Р Е Ш Е Н И Е № 1965
гр.Пловдив, 29.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: НЕВЕНА НАЗАРЕВА
като разгледа АНД №
2782/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Нивелиа 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 145, срещу наказателно постановление № 16-002228
от 15.10.2018 г., издадено
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност на обжалваното НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения, в частност: липсва посочен час на извършване на проверката от
актосъставителя, посочена дата на извършване на проверката в констативен
протокол, която е седем месеца преди посочената в АУАН. Възразява се, че в
посочения протокол липсват констатации относно твърдяното нарушение. Посочва
се, че дружеството – жалбоподател не е извършвало нарушение, тъй като А.С.
единствено се е намирала в обекта, но не е осъществявала трудова дейност.
Излагат се съображения, че посоченото лице е заставено от актосъставителя да
подпише документ, който е попълнила. Възразява се, че лицето А.П. не е
присъствал ан проверката. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
В открито съдебно заседание, дружеството
– жалбоподател редовно призовано, представлява се от адв. Д., с пълномощно по
делото. По същество изразява становище за разминаване между съставения
констативен протокол, АУАН и НП. Посочва, че няма как управителят на
дружеството – жалбоподател да е извършил вмененото нарушение, доколкото към
момента на извършването на проверката същият се е намирал извън пределите на
Република България. Възразява се, че свидетелката С. не е могла да започне
работа, поради отсъствието на управителя на дружеството, предвид на което и от
негова страна липсва виновно поведение. На следващо място посочва, че са
събрани множество доказателства, че свидетелката С. не е била на работа към
момента на извършване на проверката. Според процесуалния представител на
жалбоподателя липсва извършено нарушение, тъй като същото не фигурира в
констативния протокол, оспорен като антидатиран, и поради обстоятелството, че
такова не се установява от събраноте по делото доказателства. Отново се
подчертава, че за да се санкционира работодателят, следва да е налице виновно
поведение на неговия управител.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, за нея се явява началник отдел „АИПО” – К.. По същество посочва, че
констативен протокол за проверката не е издаван, а впоследствие е съставен
протокол за наложени ПАМ, който няма отношение към производството. Посочва, че
описаната фактическа обстановка в НП се установява от част от събраните в хода
на съдебното следствие свидетели, както и от депозираното възражение от
дружеството – жалбоподател срещу АУАН. Оспорват се показанията както на
свидетелката С., така и на останалите свидетели, ангажирани от страна на жалбоподателя.
По отношение на възражението за липса на виновно поведение от страна на
управителя на дружеството „Нивелиа 1”, се посочва, че отговорността на
последното е обективна.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.08.2018 г. свидетелката Ц.М.,
заемаща длъжността „главен инспектор” при ДИТ Пловдив, заедно със своя колега -
А.П., извършили проверка на обект – бистро „Нивелиа”, находящо се в гр.
Пловдив, ул. „Гоце Делчев” № 1, стопанисвано от дружеството – жалбоподател.
Повод за извършената проверка бил постъпил сигнал в ДИТ Пловдив. Първоначално
двамата свидетели посетили заведението като клиенти, без да се легитимират.
След приключване на сметката, двамата се представили като служители на ДИТ
Пловдив. Свидетелят П. извършил проверка на лицата, работещи на бара, между
които и свидетелката С.. Свидетелката М. извършила проверка на лицата, работещи
в кухнята. При влизане в кухненското помещение, М. възприела свидетелката С.,
която миела чинии. Свидетелите Г. и С. излезли от кухнята и седнали на
служебната маса. През това време пристигнала и свидетелката Е., която била до
близкия магазин. На всички работници били предоставени декларации по чл. 402 КТ, с които да декларират обстоятелства, свързани с трудовите им правоотношения
с работодателя. Такъв вид декларация попълнила и свидетелката С., в която
вписала саморъчно наименованието на работодателя, считано от 19.08.2018 г.,
работното си време, уговорено трудово възнаграждение и работните смени от
момента на постъпване на работа. След като попълнили декларациите, свидетелите Г.,
Е. и С. се върнали на работните си места.
Една от работничките се свързала с
управителя на дружеството – работодател по телефона, който провел и разговор
със свидетелката М.. Последната му обяснила по какъв повод се извършва
проверка.
Свидетелката М. връчила призвока
на служителите, управителят на дружеството да се яви в ДИТ Пловдив на
10.09.2018 г., за да представи документи.
На 27.08.2018 г. бил сключен
трудов договор между „Нивелиа 1” ЕООД и А.С., за което било подадено
Уведомление по чл. 62 ал.5 КТ до ТД на НАП Пловдив.
На 10.09.2018 г. управителят на
дружеството се явил в ДИТ Пловдив и представил поисканите документ. При
извършване на преглед на същите, свидетелят М. констатирала, че към датата на
извършване на проверката – 22.08.2019 г., една от работничките – свидетелката С.,
нямала сключен трудов договор. За извършената проверка на документи 10.09.2018
г., свидетелката М. съставила Протокол за извършена проверка изх. №
1829137/10.09.2018 г., с който били дадени предписания на дружеството –
жалбоподател.
Въз основа на направените
констатации свидетелката М. съставила и АУАН № 16-002228/10.09.2018 г., с който
вменила на дружеството – жалбоподател нарушение по чл. 62 ал.1 КТ. Срещу
съставения АУАН постъпило възражение № 18105848/13.09.2018 г., в което било
посочено, че поради трудното намиране на персонал, С. била допусната да пробва
работата. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на разпита на свидетелите – Ц.М., А. Г., И.
С., М. Е., А.С. и А.П., както и от приобщените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства – Трудов договор № **********/27.08.2018 г., Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ, Декларация по чл. 402 КТ от А.С.,
Протокол за извършена проверка изх. № 1829137/10.09.2018 г., АУАН №
16-002228/10.09.2018 г., възражение № 18105848/13.09.2018 г.
При обсъждане на гласните
доказателствени източници следва да се посочи, че от материалите по делото се
очертават две групи свидетели - очевидци, с противоречиво описание на
включеното в предмета на доказване.
Първата група касае актосъставителят
– М., и нейният колега – свидетелят П.. Втората група касае свидетелите,
работещи при дружеството – жалбоподател – Г., Е., С. и С..
Обстоятелствата досежно извършена
проверка 22.08.2018 г. от служители на ДИТ Пловдив и лицата, които са
присъствали при нейното осъществяване, се установява от показанията на всички
разпитани свидетели – М., П., Г., Е., С. и С.. В тази връзка не могат да се
споделят доводите на жалбоподателя, че свидетелят П. не е присъствал по време
на извършване на проверката. Това обстоятелство се установи на първо място от
неговия разпит, в който свидетелят описва детайли при извършване на проверката,
както и от разпита не само на неговата колежка – свидетелката М., но и от
показанията на свидетел на жалбоподателя – И.С.. Поради което според съда
несъмнено по делото се установи присъствието на свидетеля П. на извършването на
проверката на дружеството – жалбоподател.
Основните противоречия в гласните
доказателства касаят обстоятелство дали при попълването на декларацията от
свидетелката С., обстоятелствата във връзка с трудовото правоотношение, които
са декларирани от същата, са и били продиктувани от свидетелката М.. В тази
връзка в хода на съдебното следствие бяха извършени множество очни ставки,
които не успяха да преодолеят противоречията в двете групи свидетели. Съдът
намира, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите М. и П.,
доколкото същите се явяват последователни и съответстващи на останалите по
делото доказателства, а именно писмените такива – Трудов договор №
**********/27.08.2018 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62
ал.5 КТ, Декларация по чл. 402 КТ от А.С.. Изложеното от посочените свидетели
кореспондира и с депозираното възражение от страна на дружеството –
жалбоподател № 18105848/13.09.2018 г., в което изрично е посочено, че: „поради
трудното намиране на работа допуснах тя да пробва работата за един ден, за да
не я изгубя като работник“. По съществото си посоченото във възражението
представлява извънсъдебнопризнание, че свидетелката С. е била допусната до
работа в деня на проверката. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите С.,
Г., Е. и С., доколкото същите се явяват непоследователни. Така свидетелките Г.,
Е. и С. посочват като изтъкната причина свидетелката М. да диктува на
свидетелката С. проблем със зрението, но в своя разпит последната изрично
заявява, че е написала, без да и бъдат продиктувани три имена, ЕГН и адрес. За
съда се поражда въпросът възможно ли е при проблем със зрението свидетелката С.
да е могла да възприеме къде следва да попълни посочените данни, но не и
останалите обстоятелства. На следващо място следва да се има предвид, че
свидетелката С. е подписала попълнената декларация, с което действие е
свидетелствала, че посоченото в същата изявление е извършено от нея. Не на
последно място следва да се има предвид и че свидетелките Г., Е., С. и С. все
още се намират в трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател, поради
което се явяват евентуално заинтересовани от изхода на спора. Това
обстоятелство само по себе си не би довело до некредитиране на посочените
показания, ако същите не се оборваха от показанията на свидетелите М., П. и
приобщените по делото писмени доказателства.
Поради изложеното съдът намира, че
показанията на свидетелките Г., Е., С. и С. не следва да бъдат кредитирани в частта,
касаеща заявеното от същите, че свидетелката М. е диктурала обстоятелства във
връзка с налично трудово правоотношение на свидетелката С..
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г., издадена изпълнителния директор
на Главна дирекция „Инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Атакувано НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения за наличие на съществени процесуални нарушения досежно
съставения протокол за извършена проверка. На първо място съдът намира, че
същият се явява напълно неотносим към настоящия спор, доколкото той касае
даване на предписания на дружеството – жалбоподател досежно констатирани други
нарушения, както и срок за тяхното изпълнение. Съдът намира, че резонно в същия
не фигурира нарушението, представляващо несключване на трудов договор със
свидетелката С., доколкото към датата на неговото съставяне – 10.09.2018 г.,
такъв договор вече е бил сключен, поради което не е следвало да бъдат давани
предписания в посочената насока. На следващо място като техническа грешка
следва да се отчете, че същият е съставен на 29.01.2018 г., доколкото в
заглавната част на същия е посочена датата – 10.09.2018 г. В тази връзка следва
да се има предвид, че посоченият протокол, доколкото съдържа предписания към
дружеството – жалбоподател, по своя характер представлява индивидуален
административен акт, който не може да бъде оспорен в настоящото производство,
доколкото не са налице данни да е обжалван в указания срок, респ. същият представлява
влязъл в сила акт.
Неоснователно се явява и
възражението, залегнало в депозираната жалба, че свидетелят по АУАН – А.П., не
е присъствал на проверката. Както вече беше посочено, въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намери за несъмнено установено, че свидетелят П.
е присъствал по време на извършваната проверка.
Не може да бъде възприето като
съществено процесуално нарушение и липсата на час на извършване на проверката,
доколкото такъв реквизит не е предвиден в нормата на чл. 42 т.3 ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Правилно наказващият орган е квалифицирал
установеното поведение като нарушение разпоредбата на чл. 62 ал.1, вр. чл.
1 ал.2 КТ. Прочита на посочените разпоредби води до извод, че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения
според чл. 1, ал. 2 от КТ, а
трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Следователно, за да е налице
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор
сключен в писмена форма между него и съответния работодател.
В настоящия случай контролните
органи на Дирекция инспекция по труда гр. Пловдив са констатирали именно това,
че свидетелката А.С. е приета на работа, като работник, при установени елементи
на трудово правоотношение – дата на постъпване на работа, работно време,
месечно възнаграждение, без с нея да е сключен трудов договор в писмена форма.
Такъв е бил сключен едва на 27.08.2018 г.
Не се споделя наведеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството, следва да е налице
виновно поведение от страна на неговия управител. Следва да се
има предвид, че в определени случаи ЗАНН допуска санкциониране на
самите юридически лица като изключение. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗАНН,
в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци
може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на
юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и тя не зависи от
вината на физическо лице. Достатъчно е да е осъществено нарушение на цитираната
норма, за да се наложи санкция. Субект на задължението е самото юридическо лице
или едноличен търговец и при неизпълнението му се реализира отговорността на
тези лица /така Решение № 13127 от
10.10.2013 г. по адм. д. № 9658 / 2013 на Върховния административен съд/.
По приложението на чл. 415в КТ:
Правилно
административнонаказващият орган е приел, че нарушението не представлява
маловажен случай. Следва да се отбележи и че специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по
чл. 28 ЗАНН/, за налагане на същото по вид административно наказание, а
налагане на такава, но в многократно по-нисък размер /така Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на
Върховен административен съд/. Изрично обаче, в чл. 415в ал.2 КТ посоченото
нарушение – по чл. 61 ал.2 КТ, е изключено от приложеното поле на маловажния
случай.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят изрично е изключен от хипотезата на чл. 415в КТ, поради което
извършеното нарушение не е маловажно. Обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002228 от 15.10.2018 г.,
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Нивелиа
1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Никола Вапцаров“ № 145, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС