№ 81
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000085 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на “Зора
ленд” ЕООД против Решение № 31 от 14.02.2022 г., постановено по т.д. №
312/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С обжалваното решение е осъден ответникът “Зора ленд” ЕООД да
заплати на “Слънчев бряг” АД сумата 325 813,39 лв., представляваща парично
обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца недвижим
имот – сграда с идентификатор 51500.506.705.1 по КККР, представляващ
ресторант “Палма” със застроена площ от 424 кв.м. ведно с прилежащата към
сградата тераса с площ от 359 кв.м., за времето от 17.08.2015 г. до 10.06.2020
г. заедно със законната лихва от завеждането на иска, като до претендирания
размер от 793 856 лв. и за времето от 10.06.2015 г. до 16.08.2015 г.
претенцията е отхвърлена.
Ответникът в първоинстанционното производство “Зора ленд”
ЕООД е недоволен от решението в частта, с която претенциите срещу него са
уважени и го обжалва като неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения и поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
По делото били извършени експертизи и приети експертни заключения
от в.л. И.М. и от в.л. Т.Ч., която е дала основно и допълнително заключение
при допусната повторна експертиза. Тъй като заключението на в.л. Ч. било
оспорено, съдът бил длъжен на осн. чл. 203, изр. 2 вр. чл. 201 ГПК да назначи
тройна съдебно-оценъчна експертиза. Вместо това съдът отклонил това
1
искане на ответника, а в мотивите си не изложил мотиви защо намира
експертизата на в.л. Ч. за правилна.
Неправилен бил изводът на съда, че ответникът е владял процесната
сграда от датата на апортиране на ПИ 51500.506-618 в капитала му, като този
факт бил установен от съда в производството по иска на осн. чл. 108 ЗС
между същите страни, като страните били обвързани от силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение. Подобна констатация нямало в
диспозитива на съдебното решение, следователно не била формирана сила на
пресъдено нещо. По делото не били събрани доказателства, че ответникът е
владял процесния имот, като на ищеца било указано от съда, че носи
доказателствената тежест.
Дори да се приеме, че решението по приключилия спор по иска на осн.
чл. 108 ЗС обвързва страните относно факта за ползване на имота от
ответника, то това ползване може да се приеме за установено най-много за
периода от предявяването на ревандикационния иск до предаването на имота
на ищеца, но не и за период, предхождащ предявяването на иска.
Не можело освен това владението на имота да се приеме за доказано
единствено въз основа на възражението за придобиване на имота по давност,
направено от ответника в производството по ревандикационния иск.
Извънсъдебното признание следвало да бъде установено чрез пълно
доказване, а в случая липсвали други доказателства, които да го
потвърждават.
Неправилно съдът приел, че не следва да се обсъжда възражението на
ответника, че в случая се касае за основание, което е отпаднало след влизане
в сила на съдебното решение. Сделката, с която ответникът се легитимирал
като собственик на имота, била обявена за нищожна. При това положение,
въпреки че собствеността се държи при начална липса на основание,
обезщетението за ползване на имота се дължи на отпаднало основание – от
момента на превръщане на собственика в държател, т.е. от момента на
влизане в сила на решението за обявяване нищожност на договора за
продажба от 24.10.2008 г.
Неправилно съдът отказал да приеме възражението на ответника, че
ищецът се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
тъй като ответникът не е страна по сделките, приети за нищожни. Ищецът от
една страна участвал в нищожна сделка и продал при липса на форма
ресторант “Палма” на В.Ж., праводател на ответника, а от друга – претендира
освен връщане на имота и обезщетение за лишаването му от ползване. По
този начин ищецът претендира всички неблагоприятни последици от
нищожната сделка да останат единствено и само в тежест на ответника, който
дори не е участвал в нищожната сделка.
По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
2
В срока по чл. 263 ГПК ищецът “Слънчев бряг” АД е представил
“насрещна въззивна жалба (отговор на въззивна жалба)”.
Въззивникът-ищец, като въззиваем по жалбата на “Зора ленд” ЕООД, не
изразява становище по конкретните оплаквания на въззивника-ответник, а
единствено отправя искане въззивната му жалба и направеното с нея
доказателствено искане да се оставят без уважение.
От своя страна въззивникът-ищец, след като излага аргументите си за
наличие на предпоставките за уважаване на иска му на осн. чл. 59 ЗЗД,
изразява недоволство от това, че искът му не е уважен до размера от 389 354,
лв. съгласно размера по т. 5.2 от заключението на в.л. Ч.. Неправилно съдът
приел първият вариант от заключението, като пренебрегнал събраните
доказателства относно предназначението и начина на ползване на
самостоятелния обект и терасата към него. Терасата би могла да се отдава под
наем отделно от ресторанта, поради което общо за ресторанта и терасата би
се получил приход, по-голям от приетия в първия вариант на експертното
заключение. Установено било по делото, че целият имот се е ползвал
фактически като базар и нощен клуб.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен искът над присъдения размер от 325 813,39 лв. до
размера от 389 354 354 лв. Претендират се разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и
отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 26.05.2022 г. да допуснати до разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова претенция от “Слънчев
бряг” АД против “Зора ленд” ООД на осн. чл. 59 ЗЗД за сумата 793 856 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения му
недвижим имот (сграда с идентификатор 51500.506.705.1, ресторант “Палма”,
заедно с прилежащата към сградата тераса) за периода от 10.06.2015 г. до
10.06.2020 г. заедно със законната лихва върху обезщетението от датата на
завеждане на исковата молба до изплащането.
Ответникът оспорил претенциите. Възразил, че съдебното решение, на
което се позовава ищецът не е влязло в сила; обезщетение за неоснователно
обогатяване в хипотеза на обявен за нищожен договор за продажба се дължи
от от влизане в сила на решението за нищожността; че ищецът иска да черпи
благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение. Позовал
се на погасителна давност. Оспорил размера на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение окръжният съд присъдил в полза на ищеца на
осн. чл. 59 ЗЗД обезщетение в размер на 325 813,39 лв. за времето от
3
17.08.2015 г. до 10.06.2020 г. заедно със законната лихва, като отхвърлил иска
до размера от 793 586 лв. и за времето от 10.06.2015 г. до 16.08.2015 г.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
същество:
Страните не спорят относно фактите, които са установени от
първоинстанционния съд:
С писмен договор от 24.10.2008 г. ищецът “Слънчев бряг” АД продал на
В.П.Ж. правото на собственост върху “бракувана сграда ресторант “Палма”
– строителни материали”. С нотариален акт от 04.02.2010 г. по н.д. №
47/2010 г. на нотариус М. Бакърджиева, НРС, В.П.Ж. продал на “Зора палма”
ООД (по-късно “Джемайлович” ЕООД) поземлен имот с идентификатор
51500.506.618, а с отделен писмен договор от същата дата продал на същото
дружество “бракувана сграда ресторант “Палма” – строителни
материали”, находяща се в същия поземлен имот. На 10.12.2014 г.
поземленият имот е апортиран в капитала на ответника “Зора ленд” ЕООД, но
няма данни сградата на ресторант “Палма” да е включена в апортната вноска.
С решение по гр.д. № 1286/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е осъден
ответникът “Зора ленд” ООД да предаде на “Слънчев бряг” АД владението на
собствения му недвижим имот – сграда, находяща са в к.к. Слънчев бряг -
запад, Община Несебър, представляваща ресторант “Палма” със застроена
площ от 425 кв.м. заедно с прилежащата към сградата покривна конструкция
(покрита тераса), разположена източно от сградата, с площ от 359 кв.м.
Решението е влязло в сила на 26.02.2021 г., когато е постановено определение
№ 86 по гр.д. № 3420/2020 г. на ВКС, Второ ГО, с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 343/2019 г. на
Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решението по гр.д. №
1286/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. По силата на издаден въз основа на
въззивното решение изпълнителен лист ищецът е въведен във владение на
имота на 10.06.2020 г.
При така установените факти с правно значение искът на “Слънчев
бряг” АД за обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота в
периода 17.08.2015 г. – 10.06.2020 г., за който период към момента спорът
остава висящ, е неоснователен.
Ищецът се е разпоредил с процесния имот в полза на праводателя на
ответника чрез сделка, която е била призната от съда за нищожна. След
обявяването на сделката за нищожна на осн. чл. 34 ЗЗД всяка от страните е
длъжна да върне на другата полученото по нея: ищецът следва да върне
получената продажна цена, а ответникът – да върне получената вещ.
Обявяването на сделката за нищожна заличава с обратна сила правото на
приобретателя да държи вещта. След обявяването на сделката за нищожна
вещта се явява предадена на приобретателя при начална липса на основание;
без начално основание е платена и цената. В същото време правото на
4
собственика да получи на осн. чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползването на имота
произтича от последвалото отпадане на основанието на приобретателя да
държи вещта. Обезщетението по чл. 59 ЗЗД се дължи не от момента на
получаването на вещта, а от момента на превръщането на приобретателя в
държател. Това означава, че в случая ищецът би имал право на обезщетение
най-рано от 26.02.2021 г., когато е влязло в сила решението, с което
приобретателят е осъден да върне имота, тъй като придобивното му
основание е нищожно. В този смисъл е съдебната практика: решение № 131
от 27.10.2009 г., по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, ТК, Първо ТО; решение №
1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/1995 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО и др.
По тези съображения въззивната жалба на ответника “Зора ленд” ЕООД
е основателна, а въззивната жалба на ищеца “Слънчев бряг” АД е
неоснователна. Обжалваното решение следва да се отмени, след което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Решението следва да се
отмени и в частта за разноските, след което в полза на ответника да се
присъдят сторените разноски във въззивното производство съобразно с
представения списък по чл. 80 ГПК. Няма данни той да е сторил разноски в
първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 31 от 14.02.2022 г., постановено по т.д. №
312/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Слънчев бряг” АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, със съдебен адрес:
гр. Бургас, *****, чрез адв. М. Б., против “Зора ленд” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. *****, ап. 6, за заплащане
на сумата 325 813,99 лв., представляваща парично обезщетение за
неоснователно ползване на собствения на “Слънчев бряг” АД недвижим имот
– сграда с идентификатор 51500.506.705.1, представляваща ресторант
“Палма” със застроена площ 424 кв.м. заедно с прилежащата към сградата
тераса с покривна конструкция, разположена източно от сградата, с площ 359
кв.м., за времето от 17.08.2015 г. до 10.06.2020 г., заедно със законната лихва
от завеждането на иска до изплащането.
ОСЪЖДА “Слънчев бряг” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, със съдебен адрес: гр.
Бургас, *****, чрез адв. М. Б., да заплати на “Зора ленд” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. *****, ап. 6, сумата 14
316,26 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6