№ 63
гр. Варна, 07.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000592 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „ЗД Евроинс“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 166 от 04.10.2024г. по гр.дело №
449/23г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. И. К. и Г. Я. Т.
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на смъртта на Я.Н.К., ЕГН **********, починал
на **********г. в резултат на ПТП от **********г., ведно със законна лихва,
за разликата над 112 000лв. до присъдените 160 000лв.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че
решението в обжалваната му част е необосновано и неправилно.
Оспорва като погрешен извода на първоинстанционния съд за липса на
принос от страна на загиналия водач. Твърди, че приетите по делото
експертизи показват, че той се е движил с превишена скорост, според едната –
с около 74 км/ч, а според другата с около 70 км/ч., при ограничение от 50
км/ч., с което е допуснал нарушение на правилата за движение. Излага, че
инж.Ж. е направил съответните изчисления и е стигнал до извода, че при
движение с позволена скорост след навлизане в населеното място, загиналият
водач е щял да се намира на около 70 метра от мястото на удара и такъв е
нямало да настъпи. Твърди, че е налице пряка връзка между нарушението и
вредоносния резултат. Твърди, че съдът не е изложил мотиви по неговото
1
основно възражение.
На следващо място твърди, че съдът не е обсъдил и друга съществена
част от механизма на ПТП, която се отнася до възможността за водача на л.а.
„*****“ да предотврати сблъсъка чрез спиране. Сочи спорният момент е
ъгълът, под който л.а.„****“ е навлязъл в насрещната лента и се е ударил в л.а.
„*****. Излага, че вещите лица единодушно го определят на около 6 градуса,
въпреки съществените разминавания във възприетите от тях факти. При
такова навлизане ПТП е било непредотвратимо за загиналия. Твърди, че при
ъгъл от около 30 – 35 градуса обаче, той е можел да избегне удара чрез
спиране. Сочи противоречие в двете експертизи по отношение на
деформациите по л.а. „****“, а именно според инж.Д. те са по-големи в
предната дясна част, поради което и страната твърди, че от там е започнал
първоначалният контакт. Според инж.Ж. деформациите са по-големи в лявата
част на автомобила и двете превозни средства са влезли в контакт с предните
си леви части.
Твърди, че повторната експертиза, не е дала отговор на въпроса за
опасната зона на спиране при движение на л.а.“*****“ с разрешена скорост от
50 км/ч, както и за опасната зона при равнопроменливо движение при
аварийно спиране на „*****“ след възникване на опасността и времето за
реакция.
Твърди, че въпреки изложените от него противоречия между двете
експертизи, първоинстанционният съд не е уважил искането му за допускане
на повторна арбитражна експертиза, с което е допуснал процесуално
нарушение. Твърди, че неговото възражение за съпричиняване е основателно
и при движение с позволена скорост и адекватна реакция водачът на
л.а.“*****“ е можел да спре преди мястото на удара и по този начин да
предотврати катастрофата. Твърди, че приносът на загиналия водач е 30%, с
който следва да бъде намалено обезщетението.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да постанови друго, с което исковете за неимуществени
вреди за всяка от ищците за разликата над 112 000лв. до 160 000лв. да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещните страни по
2
жалбата Н. И. К. и Г. Я. Т., и двете от гр.********* писмен отговор се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят съда да потвърди
решението в обжалваната осъдителна част. Претендират направените по
делото разноски.
По искането за допускане на повторна съдебно-автотехническа
експертиза:
От първата инстанция са допуснати и приети заключения на две
съдебно-автотехнически експертизи – първоначална и повторна, с включени с
нея уточняващи въпроси. Своевременно от застрахователя в съдебно
заседание след изслушване на повторната единична САТЕ е поискана нова
повторна експертиза поради констатирани от страната противоречия по част
от приетите от експертите факти, оставено без уважение от съда.
При запознаване с двете заключения съставът на въззивния съд
констатира, че е установено и при двете експертизи, ча л.а.“*****“ се е
движил със скорост над разрешената от 50 км/ч – 74.20 км/ч според първата и
70 км/ч според повторната експертиза. Няма съществени противоречия между
двете, налагащи към този момент нова повторна експертиза. Действително от
експерта в повторната експертиза, не е определена опасна зона на спиране на
л.а.“*****“ в хипотеза на движение с разрешената скорост от 50 км/ч, като
такава изрична задача не му е поставяна. Отговорът на въпроса дали при
движение с разрешената скорост от 50 км/ч и при своевременна реакция чрез
спиране, загиналият водач на л.а.“*****“ би имал възможност да предотврати
ПТП е съществен за направеното от застрахователя възражение за
съпричиняване, поради което и съставът на въззивния съд намира, че следва
да бъде допуснат изрично такъм въпрос към повторната експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълнителна задача към повторната съдебно-
автотехническа експертиза, която да отговори на въпроса:
Да се определи времето за реакция на водача на л.а.“*****“ в
конкретните условия и да се изчисли опасната зона на спиране на спиране при
скорост на движение от 50 км/ч.
3
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250лв.,
вносим от въззивника в тридневен срок от получаване на препис от
настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещи лица инж.Д.М. Ж., изготвил повторното
заключение пред ОС – Силистра, който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да изготви заключението и да го представи
в съда най-късно една седмица преди насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 08.04.2025г. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4