№ 344
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1133 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело №14192/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, са обявени за нищожни поради противоречие с чл. 39
ал. 1 т. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 20а ал. 2 от ЗЗД следните части на
договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от 16.10.2006г., сключен между „Ейч Ви
Би Банка Биохим“ АД, с правоприемник „Уникредит Булбанк“ АД и К. Д. Д.: чл.
4 ал. 1 изр. 3 и 4 от договора: „… Следващите 287 погасителни вноски, считано от
05.11.2007г. до 05.09.2031г. се формират от сбора от главница плюс лихва,
определена на базата на плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9 ал. 2 и към
подписването на настоящия договор са в размер 1 593 CHF и една последна
изравнителна вноска на 05.10.2031г. Актуализациите в базовите лихвени проценти
на Банката се отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т.
3.12.4 „а“ от Общите бизнес условия, за което кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменяемо съгласие“; в частта от изречение 3 след думата
„лихва“, словосъчетанието „… , определена на базата на плаващ лихвен процент,
съгласно чл. 9 ал. 2…“ и изречение 4; чл. 9 ал. 2 изр. 1 от договора: „За останалия
период след този, посочен в ал. 1, до окончателното погасяване на кредита
Кредитополучателят заплаща на Банката лихва, определена на база променлив, в
хода на изпълнение на договора, годишен лихвен процент, образуван от Базовия
лихвен процент на Банката, намален с 0,366 %...“; чл. 10 ал. 6 от договора: С
подписване на настоящия договор за кредит Кредитополучателят изрично се
съгласява Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по
търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти
1
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за
съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на
Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към
българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на
ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за
съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със съответната стойност на
швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат
кредита“ и е отхвърлен искът на К. Д. Д. с правно основание чл. 26 ЗЗД в
останалата част.
С решението на СГС ответникът „Уникредит Булбанк” АД е осъден да
плати на К. Д. Д. 14 003,23 лева - левовата равностойност на недължимо платени
погасителни вноски за периода от 25.10.2013г. до 05.05.2018 г. по договор за
ипотечен кредит № 9400/0285 от 16.10.2006г., ведно със законната лихва от
25.10.2018г. до окончателното плащане на сумата и е отхвърлен искът на К.Д.,
предявен против „Уникредит Булбанк” АД с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД над сумата 14 003,23 лева до пълния предявен размер 103 477,24 лева.
С решението на СГС „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да плати на К.Д.
разноски по делото в размер 2822,85 лева, а К.Д. е осъден да плати на „Уникредит
Булбанк“ АД *** сумата 1 754,20 лева разноски по делото.
С определение № 9656 от 24.06.2020г., постановено по делото, по искане на
ответната страна „Уникредит Булбанк“ АД с правно основание чл. 248 ГПК,
първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като е
осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да плати на К. Д. Д. разноски по делото в размер
825,85 лева, както и е осъдил К.Д. да плати на „Уникредит Булбанк“ АД разноски
по делото в размер 3010 лева.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от К.
Д. Д., чрез пълномощника адв. Е. Д.. Жалбоподателят смята, че решението е
недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 55
ЗЗД за разликата над 59 614,57 лева до 103 477,24 лева, без да съобрази, че след
допуснато изменение по чл. 214, ал.1 ГПК на този иск и намаляване на размера му
от 103 477,24 лева на 59 614,57 лева съдът е прекратил производството по него в
частта за разликата над 59 614,57 лева до първоначално предявените 103 477,24
лева. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е отхвърлил установителните
искове по отношение на клаузите на чл.8, чл. 10, ал.5 и ал.9 - ал.11 от договора,
които прехвърлят по неравноправен начин валутния риск върху потребителя К.Д..
Смята, че съдът не е отчел, че тези клаузи, наред с призната за нищожна клауза на
чл. 10, ал.6 от договора в съвкупност изграждат система от правила прехвърлящи
по недопустим начин валутния риск върху кредитополучателя, поради което не
следва да се тълкуват изолирано една от друга. Сочи, че тези клаузи не са
индивидуално уговорени, че са неясни и неразбираеми за потребителя, в негова
вреда са, уговорени са в разрез с изискванията за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и
банката. Жалбоподателят сочи, че валутата на получения кредит е швейцарски
франкове, че кредитът е погасяван чрез суми, формирани от левовата
равностойност на дължимите в швейцарски франкове вноски, че в периода на
изпълнение на договора е налице устойчиво покачване на курса на швейцарския
2
франк, поради което за една и съща вноска в швейцарски франкове,
кредитополучателят е внасял различна-по-голяма сума в лева. Смята, че разликата
на курса на швейцарския франк към лева в деня на отпускане на кредита и към
момента на погасяване на вноските по него представлява положителна величина,
формирана именно след превалутиране от страна на банката по неин търговски
курс, поради което за нея се получава печалба, различна и успоредно получена с
договорената възнаградителна лихва. Поддържа, че тази разлика не е част от
основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на финансовата
услуга, а представлява печалба за банката за сметка на кредитополучателя, в
резултат на което потребителя поема съществен валутен риск, а равновесието
между правата и задълженията на страните по договора за кредит е нарушено във
вреда на потребителя, което от своя страна обуславя и неравноправност на тези
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Жалбоподателят смята, че при постановяване
на решението в обжалваната част съдът не е съобразил и непротиворечивата вече
съдебна практика на ВКС по сходни случаи. В жалбата са развити съображения и
за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 55 ЗЗД.
Сочи се, съдът е приел единствено за неравноправни клаузите относно
едностранната промяна на лихвата, без да съобрази, че и клаузите относно
поемането на валутния риск са също неравноправни и поради това нищожни.
Поддържа, че според заключението на тройната ССчЕ - във вариант 2 е
изчислено, че за периода от 05.11.2013г. до 05.05.2018г. е налице разлика в размер
60 959,74 лева, като е отчетено едновременно както едностранната промяна на
лихвата, така и промяната на валутния курс в посочения период. Предвид всичко
изложено жалбоподателят иска да бъде обезсилено решението в частта, с която
съдът е отхвърли иска по чл. 55 ЗЗД за разликата над 59 614,57 лева до 103 477,24
лева и да бъде отменено в останалите атакувани части и вместо това да бъдат
уважени предявените искове, като бъде прогласена нищожността и на клаузите от
договора отнасящи се до валутния курс, както и да бъде осъдена банката да плати
на ищеца недължимо платените от него суми и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Уникредит Булбанк” АД, чрез
пълномощника адв. В. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в частта, с която са уважени
предявените искове е подадена от „Уникредит Булбанк” АД, чрез пълномощника
адв. В. Г.. Този жалбоподател смята, че съдът необосновано и неправилно е приел,
че клаузите на чл. 4, ал.1, изр.3 и изр.4, както и клаузата на чл.10, ал.6 от договора
са нищожни, без да съобрази, че промяната на ГЛП може да се изразява в
увеличаванeто, но и в намаляването му, което равнопоставя страните по договора
и без да отчете, че клаузата на чл.10, ал.6 е ясна и недвусмислена и че при
изменение на фактори, стоящи вън от контрола на банката-съотношението на
средната стойност на швейцарския франк към българския лев, банката има право
да превалутира кредита от швейцарски франкове в български лева. По отношение
на осъдителния иск, този жалбоподател смята, че решението в тази част е
недопустимо, като постановено по незаявена претенция, тъй като в исковата
молба ищецът претендира друга разлика-тази между действително платената сума
в български лева и левовата равностойност на месечните вноски при обменен курс
към датата на договора. Сочи, че съдът не е обсъдил и възражението на банката,
3
че ищецът не е доказал плащане на месечните вноски в български лева и
привалутирането им от банката в швейцарски франкове, както и не е съобразил
изводите на единичната и тройната ССчЕ, според които липсват доказателства
ищецът да е плащал погасителните вноски в лева и банката да ги е превалутирала.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПк от К. Д., чрез пълномощника адв.Е. Д. е
постъпил отговор на въззивната жалба на банката, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Постъпила е и частна жалба от К. Д. Д. против определението №
9656/24.06.2020г., с което е изменено първоинстанционото решение в частта за
разноските.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и частично
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от К. Д. Д. с искова молба, с която
против „Уникредит Булбанк” АД, като правоприемник на „Ейч Ви Би Банка
Биохим” АД, са предявени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 143 ЗЗП да се прогласи нищожността на клаузи в договор за ипотечен кредит
относно формирането на възнаградителната лихва и относно поемането на
валутния риск изцяло в тежест на кредитополучателя и осъдителен иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата 103 477,24 лева,
заплатена от ищеца на ответника без основание.
В исковата молба се твърди, че през 2006г. ищецът и „Ейч Ви Би Банк
Биохим“ АД сключили договор за ипотечен кредит, по силата на който банката
предоставила на ищеца като кредитополучател банков кредит в размер 244 000
швейцарски франка и кредитът бил усвоен на 18.10.2006г. Твърди се, че ищецът
следвало да погаси кредита до 05.10.2031г. на 300 месечни вноски, дължими до 5-
то календарно число на всеки месец, както следва: първите 12 погасителни вноски
по 1 144 швейцарски франка като сбор от главница и лихва, определена като
фиксиран лихвен процент в размер 2,9% на годишна база; 287 погасителни вноски
в размер към датата на сключване на кредита по 1 593 швейцарски франка всяка,
при „плаващ“ лихвен процент, образуван от базовия лихвен процент на банката,
намален с 0,366 процентни пункта.
Сочи се, че към датата на сключване на договора, БЛП на банката за
швейцарски франк бил 6,62 %, а намален с 0,366 пункта бил 6,254 %, като
страните били уговорили, че последната изравнителна вноска ще е дължима на
05.10.2031г.
Ищецът твърди, че договорът за ипотечен кредит съдържа нищожни клаузи,
поради неравноправност. Твърди, че клаузите на чл. 4, ал.1, изр. 3, изр. 4 и чл. 9,
ал.2, изр.1 от договора, свързани с формиране на възнаградителната лихва са
4
нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени, а са изготвени предварително,
без възможност за потребителя на влияе върху съдържанието им; не са
разбираеми и ясни, в ущърб на потребителя са и са в разрез с изискванията на
добросъвестността, тъй като липсва на възможност за информиране на
потребителя за промените на цените на доставената финансова услуга и отсъствие
в договора на методологията за промяна на лихвения процент.
Ищецът сочи, че клаузите, свързани с валутния риск - с условията за
погасяване на кредита в различна валута, възможността за превалутиране на
кредита по искане на кредитополучателя или едностранно от банката и
последиците от това - чл. 8, чл. 10, ал.5, ал.6, ал.9, ал.10 и ал. 11 от договора, също
са нищожни като неравноправни, тъй като при сключването на договора банката –
кредитор не е представила информация за икономическите последици от
отпускането на кредита в швейцарски франкове, свързани с промяна на обменния
курс на валутата, в която е отпуснат кредитът, спрямо законното платежно
средство; че е налице неравновесие между банката и потребителя, на когото е
възложен рискът от повишаване на обменния курс на валутата, в която е
договорен кредитът, без банката кредитор да носи риск от понижаване на
обменния курс, което може да компенсира с едностранно увеличение на лихвата;
че банката едностранно превалутира погасителните вноски по обменен курс,
определен едностранно от нея.
В исковата молба се твърди, че въз основа на тези неравноправни, съответно
нищожни клаузи банката е получила към 31.05.2018г. без основание парични
суми, които не й се дължат. Сочи се, че според договора за ипотечен кредит и при
прилагане на лихва в размер 2,9% за първите 12 вноски и ГЛП в размер 6,254% за
следващите вноски и като се съобрази, че курсът на швейцарския франк е 1,22869
лева към датата на договора кредитополучателят до 31.05.2018г. е следвало да
заплати на банката сумата 216 039 швейцарски франка, равностойни на 265 444,96
лева. Поддържа се, че в резултат на неравноправните клаузи-заради прилагането
от страна на Банката на неясен механизъм за формиране на БЛП и поради това, че
едностранно е определяла валутния курс за всяко плащане, ищецът реално
заплатил към 31.05.2018г. сума в общ размер 237 867 швейцарски франка,
равностойни на 368 922,20 лева, тоест ищецът като длъжник по договора за
кредит платил на банката в повече 103 477,24 лева. Предвид изложеното ищецът
иска да се признае за установено и да се прогласи нищожността, поради
неравноправност на клаузите на чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4, чл. 9 ал. 2 изр. 1, чл. 8 и чл.
10 ал. 5-6 и ал. 9-11 от договора за ипотечен кредит и да бъде осъден ответникът
„Уникредит Булбанк“ АД, като правоприемник на „Ейч Ви Би Банка Биохим” АД
да му плати сумата 103 477,24 лева, като платена без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018г. до
окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Уникредит Булбанк“ АД-
правопремник на „Ейч Ви Би Банка Биохим” АД, не оспорва твърдението, че
между „Ейч Ви Би Банка Биохим” АД и ищеца е сключен договор за ипотечен
кредит, но оспорва твърденията, че в договора се съдържат неравноправни
клаузи. Сочи, че клаузите относно плаващия/променлив БЛП предвиждат както
увеличаване, така и намаляване, поради което не може да се приеме, че е налице
неравнопоставеност между субектите на правоотношението. Твърди, че банката
5
не е извършвала превалутиране на кредита от швейцарски франк в друга валута.
Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност на осъдителната
претенция, на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД, а при условията на евентуалност
твърди, че същата е погасена с изтичането на 5 годишния давностен срок.
С допълнителна искова молба ищецът Д. е оспорил изложените от ответника
твърдения и направените от него възражения. Ищецът е оттеглил иска си по чл.
55, ал.1 ЗЗД за периода преди 25.10.2013г. и за разликата над 59 614,57 лева до
първоначално претендираните 103 477,24 лева.
С определение № 4538 от 20.02.2019г. СГС е допуснал, на основание чл. 214,
ал.1 ГПК изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД и е приел, че същият е
предявен за периода от 25.10.2013г. до 31.05.2018г. и е за сумата 59 614,57 лева,
като е прекратил производството по този иск в частта за разликата над 59 614,57
лева до първоначално претендирания размер 103 477,24 лева.
С протоколно определение от 19.09.2019г. съдът е допуснал изменение да
изготвения по делото доклад, както следва: искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД е за
заплащане на получените от ответника договорни лихви, съгласно параметрите на
възнаградителната лихва (2,9% и 6,254 % и валутен курс 1,22896 лева на
швейцарския франк) към датата на договора.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.10.2006г. е сключен договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от между
„Ейч Ви Би Банк Биохим” АД и К. Д. Д., като кредитополучател, по силата на
който банката е отпуснала на К. Д. сумата 244 000 швейцарски франка със срок на
погасяване до 05.10.2031г., платима на всяко 5-то число от месеца на 300 вноски,
както следва: първите 12 погасителни вноски-от 05.11.2006г. до 05.10.2007г. при
фиксиран лихвен процент в размер 2,9 % (чл. 9, ал.1) с размер на вноските по 1
144 швейцарски франка всяка; за останалия период до погасяването на кредита-
следващите 287 погасителни вноски се формират от сбора от главницата плюс
лихвата, определена на база „плаващ“ лихвен процент- чл. 9, ал.2 и с размер на
вноските към датата на подписване на договора-по 1 593 швейцарски франка
всяка. В чл. 9, ал.2 от договора е посочено, че за следващите 287 погасителни
вноски кредитополучателят плаща на банката лихва, определена на база на
променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван
от базовия лихвен процент на Банката, намален с 0,366 %, като към момента на
сключване на договора базовият лихвен за швейцарски франкове е 6,62 %, тоест
уговореният лихвен процент при сключване на договора е в размер 6,25 %.
Според чл. 8 от договора за ипотечен кредит при ползване или погасяване
на кредита във валута, различна от тази, посочена в договора, за арбитражиране се
прилагат съответните курсове на Банката за деня.
В чл. 10 са уредени правата и задълженията на кредитополучателя, като в
чл.10, ал.5 е посочено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да
превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно
6
в български лева или евро, като за услугата се съгласява да плати съответната
комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица. Според изречение
второ на цитираната алинея кредитополучателят изрично се съгласява с
подписване на договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро
по търговски курс купува на Банката към датата на превалутирането и лихвени
проценти съгласно действащ бюлетин за физически лица на Банката за
съответната валута и съответния вид кредит.
В ал.6 на чл.10 е посочено, че с подписване на договора за кредит
кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно да
превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно
превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната
стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие,
определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на
БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20% в
сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев
за полугодието, през което е отпуснат кредита.
В ал.9 на чл.10 е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за
кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на
Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за
изчисляване на лихвата по задължението, в според ал.10 на чл.10
кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на
фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен
риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при
издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент,
съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица.
Посочено е, че в тази връзка, напълно приема да носи за своя сметка валутния и
лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането,
както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати
ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след
превалутиране на кредита. Според ал. 11 на чл. 10 кредитополучателят декларира,
че при подписване на договора са му били известни разпоредбите на чл. 10 ал.5 –
чл.10 ал.10 по-горе и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от
същите разпоредби.
В първоинстанционното производство е допусната и приета ССчЕ, изготвена
от вещото лице П. Д.. Вещото лице е посочило, че след запознаване с материалите
по делото и проверка при ответната банка на движението на разплащателни
сметки, обслужващи кредита, движението по кредитната сметка, параметричната
справка, първоначалния и актуален погасителен план и лихвен лист е установило,
че на 18.10.2006г. сума в размер 244 000 швейцарски франка е постъпила по
разплащателна сметка с титуляр К.Д.. Установено е, че в периода от 05.10.2007г.
до 01.08.2009г. прилаганият от банката ГЛП е нараствал до 8,40067%, а след тази
дата до 29.04.2015г. е намаляван до 6,88%, като в такъв размер е и до месец май
2018г. Експертът е изчислил, че от 05.11.2006г. до 02.05.2018г.
7
кредитополучателят е платил на банката сума в общ размер 240 121 швейцарски
франка. Посочено е, че в периода от 16.10.2006г. до м.май 2018г. в резултат на
прилагане на увеличения лихвен процент ищецът е платил в повече сумата 24
150,83 швейцарски франка. Изчислено е, че за този период ищецът е платил за
договорни лихви при увеличен от банката лихвен процент сумата 30 857,74
швейцарски франка и е посочено, че размерът на реално заплатената главница е с
6 706,91 швейцарски франка по-малко от тази, залегнала в първоначалния
погасителен план към договора.
Изчислено е също, че за периода от 25.10.2013г. до м.май 2018г. размерът на
надплатената сума за месечни вноски в резултат на прилагането на увеличения
лихвен процент в посочения периода е в размер 9 756,03 швейцарски франка или
16 815,61 лева по фиксинга на БНБ; размерът на надплатената договорна лихва,
част от месечните вноски за посочения период, в резултат на прилагането на
увеличен лихвен процент е в размер 10 523,27 швейцарски франка или 17 993,71
лева по фиксинга на БНБ, а размерът на реално заплатената главница е с 767,24
швейцарски франка по-малка от тази, залегнала в първоначалния погасителен
план. Вещото лице е изчислило, че при сравнение между сумите по
първоначалния погасителен план и реално платените по договора суми за периода
от 25.10.2015г. до м.май 2018г. надплатената сума за месечни вноски, в резултат
на увеличения лихвен процент в посочения период е 4 225,71 швейцарски франка
или 7477,25 лева; надплатената договорна лихва, в резултат на увеличения лихвен
процент за посочения периода е 5 151,12 швейцарски франка или 7 334,25 лева, а
размерът на платената в повече главница е 74,59 швейцарски франка.
Вещото лице е посочило, че за периода от 16.10.2006г. до м.май 2018г.
ищецът е платил на банката общо сумата 238 596 швейцарски франка,
представляващи 370 409,13 лева по курс „продава” на банката за всяка конкретна
вноски, като ако сумата се преизчисли по курс „продава” на банката към
18.10.2006г. при 1,22869 швейцарски франк/лев, то левовата равностойност на
сумата е 293 161,54 лева или надплатената сума в резултат на курсовата разлика е
77 247,59 лева; за периода от 25.10.2013г. до м.май 2018г. ищецът е платил на
банката общо 97 371,03 швейцарски франка или 169 372,44 лева по курс
„продава” на банката за всяка конкретна вноски, а ако сумата се изчисли на база
по курс „продава” на банката към 18.10.2006г. при 1,22869 швейцарски франк/лев,
то левовата равностойност на сумата е 119 638,81 лева или надплатената сума е 49
733,63 лева; за периода от 25.10.2015г. до м.май 2018г. ищецът е платил на
банката общо 53 608,71 швейцарски франка или 94 803,54 лева по курс „продава”
на банката за всяка конкретна вноска, а ако сумата се изчисли на база курс
„продава” на банката към 18.10.2006г. при 1,22869 швейцарски франк/лев, то
левовата равностойност на сумата е 65 868,49 лева или надплатената сума е 28
935,06 лева.
Експертът е посочил, че не може да установи дали ищецът е плащал
месечните вноски или част от тях в брой – на каса директно в швейцарски
франкове или вноските или част от тях са плащани в лева и банката ги е
превалутирала в швейццарски франкове, за да постъпят в разплащателната сметка,
която е в швейцарски франкове. Обяснило е, че за периода от 25.10.2013г. до
31.05.2018г. курс „продава” на банката е съобразен с промените в стойностите на
фиксинга на БНБ за швейцарския франк.
8
По искане на ищеца в първоинстанционното производство е допусната
тройна ССчЕ, изготвена от вещите лица В. С., А. М. и Г. Г..
Тези вещи лица са изчислили, че при лихвен процент 2,9% за първите 12
месеца; лихвен процент в размер 6,2554% за следващите вноски и при валутен
курс на швейцарския франк/лев към 16.10.2006г. общият размер на дължимите
вноски при първи вариант са в общ размер 216 039 швейцарски франка, при
определена по курс на БНБ към 16.10.2006г. тази сума е с левова равностойност
265 211,64 лева; при втори вариант- общият размер на дълга 216 039 швейцарски
франка, изчислени по курс „продава“ на банката кредитор към дата 16.10.2006г.
при 1 CHF = 1,23760 лева, е с левова равностойност 267 369,87 лева.
Експертите са изчислили, че за периода от 25.10.2013г. до 05.05.2018г. общо
дължимите сума за главница и възнаградителни лихви е в размер 95 549,83
швейцарски франка. Изчислили са, че в посочения период равностойността в лева
на погасените суми по курс на БНБ за деня, предхождащ датата на всяко плащане
е 166 206,23 лева, от които 55 080,67 лева главница и 111 125,56 лева
възнаградителна лихва, а за периода от 25.10.2015г. до 05.05.2018г. общо
дължимата сума за главница и възнаградителни лихви е в размер 51 787,51
швейцарски франка, като в този период са платени суми с левова равностойност
по курс на БНБ за деня, предхождащ датата на всяко плащане в размер 91 402,46
лева, от които 33 501,81 лева главница и 57 900,65 лева възнаградителна лихва.
При втория вариант-превалутиране по курс „продава” на банката за всяко отделно
погасяване, вещите лица са посочили, че платените вноски за периода от
25.10.2013г. до 05.05.2018г. са в общ размер 95 549,83 швейцарски франка, от
които 31 523,90 швейцарски франка-главница и 65 025,93 швейцарски франка
възнаградителна лихва. Изчислили са, че равностойността в лева на погасените
суми, по курс „продава” на банката за всяко отделно плащане е 169 392,06 лева, от
които 56 155,96 лева-главница и 113 236,10 лева възнаградителна лихва.
Посочили са, че при сравнение между действително платените суми по кредита
(Приложение 4) и сумите по първоначалния погасителен план при първоначален
валутен курс (Приложение 3) се установява, че за периода от 25.10.2013г. до
05.05.2018г. е налице разлика в размер 58 649,18 лева, при изчисляване на
швейцарския франк по курс на БНБ, за деня предхождащ плащането. При втория
вариант, в който превалутирането е според курса „продава” на банката за всеки
ден на погасяване, разликата в посочения период е в размер 60 959,74 лева.
При така установените факти Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
По предявените установителлни искове:
Съдът е сезиран с установителни искове да се прогласи нищожността на
клаузи от договор за ипотечен кредит, с които е предоставено право на банката
едностранно да променя лихвения процент по кредита и с които промяната във
валутния курс и валутния риск са в тежест единствено на потребителя.
Процесният договор за ипотечен кредит е сключен на 16.10.2006г. поради
което приложим към момента на възникване на облигационното правоотношение
между кредитора и кредитополучателя е Законът за банките (обн., ДВ, бр. 52 от
1997г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114
9
от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г.,
бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006г.) и отменен
със Закона за кредитните институции в сила от 01.01.2007г. Към датата на
сключване на договора е действал и Законът за защита на потребителите, който е
влязъл в сила на 10.06.2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1ЗБ (отм.) при отпускане на кредити
банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова
дейност, които съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви, такси,
комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят; метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени
задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;
допълнителните задължения, свързани с разплащанията; размера на ефективния
лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка.
Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение
за ползвания финансов ресурс - чл.430, ал.2 ТЗ и представлява стойността на
заетия капитал за определен период от време. Съществуват два основни начина за
определяне на нейния размер: първият начин – фиксирането й като точно
определен процент за целия период на договора и втори начин - променлива
лихва, която се състои от два компонента-базисно /реферативно/ лихвено равнище
– динамичен компонент, доколкото лихвената стойност на капитала зависи и се
променя с промяната на определени икономически условия и надбавка /марж/ над
него – постоянен и неподлежащ на промяна компонент. Съгласно чл. 147, ал. 1
ЗЗП основанията за изменение на „цената” на банковата услуга
(възнаградителната лихва) следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за
средния потребител.
Следователно, видно от цитираната разпоредба на ЗБ(отм.) и на ЗЗП
„цената” на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена, а обективните
критерии, при които се поражда потестативното право на банката едностранно да
изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на лихвената ставка), трябва да
бъдат изчерпателно изброени. Предвид това, САС намира, че в самия договор за
ипотечен кредит е следвало безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи,
които кредитополучателят има/ще направи във връзка с отпуснатия кредит.
Както се обсъди вече, в каузата на чл. 4, ал.1 страните са уговорили че през
първите 12 месеца погасителната вноски включва главница и лихва, определена
на база фиксиран лихвен процент-2,9 %, а след изтичането на този едногодишен
срок следващите 287 погасителни вноски се формират от главница и лихва,
определена на база плаващ лихвен процент, като актуализацията на базовите
лихвени проценти се отразяват в размера на погасителната вноска, а
променливият годишен лихвен процент е образуван от базовия лихвен процент
(чл.9, ал.2). В последната уговорка - за 287 погасителни внонски, изрично е
установено субективно потестативно право на банката да променя с едностранно
волеизявление размера на възнаградителната лихва, за което „кредитополучателят
дава своето безусловно и неотменно съгласие” (чл. 4, ал.1 изр.последно от
договора).
Законът за защита на потребителите обявява за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
10
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя - чл. 143 ЗЗП, като примерно изброява
редица типични случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание - т. 10 или клауза, която дава право на търговеца
да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение
с цената, уговорена при сключването на договора - т. 12. Същевременно, от
забраните по чл. 143, т.10 и т.12 са предвидени изключения по отношение на
доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесния договор за
банков кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП. Изключенията са уредени в чл. 144 ЗЗП.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки
и целта на закона, следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва,
само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при
чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в Общите условия към него, 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора, 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или Общите условия
(чл.144, ал.4 ЗЗП), т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата, 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената.
Преценени през призмата на посочените изисквания процесните клаузи на
чл. 4, ал.1 в частта от изр.3 след думата „лихва” словосъчетанието: „определена на
базата на плаващ лихвен процент”, изр. 4 и клаузата на чл. 9, ал.2, изр.1 от
договора не отговарят напълно на тях. Действително, в чл. 9, ал.2, изр. 1 е
предвидено, че годишният лихвен процент се образува от базовия лихвен процент
на банката, намален с 0,366%, но в договора не е посочен алгоритъм или правило,
по което се определя базовия лихвен процент, компонентните от които е
образуван; не са посочи и обективните критерии въз основа на които може да се
промени БЛП; отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно
биха били основание за промяната. Следователно, банката е обезпечила за себе си
правото произволно, при упражняване на дискреция (право на автономна
преценка) да променя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за
целесъобразна. По този начин се накърнява принципът на добросъвестност, който
е основополагащ в частноправните отношения при упражняване на породените от
договора субективни права.
Предвид изложеното, клаузите на чл. 4, ал.1, изр. 3 и изр.4, както и на чл. 9,
ал.2, изр.1 от договора, даващи право на банката едностранно да променя
лихвения процент на кредита въз основа на промяна на приет от банката БЛП са
неравноправни, а и от там нищожни, като противоречащи на закона. В този
смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба на „Уникредит
Булбанк“ АД, че първоинстанционният съд необосновано и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила е направил извод, за нищожност на
тези клаузи.
11
При установената нищожност на клаузите на чл. 4, ал.1, изр. 3 в посоченото
словосъчетание и изр.4, както и на чл. 9, ал.2, изр.1 от договора за кредит, при
определяне на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва по
кредита, следва да се съобразят, както е отбелязал и съставът на СГС, уговореният
първоначален размер на лихвата, съгласно чл. 9 ал. 1 –за първите 12 месеца, и ал.
2 изр. 1 – намалението от 0,366 %, и изр. 2 за размера на БЛП при сключването на
договора. Съгласно тези правила, размерът на лихвения процент за целия период
на кредита следва да бъде 6,25 %.
По отношение на клаузите, касаещи валутния риск:
По делото не се спори, че процесният кредит е отпуснат и усвоен в
швейцарски франкове.
САС е на мнение, че са основателни оплакванията, поддържани от
жалбоподателя – ищец за наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит, касаещи разпределянето на валутния риск между страните. В
разглеждания случай няма спор, че кредитополучателят има качеството на
потребител, по смисъла на ЗЗП , а банката – ответник представлява търговец,
съгласно §13, т.2 от същия закон. Посочи се вече, че по смисъла на разпоредбите
на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако
клаузата е уговорена индивидуално. Според разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП
неравноправна е онази клауза в договор с потребител, която не му позволява да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Отбеляза се и,
че разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,
като съгласно, ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин.
С оглед разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП, оспорваните клаузи от договора за
кредит, касаещи поемането на валутния риск, следва да се тълкуват заедно една с
друга и ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства,
свързани със сключването на договора-кредитът се предоставя в швейцарски
франкове- чл.1,ал.1; погасяването му е до 05.10.2031г. в швейцарски франкове,
като към момента на подписване на договора БЛП за швейцарския франк е 6,62%-
чл. 4, ал.3 и чл.9, ал.2, тоест цената на кредита -възнаградителната лихва, се
формира въз основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове; погасителната
вноска за първите 12 месеца е 1 144 швейцарски франка всяка, при
възнаградителна лихва 2,9%, а за следващите 287 месеца-в размер 1 593
швейцарски франка всяка, при възнаградителна лихва 6,25%; няма спор, че към
датата на сключване на договора валутният курс на банката за 1 швейцарски
франк е 1,22869 лева; не се спори, а и се установява от заключението на тройната
ССчЕ, че към датата на сключване на договора курсът на БНБ за 1 швейцарски
франк е 1,22507 лева, че към 05.10.2013г. курсът на БНБ за швейцарския франк е
1,59321 лева, а в края на процесния период – към 05.05.2018г. е 1,63558 лева.
Макар на банката да е разрешено принципно и същата да има право да
12
извършва сделки с чуждестранна валута, съгласно чл. 1, ал.2, т.2 и т.11 б. „б” от
ЗБ(отм.), договорът за банков кредит в чуждестранна валута не представлява
договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или
международни парични преводи в чужда валута. Договорът за кредит не е ценна
книга, нито е сделка с финансови инструменти (решение № 95/13.09.3016 г. по т.д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II ТО), а цената на кредит в чуждестранна валута по
смисъла на чл.144, ал.3, т.1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната
лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят
вследствие поемането на валутния риск.
САС намира, съобразявайки изложеното до тук, че клаузата на чл. 8 от
договора според която при ползване или погасяване на кредита във валута,
различна от тази по договора, за арбитражиране се прилагат съответните курсове
на банката за деня е неравноправна, съответно-нищожна. Предвидената в чл.10,
ал.5, изр.1 от договора възможност за кредитополучателя да поиска
превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в
български лева или евро не защитава в достатъчна степен правата му на
потребител, тъй като предвижда дължимостта на комисионна и обвързаността с
валутен курс, едностранно определен от банката. Отделно от това потребителят не
е защитен от тази клауза, тъй като упражняването на правото на превалутиране е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредотополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден за кредитополучателя валутен курс.(решение №
384/29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на II ТО на ВКС).
Видно от чл.10, ал.10 от договора за кредит кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за
швейцарски франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
смисъла на чл.10, ал.9 от договора, може да има за последица повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, при издължаването му в
български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите
лихви по Лихвения бюлетин на Банката, като напълно приема да носи за своя
сметка валутния и лихвения риск, свързан с такива промени на фиксинга на БНБ
или превалутирането, както и се съгласява на поеме всички евентуални вреди,
произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите след превалутирането.
Според чл. 10, ал.11 от договора потребителят е декларирал, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е
съгласен с настъпването им.
По силата на цитирания текст на чл.10, ал.6 от договора кредитополучателят
се съгласява Банката служебно да превалутира погасителните вноски по
търговския курс на банката към датата на превалутирането. Доколкото не е
установено кредитополучателят да получава дохода си във валутата по договора,
може обосновано да се заключи, че погасяването на задълженията за месечните
вноски ще се извършва в местната валута - лева.
Ясно е, че когато изпълнението по договора предвижда необходимост от
превалутиране на постъпленията по анюитетите, се поставя въпросът за ефекта от
разликите във валутните курсове върху изпълнението и разпределението между
страните на последиците от неблагоприятните промени.
13
В подобна хипотеза, приложението на потребителската защита,
регламентирана в Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. и
националния ни закон, изисква потребителят да е добре и детайлно осведомен, че
със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. В този аспект, от банковата институция се изисква да предостави на
потребителя цялата относима информация, позволяваща му да прецени
икономическите последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му
задължения.
В това производство не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че
сочените уговорки по кредитното съглашение са били индивидуално уговорени,
като потребителят е имал възможност да изрази становище или да повлияе на
тяхното съдържание.
Цитираните разпоредби от договора не могат да се възприемат като
съставени на ясен и разбираем език за потребителя и предоставящи му подходяща
информация, към момента на сключване на съглашението, за отчитане на
икономическия ефект от проявлението на условията, свързани с валутния курс,
върху финансовите му задължения по кредита, при значимо обезценяване на
валутата, в която той получава доходите си. Анализът на цитираните разпоредби
на ЗЗП и конкретната договорна регламентация сочи, че простото деклариране от
страна на потребителя, че му е известно, че промяната във валутния курс може да
доведе до негативна промяна и до повишаване размера на дължимите погасителни
вноски, изразени в лева, както и че разбира икономическите последици и е
съгласен с настъпването им, не може да се счете за достатъчно. Това е така, тъй
като не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че направената в договора
декларация от икономически по-слабата страна е била подплатена с
информираност за очакваните прогнози в дългосрочен план, предвид
продължителността на договора за кредит, относно котировките на швейцарския
франк или осведомяването за варианти за предотвратяване на негативния ефект,
посредством застраховането или употребата на други финансови инструменти.
Банката, като по-силната по правоотношението страна и професионалист със
специфична компетентност, освен че е следвало да предостави на
кредитополучателя възможност да направи информиран избор дали да встъпи в
съглашението, като му даде достъп до експертни данни за очакваното движение
на валутния курс, е следвало по ясен и разбираем за средния потребител начин да
очертае отражението, което една потенциална промяна на курса, при обезценяване
на националната валута, би имало върху конкретния размер на вноските по
кредита.
Ето защо следва да се приеме, че цитираните клаузи на чл. 8, чл. 10, ал.5,
ал.6, ал. 9, ал.10 и ал.11 не са индивидуално уговорени, неравноправни са и
поради това нищожни. В този смисъл в решение № 67 от 12.09.2019г. на ВКС по
т.д. № 1392/2018г., решение № 295 от 22.02.2019г. на ВКС по т.д. № 3539/2015 г.,
решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 2520/2016 г. и решение № 294
от 27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1599/2017г. ВКС еднозначно сочи, че въз основа
практиката на СЕС, „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
14
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП”.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се дължи връщане на
даденото, когато то е платено без основание. Първият фактически състав на чл.55,
ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно
към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание
за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго,
ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за
получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен
акт.
В случая ищецът твърди, че сумата, с която банката се е обогатила без
основание е в размер 59 614,57 лева.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за едностранна
промяна на БЛП в конкретния случай позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. Изпълнено е изискването на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, тъй като
договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 4, ал. 1,
изр.3 и 4, в частта от изр.3 след думата „лихва” словосъчетанието „определена на
базата на плаващ лихвен процент” и изр.4 и клаузата на чл. 9, ал.2, изр.1 от
договора. Следователно в хипотезата на неравноправност на тези договорни
клаузи, предвиждащи възможност банката да промени едностранно, без постигане
на изрична уговорка с кредитополучателя, респективно без ясно и разбираемо
посочена методика за изменение на размера на БЛП, по който начин се изменя
дължимата възнаградителна лихва и съответно месечната анюитетна вноска,
приложимата договорна възнаградителна лихва е в първоначално уговорения
размер - БЛП на банката за кредити в швейцарски франкове- 6,62%, намален с
0,366% или 6,25%. Следва да бъде посочено, че нищожността на посочените
клаузи от договора за кредит не освобождава кредитополучателя от задължението
за заплащане на лихвата по кредита по първоначално уговорения при сключване
на договора размер.
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителя и на вредите, свързаните с този риск, както и с оглед задължението на
националната юрисдикция да възстанови предимствата на потребителя,
неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на
неравноправните клаузи, сумата, платена, вследствие на промяна в ущърб на
потребителя на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен
кредитът, се явява платена при начална липса на основание. За периода от
25.10.2013г. до 05.05.2018г. или за 55 вноски, при размер на всяка месечна вноска
15
1 593 швейцарски франка, кредитополучателят дължи 87 615 швейцарски франка
(32 913,70 швейцарски франка главница и 54 701,30 швейцарски франка -
възнаградителна лихва), които по курса на банката швейцарски франк/лев към
датата на усвояване на кредита - 1,23760 са равностойни на 108 432,32 лева.
Според заключението на тройната ССчЕ, за посочения период ищецът е платил 95
549,83 швейцарски франка, от които 31 523,90 швейцарски франка главница и 65
025,93 швейцарски франка-възнаградителна лихва с левовата равностойност на
погасените суми, по курс продава на банката за всяко отделно погасяване - 169
292,06 лева, от които 56 155,96 лева главница и 113 236,10 лева възнаградителна
лихва, поради което е изчислено, че ищецът е платил с 60 959,74 лева повече от
първоначално уговорената възнаградителна лихва и първоначално уговорен
валутен курс. Това е сумата, изразяваща както промяната на лихвения процент,
така и валутния риск от промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при
който е предоставен кредитът. Предвид това и след като се установи твърдяната
неравноправност на клаузите по договора за кредит, довела до тяхната
нищожност, полученото при начална липса на основание от банката следва да
бъде върнато на кредитополучателя и искът по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е
основателен и доколкото се претендира сумата 59 614,57 лева до този размер
следва да бъде уважен.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на „Уникредит
Булбанк“ АД, че по осъдителния иск с правно основание чл.55 ЗЗД ищецът не е
доказал, че е плащал месечните погасителни вноски в български лева, а банката ги
е правлутирала в швейцарски франкове. Действително от обсъдените ССчЕ се
установява, че липсват данни, как ищецът е плащал месечните вноски-дали в брой
– на каса директно в швейцарски франкове или ги е плащани в лева и банката ги е
превалутирала в швейцарски франкове, за да постъпят в разплащателната сметка в
швейцарски франкове. Тройната ССчЕ е установила единствено, че за вноската от
07.03.2007г. ищецът е платил 1 405 лева и банката ги е превалутирала по неин
курс „продава“ за швейцарски франк 1 22750 лева и в сметката са постъпили
1 042,94 швейцарски франка. Както вече беше отбелязано, основателността на иск
по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите:
извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в
случая, парична сума в размер 59 614,57 лева, при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за
извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от
фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване,
независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна
кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването имуществото на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В тази връзка ирелевантно за уважаването на иска е как ищецът е внасял
погасителните вноски, тъй като безспорно се установи, че поради едностранното
увеличение на възнаградителната лихва и поради поетия изцяло от
кредитополучателя валутен риск, той е платил на банката 59 614,57 лева в повече
от първоначално уговореното. Тази сума е платена без основание, тъй като съдът
прие, че клаузите относно едностранното увеличение на възнаградителната лихва
и относно поемането на валутния риск са нищожни, поради това, че са
неравноправни.
16
САС намира за недопустимо първоинстанционното решение в частта, с
която съставът на СГС се е произнесъл свръхпетитум по отношение на
осъдителния иск, в нарушение на диспозитивното начало, закрепено в чл. 6 ГПК.
Сочената норма очертава обема на дължимата от съда защита - този, който
съответства на поискания в молбата на заинтересуваното лице (ищеца). В случая,
въпреки заявеното от ищеца К.Д. намаляване на осъдителната искова претенция
от 103 447,24 лева на 59 614,57 лева СГС се е произнесъл относно претенция в
размер 103 447,24 лева.
Съгласно разрешението, дадено с решение № 1940/13.07.1978 г. по гр. д. №
913/78 г. на ВС на НРБ, т. 19 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК
на ВКС, т. 4 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 175/2011 г. по т. д. № 943/2010 г. на II ТО, решение № 264/17.11.2015
г. по гр. д. № 1227/2015 г. на III ГО на ВКС и др. въззивният съд трябва служебно
да следи за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, който се
обжалва пред него, и без да са наведени оплаквания за това във въззивната жалба.
Това задължение е условие за постановяване на валидно и допустимо въззивно
решение.
Този състав на САС съобрази валидно извършеното от ищеца намаляване
размера на предявения осъдителен иск и отчете, че с определение № 4538 от
20.02.2019г. съставът на СГС е допуснал, на основание чл. 214, ал.1 ГПК,
изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, приемайки, че същият се предявява за периода
от 25.10.2013г. до 31.05.2018г. и за сумата 59 614,57 лева и че е десезиран
относно частта, с която е намалена претенцията и че съдът е прекратил
производството по този иск за разликата над 59 614,57 лева до първоначално
претендирания размер 103 477,24 лева. Въпреки това, с атакуваното решение
Софийският градски съд се е произнесъл свръхпетитум без да отчете наличието на
частично десезиране и е отхвърлил осъдителния иск за разликата над 14 003,23
лева до 103 477,24 лева, вместо до 59 614,57 лева. Поради изложеното, решението
на СГС следва да се обезсили в частта, с която е извършено произнасяне
свръхпетитум за сума в размер над 59 614,57 лева до 103 477,24 лева.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
установителният иск, както и в частта, с която искът по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 14 003,23 лева до 59 614,57 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която К.Д. е
осъден да плати на банката разноски за производството пред СГС. Вместо това
следва да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени за нищожни,
като неравноправни клаузите на чл. 8, чл. 10, ал.5, ал. 9, ал.10 и ал.11 на
процесния договор за ипотечен кредит, както и да бъде осъдена „Уникредит
Булбанк“ АД да плати на К.Д. още 45 611,34 лева, на основание чл. 55, ал.1, изр.1
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2018г. до окончателното
плащане; на основание чл. 78, ал.1 ГПК банката следва да бъде осъдена да плати
на К.Д. сторените в първоинстанционното производство разноски за държавна
такса, депозити за вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение в общ
размер 5 535 лева. Предвид това, обжалваното с частна жалба от К.Д. определение
№ 9656/24.06.2020г., с което е изменено първоинстанционото решение в частта за
разноските, следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част решението на
СГС следва да бъде потвърдено.
17
При този изход на спора на жалбоподателя ищец К.Д. следва да бъдат
присъдени разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство в
размер 955 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1133 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело
№14192/2018г. на Софийския градски съд, ГО, в частта, с която е отхвърлен
установителният иск на К. Д. Д., предявен против „Уникредит Булбанк“ АД,
правоприемник на „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД; в частта, с която е отхвърлен
искът на К. Д. Д., предявен против „Уникредит Булбанк“ АД, правоприемник на
„Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД, с правно основание чл. 55, ал.1, изр. 1 ЗЗД за
разликата над 14 003,23 лева до 59 614,57 лева и в частта, с която К. Д. Д. е
осъден да плати на „Уникредит Булбанк“ АД разноски за производството пред
СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иск на К. Д. Д. против „Уникредит
Булбанк“ АД, правоприемник на „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД, на основание чл.
26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП клаузите на чл. 8,
чл. 10, ал.5, ал. 9, ал.10 и ал.11 на договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от
16.10.2006г., сключен между „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД с правоприемник
„Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, правоприемник на „Ейч Ви Би Банка
Биохим“ АД, да плати на К. Д. Д. още 45 611,34 лева, на основание чл. 55, ал.1,
изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2018г. до окончателното
плащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1133 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело
№14192/2018г. на Софийския градски съд, ГО, в частта, с която е отхвърлен
искът на К. Д. Д. с правно основание чл. 55, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявен против
„Уникредит Булбанк“ АД, правоприемник на „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД за
сума в размер над 59 614,57 лева до 103 477,24 лева , поради произнасяне
свръхпетитум.
ОТМЕНЯ определение № 9656/24.06.2020г., постановено по гр.дело №
14192/2018г. на СГС, ГО, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено
първоинстанционото решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Уникредит Булбанк“ АД,
правоприемник на „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД, да плати на К. Д. Д. сторените в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса, депозити за
вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение в общ размер 5 535 лева .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1133 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело
№14192/2018г. на Софийския градски съд, ГО в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, правоприемник на „Ейч Ви Би Банка
Биохим“ АД, да плати на К. Д. Д. разноските за заплатена държавна такса във
18
въззивното производство в размер 955 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19