да уведомят банката за събитие или обстоятелство, което отговаря на което и да
е от две условия. Нито едно от тези условия не е ясно описано.
Текстът на чл.6,
ал.3, т.3 е от значение за
кредитното правоотношение, изпълнението на което е обезпечено с ипотека върху
моето жилище, с оглед на текста на чл.8, ал.1, т.1. от договора.
В чл.8, ал.1, т.1
от договора е предвидено право на банката да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, при нарушение на което и да е от условията по договора. Едно от
договорните условия е задължението по чл.6, ал.3,
т.3. Това задължение обаче не е ясно описано. Текстът
предоставя право на банката при настъпване на
условие, което тя едностранно определи, което не отговаря на изискването за добросъвестност, за
равновесие в правата на страните
и е във вреда на потребителя.
По чл.8 ал.1, т.1
от договора е предвидeно право на банката
да обяви предсрочна изискуемост на кредита, при нарушение на което и да е от
условията по договора, както и при допуснато просрочие
на вноска на падеж, вписан в чл.4, ал.1, т.2.
Две от условията за
възникване на правото на банката да иска предсрочна изискуемост на кредита са
неясно определени - чл.5, ал.2 и чл.6, ал.3,
т.3. Посочените текстове са неравноправни клаузи, по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, по съображенията, които изложих по-горе.
Третото условие,
което е вписано в текста на чл.8, ал.1, т.1, като пораждащо правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем, е просрочие
на погасителна вноска.
Осъществяването на
това трето условие по договора е невъзможно, тъй като в чл.4, ал.1, т.2 не са
вписани падежи на вноски, а само краен срок за погасяване на кредита.
Поради вписването в
чл.8, ал.1, т.1, като условия за възникване на право на банката, на текстове от
договора които представляват неравноправна клауза, текстът е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност.
Не отговаря на изискването за добросъвестност и
предоставянето с този текст на право на банката едностранно и без никакви
описани критерии да определя дали при настъпването на така описаните в чл.8,
ал.1, т.2 условия, ще обяви предсрочна изискуемост - на целия размер на кредита
или само на негова част.
Текстът предоставя
упражняването от банката, на правото на предсрочна пълна или частична
изискуемост на кредита, единствено на нейната „... преценка..."
За тази преценка не
са посочени никакви критерии, методики или правила.
Поради изложеното,
текстът на чл. 8, ал.1, т.1, не отговаря на изискването за добросъвестност, за
равновесие в правата на страните и е във вреда на потребителя.
По чл.8, ал.1 т.2
от договора е предвидено право на банката да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, при намаление на стойността на обезпечението и при неизпълнение на
двете алтернативни задължения на потребителя, вписани в чл.5, ал.2. Двете
алтернативни задължения на потребителя, вписани в чл.5, ал.2 са неясно определени.
Текстът на чл.5, ал.2 е неравноправна клауза, по смисъла на чл.143 от ЗЗП, по
съображенията, които изложих по-горе. Текстът на чл.8, ал.1, т.2 предоставя
упражняването от банката, на правото на предсрочна пълна или частична
изискуемост на кредита, единствено на нейната „... преценка..." За тази
преценка не са посочени никакви критерии, методики или правила.
Поради изложеното,
текста на чл.8, ал.1, т.2, не отговаря на изискването за добросъвестност, за
равновесие в правата на страните и е във вреда на потребителя.
По чл. 8, ал.1, т.З
от договора е предвидено право на банката да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, при неизпълнение от потребителя по настоящия договор на негово парично
задължение към банката, възникнало по друг договор за кредит или по друго
правоотношение. Текстът на чл.8, ал.1, т.З предоставя упражняването от банката,
на правото на предсрочна пълна или частична изискуемост на кредита, единствено
на нейната „... преценка..."
За тази преценка не
са посочени никакви критерии, методики или правила.
Правото на банката
да обяви пълна или частична предсрочна изискуемост на кредита, поради
неизпълнение на парично задължение на потребителя, възникнало от друго тяхно
правоотношение е неравноправна клауза, тъй като създава значително неравновесие
в правата и задълженията на страните по кредитния договор.
Текстът на чл.8,
ал.1, т.З от договора ме прави отговорен с моето жилище за правоотношения между
банката и кредитополучателя и вписаните като солидарни длъжници,
за които правоотношения дори не е нужно да бъда уведомяван.
Поради изложеното, текста на чл.8, ал.1, т.1, не
отговаря на изискването за добросъвестност, за равновесие в правата на страните
и е във вреда на потребителя и е неравноправна клауза.
По чл.9, ал.З от
договора текстът предоставя право на банката едностранно да изменя своето
възнаграждение по договора. Това нейно право е предвидено да възниква: „...при
промяна на пазарните условия ..." В договора не е посочено съдържанието на
„пазарни условия". В текста на чл.9, ал.З не са посочени никакви критерии,
методики или правила, въз основа на които промяна на „пазарни условия" ще
изменя размера на възнаграждението на банката.
С текста на чл.9,
ал.З не е предвиден автоматизъм между промяната на „пазарни условия" с
възнаграждението на банката. Ясно е вписано, че банката едностранно ще променя
своето възнаграждение. Правото на банката едностранно да променя своето
възнаграждение по договора, при промяна на „пазарните условия" е
неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност,
за равновесие в правата на страните и е във вреда на потребителя.
Моли, след като се
установи основателността на предявените от него множество искове, да се
прогласят за нищожни, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 от
Закон за защита на потребителите, клаузите на чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3., ал.3,
чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3, т.3, чл.8, ал.1, т.1, чл.8,ал.1, т.2,
чл.8,ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски №115/05.12.2006г. сключен между „ДЗИ Банк"
АД/придобита от ответника „Ю.Б.“ АД/, в качеството на кредитор с И.И.И., в качеството на кредитополучател, Г.И.И., в качеството на солидарен длъжник и Р.А.Н., в
качеството на солидарен длъжник.
Ответното дружество
е подало отговор по реда на чл.131 от ГПК в който е посочило, че видно от
съдържанието на договора за кредит, ищецът по настоящото дело В.К. не е страна
по договора и не го е подписал в никакво качество.
На 07.12.2006г. е
подписан нотариален акт за учредяване на договорна ***, по силата на който В.К.
учредява в полза на „ДЗИ Банк" АД ипотека върху
следния свой собствен недвижим имот: ап.57, находящ
се в гр. Варна, ***, заедно с таванско помещение и съответната идеална част от
общите части и от правото на строеж. Ипотеката е учредена за обезпечаване
вземанията на „ДЗИ Банк" АД по горепосочения
договор за кредит №115/2006г.
На 01.11.2007г. е
извършено преобразуване чрез вливане на „ДЗИ Банк"
АД в „Българска пощенска банка" АД (с настоящо наименование „Ю.Б."
АД), поради което „Ю.Б." АД се явява универсален правоприемник на „ДЗИ Банк" АД.
Понеже
кредитополучателят и солидарните длъжници по кредита
не са обслужвали задълженията си по договора, от страна на „Ю.Б." АД е
депозирано заявление по чл.417, т.2 от ГПК пред PC-Варна, образувано е ч.гр.д. № 18176/2010г., като са издадени заповед за
незабавно изпълнение №10584/22.11.2010г. и изпълнителен лист към нея от
23.11.2010г., с който длъжниците И.И., Г.И. и Р.Н. са осъдени да платят солидарно на кредитора
„Ю.Б." АД дължимите суми по договор за кредит №115/2006г.
На основание на
посочените заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2011***0400320
по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, по което заповедта за изпълнение е
надлежно връчена на длъжниците, но от тяхна страна не
е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК и заповедта за изпълнение е
влязла в сила.
С договор за
прехвърляне на вземания от 27.03.2020г., „Ю.Б." АД е прехвърлила
вземанията си по договор за кредит №115/2006г. на „СГГ" ЕАД, ЕИК*** сега с
наименование „К.Б.“ АД и трето лице помагч по делото.
С исковата молба по
настоящото дело ищецът К. твърди, че е обвързан от договора за кредит и от
следните клаузи, които счита, че са нищожни като неравноправни:
-
Разпоредби, касаещи размера на приложимия лихвен
процент и на вноската по кредита - чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3, ал.3, чл.4, ал.1,
т.2, чл.9, ал.3 от договор за кредит № 115/2006г.:
-
Разпоредби, касаещи задължения на кредитополучателя
и съдлъжниците по кредита - чл.5, ал.2, чл.6, ал.3,
т.3;
-
Разпоредби, свързани с настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита -чл.8, ал.1, т.1, т.2, т.3.
Счита, че ищецът не
е носител на активна материално правна легитимация по делото, защото видно от съдържанието
на договор за кредит №115/2006г., той не е страна по него, не е подписал
договора и не е давал съгласието си за него. Договорът за кредит не обективира волеизявления от името на К.. Нито сключването
на договора, нито неговото съдържание са зависели от волята на ищеца.
По тази причина за ищеца
не възниква самостоятелно право да твърди, че клаузите на договора за кредит са
неравноправни, и да иска прогласяването им като нищожни. Той няма това право,
защото не е страна по договора. Възможността да се твърди неравноправност на
клаузите и да се иска прогласяването им за нищожни е запазена и съществува
единствено за страните по договора за кредит, които имат качеството на
потребители.
Тези клаузи въобще
не са договаряни с него, за да може да се реши в спор с ищеца дали са били
индивидуално договорени или не. Тези клаузи са договаряни с лицата, подписали
договора за кредит. Само тези лица биха могли да оспорват валидността на
клаузите поради неравноправност и да твърдят, че те не са индивидуално
договорени с тях.
В случая ищецът
оспорва разпоредби, които имат пряко отношение към размера на лихвата и
вноската по кредита (чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3, ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.9, ал.3
от договора). Счита, че предявените искове са недопустими, поради това, че с
влязла в сила заповед за изпълнение е установен размерът на задължението по
кредитното правоотношение, както по отношение на клаузите от договора за
кредит, така и по допълнителните споразумения към него.
С горепосочената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е установена дължимостта
и размера както на главницата, така и на възнаградителните
лихви и други плащания по договора за кредит и допълнителните
споразумения/анекси към него, предвид което този въпрос не може да бъде
пререшаван в настоящото производство. В обратния случай е възможно да се стигне
до противоречиви актове на съда, които биха създали правна несигурност в
облигационните и търговски взаимоотношения между страните.
Изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени във връзка с процесния кредит, не е била оборена по надлежния ред.
Пропускането на процесуалните възможности да се възрази срещу заповедта за
изпълнение стабилизира тази заповед и се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуването и размера на вземането, аналогичен на сила на пресъдено нещо. Поради това счита, че на този етап не
съществува процесуална възможност да се оспорват клаузите от договора, свързани
с размера на задълженията по него.
Понеже ищецът не е
страна по договора за кредит, този договор не създава права и задължения в
неговата правна сфера. Ищецът оспорва като неравноправни редица клаузи от
договора за кредит, но те създават задължения само за лицата, които са
разписали договора за кредита, не и за ищеца. Например, чл.5, ал.2 предвижда
задължение за кредитополучателя да намали задължението си или да предостави
допълнително обезпечение при настъпване на определени обстоятелства. Ясно е, че
тази разпоредба не създава никакви задължения за ищеца, който дори не е страна
по договора за кредит, не е кредитополучател, а е ипотекарен
длъжник. В чл.6, ал.3, т.3 е предвидено задължение за кредитополучателя да
уведомява банката за определени събития и обстоятелства. Очевидно е, че тази
разпоредба също не създава никакви задължения за ищеца, който не е подписал
договора, не е кредитополучател и следователно не е обвързан от този текст.
Предвид гореизложеното считаме, че ищецът е лишен от правен интерес да оспорва
договорни разпоредби, които не създават никакви задължения за него, а това от
своя страна прави исковете му недопустими.
Ищецът няма правен
интерес да оспорва договорните разпоредби, свързани с правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем (чл.8, ал.1, т.1, т.2, т.3). Кредитът вече
е обявен за предсрочно изискуем, и то не на основание оспорените от ищеца
клаузи. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, защото кредитополучателят и съдлъжниците не са плащали редовно изискуемите вноски. По
тази причина ищецът К. няма правен интерес да оспорва клаузите на чл.8, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от процесния договор за кредит. Обсъждането
на тяхната действителност е безпредметно. Въпросът за тяхната валидност не би
се отразил на вече обявената (на друго основание) предсрочна изискуемост на
кредита, нито на последвалите действия по снабдяване със заповед за изпълнение
и изпълнителен лист.
Счита, че К. изобщо
няма правен интерес да води настоящото дело, доколкото той е страна единствено
по договора за ипотека, инкорпориран в горепосочения нотариален акт. Съгласно
чл.429, ал.3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Дори
и при благоприятен за ищеца резултат от настоящото дело, това няма да осуети
изпълнението предвид учредената от ищеца ипотека, обезпечаваща вземанията на
кредитора.
Оспорва исковете,
като счита, че същите са изцяло недоказани и неоснователни.
Счита, че ищецът
нито е придобил стоки, нито е ползвал услуги от ответната банка - той е ипотекарен длъжник, а не клиент на банката по договор за
кредит или за друга услуга, освен това не е страна по договора, чиито
разпоредби е решил да оспорва. Той е страна единствено по договора за ипотека,
не и по процесния договор за кредит.
Ищецът не е носител на задължения по договора за
кредит, а задължението му като ипотекарен длъжник се
ограничава само до имуществото, което е предмет на ипотеката, в случай на
насочено принудително изпълнение върху тази недвижима вещ.
Твърди се, че
всички клаузи по договора са индивидуално договорени, не са част от общи
условия, нито са типови, а на кредитополучателя и на солидарните длъжници е дадена възможност да влияят върху тяхното
съдържание преди подписването на договора. Никъде в договора не е посочено, че
към договора се прилагат общи условия. Всички уговорки са записани в договора,
който се подписва от страните, включително подписи са положение на всяка
страница от него.
До този момент
страните по договора, а именно кредитополучателят и солидарните длъжници, не са изразявали становище за липса на индивидуално
договаряне, нито са оспорвали въпросните клаузи като неравноправни. Нещо
повече, след издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, те не са възразили срещу заповедта, не са се
възползвали от възможностите, гарантирани им от законодателството да се защитят
като потребители, с което имплицитно са признали съществуването на вземането на
кредитора и неговия размер.
Във властта именно
на кредитополучателя и на солидарните длъжници е да
преценят дали клаузите от договора, който са подписали, са неравноправни или
не, и да предприемат действия по защита на потребителските си права. Именно те,
а не ищеца са лицата, които са участвали в процеса по договаряне и следователно
са наясно как е протекъл той и дали клаузите са индивидуално договорени или не.
Възражението за липса на индивидуално договаряне е строго лично и може да бъде
направено само от лицата, които са договаряли клаузите и са подписали договора.
Видно от гореизложеното, тези лица не са оспорили факта на индивидуалното договоряне дори след повече от 13 години от подписването на
договора. Те не са го оспорили дори след стартиране на принудително изпълнение
срещу тях.
Между ответната
банка, кредитополучателя и солидарните длъжници са
подписани множество допълнителни анекси и споразумения към договора, с които по
инициатива на длъжниците са предоговаряни
неговите параметри, включително размера на лихвата, договаряни са облекчителни
периоди, променяна е банковата сметка, която обслужва кредита, и др. Сключването
на тези анекси също показва индивидуалността на правоотношението и възможността
на всички страни по договора за кредит да влияят върху него.
Ищецът не е страна
по договора за кредит и по тази причина не може да спори, че клаузите не били
индивидуално договорени с него самия. Ищецът е страна по договора за ипотека, а
не по договора за кредит. В конкретното производство ищецът не оспорва
ипотеката, но за пълнота следва да се отбележи, че правоотношението по
учредяване на ипотеката между ищеца и ответната банка също е индивидуално
договорено. Нотариалният акт няма как да е сключен при общи условия или по
образец на банката, а участието на нотариуса е абсолютна гаранция за
индивидуално договаряне.
Оспорва всички
твърдения в исковата молба, че ищецът не бил запознат с договора за кредит чак
до 2018г. Макар и да не е страна по него, той е бил запознат с този договор,
като в подкрепа на това обстоятелство сочим, че в нотариалния акт от 2006г.
изрично е посочено, че при съставянето му е бил представен процесният договор
за кредит.
Сочи, че при
услугата „Универсален платец" е посочен ясен размер на лихвата ако тя се
ползва и друг, също конкретно посочен размер на лихвата, ако тази услуга не се
ползва.
Твърди, че това че в
договора за кредит не е вписано естеството на услугата, нито правата и
задълженията на страните по нея, не е порок защото става въпрос за услуга на
плащане на битови и комунални сметки, като за нейното предоставяне се сключва
отделен договор, в който се уговарят всички параметри. Ако ищецът е чувствал,
че има нужда да се информира за характера на тази услуга, той е можел да
направи това във всеки финансов център на ответника, или да посети интернет
сайта му, където и към днешна дата има най-детайлна информация за услугата. От
клаузата е видно, че тя не създава никакво задължение за ищеца, който не е
страна по договора за кредит, да сключва договор за услугата „Универсален
платец", ето защо ответната банка не е била длъжна да предоставя някаква
допълнителна информация за тази услуга на ищеца.
По въпроса кой
трябва да ползва услугата „Универсален платец" - дали кредитополучателят
или и солидарните длъжници сочи, че задълженията на
солидарните длъжници са изчерпателно посочени в чл.6
от процесния договор, поради което този въпрос също е
пределно ясен и не прави клаузата неравноправна.
По отношение на възражението, че лихвата по кредита
се начислява на база 360/360 сочи, че става въпрос за
лихвената конвенция 30/360, която е една от утвърдените лихвени конвенции,
използвани по света и стандартизирани от организации като ISDA и ICMA. Същата е включена в списъка на лихвените конвенции,
изброени в Указанията на БНБ за предоставяне на информация за статистиката на
платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на
ценните книжа - там са изброени конвенциите ACT/ACT, ACT/365, ACT/360 и 30/360. Ефектът на приложението на тази конвенция
е в това, че по този начин всяка от месечните вноски е равна по размер. В
договорката лихвата да се начислява на база 360/360
няма нищо увреждащо за кредитополучателя или солидарните длъжници,
доколкото еднаквият размер на вноската за всеки месец е и в тяхно удобство, а
пък размерът на годишно начислената лихва остава непроменен и е този, който е
записан в договора.
Видно от
съдържанието на клаузата, същата е ясна и изрична.
По възраженията на
ищеца, свързани с услугата „Универсален платец", излага аргументи
идентични с посоченото по-горе в т. 3 по отношение на клаузата на чл.3, ал. 1,
т. 1.3.
Що се отнася до
възражението на ищеца, че не било посочено на кое число на месеца падежира вноската, счита, че доколкото това число много
често зависи от датата на усвояване на кредита, то не е възможно същото да се
посочи при сключване на договора. По тази причина между страните се подписва
погасителен план, в който освен размера на всяка вноска се посочва и нейният
падеж. Твърди, че падежната дата е била добре известна на кредитополучателя и
солидарните длъжници, което е видно от погасителния
план, подписан от тях. Съгласно погасителен план от 2009г., е видно, че към датата
на неговото подписване длъжниците са погасили 30
вноски, чиято падежна дата очевидно им е била добре известна.
В допълнение сочи,
че към датата на отпускане на кредита кредитополучателят И.И.
е бил служител на "ДЗИ Банк" АД. Нелогично
и житейски неоправдано е да се предполага, че кредитополучателят, бидейки
служител на банката, не е могъл да знае каква е естеството на услугата
„Универсален платец" или коя е датата на месечната му вноска.
Не на последно
място, дори да нямаше уговорка за падежна дата между страните, клаузата на
чл.4, ал.1, т.2 отново нямаше да е неравноправна, защото щеше да намери
приложение правилото на чл. 72 от ЗЗД за сроковете.
Тази клауза
предвижда, че ако обезпечението стане недостатъчно, банката може да поиска или
намаляване на задължението, или допълнително обезпечение.
На първо място,
тази клауза по никакъв начин не обвързва ищеца. Той не е длъжен да осигурява
допълнителни обезпечения или да намалява задължението по кредита. Това е
ангажимент на лицата, подписали договора.
На следващо място,
доколкото процесният договор представлява банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, то в случая намира приложение чл.432 от ТЗ, предвиждащ, че ако
обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок,
банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. При това положение не
може да се приеме, че клаузата на чл.5, ал.2 е неравноправна, понеже тя е израз
на нормативно установени права на банката, уредени в действащото
законодателство.
Ищецът спори, че
клаузата не била ясна и изчерпателна, поради което се явявала неравноправна.
Невъзможно е обаче да бъдат изрично установени отнапред всички възможни случаи,
в които стойността на обезпечението се окаже недостатъчно да покрие размера
на задължението по
кредита (икономически кризи, пожар,земетресения и др.под.). Всички
възражения в тази насока на ищеца са изцяло несъстоятелни.
Счита, че клаузата
не дори е в негова полза, доколкото той има интерес по кредита да има и други
обезпечения освен ипотеката, уредена върху неговия имот.
Относно
възражението на ищеца, че не било предвидено реципрочно право на длъжниците, счита, че това не е и необходимо - банката може
да се удовлетвори от обезпечението само до размера на задължението, поради
което не е нужно обезпечението да се актуализира спрямо намаления размер на
задължението.
Клаузата по никакъв
не обвързва ищеца. Той няма никакво задължение да уведомява банката.
По становището на ищеца,
че клаузата не била ясно описана, но тези твърдения са неоснователно.
Невъзможно е да се предвидят изначално всички житейски хипотези, които могат да
доведат до посочените в чл.6, ал.3, т.3 обстоятелства. Счита, че както в чл.5,
ал.2, така и чл.6, ал.3, т.3 е достатъчно дескриптивна и по тълкувателен път
може лесно да се прецени дали дадени обстоятелства отговарят на даденото
описание, когато - и ако - те настъпят.
Тази клауза дава
право на банката да направи кредита предсрочно изискуем, ако кредитополучателят
наруши условията на договора или допусне просрочие на
погасителните вноски.
Ищецът отрича правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но това право следва по силата на закона и на изричната
разпоредба на чл.432 от ТЗ, както и на чл. 60 от Закона за кредитните
институции.
Счита, че правото
на банката да направи кредита предсрочно изискуем, ако той не се обслужва
редовно, не може да се счита за неравноправна уговорка.
Както чл.432 от ТЗ,
така и чл.60 от ЗКИ съдържат възможност за банката да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем. Очевидно е, че при същите предпоставки банката може да
направи кредита само частично (а не изцяло) предсрочно изискуем, следвайки
общия принцип, че който може по-голямото, може и по-малкото. Изцяло в интерес
на длъжниците по договора (а и на ищеца, макар че той
не е страна по договора) би било ако банката прецени да не се възползва от
нормативно установената възможност да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, а обяви за предсрочно изискуема само част от него.
Тази клауза предвижда възможност за банката да
направи кредита предсрочно изискуем, ако стойността на обезпечението спадне и
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение или не намали
задължението си.
Клаузата е в пряка
връзка с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от процесния
договор, поради което важат изложените по-горе аргументи.
Клаузата директно
възпроизвежда законоустановената възможност,
съдържаща се в изричната разпоредба на чл.432, ал.1, т.4 от ТЗ, банката да
направи кредита предсрочно изискуем, ако заемателят
не връща други свои заеми към банката. Това право за банката съществува по
силата на закона, независимо дали е уговорено в договора или не. Няма как да е
неравноправна една клауза, която директно възпроизвежда дадени от закона права.
Що се отнася до
уведомяването на ищеца, той е уведомен за основанията кредитът да бъде обявен
за предсрочно изискуем още при учредяването на ипотеката и се е съгласил с тях.
Изцяло върху плоскостта на отношенията между ищеца и кредитополучателя стои
въпросът дали кредитополучателят ще уведоми ищеца за други свои задължения, ако
има такива, както и дали ги обслужва редовно.
Тази клауза
предвижда възможност за банката да изменя лихвата при промяна в пазарните
условия.
Клаузата не е
неравноправна, защото сключването на договори за кредит при променлива лихва се
допуска от закона. Съгласно чл.58 от ЗКИ при отпускане на кредит банката
предоставя безплатно на клиента своите условия по кредита, като в ал.1 са
посочени минималните данни, които следва да бъдат предоставени, включително
лихвения процент и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита. За дългосрочните договори за кредит, какъвто е и
процесният, е характерно договарянето на променлива лихва като средство за
разпределяне на риска във времето.
Оспорва твърденията
на ищеца, че промяната на лихвата зависи изцяло от субективното намерение на
ответника. Тези твърдения са не само недоказани, но и финансово-икономически
необосновани. „Ю.Б." АД разполага с официална, публично оповестена
методология относно компонентите, които влизат в цената на ресурса, определяща
лихвата. С оглед на това възражението на ищеца, че не било ясно кога може да
настъпи промяна в лихвата, са неоснователни.
Доколкото клаузата
предвижда, че размерът на лихвата следва да е адекватен на пазарните условия,
счита, че тя защитава интересите на всички засегнати страни. В клаузата не е
предвидена промяна единствено в посока повишаване, а актуализация спрямо
пазарните условия, която е възможно да е в посока намаляване.
Твърди освен това,
че е налице изключението по разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗЗП, съгласно която
не представлява неравноправна клауза тази, при която доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, при условие, че доставчикът
на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата
страна по договора в 7-дневен срок и другата страна има право незабавно да
прекрати договора. Налице е и изключението по разпоредбата на чл.144, ал.3 от
ЗЗП, понеже цената на паричния ресурс се влияе от колебанията на описаните в
методологията индекси и курсове. Доколкото процесният договор за кредит е
сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято
цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в
приложното поле на това изключение. Следователно дори да е договорено, че
доставчикът на финансови услуги може да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, тази договорна клауза
няма да е неравноправна, щом попада в изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП и касае обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола
на доставчика.
Моли да бъдат отхвърлени като изцяло недоказани и неоснователни
претенциите, както и да се присъдят сторените разноски.
Ответницата Р.Н. по
реда на чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че нито един от подписите
на всяка страница на документа, за „солидарен длъжник" не е положен от
нея. Намира за основателни и за обосновани твърденията на ищеца за нищожност на
всички процесии договорни клаузи. Договор със съдържание като на представения с
исковата молба, не е бил договарян с нея. С оглед оспорването на нейната
обвързаност с представения по делото договор за кредит посочва, че по спомен е
поръчителствала на Ив.И. да получи кредит от „ДЗИ банк"
АД, за закупуването от него на жилище. При подписването на договора, И. е бил
служител в банката. Не помни, дали в подписания от нея договор за кредит между И.
и банката, фигурира ищеца по настоящето производство.
Ответниците Ив.И. и Г.И. са
депозирали отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който сочат, че считат, че за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за несъществуване на ипотечно право поради нищожност на сделката срещу
всички страни по договора за учредяване на ипотека. Правният интерес е
обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, насочен към
правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, който
при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. При
предявен отрицателен установителен иск правен интерес
от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй
като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се
поражда нужда от защита.
Считат исковете за
основателни. Оспорват наличието на каквото и да било облигационно
правоотношение между страните- задължителни другари по настоящото дело, тъй
като Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г.
е нищожен на няколко основания-поради противоречие с императивните правила на
потребителската защита, поради противоречие с добрите нрави (договореният като
размер на кредиторовото възнаграждение лихвен процент
бил прекомерен), поради заобикаляне на закона (в частност - чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит, тъй като в годишния процент на разходите не е
включена таксата за гаранта), както и на основанията посочени в исковата молба.
Оспорвам и съществуването на цесията и уведомлението до длъжника за нея.
Твърдят, че не са
уведомени уведомени за прехвърлянето на вземането
срещу тях на трето лице.
Ноторно е, обаче, че по
силата на извършена цесия цесионерът не става страна
в договорното правоотношение, нито е носител на задълженията по същото,
независимо, че придобива вземането с всичките му предимства и с всичките
недостатъци. С оглед изложеното изразявам становището, че цесионерът
не е нито универсален правоприемник на Банката -кредитор, цедирала
му вземането си по договора за ипотечен банков кредит, нито частен
правоприемник, встъпил в това договорно правоотношение.
Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност в евентуалност обща петгодишна давност съгласно задължителната съдебна
практика.
Третото
лице помагач „К.Б.“ АД е подало формален отговор по реда на чл.131 от ГПК, в
който твърди че исковете са неоснователни.
Съдът приема, че
предявените искове намират правното си основание в чл.26 от ЗЗД.
Съгласно представеният по делото нот.акт ***/10.03.2000г. ищецът е придобил чрез
покупко-продажба ап.№57 в гр.Варна, ***бл.6, ет.12 с площ от 59.99кв.м. задне с таванско помещение №57, както и 1.3635%ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата.
Представен е и договор за учредяване на
ипотека обективиран в нот.акт
***/7.12.2006г., в който е описано учредяването от страна на ищеца в полза на
придобитата от Ю“ АД ответника „ДЗИ Банк“ АД на
ипотека върху посоченото по-горе жилище с цел обезпечаване на договор за банков
кредит №115/5.12.2006г., части от който са възпроизведени в нотариалния акт за
ипотека.
Представен е и самият договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски №115/5.12.2006г.
Съгласно представените доказателства
настоящият ищец е обезпечил със собствен недвижим имот задължение на Ив.И., Г.И.
и Р.Н. по повод взет от тях на 5.12.2006г. кредит от „ДЗИ Банк“
АД влято впоследствие в настоящото ответно дружество. Кредитът е бил за сумата
от 51 000лв. за срок от 240м., като в кредитния договор изрично е
уговорено в чл.5, че той ще бъде обезпечен с договорна ипотека със собствен на
ищеца имот идентичен с описания по-горе. По делото са представени заповед
№10584/22.11.2010г. издадена по гр.д.№18176/2010г. на ВРС по реда на чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист за сумите 50 941.10лв.
главница по договора за кредит, 5 071.56лв. договорна лихва за времето от
11.02.2010г. до 15.11.2010г. и 2 338.48лв. разноски по заповедното
производство.
На първо място съставът намира, че ищецът
има правен интерес от водена на настоящия спор и е активно материално правно
легитимиран по аргумент от чл.151 от ЗЗД, тъй като той бива засегнат от
отношенията между страните по заемния договор едва с предприемане на действия
по реализиране на вземането на кредитора в рамките на изпълнително дело, то той
правилно е предявил настоящия иск.
По отношение на поставените въпроси нищожни
ли са посочените от ищеца текстове на чл.3,
ал.1, т.1.3, чл.3., ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3, т.3, чл.8,
ал.1, т.1, чл.8, ал.1, т.2, чл.8, ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от Договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г. съдът
намира следното:
От съдържанието на представения договор се
установява, че той в чл.2 не съдържа посочен конкретен краен срок на
изплащането, а срокът е определяем предвид посочването, че кредита следва да се
изплати в рамките на 240 равни месечни вноски чл.4 и чл.1 съгласно който
кредитът се отпуска за срок от 240 месеца. Представен е погасителен план от
25.05.2009г., за който не става ясно дали е последващо
копие на съществувал до момента такъв или е за първи път изготвен план, като
последици от сключеното на 23.06.2009г. допълнително споразумение към кредитния
договор, като липсата на представен по-ранен план и отсъствието на твърдения за
наличието на такъв води на извода, че това е първият погасителен план изготвен
за нуждите на страните и приемането му от тях е станало на 25.06.2009г. При
това положение съставът намира, че не отделни части, а целият заемен договор се
явява нищожен като противоречащ на закона по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради поставяне на кредитополучателите в неравноправно положение по
смисъла на чл.143 от ЗЗащП, тъй като за
кредитополучателите е била на лице неяснота каква по размер погасителна вноска
дължат в продължение на две години и половина-времето от сключване на заемния
договор до издаването на първия погасителен план. Издаденият със закъснение
погасителен план въпреки подписването си от страните по договора, не е санирал нищожността на заемния договор, тъй като за
кредитополучателите не е съществувала възможност да узнаят каква част от
договорните главница и лихви са заплатили за това време. На практика е
постигнато състояние при което страните не са имали съгласие относно това как
да бъде погасяван кредита. Съществувалият към момента на първоначалното
сключване на кредитния договор ЗПК не е предвиждал изрично изготвянето на
погасителен, като предпоставка за редовност на договорното отношение, но това
не води на извода, че липсата на план не е порок, тъй като в тази хипотеза са
приложими общите правила на чл.26 от ЗЗД.
На следващо място следва да се вземе
предвид направеното от ищеца възражение за липса на индивидуално договаряне при
сключването на кредитния договор. Това възражение е за отрицателен факт и
освобождава твърдящата го страна от необходимостта да го докаже при
съобразяване общия процесуален принцип за главно и пълно доказване и поставя
тежестта на доказване върху евентуално оспорващата го страна, което в случая е
ответника Ю“ АД. Видно е от представения договор за кредит, че на всяка от
страниците му, че е образец КПП-07/5.2.1., като ответната страна не е
ангажирала никакви други доказателства от които да може да се направи извод, че
договора е сключен при нарушаване на изискванията на чл.146 от ЗЗащП и клаузите му се явяват нищожни.
Съобразявайки изложеното съставът намира, че
договорът за кредит е нищожен и на осн. чл.143 от ЗЗащП,
като това предвид че се атакуват само отделни текстове от него води до извода
за основателност на исковете и до приемане, че атакуваните договорни текстове
също са нищожни.
Съдът намира, че са на лице две основания за
нищожност на договора поради което следва да се уважи претенцията по реда на
чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗащП.
Предвид извода за основателност на
претенциите ответника Ю“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от общо 9 000лв. съобразно минималния размер на
възнагражденията по Наредба №1/9.07.2004г. редакция към момента на приключване
на производството по делото, като правната защита е извършена при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
на основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗащП по исковете
предявени от В.Е.К. ЕГН********** *** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление ***, И.И.И. ЕГН********** ***, Г.И.И. ЕГН********** *** и Р.А.Н. ЕГН********** *** и при
участието на третото лице помагач на страната на ответниците
„К.Б.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, за нищожни текстовете
на чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3., ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3,
т.3, чл.8, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, т.2, чл.8, ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от Договор
за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№115/05.12.2006г. сключен между „Ю.Б.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** от една страна и И.И.И. ЕГН********** ***,
Г.И.И. ЕГН********** *** и Р.А.Н. ЕГН********** *** от
друга страна.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.С.Г.С. ЕГН********** *** сумата от 9 000лв.
възнаграждение на за осъществено процесуално представителство на ищеца при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., на осн.чл.78
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му.
Районен съдия: