№ 1305
гр. П., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102865
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. С.,
срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответника, дължи на сумата в общ размер
на 4726.95 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които
главница в размер на 4072.11 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
654.84 лева, за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед № 691 от 22.03.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника Д. Л. Д. чрез
назначения му особен представител – адв. Ш., е подал отговор на исковата
1
молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба от назначения и особен представител – адв. Ш.,
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 691 от
22.03.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че
предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
2
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ),
като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
3
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Както вече бе посочено, договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми
се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна
енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно
чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми
продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съдът намира, че ответника се явява клиент на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е
възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено
от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от
„***”АД.
В настоящия от приложения и неоспорен Нотариален акт за дарение на
4
недвижим имот № ***, ***, ***, дело № 95/2003 г., се установява по
безспорен начин, че ответника Д. Л. Д., е придобил собствеността на
процесния апартамент през *** г. От тук следва и извода, че през процесния
период – 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, ответника е бил
собственик, на апартамент, находящ се в ***. По делото няма доказателства в
процесния период собствения на ответницата топлоснабден недвижим имот
да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.
Както вече бе посочено, в сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според
чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера,
измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода
5
на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за
размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от
характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение
(етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др.
подобни.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. през процесния
период услугата „дялово разпределение“ в СЕС е въведена от момента на
сключване на *** г., между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС. Между топлофицираното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор след въвеждането на Общите условия за
продажба на топлинна енергия на битови потребители, уреждащ
взаимоотношенията между тях. Уредът за търговско измерване е топломера
монтиран в абонатната станция, който подлежи на контрол от Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Вещото лице е установило, че
монтираният в абонатната станция топломер е преминал задължителният
метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията,
поради което е направило и извод за неговото съответствие с одобрения тип.
Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е
констатирало от правена проверка по карнетите водени в топлофикационното
дружество. Съгласно Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, за разпределение между абонатите на топлофицираното
дружество подлежи нетната топлинна енергия, която се подава на ФДР, а
6
отчетената по показанията на топломера топлинна енергия е брутна и от нея
следва да се приспаднат споменатите технологични загуби. Вещото лице е
установило, че е изпълнено изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС. От експертизата се установява, че през процесният период е
начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно, като в процесния
топлоснабден имот няма монтиран годен уред за измерване разхода на топла
вода, поради което е начислен служебен разход на база брой обитатели на
имота – 2 лица с дневно потребление от по 140 литра за всяко от тях. Вещото
лице е установило, че след годишния отчет, разхода за топлоенергия е
преизчислен и след определяне топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди е изчислена и левовата равностойност на
топлинната енергия за топла вода, което е отразено в индивидуалните
изравнителни сметки за имота. Експерта е установил, че в имота
отоплителните тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители, а
отоплителното тяло в помещение „баня“ е щранг-лира, без ИРУ, но ответника
не е осигурил достъп за отчет на уредите, поради което за всички
отоплителни тела в имота е начислен служебен разход, определен по
изчислителен път, като за тела работили непрекъснато. Месечните суми са
начислявани прогнозно, поради което след провеждане на задължителният
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна
енергия за отопление на имота е преизчислен, като прогнозно начислените
суми са сторнирани, и определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Относно топлоотдаване от сградната инсталация, вещото лице сочи, че
разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по
изчислителен път, и е част от общия разход отчетен от топломера в
абонатната станция, пропорционален на обема на отоплявания имот по
проект - 222 куб.м. Начислявания разход за топлинна енергия е начисляван
само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила
отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата
„сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
По отношение топлоотдаване от общите части на сградата, експерта сочи,
че от предоставените справки на топлофикационното дружество е установил,
че СЕС, в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях
7
няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Относно услугата „дялово разпределение“, вещото лице сочи, че същите
са начислявани ежемесечно.
За процесният период, вещото лице е установило, че е издадени две
изравнителни сметки, като годишните изчисления от топлинният
счетоводител са провеждани редовно. Вещото лице е установило, че
влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и
съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на
ответника, като в изравнителната сметка са показани отделно корекциите за
отоплителният и неотоплителен сезон. Вещото лице не е установило
ответника да е подавал възражения и жалби в законно-установения срок,
срещу тях.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се
установява, че на ищцовото дружество за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабдения имот, находящ се в ***, се дължи стойността
на доставената и ползвана, топлинна енергия, която е в общ размер на 4072.11
лева, като помесечно задължението за главница, вещото лице е отразило в
приложена към заключението таблица.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на
ищцовото дружество обезщетите за забава за периода от 09.07.2020 г. до
22.02.2023 г. е в размер на сумата от 639.96 лева. Вещото лице не е
установило, да е извършвано плащане на процесните суми.
С исковата молба ищецът претендира обезщетение за забава за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. на стойност от 654.84 лева. Предвид изчисления
от вещото лице размер относно дължимото на ответника обезщетение за
забава от 639.36 лева, то и искът за присъждане на законна лихва за забава се
8
явява основателен и доказан до този размер, като за разликата над изчисления
от нещото лице размер от 639.96 лева до пълния предявен размер от 654.84
лева, искът се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, което следва да бъде възложено върху ответника.
Ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи
лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен
представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 1139.08
лева, от което съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 1135.35 лева, която се възложи върху ответната страна.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „***." ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, сумата в размер на 4072.11 лева, представляваща главница
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в *** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително;
9
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 639.96 лева, за
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № 691 от 22.03.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за забава на месечните
плащания за разликата над уважения размер от 639.96 лева до пълния
предявен размер от 654.84 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***." ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***сумата от
1135.35 лева, представляваща направени в заповедното и исковото
производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и
особен представител, и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № *** г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен
препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10