Решение по дело №2005/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1044
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110202005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№1044/17.7.2020г.

 

Година 2020                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и трети състав

На   двадесет и втори юни                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                    Съдия :  Даниела Михайлова

 

Секретар  :  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2005 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба на   Ф.Б.Г.  - ЕГН ********** , против Наказателно Постановление № 794/21.04.2020г. на  Началника на  териториален отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ, Митница Варна,   с което  й е наложено  административно наказание „   Глоба”  в размер на  1 000 лв. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС.  

           В жалбата  се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, че неправилно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС от въз.Г., тъй като още при приемане на пратката пощенския оператор е бил този, който не е изпълнил задължението си да предприеме съответните мерки за защита на пощенския трафик. Навеждат се доводи за това, че правото на защита на въз.Г. е било нарушено, тъй като акта е бил съставен в нейно отсъствие, както и че неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност-намаляване на размера на наложената санкция.

             В съдебно заседание , въз.   Г., редовно призована,  не се  явява,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.  Р. пледира постановлението да бъде отменено като неправилно , незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. 

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата. По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановлението да бъде  потвърдено.Ю.к. Д. излага мотивирано становище,   че в хода на производството не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалните правила, както и че нарушение е безспорно доказано.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

                На 05.11.2019г., в 10.: 45ч., след получен сигнал от служители на „Еконт Експрес“ ООД за съмнителна пратка,  митнически служители в отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“, един от които св.В.Р.,  извършили проверка на офис на Еконт Експрес“ ООД, намиращ се в гр.София, бул.“Черни връх“ № 47.  На място била установена  пратка с товарителница с № 5300143590877 от 04.11.2019г., с изпращач  въз. Ф.   Г.,***, с посочен телефонен номер и  получател К.Ч., с описание на стоката „мебел обков“ и тегло 1,2 кг. След отваряне на пратката било установено, че в нея има един запечатан полиетиленов плик   с тютюн за наргиле, с  надпис "Adalya". Пратката била измерена на място и се установило, че е 1 кг. Фабрично запечатания плик не бил облепен с акцизен бандерол на Р.България.  Установеното при проверката било описано в Протокол № 19 BG 9910А051678 / 05.11.2019г., като на основание чл.107 „а“ от ЗАДС стоката била иззета и задържана .

           В хода на проверката била установена самоличността на въз.Г..От „Еконт експрес“ ООД били изискани всички налични данни за товарителницата на стоката.Установило се, че на 04.11.2019г. служител на дружеството в офис / 9006/ Варна, ЖП Гара, ул.“Цариброд“ № 41, е приел от въз.Г. пратката с наложен платеж 120лв. Била извършена проверка и в Българска акцизна централизирана информационна система, модул „регистър тютюни“, при която било установено , че на 26.08.2019г. е била регистрирана търговска марка "Adalya" с тегло на една опаковка от 1 кг. и с регистрирана продажба цена 320лв. За изясняване на всички обстоятелства, до „МРР Северна морска“ било направено искане и от въз.Г. били снети писмени сведения.В тях тя посочила, че е изпращала пратки чрез „Еконт експрес“ ООД през м.ноември с приблизително тегло от 1 кг., но не знаела какво било тяхното съдържание и не разполагала с документи за него.

           Поради установеното в хода на проверката  и след отправена по телефона  покана, на 05.02.2020г. св.Вл.Р. съставил против въз.   Г.  в нейно отсъствие акт за установяване на административно нарушение, за това че  04.11.2019г. в гр. Варна, е изпратила чрез пощенската мрежа куриерска пратка с товарителница  с № 5300143590877 акцизни стоки, а именно -1 кг. тютюн за наргиле с търговска марка "Adalya" , без бандерол за платен акциз, когато такъв е задължителен по закон. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС.Актът бил предявен на въз.Г. на 25.02.2020г., като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН конкретни възражения не били направени и депозирани.

           В хода на производството било отправено искане за определяне на дължимия акциз на установения тютюн за пушене. Било дадено становище  , че размерът на дължимия акциз е в размер на 152 лв. 

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.99 „а“ ал.1от ЗАДС.За него на въз.Г. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС    било наложено административно наказание „Глоба” в размер на  1 000лв.Наказващият орган изложил  мотивирано становище, че   случаят не е маловажен.

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.   В.Р. –актосъставител,  чиито  показания съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и пълни.От тях се установи, че той е участвал при извършената през м.11.2019г. проверка, както и че самоличността на въз.Г. е била изяснена в хода на извършената проверка.Свидетелят посочи още, че въззивницата е била уведомена по телефона за това, че следва да се яви да й бъде съставен акт, като заявила, че няма да може да присъства на това действие.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

            Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Наказателното постановление № 794/ 21.04.2020г. е издадено от компетентен орган- от Началника на териториален отдел „МРР Северна морска“ при ЗМУ   , съгласно Заповед № ЗАМ-43 / 32-8734/07.01.2019г. на  Директора  на Агенция „Митници”. Постановлението е издадено в предвидения шестмесечен преклузивен срок по смисъла на ЗАНН.   При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са били допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН и същият съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Обстоятелството, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.Въз.Г. е била надлежно уведомена, че срещу нея ще бъде съставен акт за нарушение, но не се е явила лично.В последствие актът   й е бил предявен лично , поради което и не е било допуснато нарушение на процесуалните правила, с което да е било ограничено правото й на защита в процеса.Наказателното постановление   съдържа в себе си предвидените от чл.57 от ЗАНН обстоятелства, а именно дата и място на извършване на нарушението, подробно описание на констатациите от проверката , на мястото на намиране на предмета на нарушението и др. При издаването му наказващият орган е изложил съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,  като по този начин  е изпълнил в цялост задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.В този смисъл съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.

          Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените по делото фактически констатации към хипотезата на правната норма. От  приложените по преписката писмени доказателства-протокол за извършена проверка,  докладни записки , справки, обяснения и  др., както и от показанията на св. Р., дадени в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установява, че с товарителница № 5300143590877 въз.Г. като подател е изпратила пратка чрез офис на „Еконт експрес“ ООД в гр.Варна до К.Ч. в гр.София, съдържаща 1 кг. тютюн за наргиле "Adalya", който не е бил облепен с акцизен бандерол. Тези обстоятелства не се и оспорват по делото. Нормата на  чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС, в редакцията , действала към датата на извършване на нарушението , забранява ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци, с изключение на случаите, когато акцизните стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.  В настоящият казус въз.Г. е използвала пощенска услуга, като е изпратила акцизна стока – тютюн за наргиле, без бандерол, когато такъв е задължителен. Т.е. нарушението е осъществено от обективна и субективна страна.Съдът не споделя становището на процесуалният представител на въз.Г. в жалбата за това, че отговорност за нарушението следва да носи пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД. Проверената и иззета пратка е била оформена при спазване на всички правила, визирани в Закона за пощенските услуги, като при подаването й въззивницата е декларирала съдържанието й .Видно от приложеното по преписката писмо от „Еконт Експрес“ ООД е, че съгласно общите условия за договаряне с потребители на куриерски услуги, договорът за куриерски услуги се счита за сключен с приемането на пратката от подателя .Всички данни в товарителницата се попълват съгласно разпорежданията на подателя, който с подписа си потвърждава това и поема пълна отговорност, ако данните са неточни или неверни.В този смисъл  отговорност за съдържанието на пратката следва да се търси в подателя, но не и в пощенския оператор, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗПУ. В тази норма е предвидено, че когато има достатъчно основание да се смята, че приета пощенска пратка съдържа забранени предмети или вещества, пощенският оператор съвместно с извършващия проверка задържа пратката и изисква от подателя или получателя писмено съгласие за отварянето й.В нея не е визирано задължение на пощенския оператор да изиска от подателя да попълни утвърден образец на Декларация по чл.99 „а“ от ЗАДС, така както се сочи в жалбата. Поради изложеното до тук съдът намира, че   правилно е била ангажирана отговорността именно на въз.  Г. за извършеното административно нарушение на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС.          

           Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като именно в  чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС е предвидена санкция за този, който наруши разпоредбата на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС, каквото в случая е налице.Правилно е бил определен и размера на глобата, като е било взето предвид, че същата следва да е в двойния размер на акциза, но не по.малко от 1 000лв.От приложеното по преписката становище се установява, че стойността на дължимия акциз е 152 лв., т.е. двойния му размер е 304лв.Поради това и правилно наказващият орган е наложил на въз.Г.   следващото й по силата на закона наказание, а именно „Глоба“ в размер на 1 000лв. Това наказание е в минималния предвиден от закона размер, поради което и е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване. 

            Правилно и в съответствие с приложимия по време материален закон, АНО не е  отнел в полза на държавата иззетия тютюн за наргиле,   доколкото към датата на извършване на нарушението не е било предвидено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението по чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС, съгласно действащата към момента редакция на чл. 124  ал. 1 от ЗАДС.

            Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“  за нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове се съдържа в разпоредбата на чл. 126 „б“  ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАДС,  според която "маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза на стоките - предмет на нарушението не надвишава 100 лв". Видно е, че разпоредбата на чл. 126 „б“ от ЗАДС не включва случаите на нарушение по чл. 123 „в“ от ЗАДС, като законодателят не е предвидил изобщо възможността да се налагат глоби с фиш за нарушение по чл. 123 „в“ от ЗАДС и е преценил обществената опасност на този вид нарушения като висока, без да посочва критерий, разграничаващ маловажните деяния. От друга страна по делото се установява, че въз.Г. е извършила и други нарушения от същия вид.Поради това съдът намира, че случаят не е маловажен и не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

           С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Доколкото страните не са направили искания за присъждане на разноски, съдът намира,че не следва да се произнася в тази насока.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е Ш  И:

       

            ПОТВЪРЖДАВА      Наказателно Постановление № 794/21.04.2020г. на  Началника на  териториален отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ, Митница Варна,   с което на Ф.Б.Г. е наложено  административно наказание „   Глоба”  в размер на  1 000 лв. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС.   

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: