Р Е Ш Е Н И Е
№ 276/
29. Май 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми май 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 434/ 2017г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на М.Л.М. *** срещу Заповед №
РД-10-811/16.05.2017г. на Кмета на Община Плевен за изземване на осн. чл. 65
ал.1 от Закона за общинската собственост
на заемания от жалбоподателя без правно
основание общински недвижим имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. „Даскал
Димо” № 16 ет.2, представляващ: две стаи, кухня и сервизни помещения.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че и двете оспорени заповеди – за
прекратяване на наемното правоотношение и за изземване на имота се основават на
злонамерени сигнали от съседите, съдържащи лъжи и клевети, при това с изтекла
давност, тъй като датират отпреди повече от 6 години. Сочи, че втората заповед,
предмет на настоящото съдебно производство е издадена при съществено нарушение
на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона.
Ответникът – Кмета на Община – Плевен, чрез
юрисконсулт Б. и чрез юрисконсулт С., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение, поради влошени междусъседски отношения и нарушаване на добрите
нрави при стопанисване на общинското жилище
не е била обжалвана и е влязла в сила, затова ползването на имота се
явява без правно основание. Сочи, че от 2011г. М. е бил предупреждаван да спазва
добросъседски отношения и общоприетите правила, в противен случай ще започне
процедура по прекратяване на наемното правоотношение и въпреки това не е налице
промяна в поведението му.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 65 ал.4 от Закона за общинската собственост.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.05.2017г.
срещу подпис, удостоверено на гърба на приложената по делото заповед (л. 26). Жалбата
е депозирана на 25.05.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за
съдебно оспорване, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед № РД-11-128/05.06.2008г. на Кмета на
Общината и сключен Договор за наем от 20.06.2008г. жалбоподателят е бил настанен
в общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. „Даскал Димо“ № 16 ет.21,
състоящо се от две стаи кухня и сервизни помещения, заедно със съпругата си и
двете им непълнолетни деца. Впоследствие наемното правоотношение е
продължавано. Последно със Заповед № РД-11-177/21.10.2016г. на кмета на Община
Плевен и договор за наем от 01.11.2016г. срокът на наемното правоотношение е бил
продължен до 01.11.2021г.
Поради подавани многократни сигнали от 2010г., 2011г.,
2015г. и 2017г. от съседи с оплаквания относно разбиване на врата и катинар на
мазите, нарушаване на регламентираните часове за почивка и вдигане на шум и
пускане на силна музика, нарушаване спокойствието в жилищната сграда,
разрушаване на общинска и частна собственост, грубо и непристойно поведение
спрямо съседите, заплахи с физическа саморазправа и с убийство, тормоз, по
повод на които е била ангажирана полиция, прокуратура и общинските власти, но
предупрежденията и предприетите мерки не са довели до промяна в поведението на
наемателя, наемното правоотношение е
било прекратено със Заповед № РД-10-646/06.04.2017г. на Кмета на Община Плевен
на осн. чл. 46 ал.2 вр. чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС и чл. 32 т.3 от Наредба № 18 на
ОС – Плевен, поради системно нарушаване на общоприетите норми на междусъседски
отношения и добри нрави.
Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е
връчена на 13.04.2017г., видно от отбелязването върху гърба на заповедта
(л.22). Жалбоподателят не е обжалвал законосъобразността на заповедта в
законния 14-дневен срок и тя е влязла в сила на 28.04.2017г. В указания в
заповедта срок наемателят не е освободил имота.
С Уведомление № Ж-94В-229-1/03.05.2017г. (връчено на
09.05.2017г. - л.20-гръб) жалбоподателят
е поканен да предаде имота, тъй като го ползва без правно основание. Със
същото е уведомен на осн. чл. 26 ал.1 АПК за започването на производство за
издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за принудително изземване на имота, в
случай, че не го освободи доброволно в указания срок. На осн. чл. 34 ал.3 вр.
чл. 35 от АПК е даден тридневен срок за представяне на обяснения и възражения. Жалбоподателят
подал обяснение Вх. № Ж-94В-229-1/09.05.2017г., в което за пореден път твърди,
че подадените оплаквания са неверни и лъжливи и заради тях четиричленното семейство
ще остане на улицата, като е употребил обиден епитет спрямо съседите си. Това
твърдение се опровергава от приложените по делото множество материали –
сигнали, жалби и оплаквания и взетото по тях отношение от различни институции –
полиция, прокуратура, общински власти, след извършена на място проверка.
Кметът на Община Плевен е издал оспорената в
настоящото производство Заповед № РД-10-811/16.05.2017г. за изземване на осн.
чл. 65 ал.1 от Закона за общинската
собственост на заемания от
жалбоподателя без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес
гр. Плевен, ул. „Даскал Димо” № 16 ет.2, представляващ: две стаи, кухня и
сервизни помещения.
В мотивите на заповедта е посочено, че с Уведомление №
Ж-94В-229-1/03.05.2017г. е даден срок за доброволно освобождаване на недвижимия
имот – общинска собственост и със същото наемателят е предупреден, че е открито
производство за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за принудителното му
изземване. В дадения 5-дневен срок за доброволно освобождаване имотът не е
предаден и продължава да се ползва от М. без правно основание. Твърденията в
подадените обяснения са преценени като недоказани.
Заповедта е издадена с правно основание чл. 65 ал.1
от Закона за общинската собственост, според който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината.
В случая процесният имот представлява
общински жилищен имот, находящ се на територията на Община Плевен.
Отдаден е под наем въз основа на
настанителна заповед като наемното правоотношение е било многократно
подновявано. Наемното правоотношение е било прекратено със Заповед №
РД-10-646/06.04.2017г. на Кмета на Община Плевен, която е редовно връчена и е
влязла в сила на 28.04.2017г., но наемателят не е освободил имота. След влизане
в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение жалбоподателят
ползва имота без основание.
С обща жалба Вх. №
Ж-94В-229-1/25.05.2017г. жалбоподателят е оспорил едновременно Заповед №
РД-10-646/06.04.2017г. на Кмета на Община Плевен за прекратяване на наемното
правоотношение с искане за прогласяването й за нищожна, както и процесната
Заповед № РД-10-811/16.05.2017г. на Кмета на Община Плевен за изземване на
имота. Производството по настоящото дело беше спряно до произнасяне по
оспорването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е
предхождащата и обуславяща законосъообразността на настоящата заповед.
Тъй като жалбата срещу първата заповед
е подадена след изтичане срока за оспорване на законосъобразността й, съобразно
Определение № 14377/27.11.2017г. по адм.д. № 13105/2017г. на ВАС е приета за
разглеждане само относно доводите за нищожност , което оспорване не е
ограничено със срок.
С Решение
№ 51/29.01.2018г. по АД № 433/2017г. по описа на АС – Плевен е отхвърлена
жалбата на М.Л.М. *** срещу Заповед № РД-10-646/06.04.2017г. на Кмета на Община
Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение за ползваното от лицето
общинско жилище. С Решение № 1841/11.02.2019г. по адм. д. № 3779/2018г. ВАС е
оставил в сила решението. В хода на това производство са обсъдени наведените
твърдения за липса на фактически и правни основания за прекратяване на наемното
правоотношение, които са отхвърлени като неоснователни и е прието, че
оспорената заповед не разкрива толкова тежък порок, който да доведе до нейната
нищожност.
С отхвърлянето на искането за
прогласяване на нищожност на заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение не се променя фактическата обстановка по случая.
Оспорената в настоящото производство заповед
за изземване на имота е издадена след влизането в сила на заповедта за прекратяване
на наемното правоотношение на 28.04.2017г., която е валиден индивидуален
административен акт, годен да породи целените правни последици.
След прекратяване на наемното правоотношение
жалбоподателят не е освободил доброволно ползвания имот в указания срок и е
продължил да ползва имота без правно основание, поради което имотът подлежи на
изземване по реда на чл. 65 ал.1 ЗОС.
Жалбоподателят е уведомен за
започването на производството и е имал възможност да представи обяснения,
доказателства и възражения, като е упражнил това си право. Възраженията му
касаят основанията за прекратяване на наемното правоотношение с предходната
заповед, която е влязла в сила, поради което правилно не са взети предвид.
Заповедта е издадена от Кмета на Община
- Плевен, който е материално и териториално компетентният орган, който по реда
на чл. 65 ал.1 ЗОС има правомощия да изземва общински имоти на територията на
общината, които се държат без правно основание.
Спазени са
административно-производствените правила. Заповедта се основава на изпратеното
и получено от жалбоподателя уведомление, в което подробно, конкретно и достъпно
е изяснено защо ползва имота без правно основание. Поради това заповедта
съдържа фактическите и правни основания за издаването й и в този смисъл е мотивирана.
Издадена е след изтичането на последния даден 5-дневен срок за освобождаване на
заеманото без правно основание жилище.
Изтъкнатите от жалбоподателя доводи
за незаконосъобразност на издадената заповед са свързани с правното основание
на предходната заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която е
влязла в сила към момента на издаване на заповедта за изземване на имота, те не
са относими към настоящото производство. Тя е била предмет на съдебен контрол
относно нейната валидност и съдът е обсъдил изложените оплаквания във връзка с
обхвата на съдебния контрол за нищожност на заповедта.
Издадена е при наличието на материално-правните
предпоставки за изземване на общински имот със заповед на кмета на общината по
чл. 65 ал.1 от ЗОС и съответства на целта на закона за законосъобразно ползване
и стопанисване на общинските жилищни имоти и предоставянето им на нуждаещи се
лица, поради което е законосъобразна.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.М. *** срещу Заповед №
РД-10-811/16.05.2017г. на Кмета на Община Плевен за изземване на осн. чл. 65
ал.1 от Закона за общинската собственост
на заемания от жалбоподателя без правно
основание общински недвижим имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. „Даскал
Димо” № 16 ет.2, представляващ: две стаи, кухня и сервизни помещения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я:/П/