Определение по дело №44/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подс. К. С. против Присъда № 4376 от 16.06. 2014 год., постановена по НОХД № 700/2014 год. по описа на РС-Благоевград, с която С. е бил освободен от наказателна отговорност и наказан с административна глоба за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК, като е оправдан по обвинението му за по-тежкото престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК.

Недоволството на защитника е основано на несъгласието му с изводите за доказаност на факта, че у фактическа власт на подс. С. е било количеството марихуана, който пък обосновава тези за осъществяване на деянието и неговото авторството. Предаденото за изследване на експерта вещество не е част от доказателствата съвкупност, тъй като не е било придобито чрез способите на НПК - нито е доброволно предадено, нито е иззето при огледа, защото липсва обективиране на това действие. Според защитникът дори и да се приеме, че веществото е било иззето в рамките на огледа, то и самият оглед като процесуално действие е порочен, поради това, че не са присъствали поемните лица.

Представителят на ОП-Б. настоява за потвърждаване на присъдата, поради съгласие с доводите изложени в мотивите.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, намери следното :

Обжалваната присъда е постановена при повторното разглеждане на делото, постановено от друг състав на въззивната инстанция след отмяната на присъдата при първоначалното му разглеждане, поради липса на мотиви. И този състав на първостепенния съд е допуснал същото съществено нарушение на процесуалните правила, но поради това, че то е повторно, поради забраната на чл.335, ал.3 от НПК, не е допустимо връщане делото за трето поредно разглеждане и то трябва да се реши по същество.

Отново първоинстанционният съд е нарушил чл. 305, ал.3 от НПК, защото само най-общо е декларирал кои гласни доказателства кредитира и то с общи фрази, и защото не е дал отговор на спорните въпроси, повдигнати чрез възраженията на защитника, за негодност на протокола за оглед и на вещественото доказателство. Нещо повече, в случая не се касае само до нарушаване на общо задължение, а и до неизпълнение на конкретни указания в отменителното решение на въззивната инстанция.

За да се подчертае, че поисканото оправдаване е основано на различна оценка на доказателстевения материал, която да се разпростре само върху надлежно събраните чрез законоустановените способи доказателства, настоящият състав ще започне изложението си с анализ на доказателствения материал.

Възражението на защитника, че обектът на изследване на физико-химичната експертиза „не е приобщен“ към доказателствената съвкупност, не е основателно.

В случая не може да има спор, че наркотичното вещество като предмет на престъплението, е веществено доказателство. Всички предмети, които могат да имат значение на веществени доказателства по делото се събират от органите на разследването по време на извършване на процесуално следствените действия оглед, претърсване и изземване или чрез доброволното им предаване от лица, в чиято власт се намират. Събирането е дейност, която включва както откриването, така и възприемането, възпроизвеждането, закрепването и запазването на доказателствата. Основано на тези теоретични разбирания, се извежда извод, че обсъжданото веществено доказателство е открито, възприето и закрепено чрез способ за събиране /способ за доказване/, уреден в НПК. Това е станало по време на извършване на огледа на местопроизшествието, като в протокола са описани не само откриването на найлоновата торба и съдържанието й, но и нейното фотографиране – като са приложени фотоснимките, и запазването й /това са действията по запечатването на плика и полагането на подписите на поемните лица върху него/. Освен това,вещественото доказателство в случая е било и събрано пряко/а не e опосредено чрез веществено доказателствено средство/, защото е и било приложено по делото в изпълнение на чл. 110, ал.2 от НПК. При това положение невписването в протокола, че се изземва намереното при огледа не е пропуск, който може да има за последица изключването на вещественото доказателство от доказателствената съвкупност като събрано в рамките на нерегламентирано изземване.

Възражението съдържа и съмнения за компрометиране на връзката между събраното веществено доказателство и това, което съдът е обсъждал. То не намира подкрепа в данните по делото, защото описаният и фотографиран, запечатен в плик, подписан от поемните лица, обект, който е и приложен по делото, е идентичен с обекта на изследване на химическата експертиза.

От формална гледна точка протоколът за оглед отговаря на изискванията на закона - подписан е от разследващия и от двете поемни лица. По същество годността на протокола обаче не се оспорва поради нарушаване на конкретни законови правила, а с оглед на обстоятелството, че вписаните в него поемни лица К. М. и М. М. отричат да са присъствали при откриването на пакета, т.е възражението не е занадлежността на доказателственото средство, а зазаконосъобразността на самото действие, резултатите от което са закрепени в протокола. Прав е защитникът, че особено в случаи като този, когато в протокола за оглед е закрепено откриването на предмета на престъплението, функцията на поемните лица като участници в действието по разследването не може да бъде формална, защото тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо за доказването на съществени факти. В случая основано и конкретни гласни доказателства въззивната инстанция приема, че е бил спазен редът за провеждането на съответния оглед, като протоколът отразява действително констатирани факти и обстоятелства. И двете поемни лица имат идентични твърдения, че са наблюдавали тестването на тревата от пакета, поради което е и доказано, и то по описания начин, извършването на действията за тестването на съдържанието и запечатването на плика с тревистата маса. Оспорено е реалното им участие при откриването на найлоновата торба с трева 100 метра по-надолу. Непосредствените показания на М. не лишават възражението от фактическа вярност, макар и тя изрично да конкретизира при повторното разглеждане на делото, че е „ходила до някакви храсти, надолу по черния път“, където е бил пликът. Въззивният съд не дава вяра на тази конкретизация, защото тя от една страна е в пълно противоречие с категоричното твърдене на другото поемно лице - св. М., че е видял „наркотика“ за първи път, когато е бил на капака на полицейската кола, а от друга - противоречи и с твърдението й в четените показания, които са също част от доказателствената съвкупност / в тях св. М. пък е заявила, че не си спомня да се ходили с полицаите да търсят нещо/. Отхвърлянето на въпросната конкретизация на М. е и поради факта, че тя не съвпада и с обясненията на подсъдимия, който също е категоричен, че „поемните лица не са водени на ливадата, където бях аз“. Те обаче съдържат признанието за факта, че търсенето на торбата е било извършено в присъствието по подсъдимия, а то е в потвърждение на твърденията на полицейските служители - св. Е. Д. и А. К., за това къде и кога са открили „ торбата с остър мирис на канабис“. Подкрепа за вярност тези показания получават и поради съвпадащите гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите В. Б., Й. Б. и В. Д., тъй като те също имат възприятия за намирането й от полицаите в близост до мястото, където са били спрелите автомобили, с които са пътували. Следователно, доказано с оглед на единственото от тези гласни доказателства е, че вещественото доказателство е открито на мястото и и по времето, описано в протокола, т.е че този протокол вярно отразява и това процесуално действие.

Основано на данните от протокола за оглед, както и на тези от самото веществено доказателство, като автономен носител на информация, и на резултатът от проверката от експерта за вида на наркотичното вещество, се доказва извършването на инкриминираното деяние. Неговото авторство също е установено с нужната категоричност, поради доказването на факта, че именно подсъдимият е изхвърлил найлоновата чанта пълна с канабис, чрез показанията на св. Е. Д. и А. К., на които съдът се довери. За този факт гласните доказателства са противоречиви. От една страна са категоричните и последователни/защото и в прочетените показания те имат идентично твърдение/възприятия на полицейските служители - К. и Д., че са видели подсъдимият да изхвърля торбичката с трева при тяхното приближаване. От друга страна са показанията на свидетелите В. Б. и В. В./само те, защото св. Й. Б., сочи не е слизал от автомобила и не знае къде е бил е подсъдимият при пристигането на полицаите/, които пък отричат извършването на това действие. Отрицанието не е достоверно, защото е изказано от заинтересовани лица /такива поради приятелските си отношения с подсъдимия и поради съмнението, че те биха могли да имат връзка и със самото деяние /. Още по-убедителен аргумент за отхвърлянето му е, че самият факт на намирането на наркотичното вещество на това място го опровергава, респективно потвърждава показанията на полицейските служители. Подкрепа за логичност получават само последните, когато се съобразят с фактите, че двата автомобила са били спрени на странично и затънтено място /по описанието на св. К./, което предполага стремеж да не бъдат забелязани.

Тази оценка на доказателствения материал води до доказаност на следните факти:

На 23.11.2012 година подсъдимият К. С., придружаван от свидетеля В. В., посетил около 15.00 часа дома на св. В. Б. в [населено място]. Пътували с лек автомобил “Фолксваген Голф 3”, черен на цвят, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на родителите на В. и управляван от него. Поговорили си пред къщата му и си тръгнали. В. Б., заедно с братовчед си Й. Б., също тръгнал в посока [населено място], с лек автомобил „Ауди А3“, с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от него. В района на асфалтовата база, намираща се на пътя [населено място] – [населено място] свидетелят Б. отбил автомобила на отбивката водеща към р. С.. След тях спрял и управлявания от В. лек автомобил .

По същото време полицейски инспектор А. К., заедно със своя колега Е. Д., пътувайки със служебния автомобил „ Нива“ от [населено място] към Полицейски участък – С., около 16.30 ч., забелязали двата автомобила. Тъй като им се сторило съмнително спирането им на това място, направили обратен завой и приближавайки към тях видели, че лек автомобил марка „Фолксваген Голф 3”, черен на цвят, с ДК [рег.номер на МПС] , е паркиран в началото на отбивката, а на разстояние около 60-70 метра от него се намирал лек автомобил марка „Ауди А3“, с ДК [рег.номер на МПС] . Забелязали подсъдимия, който се намирал между двата автомобила и като ги видял, изхвърлил найлонова чантичка.

Двамата полицейски служители намерили чантата, която била леко отворена. По миризмата разбрали, че в нея има канабис и се обадили на дежурния с искане да изпрати оперативна група.

В хода на производството е приета физико – химична експертиза № Н - 249, видно от която е, че растителният материал по морфологични белези и химичен състав, представлява коноп /марихуана/, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,02 % и нето тегло преди анализа 20, 294 грама.

Правният извод от тези факти, че подсъдимият е имал у своя фактическа власт високорисково наркотично вещество, е правилен. Поради липсата на протест за влошаване на положението на подсъдимия, въззивната инстанция може само да потвърди и изводите за правната квалификация на деянието като по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.5 НК, както и за освобождаването на К. С. от наказателна отговорност съгласно чл. 78а от НК и наказването му с административно наказание „глоба“ в минималния му предвиден размер.

Районният съд е пропуснал да се произнесе относно разноските, поради което следва да стори това с определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

Поради това и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4376 от 16.06. 2014 год., постановена по НОХД № 700/2014 год. по описа на РС-Благоевград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: