Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П.,24.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр.д.№3813 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.310 и сл. от ГПК във вр. с чл.357 и сл.от Кодекса на труда.
В исковата си молба срещу ЕТ“ Ф.-И.Д.“
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление село ***, община П., ул.“***“,
представляван от И.Г.Д. ищцата С.Г.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адв.Б.Д. твърди, че по силата на трудов договор от 04.10.202016г е работила
при ответника на длъжност „общ работник производство на закуски“ в Цех за
производство на закуски село ***. В началото на 2018г. ищцата поискала от
работодателя си екземпляр от трудовия и договор. Било и обяснено, че цялата
документация е при счетоводителката. Така минали няколко месеца , през които
когато питала за договора всеки път и се
казвало, че не може да намери счетоводителката, защото и двете били много
заети. През месец март 2018г. ищцата намерила счетоводителката и получила
екземпляр от договора. Попитала я на какви пари я осигуряват и тя и отговорила,
че договора и е на 510лв. Ищцата се изненадала, тъй като през близо 18 месеца е
получавала на ръка , без да се подписва никъде само и единствено сумата от
300лв. всеки месец. Парите били давани от Д. на работника Н.М., която ги
разделяла между нея и ищцата.След като разбрала това ищцата отишла при
работодателя си И.Д. и я попитала защо и плаща по-малко пари. Д. и отговорили,
че всеки ден работното и време е
различно/ тоест докато си свършат работата и си тръгват/, не им се полагало
пълно трудово възнаграждение. Това не отговаряло на истината. Действително
някои работни дни работата е по-малко и си тръгвали по-рано, но друг път работата е повече и
стоят до късно. Освен това трудовия и договор е за пълно работно време-8
часа.Заявила на работодателя, че иска да и се заплаща полагащото и се по закон
минимално трудово възнаграждение. Така от месец март 2018г работодателят
започнал да изплаща трудовото възнаграждение по банков път и вече съобразено с
минималния размер за съответните отработени дни. През март и април 2018г ищцата
се разболяла , за което обстоятелство представила болничен лист и съответно и
било платено обезщетение от НОИ. През месец май 2018г работила през целия месец
и съответно получила пълния размер на работната и заплага-405лв. на 18.06.2018г
по банков път. Ищцата помолила работодателя си още през месец май 2018г да я
пусне в платен годишен отпуск/ десет работни дни от 18.06.2018г до 02.07.2018г.
като подала съответно молба за това. Разрешен и бил отпуск и веднага след това
в понеделник на 02.07.2018г ищцата се върнала на работа. Всичко било нормално
когато към обяд на същия ден дошла дъщерята на И. – А. и започнала да я обижда
и да и се кара защо не е дошла на работа предния ден. Ищцата се опитала да и
обясни, че е била в отпуска и освен това денят бил неделя. Отговорено и било, че отпуската свършвала в
събота и е трябвало да бъде на работа в неделя. Ищцата не се съгласила с това,
в резултат на което и било казано да се маха. А. говорила по телефона с майка си и и казала, да се маха
и да не се връща там- това били думи на И.. Малко след това ищцата била
изгонена от А. и баща и Г. Д. изключително грубо/ с удари и обиди/от работното и място . Ищцата се обадила на телефон 112. След
около 30 минути дошла полиция и и казали, че ще съставят протокол за
предупреждение на Г..В крайна сметка не се образувало наказателно дело срещу Г.,
защото нямало как да се докаже, че той е удрял ищцата.Свидетели на всичко това
станали работещите там –Тинка / сестра на Г. Д./ и дъщерята на Тинка. След
около 2 седмици около 20:00 часа в дома да ищцата дошъл един приятел на Г. Д. –
В.Ш., който и казал, че го пращат Димитрови, за да подпише някакви
документи и да не завежда дело срещу
тях. Ищцата отказала да подпише тези документи и изгонила Ш. от дома си. Така
от 03.07.2018г ищцата повече не е ходила на работа, защото се страхувала от
саморазправа с нея и реално била възпрепятствана да се яви на работа и не била
допускана от И.Д., съпруга и и дъщеря и.
Няколко дни по-късно ищцата
получила по пощата писмо искане от ЕТ“Ф.-И.Д.“
да представи писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина .
Ищцата останала силно изумена, защото това бил периода , в който била в отпуск
, разрешен лично от И.Д.. През тези дни тя нито веднъж не я е потърсила, за да
я попита защо не е на работа, защото много добре знаела, че е в отпуск. След
това ищцата отново отишла в офиса на счетоводителката , за да поговорят как ще
и се прекрати трудовото правоотношение и как ще се оформи трудовата и книжка.В
офиса имало друга счетоводителка, която и обяснила, че предишната напускала.
Всичко това принудило ищцата да подаде сигнал до Инспекция по труда. С писмо
изх.№18080636/01.08.2018г. на Дирекция „Инспекция по труда“-П. и било отворено,
че трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед №37 от 17.07.2018г.,
която е оформена с отказ. Видно от същото при проверка в досието на ищцата били
открити 2 броя молби за ползване на платен годишен отпуск в размер на 25 дни,
които са разрешени от работодателя със заповеди. За 2018г не се откриват данни
за ползване на платен годишен отпуск . Ищцата твърди, че не е подавала молби за
отпуск през 2016 и 2017г . Не е ползвала полагащия и се отпуск за 2016 и 2017г
. Твърди, че е подавала молба за отпуск от 18.06.2018г до 02.07.2018г. още през
месец вай на 2018г. Ищцата твърди, че никога не и е давано да подписва ведомост
и съответно никога не е отказвала да подписва. До месец март 2018г е получавала
сумата от 300лв. Възнаграждението, което и се полага за месец октомври, ноември
и декември 2016г е 329.24лв. месечно, а ищцата е получавала по 300лв. месечно ,
тоест неизплатената и сума за три месеца е в размер на 87.72лв. Твърди ,че
възнаграждението, което и се полага за цялата 2017г е 358.78лв. месечно, а е
получавала по 300лв. месечно , тоест неизплатената сума за дваН.сет месеца е в
размер на 705.36лв.Твърди, че възнаграждението, което и се полага за месец
януари и февруари 2018г е 395.75лв. месечно, а е получавала по 300лв. месечно,
тоест неизплатената сума за двата месеца е в общ размер на 191.50лв.Твърди, че и се дължи общо сумата
от 984.58лв., представляваща разликата между дължимото и получено трудово
възнаграждение за периода от 04.10.2016г до 28.02.2018г., включително съгласно
трудовия и договор, съобразен с минималната работна заплата за съответния период. Твърди, че на
22.08.2018г получила писмо с обратна разписка , в което намерила два броя Заповеди №90 от 20.08.2018г за прекратяване
на трудовия договор с ответника на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ – поради намаляване
обема на работа. Твърди, че след направена справка в ТД на НАП се установило,
че трудовия и договор е прекратен, от 28.08.2018г. Ищцата обжалва Заповед №90
от 20.08.2018г., с която и е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1т.3 от КТ по следните причини:1/ работодателят не и е отправил
писмено предизвестие в предвидените от
закона срокове, 2/ не е налице реално намаляване обема на работа , 3/
работодателят не е направил подбор между служителите , тъй като на работа
останали работници, които извършват същата работа, каквато и ищцата и 4/
заповедта е напълно немотивирана.
Моли се съда да постанови решение, с
което да се признае за незаконно и да се отмени
уволнението, извършено със Заповед №90 от 20.08.2018г. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
общо сумата от 984.58 лв., представляваща разликата между дължимото и получено
трудово възнаграждение за периода от
04.10.2016г до 28.02.2018г , ведно със законната лихва за забава в размер на
102.95лв. както следва: 1/за месец октомври 2016г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 29.24лв., ведно със лихва за забава за периода от
01.12.2016г до 16.09.2018г в размер на 5.33лв.,2/ за месец ноември 2016г.неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 29.24лв. ведно с лихва за забава за периода
от 01.01.2017г. до 16.09.2018г включително в размер на 5.08лв., 3/ за месец
декември 2016г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 29.24лв. ведно с
лихва за забава в размер на 4.83лв. за периода 01.02.2017г до 16.09.2018г, 4/
за месец януари 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв.
ведно с лихва за забава в размер на 9.24лв. за периода от 01.03.2017г до
16.09.2018г, 5/ за месец февруари 2017 неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 58.78 лв. ведно с лихва за забава в размер на 8.74лв. за периода
01.04.2017г до 16.09.2018г., 6/ за месец март 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 58.78лв., ведно с лихва за забава в размер на
8.25лв. за периода 01.05.2017г до 16.09.2018г., 7/за месец април 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв., ведно с лихва за
забава в размер на 7.74лв. за периода 01.06.2017г до 16.09.2018г, 8/ за месец
май 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв., ведно с
лихва за забава в размер на 7.25лв. за периода 01.07.2017г до 16.09.2018г, 9/
за месец юни 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв.,
ведно с лихва за забава в размер на
6.74лв. за периода 01.08.2017г до 16.09.2018г, 10/ за месец юли 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв. , ведно с лихва за
забава в размер на 6.23лв. за периода 01.09.207г. до 16.09.2018г, 11/ за месец
август 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 58.78лв. ведно с
лихва за забава в размер на 5.74лв. за периода 01.10.2017г до 16.09.2018г, 12/
за месец септември 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на
58.78лв. ведно с лихва за забава в размер на 5.24лв. за периода 01.11.2017г до
16.09.2018г., 13/ за месец октомври 2017г неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 58.78лв. ведно с лихва за забава в размер на 4.74лв. за периода
01.12.2017г до 16.09.2018г, 14/ за месец ноември 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 58.78лв. ведно с лихва за забава в размер на 4.24лв.
за периода 01.01.2018г до 16.09.2018г, 15/ за месец декември 2017г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 58.78лв. ведно с лихва за забава в размер на
3.73лв. за периода 01.02.2018г до 16.09.2018г, 16/ за месец януари 2018г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 95.75лв., ведно с лихва за
забава в размер на 5.33лв. за периода 01.03.2018г до 16.09.2018г и 17/ за месец
февруари 2018г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 95.75лв. ведно с
лихва за забава в размер на 4.50лв. за периода 01.04.2018г до 16.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за периода 04.10.2016г до 20.08.2018г, а именно - 5 дни за 2016г в размер на
128.25лв., 20 дни за 2017г в размер на 513.00лв и 13 дни за 2018г.в размер на
64.70лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1020лв.
обезщетение за времето, през което не е допускана до работа, а именно за
периода от 03.07.2018г до 31.08.2018г.Претендират се сторените по делото
разноски . В подкрепа на твърденията ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника
е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове.Твърди се, че
не е спазен двумесечния преклузивен срок за обжалване на прекратяване на
трудовото правоотношение тъй като видно от Заповед №37 от 17.07.2018г ,
оформена с отказ за подпис трудовото
правоотношение е прекратено към момента на тази заповед, която е влязла в
законна сила. Веднъж прекратено трудовото правоотношение дори и да има последваща заповед, касаеща
същото отново с предмет неговото
прекратяване, то тя не валидира предходната, нито води до „възраждане“ на
трудовото правоотношение. Ето защо към настоящия момент трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено с влязла в сила заповед , поради което
предявеният иск е недопустим и
производството следва да бъде прекратено. Ако съдът счете, че искът по чл.344
т.1 от КТ е допустим, то същият е неоснователен. Между страните не е спорно, че
ищцата е работила по валидно трудово правоотношение при ответника на 8 часов
работен ден и е получавала минималната работна заплата за страната за съответните периоди – през
2016г, през 2017г и през 2018г. Признава се факта, че ищцата е получавал всеки
месец трудово възнаграждение в размер на 300лв. Оспорва се твърдението ,че
ищцата не е била допускана до работа. Твърди се
,че ищцата отказвала да идва на работа
като се самоотлъчила от работа за повече от два месеца, считано от
03.07.2018г.след като на 02.07.2018г ищцата си тръгнала демонстративно от
работното място без да даде обяснения и без каквото и да е законово основание от 03.07.2018г ищцата не е идвала нито веднъж на работа. В тази връзка и било
изплатено писмо да даде обяснения защо не идва на работа. Ищцата била уведомена
за образуваното срещу нея дисциплинарно производство и същата депозирала
писмени обяснения, които не оправдават неявяването и на работа. Оспорва се
твърдението, че ищцата е била в отпуск до 01.07.2018г и се е явила на работа на
02.07.2018г. Твърди се, че за периода 18.06.2018г до 03.07.2018г се е
самоотлъчила от работа. На 04.07.2018г е депозирала обяснения, от които не
става ясно защо не е идвала на работа като според нея е следвало да бъде в
платен годишен отпуск. При това положение ищцата освен че не се е явявала на работа, защото е счела,
че трябва да ползва отпуск за 10 дни, след като се явила на работа и и били поискани обяснения започнала да се
кара и и повече не стъпила на работното си място.Оспорва се иска за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. и 2018г.,
тъй като се твърди, че ищцата действително е ползвала отпуска си за 2016 и 2017г,
а за 2018г дължимото обезщетение е платено по банков път. С отговора са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си, поддържа предявените
искове. На основание чл.214 от ГПК е направено изменение на исковите претенции
по размер като същите се считат предявени както следва: за сума в общ размер от
1094.53 лв., представляваща разликата между дължимото и получено трудово
възнаграждение за периода от 04.10.2016г до 28.02.2018г както следва : 1/ за месец октомври 2016г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 21.40лв., ведно с лихва за
забава в размер на 3.89лв. за периода 01.12.2017г до 16.09.2018г, 2/ за месец
ноември 2016г.неизплатено трудово възнаграждение в размер на 37.86лв. ведно с
лихва за забава в размер на 6.56лв. за периода 01.01.2017г до 16.09.2018г, 3/
за месец декември 2016г неизплатено трудово възнаграждение в размер на
28.65лв., ведно с лихва за забава в размер на 4.71 лв. за периода от
01.02.2017г до 16.09.2018г., 4/ за месец януари 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 66.96лв., ведно с лихва за забава в размер на
10.51лв. за периода от 01.03.207г до 16.09.2018г, 5/ за месец февруари 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 66.57лв., ведно с лихва за
забава в размер на 9.87лв. за периода 01.04.2017г до 16.09.2018г., 6/за месец
март 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 67.35лв. ведно с
лихва за забава в размер на 9.43лв. за периода 01.05.2017г до 16.09.2018г, 7/
за месец април 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 65.79лв.
ведно с лихва за забава в размер на 8.65лв. за периода 01.06.2017г до
16.09.2018г, 8/ за месец май 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер
на 65.79лв. ведно с лихва за забава в размер на 8.10 лв. за периода 01.07.2017г
до 16.09.2018г, 9/ за месец юни 2017г неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 58.78лв. ведно с лихва за забава в размер на 6.73лв. за периода
01.08.2017г до 16.09.2018г, 10/ за месец юли 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 65.00лв. ведно с лихва за забава в размер на 6.88лв.
за периода 01.09.2017г до 16.09.2018г, 11/ за месец август 2017г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 67.74лв. ведно с лихва за забава в размер на
6.61 лв. за периода 01.10.2017г до
16.09.2018г, 12/ за месец септември 2017г неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 66.18 лв., ведно с лихва за забава в размер на 5.88лв. за периода
01.11.2017г до 16.09.2018г, 13/за месец октомври 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 66.48лв. ведно с лихва за забава в размер на 5.35лв.
за периода 01.12.2017 до 16.09.2018г, 14/ за месец ноември 2017г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 69.50лв., ведно с лихва за забава в размер
на 5.00лв. за периода 01.01.2018г до 16.09.2018г, 15/за месец декември 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 67.94лв.ведно с лихва за забава
в размер на 4.30лв. за периода 01.02.2018г до 16.09.2018г, 16/ за месец януари
2018г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 106.66лв. ведно с лихва за
забава в размер на 5.92лв. за периода 01.03.2018г до 16.09.2018г и 17/ за месец
февруари 2018г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 105.88лв. ведно с
лихва за забава в размер на 4.97лв. за периода 01.04.2018г до 16.09.2018г.
Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода
04.10.2016г до 20.08.2018г се счита предявен като следва 5 дни за 2016г за
сумата от 128.25лв., 20 дни за 2017г.-513лв. и 13 дни за 2018г-64.70лв.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, оспорва предявените искове. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че по
силата на трудов договор№37/04.10.2016г.ищцата е работила при ответника на длъжност „ общ работник в
производство на закуски“ с място на
работа Цех за производство на закуски село ***, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420 лв. ,платимо до 30-то число на следващия месец,
при осем часов работен ден. С допълнително споразумение № 1 от 01.01.2017г. към
трудовия договор е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв.
С допълнително споразумение №2 от 01.01.2018г към трудовия договор месечното трудово
възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2018г е в размер на 510лв.
Ответникът е отправил до ищцата предизвестие№1 от 01.07.2018г. за
прекратяване трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал.2 от КТ, като я уведомил, че срокът за предизвестие е 30
дневен. Уведомена е, че при неспазен срок на предизвестие ще и се изплати
обезщетение по чл.220 от КТ.Предизвестието
е връчено на ищцата на 17.07.2018г. при надлежно оформен отказ. Със
заповед №37/17.07.2018г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.326, ал.2 от КТ , считано 17.07.2018г. Тази заповед е връчена на ищцата на
17.07.2018г при надлежно оформен отказ.
В заповедта е записана, че се дължи обезщетение на ищцата за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г.
До ищцата е било отправено искане за
даване на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина и
по-конкретно за неявяването и на работа в периода 18.06.2018г до 03.07.2018г.
Предоставен е срок за писмени обяснения до 06.07.2018г.
Видно от данните по делото със
Заповед№90 от 20.08.2018г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ- поради намаляване обема на работа, считано от
20.08.2018г. Липсват данни тази заповед да е връчена на ищцата.
В трудовото досие се съдържат
заявление от ищцата, адресирано до ответника да и бъде разрешено
ползването на 5 дни платен годишен
отпуск за 2016г , считано от 17.07.2017г. Издадена е заповед№ 1 от 17.07.2017г,
с която е разрешено ползването на 5 дни платен годишен отпуск за 2016г ,считано от 17.07.2017г. В досието
се съдържа и заявление, изходящо от ищцата и адресирано до ответника с искане да и бъде разрешено
ползването на 20 дни платен годишен отпуск за 2017г, считано от 02.10.2017г. Със
заповед №2 от 02.10.2017г е разрешено ползването на 20 дни платен годишен
отпуск за 2017г , считано от 02.10.2017г.
В хода на съдебното дирене ищцата
оспори подписите си в обсъдените по-горе
заявления, с което е поискано ползването на платен годишен отпуск за 2016 и
2017г. В тази връзка по делото бе назначена съдебно-графологическа експертиза,,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Вещото лице заключава, че подписите в двата обследвани документа не са положени
от ищцата.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото бяха изслушани основно
и допълнително заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В
констативно –съобразителната част на основното заключение вещото лице е
отразило дължимите на ищцата нетни
трудови възнаграждения за исковия период, които са като следва: за месец
октомври 2016г – 321.40лв., за месец ноември 2016г. – 337.86лв., за месец
декември 2016г.-328.65лв., за месец януари 2017г-366.96лв., за месец февруари
2017г – 366.57лв., за месец март
2017г.-367.35лв., за месец април 2017г-365.79лв., за месец май
2017г.-365.79лв., за месец юни 2017г.-358.78лв., за месец юли 2017г-365.00лв.,
за месец август 2017г.-367.74лв., за месец септември 2017г-366.18 лв., за месец
октомври 2017г-366.48лв., за месец ноември 2017г- 369.50 лв., за месец декември
2017г-367.94лв., за месец януари 2018г-406.66лв. и за месец февруари
2018г-405.88лв. вещото лице заключава, че размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2016г, 2017г и 2018г е както следва : 128
лв. за 5 дни платен годишен отпуск за 2016г, 513.00лв. за 20 дни платен годишен
отпуск за 2017г. и 333.45 лв. за 13 дни платен годишен отпуск за 2018г / до
20.08.2018г./ вещото лице е дало и втори
вариант за 2018г., а именно - 153.90лв. за 10 дни платен годишен отпуск за
2018г/ до 30.06.2018г. за 2016г 128.25лв.Според експертизата на ищцата е изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 268.75лв. вещото лице обобщава, че дължимото
обезщетение за времето, през което ищцата не е допускана до работа за периода
от 02.07.2018г до 31.08.2018г е както следва : за месец юли 2018г -513.06лв. и
за месец август 2018г-513.06лв. не следва да се обсъжда допълнителното
заключение, тъй като същото изцяло препокрива констатациите и изводите,
обективирани в основното заключение досежно размерът на обезщетението , което
се дължи на ищцата за недопускането и до работа за периода от 03.07.2018г. до
31.08.2018г , както и досежно обезщетението за неползван платен годишен отпуск
за 2016, 2017 и 2018г.
За изясняване на твърдените в исковата
молба обстоятелства по делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелката А. Д.
се установи, че с ищцата са били колеги.Според свидетелката през 2018г. ищцата
без основателна причина две седмици не идвала на работа като дори не се била
обадила по телефона.
От разпита на свидетелите В.К. и М.У./
полицейски служители/ се установи, че са посетили търговски обект в село *** по
сигнал, че има бита жена. На място установили,че жената, подала сигнала , не е в
обекта. Впоследствие същата се появила и обяснила на полицейските служители ,
че е имало пререкание с работодателя и, тъй като е изгонена от работа. Не се
установило, същата да е била бутана или ритана.
От разпита на свидетелката Елена Д./
дъщеря на ищцата/ се установи, че на 02.0.2018г. ищцата отишла на работа.Ищцата
се прибрала много разстроена след работа и споделила, че била изгонена от съпруга на управителката на фирмата. На
следващият ден от страх не отишла на работа.
От разпита на свидетелката М.М. /
счетоводител в ответната фирма през
исковия период/ се установи, че редовно са изготвяне ведомостите за заплати.
Според свидетелката ищцата отказвала да се подписва във ведомостите, поради
което заплатата и се превеждала по банков път.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1т.1 от КТ ,
осъдителни с правно основание чл.128
,т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ и с
правно основание чл.245, ал.2 от КТ във
вр.с чл.86 от ЗЗД, осъдителен иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и осъдителен иск с правно основание чл.213,
ал.2 от КТ.
По иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено
със заповед №90/20.08.2018г от
управителя на ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** съдът намира следното:
Предявеният
иск е допустим. Неоснователно е възражението на ответника, че производството по
делото следва да бъде прекратено, тъй като исковата молба е подадена след като
двумесечният преклузивен срок е изтекъл. Срокът по чл.358, ал.1т.2 от КТ е
давностен, а не преклузивен/ аргумент Тълкувателно решение №1 от 12.05.2015г на
ВКС по тълк.д.№1/2014г. Това е
възражение е по същество.
По същество на възражението съдът намира
следното:
Видно от данните по делото предмет на
съдебен контрол е прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено със заповед№ 90 от 20.08.2018г. Исковата молба е подадена на 19.09.2018г., тоест в двумесечния срок от
прекратяване на правоотношението,поради което искът не е погасен по давност и
съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
Искът е основателен по следните
съображения:
Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност, че със заповед №37/17.07.2018г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено. Тази заповед е връчена на ищцата на
17.07.2018г. чрез надлежно оформен отказ-факт, който не бе спорен по делото, а
и признат от самата ищца с исковата молба, в която същата заявява, че е
отказвала да подпише представените и документи. Липсват данни волеизявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение , обективирано в заповед№37/17.07.2018г. да е било оспорено в
друго производство. Не е оспорено и в настоящото производство, поради което
съдът приема, че тази заповед е влязла
в сила и е породила своите правни
последици .
При това положение при наличие на
конкуренция на едностранни волеизявления , насочени към прекратяване на
трудовото правоотношение от значение е това, чиито фактически състав е настъпил
по-рано . Съдът с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК счита, че извършеното със заповед №90 от 20.08.2018г. уволнение е
незаконно, тъй като е извършено след като трудово правната връзка е била
прекратена.
Ето защо като основателен предявеният
конститутивен иск следва да бъде уважен като следва да се признае за незаконно
и отмени уволнението ,извършено със заповед№90 от 20.08.2018г.
По исковете с правно основание чл.128 ,т.2 от КТ във вр.с
чл.242 от КТ и с правно основание
чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД
. Тези искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени по следните съображения:
Безспорно се установи , че през
исковия период месец октомври 2016г до месец февруари 2018г ищцата е работела
при ответника по валидно учредена трудово правна връзка при уговорено трудово
възнаграждение в рамките на минималната
работна заплата,установена за страната, което е следвало да бъде платено до
30то число на следващия месец . Безспорно се установи,че през целия исков период
ищцата е получавала по 300лв. месечно
трудово възнаграждение като остатъкът до дължимото и се
нетно трудово възнаграждение съгласно заключението на вещото
лице,обективирано в табличен вид в
констативно –съобразителната част на експертизата и обсъдено по-горе, който
остатък изцяло съвпада с исковата претенция след допуснатото в съдебно
заседание изменение по реда на чл.214 от ГПК , не е било изплатено. Тук е
момента да се посочи, че този факт се
признава от ответника в писмения му отговор. При това положение на ищцата се дължи общо сумата от 1094.53
лв., представляваща разликата между дължимото и получено трудово
възнаграждение за периода от 04.10.2016г
до 28.02.2018г както следва: за месец октомври 2016г – 21.40лв., за месец
ноември 2016г- 37.86лв., за месец декември 2016г -28.65лв., за месец януари
2017г- 66.96лв., за месец февруари 2017г-66.57лв., за месец март
2017г-67.35лв., за месец април 2017г-65.79лв., за месец май 2017г.-65.79лв., за
месец юни 2017г-58.78лв., за месец юли 2017г.65.00лв., за месец август 2017г.-
67.74лв., за месец септември 2017г-66.18лв., за месец октомври 2017г-66.48лв.,
за месец ноември 2017г-69.50лв., за месец декември 2017г-67.94лв., за месец
януари 2018г- 106.66лв. и за месец февруари 2018г -105.88лв.
Ето защо следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата горните суми, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба -19.09.2018г.до
окончателното изплащане на сумите.
По акцесорните
претенции
по
чл.245,
ал.2
от
КТ
във
вр.с
чл.86
от
ЗЗД:
Основателността
на
главните
искове
обуславя
и
основателността
на акцесорните претенции
за
мораторни
лихви
върху
всяка
от
главниците.
Касае
се
за
неизпълнение
на
парично
задължение,
при
което
длъжникът
изпада
в
забава и се
дължи
обезщетение
за
забавено
изпълнение
, равно
на
законната
лихва.
Следва
да
се
осъди
ответника
да
заплати
на
ищеца мораторна лихва
за
всяко
забавено
плащане,
както
лихвата се дължи
от
момента на изискуемостта
на
всяко
отделно
трудово
възнаграждение.
От
обсъдената
по-горе
доказателствена
съвкупност
се
установи,
че
изискуемостта
на
всяко
едно
от
неизплатените
трудови
възнаграждения
е
настъпила
на
30- то
число
на следващия месец и
работодателят
е в забава
от първо число
на
следващия
месец
до
датата
на
подаване
на
исковата
молба,
в
който
времеви
порядък
са
и
заявените
искови претенции. Изчислени
по
реда
на
чл.162
от
ГПК
тези
претенции
са
както
следва:
мораторна
лихва
върху
вземането
за
трудово
възнаграждение
за
месец
октомври
2016г. е в размер на 3.89лв. за периода от 01.12.2016г до 16.09.2018г.,
мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за месец ноември
2016г е в размер на 6.56лв. за периода 01.01.2017г до 16.09.2018г, мораторната
лихва върху вземането за трудово възнаграждение за месец декември 2016г е 4.71лв. за периода
01.02.2017г до 16.09.2018, мораторната лихва
върху вземането за трудово възнаграждение за месец януари 2017г е 10.51лв. за периода
01.03.2017г до 16.09.2018г, мораторната
лихва върху вземането за трудово
възнаграждение за месец февруари 2017г е 9.87лв. за периода 01.04.2017г до 16.09.2018г., , мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за
месец март 2017г е 9.43лв. за периода 01.05.2017г до 16.09.2018г, мораторната
лихва върху вземането за трудово
възнаграждение за месец април 2017г. е 8.65лв. за периода 01.06.2017г до
16.09.2018г., мораторната лихва върху
вземането за трудово възнаграждение за месец май 2017г е 8.10лв. за периода
01.07.2017г до 16.09.2018г, мораторната лихва
върху вземането за трудово възнаграждение за месец юни 2017г е 6.73лв.
за периода 01.08.2017г до 16.09.2018г, мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за
месец юли 2017г е 6.88лв. за периода от 01.09.2017г до 16.09.2018г, мораторната
лихва върху вземането за трудово
възнаграждение за месец август 2017 е 6.61 лв. за периода 01.10.2017г до
16.09.2018г, мораторната лихва върху вземането
за трудово възнаграждение за месец септември 2017г е 5.88лв. за периода
01.11.2017г до 16.09.2018г, мораторната лихва
върху вземането за трудово възнаграждение за месец октомври 2017г. е
5.35лв. за периода 01.12.2017г до 16.09.2018г, мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за
месец ноември 2017г е 5.00лв. за периода от 01.01.2018г до 16.09.2018г,
мораторната лихва върху вземането за
трудово възнаграждение за месец декември
2017г е 4.30лв. за периода от 01.02.2018г до 16.09.2018г, мораторната
лихва върху вземането за трудово
възнаграждение за месец януари 2018г е
5.92лв. за периода 01.03.2018 до 16.09.2018г, мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за
месец февруари 2018г е 4.97лв. за
периода 01.04.2018г до 16.09.2018г.
Ето защо следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца горните суми, съставляващи мораторни лихви
върху главниците.
По иска с правно основание чл.224 от КТ – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск съдът намира
следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на
трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност се
установи, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 17.07.2018г.
Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да
не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на
прекратяване на трудовото правоотношение или през предходните , поради което
законодателят е предвидил в този случай работодателя да заплати обезщетение
съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното
получено брутно трудово възнаграждение / това за предходния месец и на база
средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177,
ал.1 от КТ.
Спорът по делото е фокусиран върху
обстоятелството , дали през 2016 и през
2017г ищцата реално е ползвала платения си годишен отпуск като същата твърди,
че не го е ползвала и поради това претендира
обезщетение. Процесуалната позиция на работодателя , че през 2016г и
през 2017г ищцата реално е ползвала полагаемия и се платен годишен отпуск. Тук
е момента да се посочи, че платеният годишен отпуск е субективно право на
работника или служителя по трудовото правоотношение , което се упражнява чрез
волеизявление на неговия носител – работника
или служителя и на насрещната
страна по трудовото правоотношение- работодателя/ р.№44-12-III г.о., р.№12978-15 VI
г.о. на ВКС/. Волеизявлението на работника или служителя се обективира в
писмена молба, в която се посочва основанието и размерът на искания отпуск,
както и конкретния календарния период. Волеизявлението на работодателя се
обективира в писмена заповед за разрешаване на отпуск , която следва да съдържа
разрешение за ползване на отпуск на определено основание / чл.155 или чл.156 от КТ/ с определена продължителност и през точно определен календарен период от
време.ползването на платен годишен отпуск без писмено разрешение на
работодателя е нарушение на трудовата дисциплина-това е трайна позиция на
съдебната практика/ виж р.№542-10-IV, р.№44-12-III г.о., р.№715-14-IVна
ВКС/.
Предвид анализа на доказателствата и
по-конкретно изводите от съдебно-графологическата експертиза съдът приема, че през 2016г и през 2017г ищцата не е подавала молба за ползване на платен годишен отпуск- съответно
5 дни за 2016 и 20 дни за 2017г.
Работодателят на ищцата е издал две
заповеди, обсъдени по-горе, с което де дадено разрешение за ползване на пратен
годишен отпуск за 2016г -5дни и за 2017г – 20 дни, тоест неговото волеизявление
е обективирано в писмена форма. Според
съдебната практика/ р.715-14-IVг.о. на ВКС/
само въз основа на това разрешение работникът или и служителят може да започне
ползването на отпуска , но само след
достигане до него на изявлението за разрешение на работодателя, изразено
писмено, тоест само след като е узнал за това. По делото липсват доказателства,
а и твърдения двете заповеди, с които е разрешено ползването на платен годишен
отпуск за 2016г. и 2017г. да са доведени до знанието на ищцата. Ето защо съдът
приема, че ищцата реално не е ползвала
полагаемия и се платен годишен отпуск за 2016 и 2017г, поради което има
право на обезщетение по реда на чл.224 от КТ.
От кредитираното експертно заключение
се установи, че на ищцата се дължи обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. в
размер на 128.25лв. и за 20 дни за 2017г
в размер на 513.00лв./ които суми са в рамките на заявените искови претенции/.
Липсват данни тези обезщетения да са били изплатени.
Ето защо следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 128.25лв. обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за
2016г и 513.00лв. обезщетение за 20 дни
неползван платен годишен отпуск за 2017г.
ведно със законната лихва върху тези суми, считана от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Според съдебната практика няма пречка
тази лихва да бъде предявена от страната и след подаване на исковата
молба като ищцата е сторила това с молбата, съдържаща се на лист 225 от делото.
Безспорно се установи, че ищцата не
е ползвала 13 дни от полагаемия и се платен годишен отпуск за 2018г. Установи
се, че дължимото обезщетение е в размер на 333.45лв. , от които 268.75лв. са начислени във ведомостта на ответника за
месец август 2018г. и са изплатени 241.87лв.При това положение на ищцата е дължимо обезщетение в размер на 91.58лв.,
но тъй като същата е предявила обезщетение в размер на 64.70лв. и този иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и
сумата от 64.70лв. обезщетение за 13 дни
неползван платен годишен отпуск за
2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с
правно основание чл.213, ал.2 от КТ- за заплащане на обезщетение за незаконно
недопускане до работа за периода от 03.07.2018г до 31.08.2018г съдът намира
следното:
Съгласно
чл.213, ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжности лица солидарно дължат
обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на
работа през времето, докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
незаконно недопускане на работа.За уважаване на иска следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: наличие на валидно възникнало трудово
отношение между страните за процесния период
и незаконното недопускане на работника до изпълнение на трудовата му
функция.
Безспорно се
установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор, сключен на 04.10.2016г, което трудово
правоотношение е прекратено на 17.07.2018г. Ето защо за периода от 17.07.2018г до 31.08.2018г/ който
се включва в исковия такъв – 03.07.2018г до 31.08.2018г/ искът е неоснователен
поради факта, че към този момент не е съществувала трудово правна връзка между
страните.
За периода
от 03.07.2018г до 17.07.2018г безспорно се установи от анализа на гласните
доказателствени средства, че от 03.07.2018г ищцата сама и демонстративно е престанала да се явява на работа , поради
възникнали с работодателя спорове досежно размера на трудовото възнаграждение,
което следва да и се изплаща. Тук е
момента са се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетелката Елена Д.
, които са изолирани, не хармонизират с останалите взаимно допълващи се и еднопосочни гласни
доказателства, а и са подчертано
пристрастни предвид заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на делото.
Ето защо
съдът приема, че и за периода от 03.07.2018г до 17.07.2018г. не е налице
незаконно недопускане до работа.
Предвид
изложеното предявеният иск за заплащана
на сумата от 1026.00лв. обезщетение за недопускане до работа за периода от
03.07.2018г до 31.08.2018г е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Двете страни
своевременно/ ищцата -с исковата молба, ответника- с отговора/са направили
искане за присъждане на разноски. Двете
страни са направили разноски по 700лв./ заплатено адвокатство възнаграждение/,
без да са представили доказателства по
всеки от исковете какви разноски са сторени. При това положение и след като
съдът приема, че са предявени един конститутивен иск /с правно основание чл.344, ал.1т.1 от КТ/ и три осъдителни иска/ по чл. 128 от КТ , по чл. 224 от КТ и по чл.213, ал.2
от КТ/ съдът приема, че по всеки от исковете са направи разноски в размер на по
175лв./ адвокатско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има
право на разноски в размер на 525лв.с
оглед уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски в размер на 175лв.с
оглед отхвърлената час от исковете. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 525лв. разноски по делото. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 175лв. разноски по делото.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на
150лв. и разноски за вещи лица в размер на 500лв.
На основание
чл.242 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в
частта за трудовото възнаграждение и обезщетение за работа.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И :
По предявения от С.Г.М. с ЕГН ********** ***-И.Д.“ с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление село ***, община П., ул.“***“, представляван
от И.Г.Д. иск са правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО,
постановено със Заповед №90/20.08.2018г
на управителя И.Г.Д..
ОСЪЖДА ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
село О., община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 във вр.с чл.242 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД сума в общ размер от 1094.53 лв.,
представляваща разликата между дължимото и получено трудово възнаграждение за
периода от 04.10.2016г до 28.02.2018г ведно със законната лихва за забава в общ
размер от 113.36лв. както следва : 1/ за месец октомври 2016г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 21.40лв.
и лихва за забава в размер на 3.89лв. за периода 01.12.2017г до
16.09.2018г,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата, 2/
за месец ноември 2016г.неизплатено трудово възнаграждение в размер на 37.86лв. и лихва
за забава в размер на 6.56лв. за периода 01.01.2017г до 16.09.2018г,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата, 3/ за месец декември 2016г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 28.65лв., и лихва за забава в размер на 4.71 лв. за периода от
01.02.2017г до 16.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата,4/ за месец януари 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 66.96лв., ведно с лихва за забава в размер на
10.51лв. за периода от 01.03.207г до 16.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата5/ за месец февруари 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 66.57лв., и лихва за забава в размер на 9.87лв. за
периода 01.04.2017г до 16.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата6/за месец март 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 67.35лв. и лихва за забава в размер на 9.43лв. за периода
01.05.2017г до 16.09.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата 7/ за месец април 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 65.79лв. и лихва за забава в размер на 8.65лв. за периода
01.06.2017г до 16.09.2018г, , ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата,8/ за месец май 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 65.79лв. и лихва за забава в размер на 8.10 лв. за
периода 01.07.2017г до 16.09.2018г, , ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата, 9/ за месец юни 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 58.78лв. и лихва за забава в размер на 6.73лв. за периода
01.08.2017г до 16.09.2018г, , ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата,10/ за месец юли 2017г неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 65.00лв. и лихва за забава в размер на 6.88лв. за периода
01.09.2017г до 16.09.2018г, ведно
със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на
исковата молба- 19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата,11/ за месец
август 2017г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 67.74лв. и лихва за
забава в размер на 6.61 лв. за периода
01.10.2017г до 16.09.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата,12/ за месец септември 2017г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 66.18 лв.,и лихва за забава в размер на
5.88лв. за периода 01.11.2017г до 16.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата,13/за месец октомври 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 66.48лв. и лихва за забава в размер на 5.35лв. за периода
01.12.2017 до 16.09.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2018г до
окончателното изплащане на сумата,14/ за месец ноември 2017г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 69.50лв.и лихва за забава в размер на
5.00лв. за периода 01.01.2018г до 16.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата,15/за месец декември 2017г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 67.94лв.и лихва за забава в
размер на 4.30лв. за периода 01.02.2018г до 16.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата, 16/ за месец януари 2018г
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 106.66лв. и лихва за забава в
размер на 5.92лв. за периода 01.03.2018г до 16.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата и 17/ за месец февруари 2018г неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 105.88лв. и лихва за забава в размер на
4.97лв. за периода 01.04.2018г до 16.09.2018г. ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на исковата молба-
19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление село ***, община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ следните
суми: 1/сумата от 128.25лв. обезщетение за 5 дни неползван платен годишен
отпуск за 2016г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -19.09.2018г до окончателното изплащане на
сумата, 2/ сумата от 513.00лв. обезщетение за 20 дни неползван платен годишен
отпуск за 2017г, , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 64.70лв., представляваща остатъка от дължимото обезщетение за 13 дни неползван платен годишен
отпуск за 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -19.09.2018г до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.М.
с ЕГН ********** ***-И.Д.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление село ***,
община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. иск са правно основание чл.213, ал.2 от КТ за
заплащане на сумата от 1026лв. обезщетение за незаконно недопускане до работа
за периода от 03.07.2018г до 31.08.2018г
ОСЪЖДА ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
село ***, община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата от 525 лв. разноски по делото
ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН ********** *** да
заплати ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление село ***, община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. сумата от 175 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ“Ф.-И.Д.“ с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление село ***, община П., ул.“***“, представляван от И.Г.Д. да заплати на Районен съд П. държавна такса в
размер на 150 лв. и разноски за вещи лица в размер на 500лв.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението в частта за трудовото възнаграждение и обезщетенията за
неползван платен годишен отпуск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: