Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр. Видин, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 3- ти граждански състав в публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2893 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на К.С.И. ***, чрез адв. Г.П. против „Български пощи“ ЕАД – София, с която е предявен иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188 т.1 от КТ.
Посочва се, че ищцата работи при ответника на длъжност „ касиер ПС Видин Ц, I категория“, ОПС Видин към РУ „Западен регион“. Със Заповед № РД-06-214/22.10.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, за това, че на 16.07.2018 г. се е подписала като свидетел на съставен констативен протокол за установяване на часовата разлика между системата за видео наблюдение в сградата на ОПС Видин и действителното часово време. В заповедта е посочено, че ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8, предложение първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя.
Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона и необоснована, като ищцата отрича да е извършила посоченото в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение.
Посочва също, че на служителката Лора Асенова Симеонова е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ от Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, поради това, че била дошла на работа преди началния час на работния ден. В действителност служителката е дошла на работа в ОПС – Видин непосредствено преди нормативно определения начален час, но регистрирания от охранителната камера час е с разлика от един час и двадесет минути от реалното време. Поддържа се, че тази разлика във времето, която показвала охранителната камера и реалното часово време, е известно и се знае от всички работещи в ОПС – Видин. Посочва се също, че преди да бъде наложено наказание на служителката Лора Симеонова, й е било поискано обяснение защо е дошла на работа преди началния час на работния ден. За да удостовери пред работодателя обстоятелството, че съществува разлика във времето, което показва охранителната камера и реалното време, трима служители от пощата, вкл. и ищцата са подписали т.нар. констативен протокол, в който удостоверили, че часът на видеонаблюдението се различава от реалното време, като разликата е един час и двадесет минути. Това изявление на ищцата е прието от работодателя като злоупотреба с доверието му.
Ищцата излага съображения, че в случая не е налице хипотезата на „злоупотреба с доверието на работодателя“, тъй като от изложеното в мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание на ищцата не може да се направи такъв извод. Освен това, не са произлезли негативни последици за работодателя, уронващи доброто му име, т.е. поведението на ищцата да е станало достояние на трети външни лица и не се установява, че като е заявила в т.нар. констативен протокол едно обективно обстоятелство- разлика във времето, да е злепоставила „Български пощи“ ЕАД пред външни хора. Подържа се, че за да има дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ е необходимо с действията си ищцата да е целяла извличане на изгода/имотна облага за себе си или за другиго,както и че законовата разпоредба предполага преднамереност в извличане на облагата, каквато не е налице, както и че в случая работодателят не е злепоставен пред трети лица.
Иска се от
Съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-06-214/22.10.2018 г.
на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. Претендират се разноските по делото.
Ответникът
в законния срок е оспорил иска като неоснователен и е навел подробни
доводи за това. Посочил е, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ е законосъобразна и мотивирана. Преди
налагане на наказанието , работодателят е поискал обяснения от ищцата,
наказанието е наложено при спазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1
от КТ, връчена е лично на ищцата.
Поддържа, че няма издадена заповед от ръководителя на ОПС Видин за сформиране
на комисия за съставяне на констативен протокол и лицата, подписали този
протокол не били упълномощавани да извършват такива действия. С подписването на
констативния протокол ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните се намират в трудово правоотношение, като и ищцата заема длъжност при ответника „касиер ПС Видин Ц, I категория“, ОПС Видин към РУ „Западен регион“. Със Заповед № РД-06-214/22.10.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за това, че на 16.07.2018 г. се е подписала като свидетел на съставен констативен протокол за установяване на часовата разлика между системата за видео наблюдение в сградата на ОПС Видин и действителния час, без реално да е присъствала в момента на установяване на разликата. В заповедта е посочено, че ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8, предложение първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя.
От приложения
по делото констативен
протокол, съставен от лицето Лора Асенова Симеонова, е видно, че в него е
вписано, че на 16.07.2018г. в присъствието на трима свидетели е установено, че
часът на видеонаблюдението не съвпада с действителния час, а разликата е час и
двадесет минути. Протоколът е подписан от трима души, измежду които и ищцата.
Към писмения отговор на ответника са представени
следните документи: обяснения от Светослав Николов Цветков/охранител/ и Петър Станчев
Николов/охранител/, копие от Докладна записка на и.д.ръководител на ОПС до
гл.изп.дир. на „БП“ЕАД, копие от докладна на Емил Георгиев /специалсит БЗР и
ОУЛ/, копие от докладна на Денчо
Балев-директор дирекция „Сигурност“към ЦУЕ на БП“ЕАД.
Разпитаните свидетели Юлия Аспарухова и Лора Симеонова установяват обстоятелства във
връзка със съставянето на процесния констативен протокол от 16.07.2018г.
Свидетелката Симеонова не отрича, че е съставила констативния протокол, а
свидетелката Аспарухова не отрича, че се е подписала в него. И двете свидетелки
посочват, че със съставянето му са искали да установят пред изпълнителния
директор, че е налице разминаване в часа, който е на охранителната камера и
действителния час, поради това, че от
св. Симеонова били искани обяснения за това, че идвала по-рано на
работа, а в действителност не е било така.
Св. Аспарухова посочва, че според охранителните камери, които се намират при портиера, пред асансьора и в салона, св. Симеонова идавала по- рано на работа. Оказало се, че на записа от охранителните камерите часът е с 1 ч. и 20 мин. назад от реалното време. Часът не бил настроен. Това са го забелязали след като са се изискали обяснения от Лора Симеонова. Свидетелката посочва, че на монитора на охранителната камера е отразен час, който не съответства на реалния час, тогава св. Симеонова извикала колегите си да видят, че наистина е така и тримата - св. Аспарухова, ищцата и още един колега са се подписали. Целта била да се изясни действителната ситуация, но в резултат на това, всичките били наказани.
Съдът дава вяра на свидетелските показания и ги кредитира, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства, както и помежду си.
От приложената дисциплинарна преписка, не се установи твърдението на ответната страна за искане на обяснения от ищцата преди налагане на наказанието, както и дали са дадени такива, тъй като доказателства в такава насока не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск е с правно основание чл.357, ал.1 във вр. чл.188, т.1 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед № РД-06-214/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, дисциплинарно наказание „Забележка”.
Ищцата носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, като тези обстоятелства не са спорни по делото. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, авторството на нарушението, както и че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в установените от закона преклузивни срокове.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за
нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията
на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез
налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя
на редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта
на нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде наказан един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага. Липсата на
който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на
работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността
на заповедта за наказание, която съдът следва да извърши. Съдът не би могъл да
разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол. Поради това съдът следи
служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за
дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно
от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му,
както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно
спазване на предвидените в закона защитни норми.
Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателя да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В конкретния случай, въпреки твърдението на ответника, че е спазил този ред, доказателства в такава насока не се ангажираха, поради, което на основание чл. 193, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи, че дори и да е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, в случая не може да се приеме, че е налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина - злоупотреба с доверието на работодателя - чл. 187, т.8, предл. първо от КТ. Такива данни липсват по делото, а изложеното в обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, не осъществява състава на тези дисциплинарни нарушения. Злоупотребата с доверието на работодателя според постоянната съдебна практика е свързано с нанасяне на имуществена вреда за дружеството, респективно извличане на облага за работника или служителя или без да настъпила вреда за работодателя, но работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице / решение 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело 112 от 2016 г. на ВКС г.к. IV г.о. ./.
Поради изложеното, искът се явява основателен и като такъв ще следва да бъде уважен, а Заповед № РД-06-214/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно приложения списък на разноските, както и държавна такса, която съдът определи на 80.00 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-214/22.10.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, с която на К.С.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.188, т.1 вр.чл.187, т.8 пр.1 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД с ЕИК ********* да заплатят на К.С.И. с ЕГН ********** *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД с ЕИК ********* да заплатят по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 80.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :