Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260053 Година 22.07.2022
Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети
юни Година
2022
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2634 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът М. твърди в поправената
си искова молба, че с първата
ответница били наследници по закон на майка им К.,***, починала на г. Втората ответница била нейна внучка и
дъщеря на първата ответница. Преди смъртта си, с н.а. -13/05.04.2019 г., -
подарила следните притежавани от нея идеални части от подробно описани в
исковата молба недвижими имоти на втората ответница и нейна внучка, а именно: 1/3
ид.ч. от апартамент с идентификатор -, 1/3 ид.ч. от гараж - с идентификатор -, 2/3 ид.ч. от
гараж - с идентификатор -, и 2/3 ид.ч. от гараж - с -. Тъй като дарението на
идеалните части от тези четири имота било извършено в полза на лице, което не било
призовано да наследява и не било в кръга на наследниците по закон/втората
ответница - внучка на -/, приел наследството й по опис, за което представял удостоверение
изх. -54/2020 г. на РС С.. С предходно дарение с н.а. -66/2012 г., - подари на
първата ответница и нейна дъщеря собствените си 2/3 ид.ч. от подробно описания
в исковата молба апартамент с идентификатор -. С тези дарения била накърнена неговата
запазена част от наследството на майка му, която съгласно чл.29, ал. 1 ЗН била
1/3, тъй като баща му починал преди нея и нейни наследници били той и сестра
му, първата ответница - техни деца. В случая било необходимо да се определял
размера на запазената му част съгласно чл. 31 ЗН, за което било необходимо да
се образувала маса от имотите на - към момента на смъртта й и прибавели към нея
даренията. Освен тях, с които намирал, че била накърнена запазената му част от
наследството на майка му, следвало да се имало предвид, че през 1997 г.
родителите им подарили по един имот, както на сестра му - първата ответница,
така и на него. На него родителите му подарили апартамент в С., на ул. - --, а
на първата ответница - апартамент в С., на -, стойността на ½ от които следвало
да се вземе предвид при изчисляването на масата от наследството на майка му.
Тези два имота били равностойни и в този смисъл, дори да се прихванело направеното
в негова полза дарение съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, то с горепосочените дарения на
ответниците запазената му част със сигурност била накърнена. И съответно
подареният на сестра му имот следвало да се прихване от нейната запазена част.
Моли запазената му част от наследството да му бъдело възстановена при условията
на чл. 33-34 ЗН. При съставяне на масата на наследството моли да се имало
предвид приетото по опис наследство на обща стойност 630 лева /движими вещи/.
След частичното прекратяване на производството по делото с определение от
07.04.2022 г., искането по същество е да се възстанови запазената част на ищеца
от наследството на неговата майка К.,***, починала на г., като се намалят процесните две горепосочени
дарения на ответниците до размера, необходим за допълването й, като първо се започнело
от последните дарения с н.а. -13/2019 г. и при необходимост се намали и предходното
дарение с н.а. -66/2012 г. Претендира за сторените по делото и в производството
за приемане на наследство по опис разноски.
Ответницата Н. заема становище за
неоснователност на предявения срещу нея иск, който моли съда
да отхвърли, като неоснователен и й присъди сторените по
делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощникът й в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
Ответницата К. заема становище за неоснователност на
предявения срещу нея иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощникът й в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че ищецът и първата ответница
са брат и сестра, и техни родители са И., починал на - г. и неговата съпруга К.
(л.
23-24). Последната е починала на г.,
като за свои наследници по закон при равни права е оставила ищецът и първата
ответница – нейни деца (чл. 5, ал. 1 ЗН).
Втората ответница е внучка на тази наследодателка и дъщеря на първата
ответница.
След смъртта си същата наследодателка е оставила в
наследство на своите наследници по закон само посочените в представеното от
ищеца по делото удостоверение за приемане от същия на наследството й по опис
движими вещи на обща стойност 630 лева (л.
27). Доводите
в отговорите на ответниците, че тази наследодателка оставила в наследство и
придобитите от нея по наследство от съпругът й и от прекратената със смъртта му
СИО идеални части от новообразуван имот с планоснимачен -, находящ се в
местността - в землището на -, правото да придобие който, като негов бивш
ползвател, било признато на съпругът й с представената с отговора заповед -456/02.08.2005
г. по §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ на кмета на Община С.,
защото оценката от 624 лева на 1000/1057 идеални части от същия имот, която
била утвърдена с представената с отговорите заповед на кмета на Община С. от 16.06.2009
г., била платена след това, са неоснователни (л.
57 и 64). Не
само защото по делото няма данни същата оценка да е била платена в преклузивния
законов срок по §62, ал. 6 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. Но и защото,
правото на собственост върху такива новообразувани имоти от бивши техни
ползватели се приодобива с влизането в сила на издадена от кмета на общината
заповед по §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а такава по делото не е представена. Нещо
повече. Пълномощникът на ответниците сам признава в съдебно заседание на
01.03.2021 г. по делото неизгодния за същите факт, че няма данни за придобиване
на този имот и поради това оттегли искането им в отговорите за включването му в
масата по чл. 31 ЗН (л. 157). По делото ответниците,
чиято е тук доказателствената тежест, не са представили и липсват други
доказателства, от които да се установява тази наследодателка да е оставил в
наследство и други имущества, които да следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН (чл. 154, ал. 1 ГПК, Р 1144-2008-V г.о., Р 1180-2000-II г.о.).
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която
е представила първоначално заключение и допълненение към него, и допълнително
заключение, от които съдът възприема само последното (л.
333-339),
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, а останалите заключения на същата експертиза не възприема, тъй
като не са оценили процесните имоти и към датата на приключване на съдебното
дирене (чл.
202 ГПК).
На 07.04.2004 г., с представения н.а. 16/2004 г., бащата
на ищеца и първата ответница – И., закупил на свое име, по време на брака му с -
К., от третото лице Е. и - му Ж., процесния апартамент - в -, който понастоящем
попада в район с одобрени кадастрална карта и регистри, и съгласно
представената схема -5-806977-03.09.2020 г. представлява самостоятелен обект в
сграда, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, който самостоятелен
обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с предназначение: Жилищна
сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
с брой нива на -, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части:
избено -, -, със съседни самостоятелни обекти в сградата: -, срещу цена от
20 136 лева, която платил напълно на продавачите преди сключване на
договора (л.
43 и 72). Тъй
като този имот е придобит от И. възмездно, по време на брака му с - К., в
резултат на презюмиран от чл. 19 СК 1985 г. (отм.) съвместен принос, същият е
придобит от тях в бездялова съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта му на - г. и превърната в обикновена дялова съсобственост при равна
права (чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 1 и чл. 28 СК). Поради това след неговата
смърт - е притежавала общо 4/6 идеални части от същия имот (3/6 от прекратената
СИО и 1/6 по наследство от съпруга си), а ищецът и първата ответница - по 1/6
идеална част от същия имот по наследство от баща си (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 ЗН).
Възражението
на първата ответница в отговора й, че баща й бил подставено лице при
сключването на този договор и поради това посочен в него само привидно като
купувач, за да не станел имота съпружеска имуществена общност между същата и
съпругът й А., което било и причината ищецът да й дарял доброволно с процесното
дарение с н.а. 166/2012 г., след смъртта на баща им, наследената от същия идеална
част от този апартамент, защото знаел, че същият бил закупен с нейни средства и
трябвало да остане нейна собственост, като нотариалният акт бил сключен въз
основа на представения с отговора й предварителен договор от 21.08.2000 г.
между нея и съпругът й от една страна, като купувачи, и продавача Е. от друга,
съгласно който купувачите заплатили 4000 щатски долара и се задължили да платят
остатъка от цената на вноски, като след подписването му оставила на баща си
пълномощно да ги плащал, и той ги внасял като неин пълномощник, както и тя, с
представените с отговора й квитанции, но при продажбата като купувач на този
имот бил вписан след това баща й, защото не желаели имотът да станел съпружеска
имуществена общност между нея и съпругът й, който имал деца от друг брак, е
неоснователно (л.
66 и 73-79).
При липсата дори на твърдени в отговора й факти (а
не доводи) и
представени доказателсвта за наличие на такова съглашение и с продавачите по този
н.а. -6/2004 г. (Е. и - му), е изключена тази твърдяна
от нея хипотеза на подставено лице за придобиването на този имот от нея, а и
предварителният договор между нея и съпругът й от една страна, и тези продавачи
от друга страна, я изключва, а не я потвърждава (така
и Р 48-2012-II
г.о.). Тежестта
да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, такава привидност на
страната на купувача по този нотариален акт, се носи от тази твърдяща я ответница
по делото, а с
оглед липсата дори на твърдени в отговора й факти (а
не на доводи и правни квалификации) за наличието на три
сделки – привидна, прикрита и такава между нея и продавачите (Е.
и - му)
за придобиване от нея чрез подставено лице на собсвеността на апартамента с
този н.а., такава симулация е изключена, защото подставеното лице е налице само
тогава, когато дветете страни по прехвърлителната сделката (а
не само едната от тях) не искат да манифестират
придобивенето от приобрателя на прехвърленото с нея право, и затова едно трето,
подставено лице, се съгласява да го придобие на свое име, а всъщност за
действителния приобретател. А в случая дори не се твърди в отговора, тази
ответница и продавачите Е. и - му от друга, да не са искали и поради това да са
се уговорили, вместо ответницата, като купувач в нотариалния акт да фигурира
баща й. За доказването на такава симулация е необходим удостостоверителен
документ от трите страни по същата сделка, защото само чрез него е възможно
прякото й доказване (Р 108-2009-II г.о.).
В случая такива обратни писма въобще не са представяни по делото от тази
ответница. А представените с отговора й предварителен договор, сключен между
нея и съпругът й от една страна, като купувачи, и продавачите на този имот от
друга страна, и квитанции за
плащани суми за покупка на апартамент, не предсталяват и т.н. „начало на
писмено доказателство“, което да обуслови допустимост съгласно чл. 165, ал. 2,
изр. 1 ГПК и на разпитаните въпреки това свидетели по делото, защото не са
изходящи от другите страни по същата сделка (нейният
баща и продавачите) писмени документи, нито пък удостоверяват техни
изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението й за наличиена
такава персонална симулация (в тях няма такива
изявление на тези други страни, от които да е видно, тя и продачите, като две
страни по тази прехвърлителна сделката, да не са искали да манифестират придобиването
от нея на процесния имот, и затова баща й да се съласил да го придобие на свое
име, като нейно подставено лице, но за нея, като действителен приобрател).
Поради това е безпредметно и съдът не обсъжда повече в настоящото решение този
предварителен договор и квитанции, защото не представляват въобще и „начало на
писмено доказателство“. Поради това са недопустими и допуснатите за доказването
на тези й твърдения в отговора й свидетели по делото, поради което показанията
им за тези факти съдът също не обсъжда в настоящото решение (чл.
165, ал. 2, изр. 1 ГПК).
От
друга страна твърдените от тази ответница в отговора й горепосочени факти в
тази насока, по-скоро сочат на поддържано от нея косвено представителство за
придобиване на процесния имот от името на баща й, но за нейна сметка. Защото
именно такова скрито представителство е налице, когато само действителният
приобретател не иска да се манифестира пред трети лица, нито пред продавача, и
затова упълномощава едно трето лице да придобие на свое име, но за негова
сметка правото, каквито по същество факти твърди в отговора си тази ответница (чл.
292, ал. 2 ЗЗД). При
такъв скрит мандат обаче, даден за придобиване на вещни права върху недвижим
имот от името на довереника, какъвто по същество поддържа същата ответница в
отговора, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, което е форма за неговата действителност (чл.
292, ал. 3 ЗЗД).
Поради това не може да се доказва със свидетелски показания съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък с признания на другата страна, ако не се твърди, че такъв
писмен договор с нотариална заверка на подписите е съставен, а случаят очевидно
не е такъв (Р 239-2015-IV г.о.).
При него тази ответница и не твърди да е сключвала с баща си такъв писмен
договор с нотариална заверка на подписите им за скрит мандат за закупуване
с н.а. -6/2004 г. от последния на негово име, но за нейна сметка, на
процесния имот. А след като е така и тази изисквана от закона форма не е била
спазена, твърдяното от нея съгласие между тях за такова скрито представителство,
не може да се доказва сега със свидетелски показания, нито с признание от ищеца
на този факт, поради което дори и разпит на последния по чл. 176 ГПК е
недопустим за същия факт (Р 886-2009-IV
г.о.). Ето
защо съдът не обсъжда и показанията в тази насока на посочените от тази
ответница и ищеца свидетели М., С. и В., и К., И., С., К. и Г., а това й
възражение в отговора е неоснователно.
На 11.06.2012 г., с представения н.а. -66/2012 г., - К. е
дарила своите 4/6 идеални части, а ищецът - неговата 1/6 идеална част, от същия
горепосочен апартамент с идентификатор - и адрес на имота: -, на първата
ответница (л. 19). От т. 1 на ДЗСТЕ се установява, че стойността му е
91 707 лева към датата на откриване на наследството на -, а на дарените от
нея 4/6 идеални части от него е 61 138 лева към същата дата (л. 338). Останалата
1/6 идеална част от този имот тази ответница е придобила по наследство от своя
баща. Поради това никаква част от него същата наследодателка не оставяла в
наследство. Поради това е несъстоятелно и евентуалното възражение в отговора на
тази първа ответница, ако не докажела твърдяната от нея персонална симулация
при закупуването на този апартамент, да се приемело, че била спомогнала да се
увеличи с него наследството на майка й, поради изплащането на продажната цена на
същия апартамент с нейни средства с представените с отговора й квитанции. Основни
предпоставки, за да се приеме наличието на увеличение на наследството по чл.
12, ал. 2 ЗН обаче е, не само същото да е ясно изразено под някаква форма (каквато
може да бъде и влагането от наследника на средства),
но и да е налице към момента на откриване на наследството, а случаят очевидно не
е такъв. При него никаква част от този имот, дори да се приеме за платен със
средства на тази ответница, не е останал в наследството на майка им с ищеца, та
да го увеличава, защото преди откриването му, 1/6 идеална част от същия тази ответница
е придобила по наследство от баща си, а останалите 5/6 идеални части от него са
й дарени от ищеца и същата наследодателка приживе с процесното дарение с н.а.
166/2012 г. Само на това основание евентуалното й възражение по чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличаване на наследството на последната със стойността на този имот,
поради заплащането му с нейни средства, е неоснователно. То обаче в случая е
такова и защото, само лично допринеслият за увеличението му наследник има права
по чл. 12, ал. 2 ЗН, а в случая по делото няма и безспорни доказателства, този
апартамент да е платен с лични средства на тази ответница. Тъкмо напротив. Само
две от представените с отговора й квитанции сочат на платени от нея суми съответно
от 4000 щатски долара на 21.08.2000 г. и от 2000 щатски долара на 05.05.2001 г.
(като
дописването в последната с различна химикална паста на имената на баща й и
обстоятелството, че действа като неин пълномощник, е външен недостатък на
същата квитанция, който нарушава формаланата й доказателствена сила по чл. 180 ГПК и не може поради това да се счете за изявление на нейният автор/получателя
на тази сума, тъй като е под подписа му, а няма друг, който да удостоверява
авторството на това дописване по смисъла на чл. 180, във вр. с чл. 178, ал. 2 ГПК),
но по това време брака й със съпруга й, който няма данни да е бил прекратен към
датата на тези плащания, а няма никакви данни в подкрепа на изгодните за нея
твърдения в отговора й, тези средства да са нейно лично, а не примерно - семейно
и/или такова на съпуга й лично имущество, а останалите квитанции сочат само на
платени от баща й суми, или от нея, но като негов пълномощник, а не обратно,
както неоснователно твърди в отговора (л. 75-78 и 140-149).
При това положение съдът очевидно не би могъл да приеме за несъмнено установено
и твърдението й в отговора, че същите суми са нейно лично имущество, с което е
платена цената на този имот. Освен това при определяне размера на увеличението
по чл. 12, ал. 2 ЗН е от значение не колко е изразходвал наследника, а с колко
е увеличено наследственото имущество по времеоткриване на наследството и
неговата стойност по време на извършване на делбата/образуване на масата по чл.
31 ЗН, а несъмнени данни и за това по делото няма, а именно тази възразила за
наличието на такова увеличение на наследството ответница носи тежестта да ги представи
(чл.
154, ал. 1 ГПК).
Ето защо и това й евентуално възражение в отговора съдът намери за
неоснователно.
На 05.04.2019 г., с представения н.а. -13/2019 г., втората
ответница сключила с - К.Г.Д., представлявана от първата с посоченото в
норатиалния акт пълномощно по чл. 38 ЗЗД да договаря сама съм себе си, договор
за дарение на идеални части на посочените в този н.а. имоти (л.
8).
Макар това пълномощно по чл. 38 ЗЗД да не е представено по делото, съдържанието
му е видно от фигура 5 на съставения от вещото лице фотоалбум към първоночалното
заключение на назначената по делото съдебно-почеркова екпертиза, където пълномощно
е снимано от вещото лице за изготвяне на това му заключение (л.
193).
От същото и нотариалния акт се установява, че с това нотариално заверено на
28.03.2019 г. пълномощно, с рег. № 6089 за удостоверяване на подпис и с рег. №
6090 - за удостоверяване на съдържание, - К.Г.Д. е упълномощила втората
ответница и нейна внучка, „….със следните правомощия, които да осъществява от
нейно име: I.
Да я представлява с подписа си навсякъде, където е необходимо: пред ТД на НАП,
Общинска администрация, Община, Отдел МДТ, Нотариус, Агенция по геодезия,
кадастър и картография, Агенция по вписванията при Служба по вписванията и
всички териториални подразделения и др., с
право да се разпорежда (продава, дарява, заменя и т.н.)
за цена и при условия, както намери за добре, включително и при всички хипотези
на чл. 38 от ЗЗД, със собствените й идеални части от следните оставени в
наследство от И. недвижими имоти….“, описани след това подорбно в това
пълномощно (фиг.
5, л. 193).
Въз основа на същото, упълномощената с него втора ответница се явила пред
нотариуса на 05.04.2019 г. и с
представения н.а. -13/2019 г., договарявайки от името на тази своя баба сама
със себе си, сключила с нея следния договор за дарение, с който същата й баба,
представлявана от нея, й дарила общо притежаваните от нея идеални части от
следните съсобствени с трети лица, процесни недвижими имоти, а именно: 1).
1/3 идеална част от процесния апартамент - в сградата в -, с идентификатор -,
стойността на който имот към датата на откриване на наследството на г. е 162 452 лева, а на дарената 1/3
идеална част от него е 54 150.67 лева; 2). 1/3 идеална част от процесния гараж
- на - от същата сграда в -, който е с идентификатор -, стойността
на който към датата на откриване на наследството е 15670 лева, а на дарената
1/3 идеална част от него е 5223.33 лева; 3). 2/3 идеални части от
процесния гараж - в -, който е с идентификатор -, стойността на който към
датата на откриване на наследството е 19844 лева, а на дарените 2/3 идеални
части от него е 13 229.33 лева; и 4). 2/3 идеални части от процесния гараж
- в комплексен обект „полуподземни гаражи“ в -, който е с идентификатор -, стойността
на който към датата на откриване на наследството е 32991 лева, а на дарените
2/3 идеални части от него е 21994 лева, като дарителката си запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване само върху описания в т. 1 от
нотариалния акт имот (т. 1 ДЗСТЕ, л. 338) (8-18).
Възражението на същата втора ответница в отговора й, че
този договор за дарение бил привиден и прикривал сключен между нея и тази
наследодателка друг договор за издръжка и гледане на последната от тази
ответница през последните 10 години от сключването му, и поето от нея задължение
за полагане на бъдещи грижи и издръжка на тази наследодателка до смъртта й,
каквито тя била полагала за нея, е неоснователно (л.
50-51). От
една страна защото е обективно невъзможно при сключване на сделка чрез
пълномощник, овластен от другата страна да договаря сам със себе си, каквато е това
процесно дарение, да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер
на волеизявленията на страните по сделката, защото и двете се формират и
изразяват от едно лице - договарящият сам със себе си пълномощник по чл. 38 ЗЗД, при което е обективно невъзможно той едновременно да желае (макар и
привидно) и да не желае правните последици на сделката, което само по себе си
обуславя неоснователност на това възражение на тази ответница (в
този смисъл и Р 107-2015-IV г.о.). От
друга страна защото, представеното от същата за доказването му обратно писмо от
05.04.2019 г. (л.
55-56), не
доказва в случая същата симулация. Макар и подписано от -, което е видно
категорично от новото по същество (защото е назначено в хипотезата на чл. 200,
ал. 3 ГПК, поради оспорване на първоначалното от ищеца) заключение на новата
съдебно-почеркова експертиза (л. 222), което съдът възприема, поради липсата на
противоречие с останалите доказателства, поради което въз основа на него съдът и
признава с настоящото решение за недоказано от ищеца оспорването от същия на
автентичността на подписа на същата наследодателка под това обратно писмо, а
последното за автентичен документ (чл. 194 ГПК), подписан
от насрещната страна – дарител по същото дарение, не тя е формирала и изразила
воля за сключването му пред нотариуса, защото то само е сключено от нейно име, но от договорилата
сама със себе си сключването му ответница, овластена преди това от същата
наследодателка с пълномощното по чл. 38 ЗЗД сама да прецени с каква сделка и
при какви условия да се разпореди с идеалните й части от процесните имоти (л.
193).
Поради това няма как подписалата след това същото това обратно писмо
наследодателка (защото в него е цитиран нотариалния акт за процесното
дарение, което обуславя извод, че макар и да няма достоверна дата за ищеца, на
който се противопоставя, то е подписано след сключването му и преди денят на
смъртта на - на г., който следва поради
това да се приеме за достоверна дата на съставянето му за ищеца, защото
установява по безсъмнен начин предхождащото го съставяне – чл. 181, ал. 1 ГПК) да знае, каква е била към момента на сключването му пред
нотариуса (защото
при симулацията е характерна именно едновременността на волеизявления на
страните), действителната
воля на договорилата сама със себе сключването му и от нейно име – ответница. Защото
не тази наследотелка е формирала и изразила воля за сключването му, а тази
ответница, която го е договорила сама със себе си и от нейно име, като неин
пълномощник по чл. 38 ЗЗД. Поради това, макар и автентично, това обратно писмо
в случая въбще не доказва твърдяната от тази втора ответница по делото
относителна симулация, защото, за последното е характерно, че е нарочно
съставен за разкриването й разпоредителен документ от страните, които са
формирали и изразили воля пред нотариуса за сключването й, и поради това
доказва недвусмислено симулацията, но случаят очевидно не е такъв (Р
763-2011-III
г.о. ).
При
него изявленията на тази ответница в това обратно писмо не могат да се
противороставят на ищеца и не доказват твърдяната от нея симулация, а подпислата
го наследодателка, не е формирала и изразявала воля за сключване на процесното
дарение пред нотариуса. Тъкмо напротив. Същото само е сключено от нейно име и
за нейна сметка от договорилата сама със себе си сключването му пред нотариуса
ответница, овластена преди това от нея по чл. 38 ЗЗД сама да прецени с каква
сделка и спрямо кое лице да се разпореди с имотите й, включително, като ги
прехвърли сама на себе си със сделка, каквато намери за добра и при условия,
каквито прецени. Поради това, като неизхождащо от формиралата и изявила пред
нотариуса воля за сключването на процесното дарение - наследодателка,
подписаното и от нея обратно писмо, представено по делото от втората ответница,
не доказва въобще в случая твърдяната от последната и изгодна за нея симулация.
Нещо
повече. По въпроса дали при установяване симулативност на договор
за дарение чрез подписан по-късно обратен документ, имат значение твърденията
на третото лице, срещу което е насочена сделката, че обратният документ не
отразява волята на страните при сключване на договора, а настъпила след това
промяна в намеренията им, както и че в периода от сключване на привидния
договор до съставяне на обратния документ, задълженията по прикрития договор не
са изпълнявани, съответно явяват ли се относими към спора доказателствата за
установяване на такива обстоятелства, е налице задължителна съдебна практика на
ВКС, според която, когато относително симулативен договор се противопоставя на
трети лица по смисъла на чл. 165, ал. 2, пр. 2 ГПК, включително наследници (какъвто
е ищецът, който е наследник със запазена част, на който се противоставя от тази
втора дарена ответница обратното писмо за разкриване на твърдяната от нея
привидност на договора за дарение, чието намаляване той също иска с предявения
и против нея иск по чл. 30 ЗН) и документът, който се
представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора,
са допустими възражения, че този документ материализира новоформирана воля на
страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще (Р
86-2017-II
г.о.). Поради
това ВКС приема, че следва да се даде възможност на страната, срещу която е
насочена твърдяната прикрика сделка, да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си, като относими доказателства за това как са се развивали
отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на твърения привиден
договор до подписването на обратния документ, изпълнявани ли са задълженията по
привидния договор, какви причини са предизвикали съставянето на документа,
разкриващ твърдяната симулация. Тези доказателства имат според ВКС значение при
преценката дали сключеният прикрит договор е привиден и дали всъщност зад него
стои действителна прикрита сделка. Настоящият случай е именно такъв.
При
него по делото е установено, че представеното от ответницата обратно писмо е
съставено след сключването на процесното дарение, защото нотариалният акт за
сключването му е посочен в него, което е обективно невъзможно, ако то е
сключено преди това, като за достоверна за ищеца дата на съставяне на това
обратно писмо е тази на смъртта на подписалата го наследодателка (чл.
181, ал. 1 ГПК).
От друга страна с представена в първото заседание от пълномощника му молба –
становище, ищецът, срещу който е насочен твърденият от втората ответница, като
прикрит от дарението, договор за прехвърляне на процесните идеални части от имоти
на същата, срещу минали и бъдещи издръжка и грижи за -, посочен в това обратно
писмо, същият по същество излага именно такива възражение – че отразеното в
последната като действителна воля за сключването му, не е действителната такава,
че подписалата това обратно писмо негова майка е имала нужда от грижи едва през
последната година от живота си, като втората ответница не е полагала за нея
такива преди това, като не е полагала и пълни такива и не е осигурявала издръжка
на майка му и след сключване на процесното дарение, каквито са полагали през
последната година от живота й, неговата съпруга и тъща, че обратното писмо е
подписано само на последната му страница, че било писано вероятно от самия
нотариус и сътрудниците му, а страниците му били номерирани от 9-11, което
предполагало ползването на описанието на имотите и данните на страните от файла
на нотариуса с нотариалния акт за дарение, че изписването на имената и подписа
на майка му под него е на възрастен човек с влошено зрение и моторика, че в
обратното писмо са използвани правни термини, които един възрастен и болен и
силно склерозирал човек няма как да разбере (л.
93-96). Следователно.
Със същата молба ищецът противопоставя, на възражението на тази ответница за
прикриване с дарението на друг договор с - за минали и бъдещи издръжка и грижи,
възражение по същество за липса на основание и привидност на последния, а не на
дарението. За доказването на това си възражение ищецът е посочил и са разпитани
свидетелите К., И., С., К. и Г., показанията на които са допустими и без „начало
на писмено доказателство“, защото той е наследник със запазена част, срещу
който е насочен от втората ответница този твърдян, като прикрит от атакуванато
с иска му по чл. 30 ЗН дарение - договор за издръжка и гледане (Р
86-2017-II г.о.). А от показанията на същите свидетели, които съдът
кредитира, тъй като са непосредсвени, последователни и логични, и не
противоречат на останалите доказателства, се установява, че до падането й и
залежаването й поради това в началото на 2019 г., - не е имала нужда от грижи и
издръжка, и няма несъмнени данни втората ответница, чиято е тук тежестта да
представи такива съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, да е полагала за нея такива за
посочения в обратното писмо 10 годишен период преди процесното дарение (Р
83-2019-III г.о.). Не е установено същата да е полагала всички необходими грижи
за - и да й е осигурявала цялостна издръжка и след дарението, до смъртта й на г., тъй като няма данни тя трайно да е живяла
при нея. Тъкмо напротив. Установява се, че втората ответница е продължила да
живее в съседния на - апартамент, като грижи за същата през този период след
дарението са полагали и - и - на ищеца, особено около месец през същия период,
когато втората ответница е била и в болница (св.
К.,
И., С., К. и Г.). Впечатленията на посочените от ответниците свидетели М.,
С. и В. за живота на прехвърлителката през този период на залежаването й и
полаганите за нея грижи от втората ответница, в по-голямата си част не са
непосредствени, а инцидентни и показателни за кратковременни техни посещения и
отделни забелязвани при същите на прояви на частични, непълни и непостоянни
грижи на тази ответница за наследодателка, и неосигуряване на цялостна нейна издръжка,
а такава само от получаваната нейна пенсия, за полачаване на която същата
ответница има и представено с отговора й пълномощно (л.
58).
Поради това, дори и по делото да бе доказано от същата с обратното писмо на
прикрит с дарението друг сключен от страните по него договор за прехвърляне на
процесните идеални части срещу положени за - от същата ответница минали грижи и
осигурявана издръжка през последните десет години преди дарението и поето
задължение за бъдещи такива до смъртта й, какъвто обаче прикрит от дарението
договор, съдът не намира да е установено по делото с оглед изложеното да е бил
сключван от същата ответница и тази наследодателка, то и тогава правилата на
същия договор, който е комутативен в частта му за миналите грижи, и алеаторен в
останалата му част - за бъдещите такива, биха се приложили само ако са налице
изискванията за неговата действителност, а случаят не е такъв (чл.
17, ал. 1 ЗЗД).
При него по делото се установи от посочените свидетели, че за твърдените в
обратното писмо 10 години преди сключването на процесното дарение, - не е имала
нужда и втората ответница не е полагала за нея грижи и осигурявала издръжка, а осигуряваните
от последната такива след това до последвалата след няколко месеца нейна смърт са
били частични, непълни и непостоянни, като пред този период такива за същата
наследодателка са полагали и - и - на ищеца. А такава привидност и неистинност
на основанието води до нищожност на такъв договор – в частта му за миналите
издръжка и грижи, като привиден, и лишен от основание в останалата му част - за
бъдещите такива (така и Р 83-2019-III
г.о.). А
правилата на такова прикрито, но нищожно съглашение, не могат да са се приложат
и отхвърли на това основание иска по чл. 30 ЗН, дори и тази ответница да бе
доказала по делото прикриването му с процесното дарение, защото не са налице
посочените законови условия на чл. 26 ЗЗД за неговата валидност (чл.
17, ал. 1 ЗЗД). Ето
защо съдът намери за неоснователно това възражение на ответницата за нищожност
на проценото дарение, като прикриващо сключен между нея и - друг договор за
минали и бъдещи издръжка и гледане, и прилагане на неговите правила.
На
17.07.1997 г., с представения н.а. 21/1997 г., родителите на ищеца и първата
ответница са дарили на последния собствения си апартамент - в - -, чиято
стойност към този момент е била 14 580 щатски долара, респективно 26
144 856 неденомирани лева, а към датата на откриване на наследството на г. - 142 333 лева и 143 420 лева към
датата на изготвяне на ДЗСТЕ по делото, а малко повече от месец след това, на
20.08.1997 г., с представения н.а. 170/1997 г., същите родители са дарили и на
първата ответницата друг техен собствен апартамент № 35 в -, чиято стойност към
това му дарение е била 17 580 щатски долара, респективно 32 181 129
неденомирани лева, а към датата на откриване на наследството на г. - 142333 лева и 143 420 лева към датата на
изготвяне на ДЗСТЕ по делото, видно от т. 2 на същото (л. 21-24 и 338). А след
като е така и с тези дарения родителите на ищеца и първата ответница са
надарили и двете си деца с жилища на приблизително еднаква към момента на
дарението им стойност, през посочения непродължителен период от време, следва
да се приеме, че тези дарения са обичайни, именно защото с тях родителите на
ищеца и първата ответница са осигурили с тези жилища и двете си деца (в
този смисъл и Р 111-2019-I г.о.).
Поради това тези дарени на ищеца и тази ответница жилища, не следва да се
включват в масата по чл. 31 ЗН, респективно прихваната от запазената част на
ищеца от наследството й, дарената от майка му ½ идеална част от
посочения апартамент, защото дарението им е обичайно, а такива дарения не се
включват в масата по чл. 31 ЗН, респективно приспадат от запазената част (чл.
30, ал. 1 и чл. 31, изр. 2 ЗН, Р 111-2019-I
г.о.). Други
релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е
основателен и следва
да се уважи, като накърнената с процесните дарения запазена част на
ищеца от наследството на неговата майка, се възстанови,
чрез отделяне на съответни на същото й накърнение идеални части от всеки от процесните
дарени имоти (Р
93-2015-II
г.о. и Р 229-2013-II г.о.). По делото
се установи, че призовани да наследят по закон починалата на г. наследодателка К. са ищецът
и първата ответница – нейни деца. Според чл. 28, ал. 1 ЗН, всеки
от тях притежава по 1/3 запазена част от наследството й,
а разполагаемата
й част
е също 1/3 (чл. 29, ал. 1 ЗН). Според чл. 30,
ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълният й размер, поради завещания или
дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълването й,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове.
По делото се
установи с оглед изложеното, че - не е завещавала или дарявала на ищеца
определени имущества, с изключение на горепосоченото обичайно дарение на
същата и съпругът й с н.а. 21/1997 г., каквото те с н.а. 170/1997 г. са дарили
и на първата ответница, а тези дарения, като обичайни, не следва да се включват
в масата по чл. 31 ЗН, респективно прихващат от запазената му част от
наследството й.
Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник, който има право да иска възстановяване
на запазената му част, е само този, който притежава такова право, призован е
към наследяване и е приел наследството. В случая ищецът, като син на тази
си наследодателка, е призован
да я наследи неин наследник по закон със
запазена
част от наследството й
(чл. 28, ал. 1 ЗН). Последното той е приел на
16.06.2020 г. по опис, видно от представеното удостоверение, което е една от
предпоставките по чл. 30, ал. 2 ЗН за уважаване на иска му против втората
ответница (л.
27).
При това положение, за да определи размерите на разполагаемата и запазената
част на този ищец от
наследството на същата му наследодателка, съдът следва
да образува
една маса от всички имущества, които са принадлежали на последната към
момента на смъртта й. Касае се за движими вещи и недвижими
имущества, парични средства и вземания (чл. 31 ЗН). Тежестта да докажат последните,
лежи по делото върху ответниците (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р
1180-2000-II г.о.). По делото се установи, че тази наследодадателка е притежавала
към момента на смъртта си само оставените в наследство от същата движими вещи
на обща стойност 630 лева, посочени в описа, по който ищецът е приел
наследството й (л. 27). Поради това масата
следва да се формира само от тези доказани по делото нейни дижими имущества и оспорените
с иска дарения на ответниците (чл. 31 ЗН).
Или
от посочените доказателства се установи, че към момента на смъртта си - е
притежавала само посочените движими вещи в общ размер от 630 лева към датата на
откриване на наследството й. По делото не е установено да е налице имущество по
чл. 12, ал. 1 ЗН, нито други нейни вземания, които да се прибавят. Липсват и доказателства
да са били налице нейни задължения, които да обременяват наследството й, нито увеличение
на същото по чл. 12, ал. 2 ЗН, което да следва да се извади от стойността на
оставените в наследство от същата горепосочени движими имущества, а евентуалното
възражение за противното на първата ответница в отговора е неоснователно с
оглед изложеното (чл. 31 ЗН). Поради това към стойността на оставените в
наследство от нея движими вещи на обща стойност 630 лева, следва да се прибавят
само горепосочените стойности на дарените съответно на първата ответница от - с
н.а. 166/2012 г. 4/6 идеални части от процесния апартамент с идентификатор -, според
неговото положение по време на подаряването му на 11.06.2012 г. и горепосочената
му стойност по време на откриване на процесното й наследство, както и дарените
на втората ответница от - с н.а. 113/2019 г. съответно 1/3 идеална част от
процесния апартамент с идентификатор -, 1/3 идеална част от процесния гараж с
идентификатор -, 2/3 идеални части от процесния гараж с идентификатор -, и 2/3
идеални части от процесния гараж с идентификатор -, също според тяхното
положение по време на подаряването им на 05.04.2019 г. и горепосочените им
стойности по време на откриване на процесното наследство (чл. 31 ЗН). При това
положение, към момента на откриването му на г., пазарната оценка на посочената маса по чл.
31 ЗН е общо 156 365.33 лева, закръглено на 156 365 лева (общо
630 лева стойност на оставените в наследство движими вещи + 61 138 лева
стойност на дарените на първата ответница 4/6 идеални части от горепосочения
имот + общо 94 597.33 лева стойност на дарените на втората ответница идеални
части от горепосочени имоти). Оттук размерът на
разполагаемата 1/3 идеална част на - е 52 121.66 лева, какъвто е размерът
и на запазената за всеки неин горепосочен наследник (ищецът
и първата ответница, като нейни деца) - 1/3 идеална част от
наследството й, а общият размер на запазените части на последните от
наследството й е 104 243.32 лева (чл. 29, ал. 1 ЗН).
От оставените в наследство от същата наследодателка движими имущества на обща
стойност 630 лева, всеки от наследниците й следва да получи равна част от 315 лева
(630
лева : 2).
След
като общата стойност на извършените от нея горепосочени дарения на двете ответници
е 155 735.33 лева, тя очевидно е превишила със същите разполагаемата си част
от 52 121.66 лева, като размерът на превишението за всеки неин горепосочен
наследник със запазена част, включително и ищеца, е 51 806.66 лева (52 121.66
лева запазена за всеки наследник част – 315 лева стойност на движими имущества,
които всеки от тях следва да получи от оставеното наследство),
а общо – 103 613.32 лева. Следователно. Запазената част на ищеца от
наследството й е 1/3 или 52 121. 66 лева (1/3
от 156 365 лева), която е накърнена от процесните дарения на ответниците
с 51 806.66 лева (52 121.66 лева запазена част – 315 лева имущество, което следва
да получи от наследството).
Поради
това, понеже в случая няма завещателни разпореждания, процесните дарения на
ответниците следва да се намалят до размера от 51 806.66 лева, който е необходим
за допълване на запазената част на ищеца от наследството на тази му
наследодателка, накърнена с тези дарения, като се започне от последните дарения
на втората ответница с н.а. 113/2019 г. и се върви последователно към това на първата
ответница с н.а. 166/2012 г. (чл. 33 ЗН).
Доколкото втората ответница заяви пред съда в дадения й срок по чл. 34 ЗН, с
представената от пълномощника й в с.з. на 15.06.2022 г. молба по делото, че желае намалението да бъде
извършено първо от дарената й от - с н.а. 1/3 идеална част от процения гараж -
с идентификатор -, след това от дарените й със същия н.а. съответно 2/3 идеални
части от процения гараж - с идентификатор -, след това от
дарените й 2/3 идеални части от процения гараж - с идентификатор - и накрая от дарената
й със същия н.а. 1/3 идеална част от процения апартамент - с идентификатор -, то
нейните дарения следва да се намалят в тази избрана от нея поредност по чл. 34 ЗН (л.
344).
В случая нормите на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН са неприложими, защото
имат предвид само тези случаи, при които е завещан или подарен цял имот, а не и
идеална част от него, какъвто е случая при всяко от процесните дарения, и имотът
има изцяло наследствен характер, а не и когато някои от съсобствениците му
притежават идеални части от него на собствено основание, какъвто е случая (Р
187-2002-I г.о., Р 1279-2009-II г.о.). При него първата
ответница притежава притежава с оглед изложеното, освен дарените й от - с н.а. -66/2012
г., процесни 4/6 идеални части от посочения в същия н.а. процесен имот, още на
собствено основание – и дарената й от ищеца със същия н.а. 1/6 идеална част от
този имот и наследената от баща й останала 1/6 идеална част от него, а
останалите идеални части от посочените в н.а. -13/2019 г. процесни имоти, извън дарените с него идеални части на
втората ответница, се притежават на собствено основание от ищеца и първата
ответница по наследство от баща им И. (л. 344-349).
Поради това и първата ответница не може да задържи на основание чл. 36, ал. 2 ЗН дарените й от - процесни идеални части от имота по н.а. 166/2012 г., нито
пък втората ответница може да задържи на основание чл. 36, ал. 1 ЗН дарените й идеални
части от горепосочените имоти, още повече, че за последното е необходимо и
искане за задържането им, каквото никой от ответниците не е направил по делото (Р
798-2009-III
г.о.).
Понеже в
случая предмет на даренията са посочените идеални части от процесните
имоти,
а първата ответница, като наследница със запазена част, не е поискала възстановяването
й, накърнената
със същите дарения
запазена
част на ищеца от наследството на майка му, следва да
се извърши чрез отделяне на идеални части от същите имоти, съответни на
стойността на това накърнение на запазената му
част (така
и Р 93-2015-II г.о. и Р 229-2013-II г.о.). От
горните мотиви следва, че стойността на наследствената маса, определена по
правилата на чл. 31 ЗН, е 156 365 лева. Разполагаемата част
на - и запазената част на всеки от двамата й наследници с такава
част е 1/3 или
стойността им е по 52 121.66 лева. От чистият актив на
наследството/неразпореденото имущество от 630 лева, ищецът е получил
имущество на стойност 315 лева или
извършените в полза на ответниците дарения накърняват запазената му част от
наследството със
сумата от 51 806.66 лева, с която тези
извършени от -
му дарения на горепосочените
идеални части от процесните имоти, следва да бъдат намалени
- първо последните от тях на втората ответница в избраната от нея поредност по
чл. 34 ЗН, и след това по реда на чл. 33 ЗН дарението на първата ответница. С
оглед изложеното в случая не могат да намерят
приложение правилата на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН за задържане на имотите от надарените ответници
или
за връщането им в наследството, защото първото не
е поискано, а тези имоти не са изцяло с
наследствен характер и са дарявани идеални части от същите. Поради това възстановяването
на запазената част на ищеца от наследството на - следва да се извърши
чрез последователно отделяне в горепосочената
поредност на
идеални части от всеки
дарен имот до
пълното възстановяване на накърнението на запазената му част от наследството
й (така и Р 93-2015-II г.о. и Р 229-2013-II г.о.).
По
този начин, започвайки с последните дарения с н.а. 113/2019 г. в избраната от
дарената втора ответница поредност по чл. 34 ЗН – първо на 1/3 идеална част от гараж
- с идентификатор -, който е на стойност 15 670 лева към датата на отркриване
на наследството, а дарената 1/3 идеална част от него е 5223.33 лева съгласно ДЗСТЕ,
следва изцяло да се намали, като намалението му само за ищеца е със сумата от 2611.67
лева (5223.33
лева : 2) и възстановяването на накърнената му с него запазена част
от наследството следва да се извърши чрез отделяне на съответните на същото 261167/1567000
идеални части от този имот (2611.67 лева намаляване на
това дарение само за ищеца/15670 лева стойност на целия имот х 100); след
това последващото избрано по чл. 34 ЗН от тази ответница дарение с н.а. -13/2019
г. на 2/3 идеални части от гараж - с идентификатор -, който е на стойност 19
844 лева към датата на отркриване на наследството, а на дарените 2/3 идеални
части от него е 13 229.33 лева съгласно ДЗСТЕ, следва също изцяло да се
намали, като поисканото му намаление само за ищеца е със сумата от 6614.67 лева
(13229.33 лева : 2) и възстановяването на накърнената му с него запазена част
от наследството следва да се извърши чрез отделяне на съответните на същото 661467/1984400
идеални части от този имот (6614.67 лева намаляване на това дарение само за
ищеца/19844 лева стойност на целия имот х 100); след това последващото избрано
по чл. 34 ЗН от тази ответница дарение с н.а. -13/2019 г. на 2/3 идеални части
от гараж - с идентификатор -, който е на стойност 32 991 лева към датата на
отркриване на наследството, а на дарените 2/3 идеални части от него е 21 994
лева съгласно ДЗСТЕ, следва също изцяло да се намали, като поисканото му намаление
само за ищеца е със сумата от 10 997 лева (21 994 лева : 2) и възстановяването
на накърнената му с него запазена част от наследството следва да се извърши
чрез отделяне на съответните на същото 10997/32991 идеални части от този имот (10
997 лева намаляване на това дарение само за ищеца/32991 лева стойност на целия
имот); след това последното избрано по чл. 34 ЗН от втората ответница дарение с
н.а. -13/2019 г. на 1/3 идеална част от апартамент - с идентификатор -, който е
на стойност 162 452 лева към датата на отркриване на наследството, а на дарената
й 1/3 идеална част от него е 54 150.67 лева съгласно ДЗСТЕ, следва също изцяло
да се намали, като поисканото му намаление само за ищеца е със сумата от 27075.33
лева (54 150.67 лева : 2) и възстановяването на накърнената му с него запазена
част от наследството следва да се извърши чрез отделяне на съответните на
същото 2707533/16245200 идеални части от този имот (27075.33 лева намаляване на
това дарение само за ищеца/162452 лева стойност на целия имот х 100); и накрая,
тъй като намалението само за ищеца на тези дарения на втората ответница с общо 47
298.67 лева, не е в състояние да допълни накърнението от 51 806.66 лева на запазената
му част от 52121.66 лева от наследството на майка му, то за разликата от 4507.99
лева (51806.66
лева – 47298.67 лева) следва
да се пристъпи към намаление по чл. 33 ЗН и на дарените на първата ответница с
н.а. -66/2012 г. 4/6 идеални части от посочения в него процесен апартамент с
идентификатор -, който е на стойност 91 707 лева към датата на откриване на
наследството, а на дарените й от - 4/6 идеални части от него е 61 138 лева
съгласно ДЗСТЕ, което дарение следва също да се намали, като поисканото му намаление
само за ищеца е със сумата от 4507.99 лева и възстановяването на накърнената му
с него запазена част от наследството следва да се извърши чрез съответното на
същото отделяне на 450799/9170700 идеални части от този имот (4507.99 лева намаляване
на това дарение само за ищеца/91707 лева стойност на целия имот х 100).
При този
изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
същото разноски в общ размер от 2933 лева (от
които 50 лева внесена за производството държавна такса по този му иск, 10 лева
внесена д.т. за издаване на удостоверения, 1673 лева внесени за възнаграждения
на вещите лица и 1200 лева платено адвокатско възнаграждение),
които следва да се възложат в тежест на ответниците (чл.
78, ал. 1 ГПК). В
тежест на последните обаче не следва да се възлагат и посочените в списъка по
чл. 80 ГПК на пълномощника му 98.49 лева внесена такса по сметка на АВ за
вписване на исковата му молба в СВ, нито платените от него общо 225 лева за разноски
по ч.гр.д. -54 по описа за 2020 г. на С. районен съд, образувано по заявлението
му за приемане на процесното наследство по опис, защото за тези разноски
нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК не предвижда възможност да се присъдят на ищеца, а
според задължителните за съда разяснения в т. 1 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК
на ВКС, същата норма регламентира и кои от вече заплатените от страната
разноски същата може да претендира в хипотезата на уважен неин иск, а сред тях
не са и тези платени от ищеца такива (чл. 78, ал. 1 ГПК). Това
се отнася и до заплатените от него такива в охранителното производство по
приемане на наследството по опис, защото те съгласно специалната норма на чл.
541 ГПК са за негова сметка, а при наличието на такава специална норма по чл.
541 ГПК за тези прозводства, не може да се приложи по аналогия разрешението по
т. 5 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, защото то се отнася само до сторените от ищеца
разноски в обезпечителното производство, в което няма специална норма, която да
определя за чия сметка остават те, а не за охранителното такова за приемане на
наследство по опис, за което се прилага специалната норма на чл. 541 ГПК и то
без оглед на това, че в случая ищецът е приел наследството по опис с оглед
нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. При този изход на делото, ответниците нямат право
на разноски, поради което такива не им се й присъждат с надстоящото решение (чл.
78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е
Ш И:
НАМАЛЯВА,
по предявения от М., с ЕГН **********, с адрес ***, против Н., с ЕГН **********,
с адрес *** и К., с ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН,
извършените от - К., ЕГН **********, б.ж. на -, починала на г., съответно:
1). с
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти -13, том III, рег.
№ -, дело -39/05.04.2019 г. на нотариус с рег. - в регистъра на Нотариалната
камара и район на действие – района на С. районен съд, в полза на К. с п.а.,
дарения съответно на:
- 1/3
идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с
адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с
идентификатор -, с брой надземни -, с брой подземни -, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с
брой нива на -, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: …, -,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-: -, със сумата от 2611.67
лева, необходима за допълване на запазената част на М.
от наследството на К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. с п.с. от
наследството на К., ЕГН **********, б.ж. на -, починала на г., с 261167/1567000 идеални части от същия САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който
самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с брой надземни -,
с брой подземни -, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на
самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на -, с посочена в документа
площ: - кв.м, с прилежащи части: …, -, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-: -,
- 2/3 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който
е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се
намира на - в сграда с идентификатор -, с брой надземни -, с брой подземни -, с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, с брой нива на -, с посочена в документа площ: няма данни, с
прилежащи части: …, -, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: -, под обекта: няма, над обекта: -, със сумата от 6614.67 лева,
необходима за допълване на запазената част на М. от наследството на К., КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. с п.с. от наследството на К., ЕГН **********,
б.ж. на -, починала на г., с 661467/1984400
идеални части от същия САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -,
с адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с
идентификатор -, с брой надземни -, с брой подземни -, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с
брой нива на -, с посочена в документа площ: няма данни, с прилежащи части: …, -,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -, под обекта:
няма, над обекта: -,
-
2/3 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с
адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с
идентификатор -, с брой надземни -, с брой подземни -, с предназначение:
Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
-, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на -,
с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: …, -, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -.6, под обекта: няма, над
обекта: няма, със сумата от 10 997 лева, необходима за допълване на запазената
част на М. от наследството на К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. с
п.с. от наследството на К., ЕГН **********, б.ж. на -, починала на г., с 10997/32991 идеални части от същия САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който
самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с брой надземни -,
с брой подземни -, с предназначение: Хангар, депо, гараж, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния
обект: Гараж в сграда, с брой нива на -, с посочена в документа площ: - кв.м, с
прилежащи части: …, -, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: -.6, под обекта: няма, над обекта: няма,
и - 1/3 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който самостоятелен
обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с брой надземни -, с брой
подземни -, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на -, с посочена в
документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, таван -, -, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: -, със сумата
от 27075.33 лева, необходима за допълване на запазената част на М. от
наследството на К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. с п.с. от
наследството на К., ЕГН **********, б.ж. на -, починала на г., с 2707533/16245200 идеални части от същия
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -,
-, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с брой
надземни -, с брой подземни -, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на -, с посочена в
документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, таван -, -, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: -;
и 2). с нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот -66, том I, рег. -452, дело -39/11.06.2012 г. на нотариус - с рег. № - в
регистъра на Нотариалната камара и район на действие – района на С. районен
съд, в полза на Н. с п.с., дарение на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, който
самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с брой нива на -, с посочена в документа площ: - кв.м, с
прилежащи части: избено -, -, със съседни самостоятелни обекти в сградата: -, със
сумата от 4507.99 лева, необходима за допълване на запазената част на М. от
наследството на К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. с п.с. от
наследството на К., ЕГН **********, б.ж. на -, починала на г., с 450799/9170700 идеални части от същия
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -,
който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с брой нива на -, с посочена в документа площ: - кв.м, с
прилежащи части: избено -, -, със съседни самостоятелни обекти в сградата: -.
ОСЪЖДА Н. с
п.с. и К. с
п.с., да заплатят на М. с п.с., сумата от 2933 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: