Решение по дело №1727/2016 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1177                                15.07.2016 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                ХХ граждански състав

На единадесети юли                                      две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар С.Д. 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1727/2016г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

               Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** против Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П за приемане за установено, че ответникът й дължи неизплатени трудови възнаграждения за периода от януари до септември 2013г. в общ размер от 8601.52 лева, обезщетения за забавено плащане върху всяка от главниците считано от края на месеца следващ месеца, за който се дължи възнаграждението до 10.02.2016г. в размер на общо 2302.20 лева, обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6020.94 лева, равно на 6 брутни заплати, дължимо при пенсиониране и лихва за забава върху това обезщетение в размер на 1397.64 лева, за периода от 30.10.2013г. до 10.02.2016г.

               Ищцата твърди, че е работила като техник в ответното юридическо лице, като трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 12.09.2013г. Към настоящия момент работодателят не й е заплатил обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати, нито й е заплатил трудови възнаграждения за периода от януари до септември 2013г. Моли исковете да се уважат.

               Постъпил е отговор на исковата молба от ответното юридическо лице, в който се заявява, че искът е неоснователен. На 31.03.2010г. било проведено отчетно-изборно събрание на кооперацията, на което е взето решение да се изплащат по 300 лева през месец на дължими трудови възнаграждения заради настъпила криза в кооперацията. На събранието присъствала и ищцата и е участвала в гласуването на това решение. В нейна полза е изплатена сума от 1300 лева с два РКО от 06.11.2015г. и 30.11.2015г. Ответникът прави възражение за погасяване на трудовите възнаграждения с кратката погасителна давност. Предявяването на иска е през март 2016г. и е станало извън тригодишния давностен срок, като така са погасени всички вземания, включително това за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Алтернативно ответникът оспорва иска по размер, доколкото ищцата е получила 1300 лева по РКО. Освен това ищцата не е работила през септември 2013г.

               В съдебно заседание е уточнено, че се претендира и законната лихва от образуване на заповедното производство до окончателното изплащане. В последствие е уточнено също, че трудовите възнаграждения се търсят в нетен размер, с обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се претендира в брутен размер.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са частично основателни.

               Безспорно се установява, че ответницата е била в трудово правоотношение с дружеството-ищец по силата на трудов договор от 26.01.2001г. и допълнително споразумение от 01.01.2007г. Това правоотношение е прекратено със заповед от 12.09.2013г. по взаимно съгласие и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

               Изготвената съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че общият брутен размер на възнагражденията за периода от януари до септември 2013г.  е 9778.88 лева, а нетният размер възлиза общо на 8232.58 лева. В таблицата вещото лице е дало нетните размери на всяко отделно възнаграждение както следва: за януари-1008.52 лева, за февруари-1008.52 лева, за март-890.39 лева, за април 1008.52 лева, за май-1008.52 лева, за юни-1008.52 лева, за юли 1015.31 лева, за август-1015.31 лева и за септември-268.97 лева. Вещото лице е записало, че във фишовете за заплати липсва подпис на работника, а от извършената проверка в счетоводството не са установени извършени плащания за периода. Експертизата не е оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно изготвена. 

               Следователно се доказва, че работодателят дължи на работника посочените в експертизата нетни суми за трудови възнаграждения.

               Неоснователно е възражението на ответника, че възнаграждения не се дължали, понеже на проведено годишно отчетно-изборно събрание на кооперацията било взето решение възнагражденията да се изплащат през месец по 300 лева заради настъпила криза в кооперацията. Дори и такова решение да е прието /макар, че не е представено по делото, в приложения протокол такова не се съдържа/, този факт няма значение, доколкото страните са обвързани от трудов договор, който определя получаването на ежемесечно трудово възнаграждение. Именно трудовият договор важи в отношенията между страните. Той не е променен в смисъл, че възнаграждението се плаща през месец. Ето защо съдът е обвързан само от договора и анексите към него, които сочат съдържанието на трудовото правоотношение.

               Представените по делото 2 броя РКО от 06.11.2015г. и от 30.11.2015г. сочат, че на С. са платени 300 лева, съответно 1000 лева за заплата. Не е записано в тях обаче за кой месец са заплатени сумите, като ищцата изрично отрича тези заплати да касаят процесния период. На съда е служебно известно, че двете страни имат и друго заведено дело-гр.дело № 1729/2016г., касаещо различен период от време, поради което не е ясно сумите по тези ордери какви задължения са погасили. Тежестта да докаже, че са платени процесните задължения е на ответника, който обаче не е извършил такова доказване. Освен това първият ордер е от 06.11.2015г., а по делото е налице служебна бележка от 23.11.2015г. /т.е. издадена след ордера/, в която работодателят е признал, че лицето е получило заплатите си до октомври 2010г. С други думи, заплатената сума по този ордер е платена за периода до октомври 2010г.

               Възражението за давност е основателно за трудовото възнаграждение, дължимо за януари 2013г. Давността за погасяване на вземането е кратката тригодишна давност-чл.111, б.”а” ЗЗД. Възнаграждението за януари 2013г. е следвало да се заплати в последния ден на този месец /доколкото друго не е уговорено/, поради което е изискуемо на 31.01.2013г. Оттогава тече и давностният срок и съответно е изтекъл на 31.01.2016г. и е погасил вземането. Заповедното производство е образувано на 17.02.2016г., т.е. след изтичане на давността за това вземане, следователно то наистина е погасено по давност и не се дължи.

               Останалите възнаграждения не са погасени по давност, тъй като следващото възнаграждение за февруари 2013г. е следвало да се плати на 28.02.2013г., но заявлението е подадено на 17.02.2016г., т.е. преди давността да изтече.

               Видно от експертизата, възнагражденията за февруари, април, май, юни, юли и август са в по-големи размери, отколкото се претендират с исковата молба и са присъдени със заповедта за изпълнение. С оглед диспозитивното начало в процеса, следва да се присъдят размерите, търсени от ищцата.

               Според вещото лице възнаграждението за март 2013г. е в нетен размер от 890.39 лева, т.е. значително по-малко, отколкото се търси с исковата молба – 1003.49 лева. Същото важи и за възнаграждението за септември 2013г. – според вещото лице то е в размер на 268.58 лева, а със заповедта за изпълнение е присъдено в размер от 573.60 лева. Доколкото експертизата не е оспорена, тя следва да се зачете, като се приеме, че вземанията за двата месеца са в стойностите, посочени в нея, а за горницата искът се явява недоказан.

               По горните мотиви съдът трябва да приеме за установено, че ответникът дължи следните възнаграждения в нетен размер: за февруари-1003.49 лева, за март-890.39 лева, за април 1003.49 лева, за май-1003.49 лева, за юни-1003.49 лева, за юли 1003.49 лева, за август-1003.49 лева и за септември-268.97 лева. Следва искът да бъде отхвърлен частично за вземането за март 2013г. /горницата над 890.39 лева до 1003.49 лева/ и за септември 2013г. /горницата над 268.97 лева до 573.60 лева/. Също така трябва да се отхвърли и искът за възнаграждението за януари 2013г. изцяло, като погасен по давност.

               По исковете за мораторна лихва върху трудовите възнаграждения:

               Видно от съдържанието на трудовия договор, следва да се приеме, че възнагражденията стават изискуеми на последното число на съответния месец и оттогава настъпва и забавата на длъжника. Работникът обаче в претенцията си е завел периоди на лихвата, започващи от крайната дата на следващия месец, т.е. претенциите му касаят периоди на забава, които са по-напред във времето в сравнение с реалното настъпване на забавата. Доколкото гражданският процес е диспозитивен, съдът е обвързан от периодите, посочени от ищеца като предмет на делото. Експертизата е дала заключение, че мораторните лихви са в следните размери: 294.18 лева върху възнагражднеието за февруари 2013г., 252.03 лева върху възнаграждението за март 2013г., 277.04 лева върху възнаграждението за април 2013г., 268.33 лева върху възнаграждението за май 2013г., 259.91 лева върху възнаграждението за юни 2013г., 252.90 лева върху възнаграждението за юли 2013г., 244.14 лева върху възнаграждението за август 2013г. и 62.43 лева върху възнаграждението за септември 2013г. Видно от експертизата, лихвите върху възнагражденията за февруари, април, май, юни, юли и август са в по-големи размери, отколкото се претендират с исковата молба и са присъдени със заповедта за изпълнение. Ето защо следва да се присъдят размерите, търсени от ищцата.

               Според вещото лице лихвата върху възнаграждението за март 2013г. е в размер от 252.03 лева, т.е. значително по-малко, отколкото се търси с исковата молба – 283.77 лева. Същото важи и за лихвата върху възнаграждението за септември 2013г. – според вещото лице то е в размер на 62.43 лева, а със заповедта за изпълнение е присъдено в размер от 133.16 лева. Доколкото експертизата не е оспорена, тя следва да се зачете, като се приеме, че вземанията за двата месеца са в стойностите, посочени в нея, а за горницата искът се явява недоказан.

               По горните мотиви съдът трябва да приеме за установено, че ответникът дължи следните лихви за забава: върху възнаграждението за февруари-292.72 лева, върху възнаграждението за март-252.03 лева, върху възнаграждението за април-275.39 лева, върху възнаграждението за май-267 лева, върху възнаграждението за юни-258.34 лева, върху възнаграждението за юли-249.96 лева, върху възнаграждението за август-241.03 лева и върху възнаграждението за септември-62.43 лева. Следва искът да бъде отхвърлен частично за вземането за март 2013г. /горницата над 252.03 лева до 283.77 лева/ и за септември 2013г. /горницата над 62.43 лева до 133.16 лева/. Също така трябва да се отхвърли и искът за лихвата върху възнаграждението за януари 2013г. изцяло, на основание чл.119 ЗЗД, доколкото главното вземане е погасено по давност.

               По иска за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, съдът намира следното:

               Ищцата има право на такова обезщетение, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по който факт не се спори. В самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е записано, че й се полага обезщетение в размер на 6 заплати. Експертизата е дала изчисление, че обезщетението възлиза на 7266 лева. От друга страна в исковата молба се претендира обезщетение от 6020.94 лева, т.е. ищцата търси по-малка сума. Ето защо следва да се приеме за установено, че в полза на ищцата съществува вземане от 6020.94 лева в брутен размер. Това вземане не е погасено по давност, защото е станало изискуемо при прекратяване на трудовия договор – 12.09.2013г. От тази дата до подаване на заявлението по чл.410 ГПК /февруари 2016г./ не е изтекла 3-годишната давност.

               Искът за сумата от 1397.64 лева мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е неоснователен. Обезщетението става изискуемо с прекратяване на трудовото правоотношение, но за да изпадне работодателят в забава, следва да бъде поканен да плати – чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая покана преди завеждане на делото не е отправена, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Ето защо следва решение, с което искът за тази лихва бъде отхвърлен като неоснователен.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски в размер на 1071.38 лева. Не следва да се уважава възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касае се за множество предявени искове, чийто общ размер възлиза на 18322.30 лева. Освен това по делото е назначена експертиза, а и съдът е обсъдил поотделно възраженията на ответника за погасяване на вземанията по давност, за плащането с РКО и е изградил различни правни изводи по отношение на различни групи вземания.

               Ответникът също така ще трябва да се осъди да заплати на ищцата разноски в заповедното производство в размер на 1236.21 лева адвокатски хонорар, съразмерно на уважените искове.

               Ответникът принципно има право на разноски за отхвърлената част от исковете, но уговореното адвокатско възнаграждение не се доказва да е било платено реално.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на съда такса от 604 лева, както и 82.41 лева разноски за експертиза.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                        Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П, че дължи на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** следните нетни трудови възнаграждения за периода от февруари до септември 2013г.: за февруари – 1003.49 лева, за март – 890.39 лева, за април –1003.49 лева, за май – 1003.49 лева, за юни – 1003.49 лева, за юли – 1003.49 лева, за август – 1003.49 лева и за септември – 268.97 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 17.02.2016г. до изплащането им, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 890.39 лева възнаграждение за март 2013г. до 1003.49 лева, иска за горницата над 268.97 лева възнаграждение за септември 2013г. до 573.60 лева.

               ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П й дължи нетно трудово възнаграждение от 1003.49 лева за януари 2013г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П, че дължи на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** следните мораторни лихви върху трудови възнаграждения за периода от февруари до септември 2013г.: лихва върху възнаграждението за февруари – 292.72 лева за периода от 30.03.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за март – 252.03 лева за периода от 30.04.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за април – 275.39 лева за периода от 31.05.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за май – 267 лева за периода от 30.06.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за юни – 258.34 лева за периода от 30.07.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за юли – 249.96 лева за периода от 30.08.2013г. до 10.02.2016г., лихва върху възнаграждението за август – 241.03 лева за периода от 30.09.2013г. до 10.02.2016г. и лихва върху възнаграждението за септември – 62.43 лева за периода от 30.10.2013г. до 10.02.2016г., които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 252.03 лева лихва върху възнаграждението за март до 283.77 лева, иска за горницата над 62.43 лева лихва върху възнаграждението за септември до 133.16 лева.

               ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П й дължи мораторна лихва върху възнаграждението за януари 2013г. от 300.83 лева за периода от 29.02.2013г. до 10.02.2016г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П, че дължи на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6020.94 лева брутно обезщетение по чл.222, ал.3 КТ при пенсиониране, ведно със законната лихва от 17.02.2016г. до изплащане на вземането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г.

               ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П й дължи мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ от 1397.64 лева за периода от 30.10.2013г. до 10.02.2016г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 480/19.02.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 862/2016г.

               ОСЪЖДА Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П да заплати на Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1071.38 лева разноски по делото, както и сумата от 1236.21 лева разноски в заповедното производство.

               ОСЪЖДА Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Г.В.В” 22, представлявана от Г.А.П да заплати по сметка на БРС сумата от 604 лева такса за разглеждане на исковете, както и сумата от 82.41 лева разноски за експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева