Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

14.10

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

88

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началника на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, против Решение № 66/12.06.2020 г., постановено по АНД № 102/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 20-6110-000058/31.03.2020 г., издадено от началник на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.Г.С. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано и постановено при неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото.

Оспорва изводите на първоинстанционният съд, с които е прието, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административнонаказателна процедура и е основание за отмяната на процесното наказателно постановление. В тази връзка сочи, че районният съд не е обсъдил обстоятелството, че актосъставителят е бил очевидец на извършеното нарушение, констатирано чрез АТСС. Счита, че невписването на втори свидетел в АУАН, само по себе си не можело да промени установената по безспорен начин фактическа обстановка по установяване и санкциониране на извършеното нарушение.

В конкретния случай нарушителят не се бил възползвал от възможността да предяви възражения по акта за нарушение при предявяването и връчването му, като такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Било налице описания на относимите разпоредби – нарушената правна норма и санкционната такава, но чието основание били наложени административните наказания.

На санкционираното лице била предоставена възможност да разбере, какво конкретно деяние е извършил и да организира  адекватно и ефективно защитата си, респ. не било ограничено правото му на защита.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 66/12.06.2020 г., постановено по АНД № 102/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови съдебен акт, с който да потвърди Наказателно постановление № 20-6110-000058/31.03.2020 г., издадено от началник на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.Г.С. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.Д. е постъпил отговор на касационната жалба, в който оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които по несъмнен начин се  установявало, че в конкретния случай са налице допуснати съществени нарушения на ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Момчилград. Излага съображения, че районният съд правилно и обосновано е приел, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което се явявало съществено нарушение на административнонаказателното производство и представлявало основание за отмяната на НП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за неправилност на обжалваното решение, респ. нарушение на материалния закон по делото, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 20-6110-000058/31.03.2020 г., издадено от началник на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.Г.С. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението е осъдено ОДМВР – Кърджали да заплати на Н.Г.С. деловодни разноски в размер на 720 лв.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но при съставянето на АУАН било допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Изложил е мотиви, че акта за установяване на нарушението бил съставен в присъствието само на един свидетел, който освен това не бил присъствал при извършването или установяване на нарушението. Приел е, че е налице и нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, представляващо процесуално нарушение, което се явявало самостоятелно основание за отмяната на атакуваното НП. Посочил е, че разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на защита на наказаното лице, а именно: да разбере обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая и то към момента на започване на административнонаказателното производство. Нарушението на тези процесуални правила винаги се явявало съществено и било основание за отмяна на издаденото НП.

Първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисквала свидетелите при установяване на нарушението да бъдат минимум двама, които да присъстват при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН допускала изключение от това правило, като съставянето на АУАН следвало да стане в присъствието на други двама свидетели, което се отбелязвало изрично в АУАН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началника на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали са основателни и релевираното отменително основание е налице.

В тази връзка като е приел, че АУАН е съставен в нарушение на ЗАНН, с което е било нарушено правото на защита на санкционираното лице, районният съд е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до неправилност на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес, обосновани с твърдения, че още при съставянето на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на цялото административно производство. Горното се аргументира с това, че акта за нарушение е бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно бил отбелязан само един свидетел, който бил такъв единствено по съставянето на АУАН, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението.

Основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай безспорно свидетелят Е. И., вписан в съставения АУАН № **/*** г., не е присъствал при установяване на нарушението, като нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН сочи, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Същевременно обаче, актосъставителят М. М. Х. е присъствал при извършването и установяването на нарушението, а самият АУАН е съставен за нарушение - превишение на разрешената скорост за движение в населено място, което превишение е засечено, фиксирано и заснето с мобилна/преносима/ система за видеоконтрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, за което съответно е изготвена и разпечатана и снимка/клип/ № ***, Радар № ***, приложен по администривнонаказателната преписка и приет като доказателство по делото, в който са отразени всички обстоятелства по извършеното нарушение. Предвид това съдът намира, че след като актосъставителят е очевидец и е присъствал при извършването и установяване на нарушението и след като това нарушение се установява и с разпечатания клип, то съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението, АУАН, не прави същия незаконосъобразен само на това основание предвид това, че това по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия, включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението. В тази връзка следва да се добави, че нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично регламентира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, като в случая, изготвения клип е приложен по административнонаказателната преписка и е приет като доказателство от районния съд и като такова веществено доказателствено средство, от него ясно и недвусмислено се потвърждава нарушението, за което е съставен АУАН № 63/23.03.2020, въз основа на който е издадено и атакуваното наказателно постановление.

В заключение, обстоятелството, че АУАН е издаден в присъствието само на един свидетел, несъмнено е в противоречие с правилата на ЗАНН, но това нарушение по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респ. и до накърняване на процесуалните му права. Нарушението не се е отразило и на обосноваността на фактическите констатациите, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, поради което според настоящия касационен състав не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, обосноваващо отмяната на атакуваното наказателно постановление на това основание.

Събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, установяват обстоятелството, че на 22.01.2020 г. Н.Г.С. е управлявала лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***, собственост на Г. К. С., като в ***, в посока на движение от *** към ***, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, се е движела с 119 км/ч. Следва да се отбележи, че при връчването на процесния АУАН, С. не е въвела възражения относно съдържанието му, като не представила такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Това, взето в съвкупност с надлежно попълнената от собственика на МПС декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е  аргумент в подкрепа на извода, че именно Н.Г. е управлявала цитирания автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и време.

Предвид това, настоящият състав намира, че в производството пред районния съд административнонаказващият орган е установил при условията на пълно и главно доказване извършването на административното нарушение от страна на санкционираното лице.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение в населено място, да превишава скорост за движение от 50 км.ч.

Доколкото превишаването на допустимата скорост за движение в населено място е с  119 км/ч., то правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай регистрираната скорост на движение е 123 км/ч е намалена с 4 км/ч. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в редакцията и с ДВ, бр. 6/2018 г.), препращаща към нормата на чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Именно в цитираната разпоредба, която намира приложение и преди изменението на чл. 16, ал. 5 от цитираната наредба, са указани максимално допустимите грешки на скоростомерите като в случая е приложима т. 2 на чл. 755 от Наредбата, съгласно която при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове нормативно установения толеранс е от ± 3 км/ч до 100 км/ч или ± 3 % от измерената скорост за скорости над 100 км/ч.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е предявен на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като извършеното нарушение е установено по несъмнен начин.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. счита, че релевираното отменително основание е доказано, т.е. обжалваното решение е постановено при неправилна и необоснована преценка на събраните доказателства, съответно и при неправилно приложение на материалния закон. Предвид това следва решението на Районен съд – Момчилград да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество и бъде потвърдено процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ – Джебел при ОДМВР гр.Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно въведено искане от ответника или негов представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 66/12.06.2020 г., постановено по АНД № 102/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6110-000058/31.03.2020 г., издадено от началник на РУ – Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.Г.С. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                               

 

2.