№ 75
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600093 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс.Т. С. А., чрез неговия процесуален
представител-адв. Г. Г. против присъда №2/16.01.2025г. по НОХД №215/2024г.
по описа на Окръжен съд – Добрич.
С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.3,пр.първо, т.6 пред.последно и
т.6а във вр. с чл.115 от НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор“,
при първоначален „специален“ режим на изтърпяване на наказанието. С
присъдата съдът се е разпоредил по отношение на разноските и веществените
доказателства.
В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи явна несправедливост на
наложеното наказание. Като аргумент се сочи обстоятелството, че при
извършване на деянието подсъдимия се е чувствал в безизходица, имайки
предвид отказа за баща му да го закара до болницата, неговото
прединфарктно състояние, влошеното му здравословно състояние,
сигнализиране на полицията и направените самопризнания.
Иска се изменение на присъдата, с намаляване на наказанието на
1
„лишаване от свобода“ в минималния размер от 15 години.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.Г.,
поддържа жалбата изцяло на посочените основания.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В личната си защита подсъдимият А. заявява, че винаги е спазвал
правовия ред и се е обявявал срещу хулиганските прояви. Акцентира върху
влошеното си здравословно състояние.
В последната си дума моли за намаляване на наложеното наказание от
„доживотен затвор“ на „лишаване от свобода“.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314
от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Т. А. живеел в домът на родителите си в с.Зърнево, общ.Тервел
заедно със своя баща-С. А. Ю./пострадал/. Майката на подсъдимия-В. Ю. е
починала през 2016г.. Сестрата на подсъдимия-Т.С. се преместила в гр.Тервел,
след като създала свое семейство.
След навършване на 18 годишна възраст, до началото на 2023г.
подсъдимия бил воден на отчет в „Център за психично здраве“ ЕООД
гр.Добрич, с поставена диагноза „Личностово разстройство-емоционално
нестабилна личност“.
Подсъдимият нямал постоянна работа и доходи, имал заядлив и сприхав
характер, като се конфортирал със своите съграждани, подавайки жалби и
сигнали, а често проявявал и агресия.
Подс.А. не се разбирал и със своите родители. Неговите съседи били
свидетели на ежедневни скандали с тях и упражняван както психически, така
и физически тормоз.
След смъртта на своята майка, подсъдимият останал да живее заедно
със своя баща, като обитавал по-високата част от къщата. Скандалите и
физическата агресия над бащата зачестили, което принудило пострадалия да
сигнализира за същите на тел.112.
По искане на Районна прокуратура Тервел за настаняването на
подсъдимия на принудително лечение било образувано дело
/ЧНД№42/2023г. на РС-Тервел/. Няколко дни след провеждане на съдебно
заседание по делото, подсъдимия депозирал жалба срещу своя баща с
обвинения, че го заплашва с убийство. По време на извършената проверка
бащата на подсъдимия отрекъл тези твърдения, като разказал за проявеното
спрямо него психическо и физическо насилие от подсъдимия.
2
Агресивното отношение на подсъдимия спрямо неговия баща
екскалирало. Това довело до сигнализиране на полицията и впоследствие до
подаване на молба от пострадалия до РС-Тервел за домашно насилие, по повод
на което било образувано гр.д. №201/2023г. С определение от 26.07.2023г.
съдът разпоредил да се издаде заповед за незабавна защита на С. Ю., като
задължил подсъдимия да се въздържа от домашно насилие спрямо бащата и го
отстранил от домът му. Заповедта за защита била връчена на подсъдимия
същия ден. Въпреки постановената забрана, подсъдимия посещавал домът на
своя баща и след тази дата.
По повод подадено от подсъдимия заявление до РС-Тервел за
необходимостта му от лекарства, съдът дал възможност за еднократен достъп
до къщата, като определил за това три дати, от което подсъдимия не се
възползвал.
На 02.08.2023г. вечерта подсъдимия посетил домът на своя баща, т.к.
почувствал че има нужда от лекарствата си и останал там до сутринта.
Призори същият отишъл в кухнята, обитавана от неговия баща. След словесен
конфликт между двамата възникнал скандал, като подсъдимия започнал да
нанася удари с юмрук в главата на своя баща/най-малко пет на брой/. Същите
били силни и причинили пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, а
единия удар довел и до счупване на протезата на горната челюст. От ударите
пострадалия паднал на пода. Тогава подсъдимия взел кухненски нож и
започнал да нанася удари с него по тялото на баща си. Ударите били толкова
силни, че довели до счупване на ножа /отделяне на дръжката от острието/. С
тях били причинени осем прободно-порезни рани на шията на пострадалия,
една от които на общата дясна сънна артерия. Последното довело до голяма
кръвозагуба и смъртта на С. Ю. настъпила бързо.
След смъртта на пострадалия, подсъдимия взел от своята стая документ
за самоличност, след което се преоблякъл и се отправил към съседното село
Цани Гинчево, общ. Никола Козлево. Тъй като се почувствал зле
здравословно, подсъдимия сигнализирал на полицията в Тервел и на спешна
помощ.
След сигнала полицейски автопатрул в състав: П.С. и полицейските
инспектори М.М. и И.М. се отправили към селото и намерили подсъдимия на
главната улица на с.Цани Гинчево. Същите установили, че подсъдимия бил
облечен в сива тениска, по която имало следи от кръв и черен анцунг. На
ръката му свидетелите забелязали кървяща рана. Подсъдимият бил закаран в
болницата в гр.Добрич, а на мястото на местопрестъплението бил извършен
оглед, при който били открити вещи, между които острие и дръжка от нож.
От СМЕ за аутопсия на трупа на пострадалия /л.2-5,т.3 от ДП/ се
установяват осем прободно- порезни рани на шията; прободно- порезна рана
3
на общата дясна сънна артерия; пет разкъсно контузни рани на челото, носа,
дясна скула, горен клепач на лявото око и двете устни; кръвонасядания на
широка площ, предимно на лявата половина на лицето; счупване на протеза на
горната челюст; остра кръвозагубна анемия, оток на мозъка и белите дробове.
Причина за смъртта на С. А. Ю. е прободно- порезно нараняване на дясната
обща сънна артерия, довело до остра следкръвозагубна анемия, като това
нараняване е причинено от един удар с предмет с остър връх и режещ ръб,
какъвто би могъл да бъде нож. Останалите прободно порезни наранявания
също са резултат от нанесени удари с предмет с остър връх и режещ ръб, като
всички наранявания биха могли да бъдат причинени от един и същ предмет-
нож. Разкъсно- контузните рани по лицето и кръвонасяданията са резултат на
множество силни удари с или върху твърд, тъп предмет. Посоката на нанасяне
на ударите е отпред- назад за пострадалия при изправено положение на тялото.
Смъртта на пострадалия е била бърза и неизбежна предвид нараняването на
общата сънна артерия.
Съгласно заключението на СМЕ на живо лице/л.26,т.3 от ДП/, при
прегледа на подсъдимия са установени две разкъсно- контузни рани на дясна
длан, две ожулвания на пръстите на дясната ръка и травматичен оток и
кръвонасядане около раните и ожулванията. Уврежданията са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са резултат
на силен удар с или върху твърд, ръбест предмет.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената ДНК експертиза
– Протокол за извършена експертиза №24/ДНК-385-23 /л.104,том3 от ДП/ по
иззетото при огледа на местопроизшествие острие на нож се установява
наличие на кръв от С. А. Ю. и Т. С. А. в близко съотношение; по дръжката на
същия нож се установява наличие на смес от кръв и епителни клетки от С. А.
Ю. и Т. С. А., като клетъчния материал /без да може да се конкретизира вида/
от С. А. Ю. е в по-голямо количество.
От експертното заключение на изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.35,т.3 от ДП/ се
установява, че подс.Т. С. А. страда от смесено личностово разстройство, с
елементи на емоционална нестабилност и параноидност, което заболяване е
психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с
поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармонично развитие на
характера. В експертното обсъждане е посочено, че резултатите от теста за
агресивност са много високи и според експертите са индикатор за принципно
повишена, но вероятно потискана на този етап склонност предимно към
телесна форма на агресивно отреагиране. При незачитане на личността му е
докачлив, раздразнителен, гневлив и отмъстителен, като е силно чувствителен
към критика и оценка. В стремежа си да се защити от критика и евентуален
4
провал поради безсилието да се справи рационално с действителността и с
цел рационализиране на малоценните си преживявания е склонен да агравира,
да игнорира неудобни факти /дори и очевидни такива/, да влиза в ролята на
жертва от ситуация, да прехвърля отговорността за собствената си
неспособност и неудовлетвореност към други събития и личности. Високи
стойности вещите лица отчитат и по скалите: психопатия, параноя, шизоидия
и хипомания. Съгласно заключението на експертите, при Т. С. А. няма
нарушение на интелекта или на психичните качества които да представляват
умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието по смисъла на НК, следователно към момента на извършване на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките. Подсъдимият има психична годност
да разбира извършваните спрямо него следствени действия и не е налице
медицинска пречка, която да възпрепятства участието му в наказателния
процес.
В съдебна фаза, във връзка със здравословното състояние на
подсъдимия, който е с мярка за неотклонение задържане под стража, е била
назначена и приета комплексна съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза, съгласно което заключение актуалното здравословно състояние на
подсъдимия /сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, тип 2 захарен
диабет и дислипидемия/ не е пречка подсъдимият да участва в съдебно-
производствени действия, като липсват такива пречки и по отношение на
психичния му статус /подсъдимият не страда от умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да
нарушава психичните му годности, в състояние е да възприема фактите от
значение по делото, да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си/, като актуалното му здравословно състояние е
съвместимо с изпълняването на мярката за неотклонение „задържане стража“.
Въззивният съдът установи сходна с приетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. Същата се установява от цялата доказателствена
съвкупност.
Първата инстанция е извършила необходимия анализ и е дала вярна
правна оценка на събраните фактически данни. Обсъдено е поведението на
подсъдимия касаещо инкриминираното събитие, като са анализирани всички
събрани доказателства. Авторството на деянието е установено по един
безспорен и непротиворечив начин.
Не се спори от подсъдимото лице, че в процесната сутрин на 03.08.2023г.
същия се е намирал в къщата на своя баща и между двамата е възникнал
скандал. Същото се потвърждава и от показанията на св.Т.Г.. Установено е по
категоричен начин оръжието на престъплението-кухненски нож, видно от
5
фактическите констатации на ДНК експертизата. Правилно наличието на
следи от пострадалия върху дръжката на ножа се обяснена с обстоятелството,
че същият си е служил ежедневно с него. Механизмът на умъртвяването, респ.
причинените телесни повреди и непосредствената причина за смъртта са
установени от СМЕ.
Правилно проверявания съд не е възприел защитната версия на
подсъдимия за предприето срещу него нападение от страна на пострадалия.
Твърденият от подсъдимия удар с юмрук в областта на лявото слепоочие и
падане на терен, а впоследствие и натиск в сърдечната област и употреба на
нож от неговия баща е експертно опровергано, т.к. не са установени такива
обективни находки по тялото на подсъдимия.
Оспорването от страна на защитата на изводите относно авторството на
деянието, било на базата на процесуални пропуски, или като нарушение на
материалния закон, е неоснователно. Съпричастността на подсъдимия А. към
умъртвяването на пострадалия не е изградено на основата само на косвени и
производни доказателства, които според защитата не образуват една
непротиворечива доказателствена верига, а се основава на законосъобразно
събрани и правилно анализирани преки, косвени и производни доказателства.
Обстоятелството, че подсъдимия е посетил баща си на инкриминираната дата
и в къщата не е имало друг човек не се оспорва от подсъдимия. От
показанията на полицейските служители се въвеждат в процеса също преки и
първични доказателства, доколкото същите са възприели лично и
непосредствено фактите от предмета на доказване, за които тези показания се
отнасят. След като възприятията, за които свидетелстват полицейските
служители в процеса, са почерпени от първоизточника предвид, че
непосредствено са възприели поведението на подсъдимия и неговото облекло,
с наличието на кървави петна по него, не може да се приеме за основателен
доводът на защитата за липса на преки доказателства. Източник на преки
доказателства са и обясненията на подсъдимия А., който макар да отрича
участието си в убийството, потвърждава времето и мястото на избухналия
скандал и „сбиване“. Преките доказателства се подкрепят и от наличните
косвени и вторични такива, които като взаимосвързани и последователни,
водят до формиране на единна доказателствена верига, установяваща с
нужната категоричност, че именно подс.А. е умъртвил баща си: в късните
часове на 02.08.2023г. подсъдимия е влязъл в домът на баща си, а сутринта го
е посетил в неговата кухня, където възникнал скандал и „сбиване“;
подсъдимият нанесъл в главата на пострадалия пет удара с юмрук и осем
прободно-поредни рани в областта на шията на пострадалия; взел е своите
документи и се е преоблякъл, като след това се е отправил към с.Цани
Гинчево; сигнализирал е на РУ МВР Тервел в 9,30ч. и на „спешна помощ“.
6
Неоснователни са и възраженията на защитата по отношение на
приетата в мотивите на проверявания съд липса на провокация и нападение от
страна на пострадалия. Съдът пресъздава обясненията на подсъдимия, като в
заключение приема, че същите противоречат както на обективните данни, така
и на техните експертни проверки. Твърдяното нараняване с нож в ръката е
опровергано от СМЕ, която установява единствено две разкъсно-контузни
рани на дясната длан на подсъдимия и ожулвания. На конкретно зададени
въпроси в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че уврежданията на
подсъдимия могат да се получат при нанасяне на удари от подсъдимия в
главата на пострадалия, както и че порезни рани от предмет с остър режещ
ръб по подсъдимия не са установени. Проверяваният съд приема и вътрешни
противоречия в обясненията, които подробно анализира. По тези съображения
обосновано съдът изрично отразява, че не приема като достоверни
твърденията на подсъдимия относно отправена от пострадалия заплаха и
нападение с нож.
Правилно проверявания съд е възприел наличието на квалифициращо
обстоятелство "особена жестокост".
За да е квалифицирано деянието като извършено с "особена жестокост"
е необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата, деецът е
проявил изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм.
Особената жестокост е характеристика, както на дееца, така и на деянието,
тъй като личността се проявява в обективираните действия и обратно. В този
смисъл не е необходимо деецът да е бил жесток човек .
Основният белег, по който се преценява дали едно убийство е
извършено с особена жестокост е начинът, по който е осъществено деянието,
обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните
средства, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на
дееца по време на реализиране на престъплението и отношението му към
жертвата.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че обективираното
деяние изразява явно незачитане на човешкия живот и личност, проявено в
конкретна жестокост, коравосърдечие и необяснима ярост. Към това
безспорно сочи цялата верига и вида на действията, при неговото
осъществяване. По безспорен начин е установено поведението на подсъдимия
проявявайки жестокост и агресия при умъртвяването на жертвата. Същият е
нанесъл множество удари/най-малко пет/ с юмрук със значителна кинетична
енергия, за кратък период от време и в областта на лицето и главата, а
впоследствие и осем прободно-поредни рани с нож в областта на шията.
Изложеното сочи, че по интензитет дейността на подсъдимия явно надхвърля
необходимото за причиняване смъртта на пострадалия и сочи на едно
7
субективно отношение към нея, съдържащо изключителна ярост, жестокост и
неоправдана злоба. Множеството удари по главата и тялото на пострадалия,
довели до констатираните телесни увреждания и последващото равнодушно
отношение на подсъдимия към жертвата – изоставил го с ясното съзнание, че
смъртта му ще настъпи скоро, категорично разкрива субективното отношение
на подсъдимия към пострадалия, съдържащо озлобление и ожесточение.
Предвид изложеното, правилно проверявания съд е приел, че по време
на деянието подсъдимия е проявил ярост, ожесточение и безчувственост към
пострадалия, които характеризират деянието като причинено с "особена
жестокост".
По отношение на домашното насилие трябва да се съобрази и
разпоредбата на чл.93,т.1 от НК, която от своя страна дава дефиниция за
същото. Тъй като деянието е извършено на 02.08.2023г., в случая следва да
намери приложение нормата във вида й преди изменението/ЗИД, ДВ, бр.
67/2023г./. За наличието на квалифициращия признак на т.6а на чл.116 от НК
се изисква деянието да е предшествано от системни прояви на домашно
насилие, които са свързани с единно и устойчиво поведение на обвиняемото
лице. В случая такова поведение безспорно се извежда от еднопосочните,
единни и кореспондиращи помежду си писмени доказателства и свидетелски
показания. Същите установяват системен психически и физически тормоз над
пострадалия. Не е необходимо актовете на насилие да бъдат конкретизирани
по време, място и обстоятелства, достатъчно е с положителност да се
установи, че те са системни, тоест три и повече по отношение на лице, с което
подсъдимият е съжителствал, което обстоятелство в случая e установено по
категоричен начин.
Възражението на подсъдимия за кредитиране показанията на свидетеля
В.Ю., поради влошени отношения между тях и воденото срещу последния
наказателно производство за отвличане на подсъдимия, се преценява като
основателно. Видно от показанията на свидетеля в с.з. същият потвърждава
обстоятелството, че срещу него се води наказателно производство с
пострадал-подсъдимия /вж показания на л.260,т.1 от делото/, за което са
налице и писмени доказателства /вж ОА на л.324,т.3 от делото/. Изложеното
сочи на влошени отношения между свидетеля и подсъдимия, което поставя по
съмнение истинността на показанията на Ю.. Това обстоятелство не променя
достигнатия правен извод за съставомерност на деянието по т.6а на чл.116 от
НК, т.к. в подкрепа на същото са налице и други писмени и гласни
доказателства, подробно обсъдени от първата инстанция.
Правилно проверяваният съд е приел, че от субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия под формата на пряк умисъл.
Съдебната практика е категорична и последователна във виждането, че
8
съзнанието на подсъдимия за нанесени множество удари със сила, по
жизненоважни части на тялото на пострадалия, представите за
общественоопасните последици на деянието-телесни повреди, водещи
закономерно или възможно до летален изход, в кумулативна даденост с
желанието или допускането на този резултат, указват на пряк или евентуален
умисъл за убийство. Известно е, че за субективната страна на всяко
престъпление и конкретно за съдържанието на умисъла, се съди от
обективните действия на дееца преди, по време и след деянието, при това
съвкупно разгледани и оценени. В този смисъл е налице основание да се счете,
че в случая е налице и волевият момент на прекия умисъл- че подсъдимият
пряко е целял настъпването на смъртта на пострадалия. Това е така, защото
съзнавайки всички обстоятелства, свързани с броя на нараняванията,
интензитета, локализацията на нанесените удари върху човешкото тяло и
оръдието на престъплението деецът е бил наясно, че настъпването на смъртта
е еднозначно неизбежен изход и пряко го е целял.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне вида и размера на наказанието.
За престъплението по чл.116, ал.1 от НК законът предвижда три
алтернативни санкции, поради което първоинстанционният съд е длъжен на
първо място да аргументира коя от тях е адекватна за конкретното деяние,
като изследва всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на
наказанието.
Принципно първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата от
значение за индивидуализацията на наказанието, както и степента на
обществената опасност на деянието и деeца.
Несъгласие настоящата инстанция изразява по отношение приетата
като лоши характеристични данни съдимост на подсъдимия. Реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. От това следва, че без значение е вида на
престъплението, за което е бил осъждан, както и е недопустимо това
предходно осъждане да се цени като лоши характеристични данни.
Като лоши характеристични данни не следва да се приеме и
обстоятелството, че подсъдимият никога не е работил, не е имал трудова
дейност и легални доходи. Обстоятелството, че подсъдимият не е трудово
ангажиран по естеството си не притежава характеристиките на отегчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство не може да се цени и
последващото осъждане на подсъдимия /след извършване на настоящото
деяние/, т.к. наказателната отговорност се определя към момента на
9
извършване на процесното престъпление, респ. личността на извършителя се
изследва към момента на противоправното му поведение.
Индивидуализацията се преценява въз основа на смекчаващи и отегчаващи
обществената опасност на деянието и на дееца обстоятелства, проявени към
инкриминирания период. Настъпилите след деянието обстоятелства се вземат
предвид, ако са в интерес на подсъдимото лице и снижават неговата
отговорност, но не я увеличават /като увреждане на психиката или здравето,
прояви на разкаяние и себеоценка от извършеното - поради настъпил
поправителен ефект за виновния и др./.
По повод оплакванията за неправилно приложение на материалния
закон при определяне на обстоятелствата от значение за обществената
опасност на дееца и по-специално за душевното състояние на подсъдимия и
установеното при него смесено личностово разстройство, с белези на
емоционална нестабилност и параноидност позицията на настоящия състав е
следната.
По принцип, когато престъплението е улеснено от особености на
психичното състояние на дееца, отнасянето му към отегчаващите
обстоятелства е допустимо само, ако той сам, съзнателно се е поставил в
такова положение. Съдът няма основание да приеме, че подс.А. носи
отговорност за емоционалната си незрялост и социална дезадаптация. Тези
специфики на личността му са формирани в продължение на израстването му
под влияние на различни фактори, включително на такива извън волята му.
При това от характеровите му особености най-голямо значение има
склонността към агресивно поведение, а за агресията при него е изяснено, че
се проявява само при фрустрация. Като фрустиращ фактор по делото е
установен сериозен проблем-деформираните взаимоотношения със
семейството му и неговото отхвърляне. Доколкото всяко личностово
разстройство е нарушение в структурата на характера и поведенческите
тенденции на индивида, обхващащи няколко сфери на личността, без в
конкретния случай да има психотична симптоматика към момента на
освидетелстване /налудности и халюцинации/, се касае за здравен статус,
който е изиграл улесняваща роля при формирането на решението за
извършването на престъплението. С оглед изложените съображения, фактът,
че А. страда от личностово разстройство, характеризиращо се с нисък праг на
отключване на агресивни реакции, но не и до степен предизвикваща
физиологичен афект в конкретния случай, поради което не е могъл да реагира
адекватно на неблагоприятната житейска ситуация, а е кумулирал
напрежение, достигнало връхната си точка при убийството на баща му, следва
да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.
Проверяваният съд не е отчел като смекчаващо отговорността
10
обстоятелство здравословното състояние на подсъдимия. Видно от
заключението на СМЕ, здравословното състояние на подс.А. е свързано с
наличие на хронични заболявания, което налага провеждане на поддържащо
лечение и периодично проследяване на някои основни клинични показатели.
Сърдечното заболяване включва периоди на внезапно обостряне, което
предполага осигуряване на възможност за консултация със съответен
специалист или болнично лечение при необходимост. От изложеното се
установява, че здравословното състояние на подсъдимия следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, като същото няма да
представлява трудност при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
т.к. грижи за него могат да се полагат в здравно заведение на затворническо
общежитие или затвор.
Като неоснователно се преценява искането на защитата за отчитане
на направеното самопризнание на подсъдимия. Видно от данните по делото,
след като е напуснал домът на баща си в с.Зърнево, общ.Тервел, подсъдимия е
сигнализирал МВР за възникнало спречкване с баща му, след което се е
отправил към с.Цани Гинчево, където е бил намерен от полицейските
служители. От обясненията на подсъдимия след привличането му в качеството
на обвиняем се установява, че същият отново е заявил за нападение от страна
на пострадалия и възникнало спречкване, като е посочил липса на спомен за
собственото му поведение и състоянието на пострадалия. Подсъдимият
неизменно е следвал това процесуално поведение и в съдебната фаза на
процеса.
Съгласно нормите на НПК, обвиняемият и подсъдимият имат право да
дават обяснения по обвинението, или да откажат даването на такива, като те
могат да изберат в кой процесуален момент да реализират своите права. Ако
депозират обяснения, с които признават вината си, това винаги е
обстоятелство, смекчаващо тяхната наказателна отговорност, независимо от
обема на предоставената от тях информация. Във всички случаи направено
самопризнание е обстоятелство, смекчаващо наказателната отговорност, което
има своето значение при индивидуализацията на наказателната отговорност.
Според настоящия състав изложеното не покрива изискванията за
самопризнание, което е способствало за разриване на обективната истина по
делото: авторството, начина и механизма на извършване на престъплението,
което е довело и до последващите процесуално-следствени действия за
установяването им.
По отношение на искането на защитата за отчитане на доброволното
предаване на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство,
настоящия състав отново изразява несъгласие. Видно от данните по делото,
след извършване на деянието подсъдимия е напуснал местопроизшествието и
11
населеното място, като мотива за сигнализиране на органите на МВР е бил
единствено желанието за смекчена наказателна отговорност/вж неговите
обяснения/.
Проверяваният съд е определил висока степен на обществена
опасност на деянието, без да изложи съображения за конкретния случай.
Високата обществена опасност на квалифицирано убийство е несъмнен факт,
който е намерил своя законодателен израз при определяне на много тежки
санкции за такова престъпление. В очертаните законови предели съдът следва
да определи наказание, съобразено с особеностите на конкретното
престъпление и конкретния деец, като го индивидуализира така, че то да
съответства на извършеното престъпление. Ето защо, при определяне на вида
и размера на наказанието на конкретния подсъдим следва да се съобрази
индивидуалната степен на обществена опасност на извършеното от него
деяние, като тя се измерва чрез степента на засягане на правно защитения
обект.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай, деянието,
извършено от подсъдимия разкрива завишена обществена опасност,
произтичаща от наличието на ТРИ квалифициращи обстоятелства в рамките
на правната квалификация, от интензитета на упражненото спрямо
пострадалия насилие и спецификата на умъртвяване на жертвата, извън
квалификацията "особена жестокост", а именно: посегателство спрямо лице в
напреднала възраст, което е препятствало възможността му да окаже
съпротива, както и липсата на съществен мотив за извършване на това тежко
престъпление, което е индиция за една завишена обществена опасност на
личността му.
Въпреки чистото съдебно минало, обществената опасност на дееца
следва да бъде определена като висока и същата следва от характеристиките
на изпълнителската дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.38а,ал.2 от НК наказанието "доживотен
затвор" се налага само на лица, извършили изключително тежко
престъпление. Според правната теория и съдебна практика преценката за това
се прави с оглед изключително високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, разкриваща особена степен на обществена опасност и
морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи. Т.е.
извън белезите на "тежко" престъпление по чл.93,т.7 от НК е необходимо да са
налице и други факти, които да придават "изключителност" на конкретното
престъпление /вж Решение №315 от 28.06.2012г., по н.д.№961/2012г. на ВКС,
1н.о, Решение №277 от 01.07.2013г. по н.д.№774/2013г. на 3 н.о. и др./.
Изключителната тежест, предвидена в този законов текст обаче е
характеристика на самото престъпление, но не и на дееца. Ето защо
12
правилния подход е да бъде изследвана изключителната тежест на самото
престъпление, като същото може да бъде сравнявано само с обикновени
случаи от същия вид и същата правна квалификация.
В конкретния казус е налице престъпление, осъществено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, но не и изключителни по своя
характер. Наличието на три квалифициращи признака не могат да определят
деянието като изключително тежко. За да бъде определено като такова,
посочените обстоятелства следва да обуславят извод за нетипичност,
извънмерност, надхвърляне на параметрите на обичайния случай на съответно
престъпление. Ето защо е необходимо да бъдат посочени онези белези, които
отличават конкретния случай от обичайните случаи от същия вид и
квалификация.
Съдебната практика е константна по въпроса по отношението на
факторите, от които се извежда изключителната тежест на престъплението:
специфики по механизма, обстановката, при които е извършено и на
непосредствения обект на посегателство и др.
Проверяваният съд е акцентирал преимуществено върху личностната
характеристика на дееца, но не и специфики на самото престъпление.
Вярно е, че тежестта на извършеното от подсъдимия деяние е завишена
поради наличието на три от квалифициращите признаци, но подобна проява
не е изключителна по своя характер и съдържание за престъпленията от този
вид. С относителна тежест се явяват фактите относно броя на ударите,
нанесени от дееца на жертвата, както и движещите го подбуди да извърши
престъплението. Така посочените обстоятелства поначало подлежат на оценка
като отегчаващи и съдът е бил задължени да ги обмисли така, че на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Превесът на отегчаващите отговорността
обстоятелства обаче не е идентичен на "изключителната тежест" на
престъплението по смисъла на чл.38 и чл.38а от НК и съдът е следвало да
положи допълнителни усилия, за да обоснове коментираната първа
предпоставка за налагането на наказанието "доживотен затвор".
На следващо място, констатациите на експертите психиатри и психолози
за прекомерно желание на подсъдимия да се налага, за незачитане на чуждата
индивидуалност и за склонност към манипулации чрез представянето си като
жертва, не са в подкрепа на тезата за изключителна тежест на осъщественото
деяние, а могат да обосноват единствено необходимостта от повече усилия за
постигане на поправянето и превъзпитанието на подс.А., т.е. с оглед постигане
на специалната превенция. При прегледа на материалите по делото съдът
намира, че такава възможност не може обосновано да бъде изключена. Без да
омаловажава тежестта на реализираната от него престъпна дейност
13
настоящият състав намира, че спрямо дееца все още е възможно
упражняването на наказателна репресия по такъв начин и чрез такова
наказание, че той да бъде превъзпитан.
Горното налага извода, че за постигане целите по чл.36 от НК и за
поправянето на дееца, не е наложително подс.А. да бъде изолиран в
пенетенциарно заведение до края на живота си, а този резултат може да бъде
реализиран с отделянето му от обществото за продължителен срок лишаване
от свобода, който ще способства деецът да има поведение, насочено към
спазване на законите. Положените в затвора усилия от социалните работници
и изграждането на трудови навици от подсъдимия могат да допринесат към
промяна в мирогледа на дееца, да осъзнае социалната укоримост на
извършеното от него убийство и необходимостта от спазването на законите и
утвърдените в обществото морални правила за общуване.
Ето защо, настоящия състав намери наказанието доживотен затвор за
несправедливо тежко и необосновано, поради което искането на
жалбоподателя за намаляването му е основателно. Санкцията следва да бъде
намалена на следващото по-леко по тежест наказание, а именно „лишаване от
свобода“, в размер на 18години. Размерът на този вид наказание се определя
поради особено /но не изключително/ високата степен на обществена опасност
и на деянието, и на дееца, изложени по-горе. Смекчаващите отговорността
обстоятелства, в които намира място и влошеното здравословно състояние на
дееца, не са от такова естество, за да заличат проявената жестокост и
склонността на дееца към многогодишно домашно насилие. Здравословното
му състояние не му е попречило да се прояви като жесток и безмилостен
човек. Определяне на по-ниско наказание би обезсмислило напълно целите на
генералната превенция и не би дало добър пример на обществото.
Насилствените прояви вътре в семейството, проявената жестокост и
причиняването на мъчителна смърт на беззащитния си и възрастен баща
следва да се наказват строго. Следва да се отбележи, че деецът в нито един
момент от съдебното производство не е признал вина, което наистина е негово
процесуално право. Но когато се преценява как биха се реализирали целите по
чл.36 от НК и по специално личната превенция, не може да се очаква от този
подсъдим да започне поправянето си още по време на процеса, а това трябва
да стане с едва със строгостта на наказанието.
Предвид изменението на решението на първоинстанционния съд в
санкционната част и намаляване размера на определеното на подсъдимия
наказание на осемнадесет години лишаване от свобода, корекция се налага и в
първоначалния режим, при който същото да бъде изтърпяно от него, а именно-
„строг“, на осн. чл.57,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.
По изложените съображения настоящия състав преценява жалбата на
14
подсъдимия като частично основателна -по отношение само на наложеното
наказание, в който смисъл следва да измени присъдата.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 и чл.338 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №2/16.01.2025г. по НОХД №215/2024г. по описа на
Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА, досежно определеното наказание на
подсъдимия и първоначалния режим на изтърпяване, като:
НАМАЛЯВА наложеното на Т. С. А. наказание от „доживотен затвор“
на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“ И РЕЖИМА от
„специален“ на „СТРОГ“;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15