Определение по дело №343/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 11.12.2019 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  343/ 2019 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД -гр.София, чрез юрисконсулт Н.Б., против Решение № 616/25.09.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено  по гр.д. № 1352/2019 г., с което е прието за установено, че И.Н.Р., от гр.Ямбол не дължи на въззивника сумата 1326,68 лв., от която: 1000 лв. главница, 242,56 лв. договорна лихва от 20.09.2009 г. до 19.04.2010 г., 24,90 лв. – наказателна лихва от 20.10.2009 г. до 19.04.2010 г., 59,22 лв. – заемни такси по неиздължени суми по договор за кредитна карта от 26.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 126,52 лв. разноски по делото в т.ч. 26,53 лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за която е издадена заповед за изпълнение № 855/22.04.2010 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1099/2010 г. по описа на ЯРС, както и е образувано и.д. № 209/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х. -гр. Ямбол.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва на жалбата и отговора, както следва:

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е незаконосъобразно и неправилно. Постановено е въпреки възраженията на ответника, че ищцовата претенция е недопустима поради обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и е стабилизирана, следователно всички възражения, изложени в исковата молба срещу процесното вземане, са преклудирани. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 27.05.2015 г.. Двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 10.06.2015 г. И.Н.Р. не е подал възражение и на 11.06.2015 г. заповедта е влязла в сила. Излагат се и доводи, че съдът неправилно е счел, че датата на изискуемост на кредита е датата сключването на договора за кредитна карта -на 26.08.2008 г., доколкото началният момент, от който възниква облигационното правоотношение, не съвпада с момента на изискуемост на вземането. В случая е приложим петгодишният давностен срок, който започва да тече от изтичане на срока на кредита, респ. от настъпване на предсрочна изискуемост. В жалбата се сочи, че според чл. 74 от Общите условия за предоставяне на Договор за кредитна карта договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата /минимум една година/, включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидност. Съгласно чл. 47 от Общите условия в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните сума за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия /пети/ гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява. Ако това не се случи, вземането на банката за целия използван кредитен лимит става окончателно изискуемо и тя има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. Посочено е още, че според чл. 74 банката може да прекрати договора без предизвестие -при нарушаване от страна на клиента на условията на договора и Общите условия. В случая поради допуснато неизпълнение по договора за издаване и осблужване на кредитна карта са настъпили предпоставките за изискуемост на кредита по чл. 47 и чл. 48 от Общите условия и е настъпила автоматична предсрочна изискуемост. Процесните вземания са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД (цедент) и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД (цесионер). Последното с молбата за образуване на изпълнителното производство от 21.04.2015 г. е поискало налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Е.МИРОЛИО"- гр. Сливен. Поисканият запор е наложен. Т.е. считано от 21.04.2015 г. погасителната давност за вземането е била прекъсната с поискването на валидно изпълнително действие. На 14.06.2017 г. е наложен запор на разплащателна сметка на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД по искане на взискателя -въззивник. На 08.01.2018 г. е депозирана молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, като запорните съобщения са връчени на третите задължени лица на 22.01.2018 г. Поради това срокът на погасителната давност не е изтекъл и предявеният иск е неоснователен.

Искането на въззивника е за отмяна на цялото решение.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Предвид горното, ЯОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 14.01.2020 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

Определението не подлежи на обжалване.           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                   

 

                                                                                         2.