Р Е
Ш Е Н
И Е №
133
гр.Кюстендил,
19.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№188/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.92, ал.14 от ЗГР.
И.С.М. *** оспорва отказ за
заличаване на адресна регистрация на лице, обективиран в писмо
изх.№94-00-1230/19.03.2020г. на кмета на Община Кюстендил. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения
на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от жалбоподателя.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Административното производство
е образувано по молби на И.С.М. с вх.№94-00-999/04.03.2020г. и с вх.№94-00-1230/18.03.2020г.
до кмета на Община Кюстендил с искане за заличаване на адресната регистрация на
Х.Н., регистриран на адреса му в гр.Кюстендил, кв.***, бл.***, вх.**, ет**, ап.**, тъй като същия не живее и никога
не е живял на адреса.
Със заповед №РД-00-301/05.03.2020г. кметът на общината
е определил комисия, която да извърши проверка. Съставен е протокол
рег.№94-00-993/09.03.2020г., в който е отразено, че при направена проверка е
установено следното: По заявление за постоянен адрес №1059/07.09.2015г. от Х.Н.,
ведно с приложени към него копие на договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 08.11.1990г. и декларация по
чл.92, ал.3 от ЗГР от собственика на имота – И.М., е извършена адресна
регистрация на лицето Х Николо на адрес гр.Кюстендил, кв.Г**, бл.***, вх.** ет.**, ап.**.
Въз основа констатациите на комисията кметът на Община
Кюстендил издал отказ за заличаване на адресната регистрация на Х.Н.,
обективиран в писмо изх.№94-00-1230/19.03.2020г. от адреса, на който се намира
недвижимия имот, собственост на жалбоподателя. Мотивите се изразяват в липса на
установени нарушения на разпоредбата на чл.92, ал.2 и ал.3 от ЗГР.
Събрани са гласни доказателства – показанията на
св.Ем.Ангелова, която сочи, че живее с жалбоподателя на семейни начала от
2007г., на адреса, на който е регистриран Х.Н.. Лицето никога не е живяло там,
не са го виждали, не го познават. Жалбоподателят дал съгласие да се регистрира
по искане на лелята на Х с обещанието, че ще бъде за кратко. Към настоящият
момент не желаят лицето да бъде регистрирано на техния адрес.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /отказът е
връчен на 01.04.2020г., а жалбата е депозирана на 03.04.2020г./, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
По своята правна същност отказът за заличаване
на адресна регистрация на лице е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по арг.
от чл.92, ал.1 от ЗГР, при спазване изискванията за форма и процедура. Обстоятелството,
че отказът не е оформен във вид на заповед, не представлява съществен порок във
формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Видно от съдържанието
на писмото, в същото се сочи какви са мотивите административния орган да
приеме, че не следва да се заличава адресната регистрация.
Същият обаче е материално незаконосъобразен.
Съгласно чл.91 от ЗГР, адресната
регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в
регистъра на населението. Целта на закона е този регистър да се поддържа в
актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение по
арг. от чл.90, ал.1 вр. чл.89 от ЗГР. Адресът е един от правноиндивидуализиращите
белези на физическите лица и им е необходим за получаване на кореспонденцията
от органите на държавна и местна власт, а също е и предпоставка за упражняване
на редица права, включително и избирателни. Затова законът не допуска произволно
посочване и регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел изискване за
наличие на правна и фактическа връзка на гражданина с адреса /постоянен и/или
настоящ/, на който е вписан в регистъра на населението. От доказателствата по
делото се установява, че Х.Н. е регистриран на адреса, на който се намира жилището
на жалбоподателя /срав. копие на лична карта на оспорващия и документ за
собственост/, но към настоящия момент няма никаква правна и фактическа връзка с
този адрес и никога не е живял там. Този факт се потвърждава от гласните
доказателствени средства – показанията на св.Ангелова.
Съгласно
чл.93, ал.5 от ЗГР, постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с
органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Мотивите на
ответника, обосновали отказа, че при липса на установени нарушения при
извършване на адресната регистрация съобразно законовите разпоредби, липсва
основание за заличаването й, нарушава принципа на неприкосновеност на частната
собственост, разписан в чл.17, ал.3 от Конституцията на Р България. Разпоредбата
на чл.99б, ал.1 от ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в
нарушение на изискванията по чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от закона. Х.Н.
към момента на подаването на молбите от жалбоподателя за заличаване на адресна
регистрация, не отговаря на изискванията
на чл.92 от ЗГР, доколкото липсва съгласие на собственика на жилището. Същото е
определено като задължителна предпоставка за законосъобразна адресна
регистрация на трето лице по силата на чл.92, ал.3 от ЗГР и е гаранция с оглед
задължението на централните и местните власти да зачитат регламентираното в
чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека право на несмущавано ползване
на личното жилище и ненамеса на държавата в упражняването на това право. Такова
съгласие е съществувало към 2015г., но към 04.03.2020г. безспорно вече не е налице
и адресната регистрация на лицето на адреса на жалбоподателя създава трудности,
като го лишава от несмущавано ползване на жилището. Следователно, при
установени новонастъпили обстоятелства относно адресната регистрация по чл.92
от ЗГР, т.е. че лицето никога не е живяло на адреса и липса на съгласие на
собственика на жилището, в срока по чл.99, ал.1 от ЗГР е дължим извод за
отпаднала връзка на това лице с конкретното място /адрес/. Действителният собственик
на имота не следва да зависи единствено от волята и добросъвестността на лицето,
което е длъжно да подаде заявление или адресна карта за промяна на
постоянен/настоящ адрес. В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставки
за заличаване на адресната регистрация на Х.Н., доколкото той не е собственик
на имота, не го ползва на валидно правно основание и собственика на имота е
оттеглил съгласието си. Отказът на кмета на Община Кюстендил ще бъде отменен, а
преписката върната с указание в 7 дневен срок да се издаде заповед за
заличаване на извършената адресна регистрация.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат от Община Кюстендил разноски в
размер на 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение /същото е
под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
отказ за заличаване на адресна регистрация на лицето Х.Н.,
обективиран в писмо изх.№94-00-1230/19.03.2020г. на кмета на Община Кюстендил.
ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на заповед за заличаване на адресна
регистрация по молби вх.№94-00-999/04.03.2020г. и вх.№94-00-1230/18.03.2020г. на И.С.М. *** в 7 /седем/ дневен срок, считано от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Община Кюстендил
да заплати
на И.С.М., с посочени данни съдебни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин
и десет/.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: