Решение по дело №63/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 338
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20217040700063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    338                                  04.03.2021 г.                             гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. Х. ХРИСТОВ

         2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: Г. Д.

Прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 63 по описа за 2021 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х.Ж.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против решение № 260470/18.11.2020г. постановено по НАХД № 2672/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно № 20-0769-002065/30.06.2020г., издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.7 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева. В касационната жалба се излагат възражения, че РС - Бургас е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, тъй като е допуснато нарушение на процедурата по установяване употребата на алкохол, поради факта, че не е връчен талон за медицинско изследване, като първоинстанционния съд е пренебрегнал част от събраните доказателства. Отделно от това е посочено, че представения екземпляр от АУАН, връчен на касатора, не може да бъде разчетен, което следва да се приравни на липса на надлежно връчване.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв.А., който поддържа изложените в жалбата възражения по отношение на нарушението на разпоредбата на чл.174, ал.3  от ЗДвП, като изрично заявява, че желае отмяна на решението на БРС в частта му, с която се потвърждава НП за нарушението по чл.174, ал.3  от ЗДвП.

Ответникът по касация редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил изцяло НП № 20-0769-002065/30.06.2020г., издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.133, ал.1 ЗДвП, на основание чл.181, т.7 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.

Съдът е отхвърлил възраженията за допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН, излагайки детайлни мотиви в Решението си. Съдът изрично е акцентирал на факта, че отказът да се получи съставения и предявен АУАН и талон за медицинско изследване, е удостоверен от трето лице – свидетел, различно от посочените като очевидци, с което в максимална степен са защитени правата на нарушителя. Отделно от това, съдът е обсъдил и е приел за абсолютно недоказани твърденията на А., че талон за медицинско изследване не е издаден, като е посочил, че талонът е оформен по предвидения за това ред и фактът, че не  бил връчен фактически е изцяло поради нежеланието на А. да го получи.

По същество, съдът е приел, че събраните по делото доказателства -писмени и гласни изцяло кореспондират на фактите, посочени в АУАН, като отговорността на А. е правилно ангажирана. Обсъдил е и размера на наложените наказания.

Така постановеното решение в оспорената му част, настоящият съдебен състав намира за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка на решението в оспорената му част относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е само нарушението, визирано в т.1 от НП.

От показанията на полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът е управлявал МПС, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Издаден му е бил талон за изследване № 0069542, който касаторът отказал да получи и талонът е връчен при отказ, съгласно удостовереното от един свидетел Д.М.М.. Касаторът А. отказал да получи и съставения му АУАН. Така описаната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, идентични с част от възраженията, направени и пред първата инстанция, като изложените в тази насока мотиви на РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Съдът намира за неоснователни възраженията, изложени в касационната жалба, че първоинстанционния съд е пренебрегнал част от събраните доказателства, като счита за нужно да посочи, че видно от събрания по делото доказателствен материал, подробно обсъден в първоинстанционното решение, твърденията на касатора Х.Ж.А. за неиздаване на медицински талон и не извършен отказ за връчване на същия остават недоказани. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства, необорени от страна на касатора.

Относно второто възражение следва да се посочи, че правото на касатора да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и възможността му да организира защитата си, не са били нарушени, респ. ограничени, тъй като акта за установяване на административно нарушение му е бил представен в оригинал и той е имал възможност да се запознае със съдържанието му, като е отказал да го подпише, което е удостоверено с полагане на подпис на един свидетел - Д.М.М..

Предвид горното, следва да се заключи, че районният съд е постановил правилен съдебен акт в оспорената му част, който следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260470/18.11.2020г. постановено по НАХД № 2672/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Х.Ж.А., ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1             

                                                                 

         

  2.