№ 22617
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110137984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК.
Образувано е по искова молба на Ф. К. Ф. срещу „Б.Е.“ АД.
С исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен
превоз за полет FB852 по направление летище Х., Л. – летище С., като полетът е планиран
за 03.02.2023 г. с час за излитане – 17:45 часа и час на пристигане – 22:50 часа. Твърди, че
авиокомпанията е потвърдила резервацията на ищеца за полета под номер RS5V5T и му е
издала бордна карта. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение над 3 часа, като
разстоянието между началната и крайната точка на полета е между 1500 км и 3500 км,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг – 2040,888 км. С оглед изложеното счита, че
има вземане към ответника за сумата от 400 евро (с левова равностойност 782,33 лв.),
представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Добавя, че на 30.10.2023 г.
е подал до ответника искане за изплащане на парично обезщетение, но плащане не
постъпило. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 21.02.2024 г. по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 9070/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, срещу която длъжникът е подал
възражение. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът „Б.Е.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
1
Не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен
превоз за посочения полет, както и че същият е осъществен със закъснение повече от три
часа. Оспорва пътникът да се е явил навреме - 45 минути преди уговорения час на полета.
Прави възражение, че са били налице и извънредни обстоятелства за забавяне на полета по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. - задържане на самолета за проверка за
сигурност - извършена наземна инспекция за оценка на безопасност на въздухоплавателното
средство - код 85 – задължителна проверка за сигурност, проведена непосредствено (37
минути) преди процесния полет. Сочи, че наземните инспекции, извършвани от
Европейската агенция за авиационна безопасност са внезапни и извън контрола на
въздушния превозвач, което го освобождава от отговорност. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътници,
по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до
съответната дестинация; 2) закъснението на полета с повече от три часа от предвиденото
разписание; 3) потвърдена резервация за полета и представяне на ищеца на гишето за
регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен
път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане; 4)
процесният полет е между 1 500 км и 3 500 км.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета,
респективно че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане чрез
плащане на обезщетение.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че: 1. помежду
им е възникнало валидно договорно правоотношение по силата на сключен договор за
въздушен превоз на пътници, по силата на което ответникът се е задължил да изпълни
уговорения полет FB852 по направление летище Х., Л. – летище С., като полетът е планиран
за 03.02.2023 г. с час за излитане – 17:45 часа и час на пристигане – 22:50 часа; 2.
резервацията за полета е била потвърдена; 3. разстоянието на процесния полет е между 1
500 км и 3 500 км; 4. полетът е осъществен със закъснение повече от три часа, което
обстоятелство се установява и от представената история на полетния статус, видно от която
2
самолетът е излетял на 03.02.2023 г. в 21:15 часа и е кацнал на 04.02.2023 г. в 01:53 часа (л.
11).
В конкретния случай по делото е представена бордна карта за ищеца Ф. Ф. за
процесния полет FB852 (л. 9), с означен час на качване на борда 17:05 часа, от която съдът
намира, че се установява, че ищецът се е явил на гишето за регистрация и е допуснат като
пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния превоз. Бордната карта е документ,
издаван от авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен полет и
съдържа имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда,
номер на изхода, краен час за качване на самолета. Представената по делото бордна карта
съдържа горната информация за процесния полет и надлежно удостоверява своевременно
явяване на пътника на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час
на излитане.
Следва да се посочи, че възражението на ответника за недоказаност на
обстоятелството пътникът да се е явил на гишето за регистрация поне 45 минути преди
обявения час на полета само по себе си не е от естество да обоснове извод за
неоснователност на претенцията, тъй като съгласно практиката на СЕС доказването на този
факт не следва да бъде вменяван в тежест на пътника, претендиращ обезщетение, доколкото
е от значение единствено в случай, че ответникът поддържа пътникът изобщо да не е бил
превозен с процесния полет, каквито твърдения в настоящия случай не са изложени. В този
смисъл е Определение на Съда (осми състав) от 24 октомври 2019 година по дело C-756/18
(LC, MD срещу easyJet Airline Co. Ltd), в което е прието, че при положение, че въздушният
превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния
полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е настоящият случай, трябва
да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за
регистрация преди този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява
претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне
на гишето за регистрация. От това следва, че по отношение на пътници, които притежават
потвърдена резервация за полет и са били превозени чрез него, трябва да се счита, че са
изпълнили надлежно изискването да се представят на гишето за регистрация. Следователно,
при положение че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснение от три или
повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата
на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или
други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за
регистрация на закъснелия полет. Така пътниците, които се претърпели голямо закъснение
на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат
подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в
задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се
представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички
случаи са били превозени. Положението би било различно, само ако въздушният превозвач
разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са
3
били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да
провери. В заключение по поставените въпроси е даден отговор, че Регламент № 261/2004 г.,
и по-специално член 3, параграф 2, буква а) от него, следва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в
рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по – конкретно посредством
бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако
не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери.
Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г., което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до
извода, че при положение, че пътникът (ищец) разполага с потвърдена резервация от
въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на
закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на
въздушния превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е
бил превозен чрез съответния полет (в този смисъл е и решение № 873/15.04.2022 г. по в. гр.
д. № 9275/2021 г. по описа на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав). По делото
ответникът не е опровергал чрез обратно доказване оборимата презумпция, че ищецът се е
явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който
е бил превозен до крайната дестинация със закъснение от повече от три часа, с оглед на
което следва да се приеме, че същият се е явил навреме преди уговорения час на полета.
В отговора на исковата молба се твърди, че са налице извънредни обстоятелства,
поради които е налице забава на полета.
Във връзка с твърдението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства е
представен доклад за наземна инспекция № CAA-UK-2023-0106, издаден от SAFA -
Eвропейска агенция за авиационна безопасност, в който е посочено, че е извършена такава
проверка по отношение на полет LZB851 и на въздухоплавателно средство Airbus A-319 с
маршрут от Обединено кралство до С., оператор Б.Е. (л. 32-35). Видно от представения
документ проверката е извършена във връзка с техническото състояние на самолета, като
същата е започнала в 17:08 часа и е приключила в 20:30 часа местно време. В документа е
посочено, че са констатирани: повреден панел на облегалка на седалката на ред 9 ABC
(панел, висящ надолу), възпрепятстващ надкрилния изход на ред 10 ABC, всички надписи
на колесници „напомпайте гумите с азот“ са износени и не могат да бъдат разчетени, липсва
табела с надпис „не хващай“ от лявата страна, констатирано е налягане на врата L1 под
изискваните граници, както и багаж в предния товарен отсек, натоварен над гранична линия.
Като предприети действия са посочени корективни такива преди полет – разтоварване на
товара, повишаване налягането на вратите и инструктиране на кабинния екипаж. В
описанието на забележките е посочено, че същите се отнасят до съхранението на достъпа до
аварийните изходи, сигурното складиране на товари на борда и общото външно състояние.
4
Представен е и списък със стандартните IATA кодове за закъснения, в който е
посочено, че код 85 се отнася за задължителни мерки за сигурност (л. 36-37).
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., опериращ въздушен превозвач не
е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Отговорността на превозвача е
изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените условия. Доколкото нормата на
чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. дерогира установения принцип, че пътниците имат
право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно.
Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща
финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа
остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се съдържа
неизчерпателно изброяване на „извънредните обстоятелства“, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла
на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу AlitaliaLinee Aeree
Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие
обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3,
само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето
естество или произход, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (Решение по дело С-28/20, Airhelp).
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3, вр. със съображение 14 от Регламента и Решение
на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., не всички
извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За
да е налице изключване на отговорността авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите
5
извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на
съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. За да бъде квалифицирано
едно събитие като извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, то
следва поради своето естество или произход да не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и да се намира извън ефективния му контрол.
Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за
закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличието на извънредно
обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.
В разглежданата хипотеза, по делото са представени доказателства, че по отношение
на самолета, с който е били предвидено да се осъществи процесният полет, е извършена
проверка за сигурност (наземна инспекция за оценка на безопасност на въздухоплавателното
средство) - код 85 – задължителна проверка за сигурност, 37 минути преди предвидения
начален час за излитане на самолета. Видно от приетия доклад същата е извършена по
отношение на техническото състояние на самолета. От представения доклад се установява,
че самолетът не е бил на 100 % технически изправен за осъществяване на полета, като
опериращият въздушен превозвач е този, който отговаря за техническата поддръжка на
въздухоплавателното средство.
Настоящият съдебен състав приема, че извършването на инспекцията само по себе си
не представлява извънредно обстоятелство по смисъла на цитираната по-горе практика,
освобождаващо въздушния оператор от отговорност, тъй като макар и внезапни, проверките
са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.
Провеждането на подобен вид наземни инспекции на въздухоплавателни средства е с цел
проверка спазването на международните изисквания за безопасност по отношение на
въздухоплавателните средства, екипажите и летателната експлоатация.
Въздухоплавателните средства във всяка държава, участваща в SAFA, могат да бъдат
подлагани на наземни инспекции, главно по отношение на документацията и наръчниците
на въздухоплавателното средство, свидетелствата за летателна правоспособност на екипажа,
видимото състояние на въздухоплавателното средство и наличието и състоянието на
задължителното кабинно оборудване за безопасност. В случая проверката е извършена в
разумен срок преди предвидения начален час на излитане на самолета, за да може при липса
на констатирани неизправности да няма голямо забавяне на полета. Причина за последното е
именно откритите технически проблеми в налягането на вратите и начина на разпределение
на товара, което е наложило разтоварването му и повишаването на налягането на вратите.
Съгласно практиката на СЕС „..техническите проблеми, открити при поддръжката на
въздухоплавателните средства или поради дефект в такава поддръжка, не биха могли да
представляват сами по себе си извънредни обстоятелства. Дори когато случайно възникнал
технически проблем не се дължи на лоша поддръжка и не е открит по време на рутинни
проверки за поддръжка, той не попада в определението „извънредни обстоятелства“, когато
е присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Пример за това
са повредите, причинени от преждевременна неизправност на някои самолетни части, които
6
могат да представляват неочаквано събитие. Те обаче са неразривно свързани с
изключително сложната операционна система на въздухоплавателните средства, чиято
експлоатация се извършва при тежки или екстремни условия (в частност метеорологични
условия), като не бива да се забравя, че всеки от техните компоненти подлежи на
амортизация. Следователно може да се твърди, че неочакваните събития са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи. Независимо от това
скритите фабрични дефекти, открити от производителя на въздухоплавателното средство
или от компетентен орган, или повредите в резултат на акт на саботаж или тероризъм, биха
представлявали извънредни обстоятелства.“
„Неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета“ и съпътстващите такова
събитие обстоятелства могат да се квалифицират като „извънредни“, но само ако се отнасят
до събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или
произход. Като се отчитат технологичната сложност на самолетите и възможните
технически проблеми, за избягване на които се подлагат на стриктен контрол, то следва, че
технически проблем, произтичащ от дефект при поддръжката на самолет, трябва
следователно да се счита като присъщо на нормалното упражняване на дейността на
въздушния превозвач.
В практиката си СЕС приема също, че обстоятелството, че въздушен превозвач е
спазил минималните правила за поддръжка на летателен апарат, само по себе си не е
достатъчно за установяване, че този превозвач е взел „всички разумни мерки“ по смисъла на
чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., и следователно за освобождаване на посочения
превозвач от неговото задължение за обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в)
и член 7, параграф 1 от регламента. СЕС дава тълкуване, че техническите неизправности,
които се отстраняват при поддръжката на летателните апарати по принцип не биха могли да
представляват само по себе си „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламента (С-549/07), като въздушните превозвачи редовно имат случаи на неизправност,
предвид особените условия, при които се извършва въздушният транспорт и степента на
технологична сложност на летателните апарати (С-501/17), като по-конкретно не
представлява „извънредно обстоятелство“ преждевременната, дори неочаквана
неизправност на някои части на даден летателен апарат, защото поначало е неразривно
свързана със системата на работа на апарата (С-501/17). СЕС приема, че чл. 5, § 3 трябва да
се тълкува стриктно, т. е. не всички извънредни обстоятелства освобождават превозвача, а
трябва да се установи, че във всеки конкретен случай те не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразни със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на
тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за въздушния превозвач.
В случая констатираните технически неизправности на самолета (неправилно
разпределение на багажа и ниско налягане на вратите) са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и не се намират извън
7
ефективния му контрол. Конкретната ситуация, при която багажът е разтоварен, налягането
на вратите е повишено (доколкото няма данни да се дължи на фабричен дефект), а
излитането се е забавило, не представлява извънредно обстоятелство, защото при планиране
на полетите и предприемане на необходимите мерки такава ситуация би могла да бъде
избегната. Доколкото извършеното забавяне е с оглед на това, че самолетът, с който е
следвало да бъде извършен полетът не е бил напълно изправен технически, то безспорно
вина за това закъснение има ответникът. Същият е можел да отстрани дефектите, в случай,
че е положил дължимата грижа и е предприел своевременно всички необходими мерки, за да
не допуска тези неизправности, като в този случай полетът е нямало да бъде осъществен с
голямо забавяне.
Предвид гореизложените съображения и посочената практика, съдът приема, че
ответникът не е доказал наличието на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира извън
ефективния му контрол, съответно липсва основание за освобождаване на въздушния
превозвач от отговорност за изплащане на обезщетение за закъснението на полета.
Доколкото ищецът доказа основанието на исковата си претенция, а ответникът не доказа, че
са били налице извънредни обстоятелства за закъснението на полета, то предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.02.2024 г. до окончателното
плащане (съгласно искането на ищеца в молба от 14.10.2024 г.).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено
ищецът. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 450 лв. - 25 лв. -
държавна такса за заповедното производство, 25 лв. - държавна такса за исковото
производство и 400 лв. - адвокатско възнаграждение за заповедното производство (както е
присъдено възнаграждението в заповедта за изпълнение).
Следва да бъдат присъдени разноски и на процесуалния представител на ищеца за
оказаната безплатна правна помощ в исковото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 480 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 29.12.2023 г. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
8
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от Ф. К. Ф.,
ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Ф.Ш.“ № 1, ет. 7, ап. 26, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ***** и
седалище и адрес на управление: гр. С., район „С..........., установителен иск с правно
основание чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че ответникът „Б.Е.“ АД, ЕИК *****
дължи на ищеца Ф. К. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 782,33 лв. (левова
равностойност на 400 евро), представляваща обезщетение за закъснение с над 3 часа на
полет FB852 по направление от летище Л., Х., Великобритания до летище С., България от
03.02.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № 9070/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр. С., район
„С..........., да заплати на Ф. К. Ф., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Ф.Ш.“ № 1, ет. 7, ап.
26, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425 лв. - разноски за ч. гр. д. № 9070/2024 г. по
описа на СРС, 48 състав и сумата от 25 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр. С., район
„С..........., да заплати на адв. В. В. Ч.-М., Варненска адвокатска колегия с личен №
**********, с адрес: гр. В........ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 480 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство за
оказана безплатна правна помощ на ищеца Ф. К. Ф..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9