Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 02.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 112 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2443061 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Б.К.Б. ***, като представляващ „Би Енд
Джи Кредит” ООД, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във
връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят Б., който го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. В жалбата изтъква, че процедурата по
издаването на електронен фиш е приложима само когато нарушението е установено
от стационарно позиционирано техническо средство, но не и от мобилно такова.
Сочи, че за последното е приложима единствено процедурата по ЗАНН със
съставянето на АУАН и издаване на наказателно постановление. По нататък в
жалбата се изтъква, че в електронния фиш липсва надлежно описание на
нарушението, като акцентира на факта, че никъде във фиша не е посочено
местоположението на пътните знаци, които въвеждат ограничението на скоростта, с
оглед обхвата им на действие, и което от своя страна не позволява еднозначна
преценка дали е дадена правилна квалификация на нарушението.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят Б. не се явява. Представя писмен отговор, в който
потвърждава, че жалбата срещу електронния фиш е подадена от него и съответно,
че поддържа същата. Изтъква, че дружеството чиято собственост е автомобила се
представлява освен от него, то и от Симеон Иванов Гетов, като не е ясна волята
на наказващия орган защо именно той е наказан, а не например другия управител.
Сочи също така, че във фиша наред с ЕИК на дружеството е изписано и неговия
ЕГН, като по този начин не е ясно на кого всъщност е наложена санкцията
„глоба”, като се има предвид, че на юридическите лица са налагат имуществени
санкции.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка
на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол и
регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608. Системата можела да работи както в установен в
покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които идвали срещу полицейския
автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 20.09.2018 г. полицейският
автомобил бил позициониран в отбивка на ПП І-4 (София – Варна), при км 27+700,
който факт се установява от снимковия материал на л.16 от делото и протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /л.15/. Системата за видеоконтрол била
насочена в посока гр.Варна. В 12:24:37 часа, системата за контрол на скоростта
засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 130 км/ч лек
автомобил. В този участък от пътя не е имало въведено ограничение на скоростта,
поради което максимално разрешената такава, съгласно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП била 90 км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 1491 установили, че засечената в 12:24:37
часа на 20.09.2018 г. скорост от 130 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 126 км/ч) била от лек
автомобил „Шкода Фабия” с рег.№ СА 76-09 ХН.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.13/ било установено, че собственик на автомобила е „Би Енд Джи
Кредит” ООД – гр.София, представлявано заедно и поотделно от управителите Б.К.Б.
и Симеон Иванов Гетов – справка от търговския регистър /л.14/.
Въз основа на така констатираното
нарушение, на 18.12.2018 г. срещу Б.К.Б. бил издаден електронен фиш серия К, № 2443061
/л.11/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Б., в качеството му на законен представител
на дружеството-собственик на автомобила предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция глоба в размер на 300 лева.
Видно от приложената по делото разписка
/л.17/, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя Б. на 10.01.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Б., като представляващ
дружеството собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, от надлежна
страна, доколкото Б.Б. е лицето визирано като адресат на електронния фиш и с
оглед потвърдената от него в писмения му отговор от 14.05.2019 г. /л.31/ жалба.
Поради тези съображения съдът приема, че жалбата срещу електронния фиш е допустима.
Неоснователно и категорично не
може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с
мобилно АТС и доводите в този смисъл. Действително, такова разрешение на
проблема дава Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид обаче, че
тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и
такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на
работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да
разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и
включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване
на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролният орган да е задължен
да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне
относно крайният му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на
установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма,
която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
За пълнота на изложението следва
да се посочи и че е неотносима към случая и нормата на
чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същата касае контрола с мобилно АТСС по
време на движение на служебния автомобил, в който системата е монтирана, а не
такъв е разглеждания случай. Безспорно по делото е, че се е контролирал
конкретен пътен участък, на който не е имало въведено с пътен знак ограничение
на скоростта, поради което максимално разрешената е била 90 км/ч, и че
мобилното АТСС е било монтирано в полицейски автомобил, който е бил в покой –
факт, който е посочен в обжалвания ЕФ, потвърждава се и от вещественото
доказателство, представляващо разпечатка от видеоклип № 1491 /л.10/ и
протокола-приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата /л.15/.
Поради тези съображения настоящият
състав не споделя възражението на жалбоподателя Б., че административнонаказателната
отговорност е следвало да бъде реализирана със съставянето на АУАН и съответно
с издаване на наказателно постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на
електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189,
ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на
административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на
автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент
при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и
заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба
подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в
отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото
правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от
определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед
мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено
изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Така например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда
правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след
извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от
контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана
и систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че
израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към
издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание. Във връзка с това, съдът приема за неоснователни
наведените в жалбата възражения, че в ЕФ липсва надлежно описание на
нарушението, както и че не е посочено местоположението на пътните знаци
указващи, че се касае за извън населено място и какво е ограничението на
скоростта.
На първо място, в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП лимитативно са изброени задължителните реквизити на ЕФ
и внимателния преглед на обжалвания не налага извод за липсата на някой от тях.
Ясно е посочено от кого е издаден фиша - ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите
му имена, ЕГН и адрес, както и в какво качество му се налага санкцията за установеното
нарушение по ЗДвП. Конкретно и точно също така е посочената датата, когато
нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че
нарушението е било извършено извън населено място, във фиша е било описано и
мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да
добави.
Макар и да не е наведено
възражение в този смисъл, следва да се отчете и че не представлява нарушение
обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого може да се обжалва. В разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да
бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при
получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да
я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна
преписка.
От друга страна - легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на по-горе
цитираното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС
- Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46,
ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на надлежно
описание на нарушението са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.9/ и от
протокол от проверка № 3-23-18 от 14.08.2018 г. /л.8/, системата за контрол на
скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е
отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
1491, заснет от мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M, № 608. На него ясно се вижда автомобила собственост на дружеството,
чийто законен представител е жалбоподателят, ясно се вижда и регистрационния му
номер, като фиксираната скорост е 130 км/час. След като бил приспаднат
толеранса от 3 % наказуемата скорост е била определена на 126 км/ч, съответно изчислено,
превишаването на максимално разрешената за извън населено място скорост е било с
36 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за пътния участък скорост,
то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателя Б. не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са ангажирани от
административнонаказващия орган. На вещественото доказателство – разпечатката
от видеоклип № 1491 /л.10/ ясно е видно, че в момента на заснемането и
засичането на скоростта, автомобила с рег.№ СА 7609 ХН е бил сам на пътя, нито
в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг автомобил, за да
съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Б.К.Б., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189,
ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е
извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во
от ЗДвП, като законен представител на юридическото лице собственик на
автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В
тази връзка неоснователно е възражението, че от фиша не става ясно кой на
практика е санкциониран – дали физическото лице Б.Б. или юридическото лице „Би
Енд Джи Кредит” ООД – гр.София. Съдът не констатира да е налице подобна
неяснота в обжалвания ЕФ. Пределно ясно във фиша е посочено, че санкцията се
налага на Б.К.Б., в качеството му на законен представител на дружеството. В
този ред на съждения, не може да бъде споделен и довода за това, че не става
ясно защо при двама управители на дружеството е санкциониран точно
жалбоподателят Б.. Доколко дружеството, видно от справката в търговския
регистър е с регистрирани двама управители, които го представляват заедно и
поотделно /л.14/, то без значение е спрямо кое от двете лица, в качеството му
на законен представител ще е адресиран фиша.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му, както и въпроса дали случая може да
се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2443061 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Б.К.Б. ***, р-н Изгрев, ул.”Незабравка” № 25, ет.5, ЕГН : **********, като
законен представител на „„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД – гр.София, е наложено административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :