Решение по дело №10272/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3260
Дата: 8 август 2017 г. (в сила от 20 февруари 2018 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20163110110272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

3260/08.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

               ВАРНЕНСКИ РС, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               РСИЯ: Х. Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10272 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.Н.Й., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на Н.В.Д., ЕГН **********, както и от Д.В.Д., ЕГН **********, всички с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Д. от ВАК срещу М.П., осъдителни искове с правно основание чл.441 ГПК, вр. с чл.49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите от по 1680.72 лева, претендирани като обезщетение за претърпяна загуба от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на ДСИ при ВРС, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 17.12.2015г..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист от *г., издаден по гр.д. № 16346/2013г. по описа на ВРС, на 18.06.2014г. е образувано изпълнително дело № * по описа на СИС при ВРС, ДСИ Д.К.. С решение по посоченото гражданско дело е изменен размерът на издръжката, дължима от В.Д.В. в полза на децата Н.В.Д. и Д.В.Д.. В изпълнителното производство взискателите са били представлявани от адв. Л.В.К. от ВАК, като в молбата за образуване на изпълнителното дело била посочена и банковата сметка с титуляр адвоката, по която следвало да се превеждат събраните в хода на изпълнението суми. С молба от 20.07.2015г. взискателите посочили нова банкова сметка, ***а изпълнението суми. Пълномощията на адвокат К. били оттеглени на 22.10.2015г., което оттегляне било прието от ДСИ. Страните по изпълнителното дело постигнали съгласие относно размера на дължимите суми за издръжка и длъжникът  превел сумата в размер на 3361.43 лева по сметка на ДСИ по номера на изпълнителното дело. С разпореждане от 15.12.2015г. ДСИ разпоредил постъпилата сума да бъде преведена по сметка на взискателя, като в преводното нареждане била посочена сметката на адв. К. и сумата била преведена по нейната банкова сметка ***. До настоящия момент въпреки разменената кореспонденция, сумата не е получена от взискателите.  С тези действия ДСИ е нанесъл вреди и е в забава да репарира същите. Молят в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че липсват доказателства ДСИ да е действал виновно и противоправно с цел да увреди взискателите. Към датата на депозираната молба за промяна на сметката, по която следвало да бъдат превеждани постъпилите суми, пълномощията на адв. К. не били оттеглени. ДСИ приел молбата на адвоката за отказ от пълномощията му на 22.10.2015г. След постъпване на сумата в размер на 3361.43 лева от длъжника, ДСИ е разпоредил да се преведе по сметка на взискателя, а не на адв. К.. Последващите действия по изготвяне на платежното нареждане били извършени от длъжностни лица при ВРС. В този смисъл се счита, че исковете са неоснователни.

С определение №*/*г., по искане на ответника, съдът на основание чл.219 ГПК е конституирал ДСИ Д.Н.К., адрес: ***36, адрес по месторабота: гр. В., ул. А.К. №*, като трето лице помагач на ответника.

На основание чл. 219, ал. 3 ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство предявения от М.П. срещу ДСИ Д.Н.К. в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 54 вр. чл.49 ЗЗД, да бъде осъдена да заплати стойността на уважената ищцова претенция по първоначалните искове, включваща главница, ведно със законната лихва от деня на плащането им на ищеца.

Третото лице в депозиран отговор, навежда доводи за допустимост и неоснователност на обратния иск. Оспорва заложените в първоначалната исковата молба фактически твърдения за извършено от страна на ДСИ противоправно действие. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

ВРС, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С Определение №*/*г., постановено в з.с.з., съдът е приел за безспорно между страните на осн. чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че изпълнително дело № * по описа на СИС при ВРС, ДСИ Д.К. е образувано по молба на Д.Н.Й., чрез адв. Л. К. от ВАК, въз основа на изпълнителен лист от *г., издаден по гр.д. № */*г. по описа на ВРС, срещу длъжника В. Д.В.; че пълномощията на адвокат К. са прекратени, считано от 22.10.2015г.; че длъжникът  е превел сумата в размер на 3361.43 лева по сметка на ДСИ по номера на изпълнителното дело, както и че с преводно нареждане сумата в размер на 3361.43 лева е преведена по сметка на адв. К. на * г..

По делото е приложено копие от изпълнително дело № * на СИС при ВРС. От същото се установява, че на 18.06.2014г. Д.Н.Й., чрез адв. Л. К. е подала до СИС при ВРС, искане за образуване на изпълнително дело срещу В. Д.В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № */*г. по описа на РС гр. В., за принудително събиране на дължимата в полза на Д.Д. и Н.Д. издръжка. В молбата е посочена банкова сметка, ***ода на изпълнението суми, като не е спорно, че титуляр на същата е адв. К..

Представен е изпълнителен лист, издаден по гр.д. №*/*г. на ВРС, от който е видно, че с Решение №*/*г. на ВРС е изменен размерът на дължимата от В. Д.В. в полза на децата Д.Д. и Н.Д. издръжка.

Представен е договор за правна защита и съдействие между адв. К. и Д.Н.Й..

Не е спорно, че Д.К. е съдебният изпълнител, на който е възложено изпълнително дело № *.

С молбата от *г. е поискано, събраните в хода на изпълнението суми да бъдат превеждани по банкова сметка *** Д.Й. в ЦКБ АД. Приложено е удостоверение, издадено от банката с посочване на банковата сметка и титуляря й.

На молбата е поставена резолюция от 23.07.2015 – „да” на съдебния изпълнител.

На *г. адв. К. е депозирала отказ от пълномощията си по изпълнителното дело, който е приет от  ДСИ на *г..

На *г. длъжникът е уведомен от съдебния изпълнител, че размерът на дължимите суми към 20.11.2015г. възлиза на 3361.43 лева

Длъжникът е внесъл сумата в размер на 3361.43 лева по изпълнителното дело.

ДСИ К. е постановила Разпореждане от 15.12.2015 г., постъпилата сума от 3361.43 лева да бъде преведена на взискателя по изпълнителното дело.

С преводно нареждане от *г. сумата е преведена по сметка на адв. К., с посочено основание  - сума за Д.Н.Й. по ид */* г..

Не е спорно, че на гърба на нареждането се съдържа подпис на ДСИ К. /л.99 от дело 10272/16г. на ВРС/.

Не е спорно, че преводът е заверен от ръководителя на СИС при ВРС.

Приложен е Спесимен на подписите от 31.07.2014 г. на Х.Д.К..

 Представена е кореспонденция между СИС при ВРС и Р.б. АД с искане за връщане на сумата в размер на 3361.43 лева, поради погрешен превод на същата с получател адв. К..

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на св. Х.К., Д.с.и., р-л на С.и.с. при РС В., за установяване наведените фактически твърдения относно организацията на работа в Съдебно изпълнителната служба при РС В. по повод превеждане на постъпили суми по сметка на взискателите. В показанията си свидетелят установява, че за разрешаване на превода е необходим неин подпис, а ако отсъства на  Председателя на съда. На гърба на преводното нареждане се полага подпис от отговорния за района съдебен изпълнител. Свидетелят заявява, че процедурата, която изисква съдебният изпълнител да се подписва на гърба на платежното нареждане след разпределение на сумите и изготвянето му от счетоводител, не е регламентирана. След като счетоводителят изготви платежното, делото се връща при съответния Държавен съдебен изпълнител. Той се подписва на гърба на Изпълнителния лист за сумите и след това всички платежни се събират и се носят за подпис на Р-ля на СИС и Гл.сч-л.

По реда на чл. 176 ГПК, съдът е допуснал поставяне на въпроси на Държавния съдебен изпълнител Д.Н.К., като са му указани последиците по чл.176, ал.3 ГПК /че съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които е отказала да отговори без основателна причина, или е дала уклончиви и неясни отговори, а именно, че задължение на ДСИ е да следи за редовността на изготвените платежни нареждания/.

Съдът е задължил на основание чл.190 ГПК ответника да представи Длъжностната характеристика на Д.Н.К., Държавен съдебен изпълнител при В.РС, като са му указани последиците по чл.161 ГПК - че ще приеме за доказани фактите, относно които е създал пречка за събиране на допуснатите доказателства, а именно, че задължение на ДСИ е да следи за редовността на изготвените платежни нареждания.

В о.с.з. от 14.07.2017г., съдът е указал на страните, че при постановяване на решението си ще се съобрази с разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК и чл.161 ГПК, и ще приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които ДСИ К. е отказала да отговори без основателна причина, а именно, че задължение на ДСИ е да следи за редовността на изготвените платежни нареждания, както и ще приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречка за събиране на допуснати доказателства, а именно, че по Длъжностна характеристика задължение на Държавният съдебен изпълнител е да следи за редовността на изготвените платежни нареждания.

На съда е служебно известна утвърдената със Заповед № */*г. на председателя на ВРС система за финансово управление *** случая е относимо Приложение 3 от същата, т.5 – Правила за постъпване, съхраняване, изпълнение и отчитане на чужди средства по набирателната сметка на съда между които събраните от ДСИ суми от длъжници по изпълнителни дела. Съгласно т.5 по набирателната сметка на съда постъпват дължими суми по изпълнителни дела, събирани от ДСИ в полза на физически и юридически дела, вкл. и частни държавни вземания. Ежедневно мл. специалист-касиер СИС, след обработка на извлечението от банката, вписва в регистър на внесени и изплатени суми по изпълнителни дела, размера на постъпилите и изплатените суми по изпълнителни дела и предава извлечението на главния счетоводител за осчетоводяване. Екземпляра от вносните бележки се прилага по изпълнителното дело. Мл. спец. касиерът на СИС подготвя платежните документи за превеждане на дължимите на взискателите суми по банков път, въз основа на разпореждане на ДСИ или изготвено от ДСИ разпределение на суми. ДСИ проверяват платежните документи и полагат подпис на гърба им, преди да се предадат на Ръководителя на ДСИ за подпис на платежните нареждания. Извършените плащания се отразяват по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД е процесуално допустим. Пасивно легитимиран да отговаря по този иск е М.П., който е държавния орган, отговарящ за вреди на гражданите от действията или бездействията на ДСИ.

Гражданската отговорност за обезщетяване на вреди се основава на извършено от претендирания длъжник правонарушение, като при извъндоговорната отговорност се изразява в неблагоприятно засягане на субективните права на кредитора на отговорността, в пряка причинно - следствена връзка с което са настъпилите вредите. Успешното провеждане на иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД е предпоставено, освен кумулативното наличие всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД и от установяване на обстоятелствата, че процесуално легитимирания ответник е възложил работа на лице, което в изпълнение на възложената му работа е осъществило по отношение на ищеца граждански деликт. Доказването на горните обстоятелства следва да е пълно и пряко и е в тежест на ищеца.

По делото безспорно се установява, че ответната страна е възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото е работодател на третото лице - помагач, което е държавен съдебен изпълнител при РС В., на основание съществуващото между тях трудово правоотношение. Отговорността на работодателя тук е обективна и е за вреди, причинени от неправомерни действия на ДСИ в рамките на неговата процесуална дейност. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ДСИ. Съгласно задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., ІV г.о., решение № 184/ 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 196/ 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., ІІІ г.о. и др./, отмяната на конкретно действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК не формира пресъдено нещо или правоустановително действие относно факта на процесуална незаконосъобразност на отмененото действие като противоправно, вредоносно и по презумпция виновно. Това е така, защото в това производство предмет на делото е потестативното право на страна в изпълнителното производство или на трето лице да иска отмяната на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител, при което със сила на пресъдено нещо се установява именно съществуването или несъществуването на това потестативно право. Решението по чл.435 и сл. ГПК не обвързва съда, разглеждащ иска по чл.441 ГПК и за него е ирелевантно дали е водено производството по отмяна на конкретното действие на ДСИ и какъв е изхода от него. След като с решението по чл. 435 и сл. ГПК не е формирана сила на пресъдено нещо, съдът в производството по деликтния иск следва да извърши самостоятелна преценка за наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Според ищците вредоностното действие на ДСИ се изразява в превеждане на постъпилите от длъжника суми по сметка на лице, което не е взискател или негов пълномощник по делото. Според настоящият състав този акт на ДСИ се намира в пряка причинно - следствена връзка със соченото от ищците пропускане увеличаването на активите на имуществото им във връзка с превеждане на сумите събрани в хода на изпълнението на лице, различно от взискателя. Последните са преки вреди, които са типична нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

Съдът счете, че действията на държавния съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело са процесуално незаконосъобразни, поради следните съображения: Съдебният изпълнител е бил уведомен на 20.07.2015г. за новата сметка, по която е следвало да бъдат превеждани постъпилите от длъжника суми, като на 22.10.2015г. е приел и отказа на  адв. К. от пълномощията й по изпълнителното дело. Въпреки това на 15.12.2015 г. ДСИ е постановил, постъпилата сума от 3361.43 лева да бъде преведена на взискателя по изпълнителното дело, без конкретизиране на банковата сметка. С преводно нареждане от *г. сумата е преведена по сметка на адв. К., с посочено основание  - сума за Д.Н.Й. по ид */* г., като на гърба на нареждането се съдържа подпис на ДСИ К. /л.99 от дело 10272/16г. на ВРС/.

На основание чл.176, ал.3 ГПК и чл.161 ГПК, съдът приема, че задължение на ДСИ е да следи за редовността на изготвените платежни нареждания.

Горното се подкрепя и от служебно известната на съда, утвърдена със Заповед № 206/04.12.2014г. на председателя на ВРС система за финансово управление *** /СФУК/. Съобразно Приложение 3 от същата, т.5  Мл. спец. касиерът на СИС подготвя платежните документи за превеждане на дължимите на взискателите суми по банков път, въз основа на разпореждане на ДСИ или изготвено от ДСИ разпределение на суми. ДСИ проверяват платежните документи и полагат подпис на гърба им, преди да се предадат на Ръководителя на ДСИ за подпис на платежните нареждания.

ДСИ не е изпълнил задължението си да провери редовността и верността на изготвеното от счетоводителя платежно нареждане, като липсват данни счетоводителят да е в обективна възможност и да е запознат с въведените в хода на изпълнението промени в банковата сметка на взискателя. Даденото от ДСИ разпореждане от 15.12.2015 г., постъпилата сума от 3361.43 лева да бъде преведена на взискателя по изпълнителното дело, без конкретизиране на банковата сметка, е непълно. Същото не препраща и към конкретна молба, в която е посочена банкова сметка ***.

Съгласно чл.455, ал.2 ГПК изплащането на дължимите на взискателя суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител. Разпоредбата възлага задължение на съдебния изпълнител да следи за верността на отразените в платежното нареждане банкови сметки, размер на сума, основание, съответно получател.

Налице е и причинна връзка, доколкото се доказа, че именно с извършване на превода е настъпила вредата в претендирания размер. Налице е настъпила имуществена вреда в патримониума на ищците в общ размер на  3361.43 лева, която сума без основание е била преведена по сметка на адв. К. и които действия на ДСИ са били в проворечие с разпоредбата на чл.455, ал.2 ГПК, а увреждането на ищците се явява пряка и непосредствена последица от тях. Напълно неоснователно сумата от 3361.43 лева е била приведена по сметка на адв. К., коята към датата на разпореждането не е била пълномощник на страните.

Следователно налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на първоначалния ответник М.П., в качеството му на работодател на държавен съдебен изпълнител ДСИ К.. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди се явява основателна в исковия размер.

Що се касае до претендираната лихва, настоящата инстанция съобрази следното:

Безспорно, при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането. Съгласно чл. 86 ЗЗД, лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, върху уважената част на иска, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 17.12.2015г./извършване на превода/.

По основателността на предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 54 вр. чл.49 ЗЗД.

Обратният иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК е по характера си евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане само при уважен първоначален иск, какъвто е настоящият случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Поради това, че се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие, при което е бил предявен обратният регресен иск, същият следва бъде уважен за присъдените с първоначалните искове суми с условен диспозитив – след като първоначалният ответник М.П. заплати тези суми на ищците.

С оглед вече изложените мотиви, съдът счете за установено по категоричен начин, че ДСИ К. в нарушение на задълженията си не е проверила редовността на извършения превод, като това е довело до превеждане на постъпили от длъжника суми в полза на лице, различно от взискателя по изпълнителното дело.

Ето защо, предявеният обратен иск следва да бъде уважен в размер общо на 3361.43 лева, претендирани като обезщетение за претърпяна загуба от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на ДСИ при ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на изплащането й на ищците.

Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск (чл. 54 ЗЗД) третото лице помагач - ответник по обратния иск ще плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение.

По разноските:

Ищецът Д.Н.Й. претендира и доказва направени разноски общо в размер на 515 лева /135.00 лв. – държавна такса; 30 – депозит за призоваване на свидетел и 350 лв. – възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Същите на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Третото лице-помагач следва да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратният иск направените от него деловодни разноски в размер на 134.46 лв. държавна такса. Съгл. изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 24 Януари 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който относно размерите препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определя 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски РС

                                

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.П., представлявано от Ц.Ц. – МП, гр. С., ул. С. №* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Й., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на Н.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1680.72 лева/хиляда шестстотин и осемдесет лева и 0.72 ст./, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на ДСИ при ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 17.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.441 ГПК, вр. с чл.49 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.П., представлявано от Ц.Ц. – МП, гр. С., ул. С. №* ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1680.72 лева/хиляда шестстотин и осемдесет лева и 0.72 ст./, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на ДСИ при ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 17.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.441 ГПК, вр. с чл.49 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.П., представлявано от Ц.Ц. – МП, гр. С., ул. С. №* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Й., ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в общ размер на 515 /петстотин и петнадесет лева/ лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач - ДСИ Д.Н.К., адрес: ***36, адрес по месторабота: гр. В., ул. А.К. №* на страната на ответника.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 54 вр. чл.49 ЗЗД ДСИ Д.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, адрес по месторабота: гр. В., ул. А.К. №* ДА ЗАПЛАТИ на М.П., представлявано от Ц.Ц. – МП, гр. С., ул. С. №* сумата от 3361.43 лева /три хиляди триста шестдесет и един лева и 0.43 ст./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на изплащането й на ищците по първоначалните искове до окончателното погасяване на задължението, представляваща присъдено обезщетение за претърпяна загуба от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на ДСИ при ВРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че М.П. заплати на ищците Д.Н.Й., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на Н.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** присъдените в настоящото производство обезщетения.

ОСЪЖДА ДСИ Д.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, адрес по месторабота: гр. В., ул. А.К. №* ДА ЗАПЛАТИ на М.П., представлявано от Ц.Ц. – МП, гр. С., ул. С. №* сумата от 234.46 лева /двеста тридесет и четири лева и 0.46 ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РСИЯ: