№ 17
гр. Варна , 07.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500125 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът С. С. П., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Ц.З., назначен за особен представител от първата инстанция.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ , редовно призован чрез
Апелативна прокуратура – Варна, представлява се от прокурор С.А. при
Апелативна прокуратура Варна.
АДВ.З.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело №
855 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1. Въззивна жалба на С. С. П., изтърпяващ присъда в Затвора Варна,
представляван от назначения му с определение № 1191/16.04.20г. от
първоинстанционния съд процесуален представител на осн. чл. 23, ал. 3, вр.
чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ адв. Цв. З., против решението в
отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо
натоварване и стрес, в резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз
основа на издадена ЕЗА; на задържането му под стража за периода от
09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното привличане като обвиняем по
ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение
по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с
влязла в сила на 05.10.17г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата
от 05.10.17г. до окончателното изплащане. Изложено е, че не се споделя
правния извод на съда за минималната доказаност или недоказаност на
претърпените от ищеца вреди, тъй като от свидетелските показания същите се
доказват напълно. Освен това се счита, че е нарушена нормата на чл. 52 от
ЗЗД и присъденото ниско по размер обезщетение не кореспондира с принципа
за справедливост, при което обезщетението следва е значително повече от
присъдените 2 000 лв. Не се споделя и извода на съда, че след привеждане в
изпълнение на присъдата по НОХД № 324/10г. в Затвора Бургас, мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е престанала да бъде фактор от
обхвата на отговорността по ЗОДОВ, тъй като до изричната отмяна ищецът
не е могъл да полага труд, което би рефлектирало върху намаляване на срока
на наказанието, което също е генерирало негативни емоции. Отправеното
2
искане е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да се уважи предявения от ищеца иск като му
се присъди по справедливост обезщетение в по-висок размер.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
2.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил
осъден да заплати на С. С. П. сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на
задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА; на
задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на
неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на
ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС
за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“
от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 05.10.17г. присъда,
ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 2 лв. на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че по делото не са
налице доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди във
връзка с посочените действия на Прокуратурата на РБ, тъй като такива не се
установяват нито чрез съдебно-психиатричната експертиза, нито чрез
гласните доказателства на заинтересованите в полза на ищеца свидетели.
Оспорва се извода на съда, че следва базисно да се предполагат вреди от
морален характер при установена по основание отговорност по ЗОДОВ.
Такава законова презумпция не съществува, а като я е приел, съдът е нарушил
принципа за равенство между страните. В тази връзка се изтъква, че по
същото време, когато е било водено производството против ищеца по ДП №
2257/04г., същият е бил обвиняем и подсъдим по други наказателни
производства за много тежки престъпления. Освен това съдът неправилно
при определяне на обезщетението е съобразявал обстоятелства, които не са
били наведени като основание на предявения иск – относно вида на деянието,
за което ищецът е бил привлечен като обвиняем и предвиденото за
престъплението наказание. Това е лишило ответника от адекватна защита.
3
Освен това се сочи наличието на противоречие в обжалвания съдебен акт – в
мотивите е било прието, че мярката „Задържане под стража“, както и
издаването на ЕЗА по отношение на ищеца, са били в резултат единствено на
неговото поведение, тъй като същият е избягал в Испания, нарушавайки
мярката за неотклонение „Домашен арест“ и забраната за напускане на
страната, взети по друго ДП № 538/08г. на ОД на МВР-Варна. От друга
страна обаче съдът е присъдил обезщетение и за неимуществени вреди от
задържането му на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадената ЕЗА и
задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. Освен това
по делото е било установено, че това задържане под стража е било зачетено
за изтърпяно наказание от наказанието от 20 години лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 458/11г. на ВОС и НОХД № 324/10г. на ВОС.
Поради това се счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен, в какъвто
смисъл е и отправеното искане.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна С. С. П..
Решението не е обжалвано от ищеца П. в частта му, с която е
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение за периода от 11.03.11г. до 05.10.17г., поради което в тази си
част е влязло в сила.
С определението от РЗ съдът е дал възможност на въззивника П. в срок
до открито с.з. да направи уточнение дали обжалва решението изцяло в
отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над присъдените му 2 000 лв. до претендираните 250 000
лв. или обжалва до по-нисък от предявения първоначален размер на
обезщетението;
АДВ.З.: Доколкото не са правени уточнения, моля да се счита, че
обжалваме решението изцяло в отхвърлителната част до предявения размер
от 250 000 лв. Поддържам въззивната си жалба с направеното уточнение.
Оспорвам въззивната жалба на прокуратурата. Няма да соча доказателства.
4
ПРОКУРОР А.: Поддържам въззивната си жалба. Оспорвам въззивната
жалба на С.П.. Няма да соча доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.З.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите предявената от нас въззивна жалба като определите
справедлив размер по-висок от присъдения на първоинстанционния съд,
което да отговаря на изискванията за справедливост. Моля за кратък срок за
писмени бележки.
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, аз също ще Ви моля да
уважите депозираната пред Вас въззивна жалба. В края на краищата, в
рамките на воденото пред ВОС дело се установиха няколко неща. Първото от
тях е, че по отношение на молителя са били водени няколко наказателни
производства, като по делото, за което в крайна сметка той е бил оправдан е
била наложена най-леката мярка за процесуална принуда, а именно
„подписка“. По друго наказателно дело, водено срещу него, му е била
наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. Той се е отклонил от
изпълнението на тази мярка за неотклонение „домашен арест“, напуснал е
страната без да има разрешение и право и се е озовал зад граница на
територията на Кралство Испания. Основен принцип в правото е, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ако ищецът
беше изпълнявал обязаностите му, произтичащи от мярката му за
неотклонение „домашен арест“, той не би напуснал страната и не би се
наложило в крайна сметка да бъде задействана специалната процедура по
Закона за европейската заповед за арест. В крайна сметка оказва се, че той е
бил с мярка „задържане под стража“ по това дело във връзка с Европейската
заповед за арест в рамките на 16 дни. Оказва се също и това е видно от
материалите по делото, което е на Вашата банка, че този период на задържане
под стража е бил зачетен при търпяна от него друга присъда, защото се касае
5
за лице с изключително обременена съдебна анамнеза, автор на доказани
множество тежки престъпления, за което в крайна сметка той към момента
търпи наказание лишаване от свобода в затвора в размер на 20 години за
убийство на две лица. Целта на всеки един съдебен акт е в крайна сметка той
да бъде справедлив. За да бъде присъдено обезщетение някому по този ред, по
който се движи настоящото производство, следва да бъде доказано, че
съществува причинна връзка между това водено наказателно производство и
евентуално претърпени от него някакви вреди от неимуществен характер. Не
го казвам защото съм представител на прокуратурата и видите ли като магаре
трябва да се запъна срещу всяко едно решение на съд в България, с което
прокуратурата е осъдена да плати някому подобно обезщетение. Казвам Ви
го, защото съм убеден в това, че в случая по никакъв начин не е доказано, че
някакви неимуществени вреди са настъпили за ищеца в резултат на точно
това водено наказателно производство. И житейската логика е такава. Да, в
случая се касае за изключително тежко престъпление, за което той е бил
привлечен като обвиняем, грабеж при условията на опасен рецидив. В същото
време обаче над него, по него време, през този период, са висяли и други дела,
включително и това дело, по което му е взета мярка за неотклонение много
по-тежка „домашен арест“. Доколкото аз наистина не съзирам никакво
доказателство в кориците на това дело, за това, че точно от това наказателно
производство за него са произтекли някакви неимуществени, някакви
морални вреди, ми се струва, че няма как да окачествя решението на
окръжния съд като справедливо, пък в края на краищата това е целта на всеки
съдебен акт. Видях нещо странно в решението на окръжния съд, за първи път
ми се случва, знаете, че основната ми дейност е малко встрани от материята,
по която Вие правораздавате, но окръжният съд е презумирал наличието на
морални вреди в резултат от незаконно обвинение във всеки един случай по
принцип. Няма такава презумпция, поне за мен е необяснимо, в края на
краищата правото е изкуство на справедливостта. Не виждам справедливост в
генезата на една такава подобна презумпция и считам, че това съждение на
окръжния съд е неправилно.
За да обезщети ищеца окръжният съд е предвидил сумата от 10 000 лв.
За тези 16 дни, които после са му приспаднати, защото на практика той търпи
друга присъда и са зачетени по друга присъда, той е получил 10 000 лв. Това
6
се равнява на 15 пенсии и на малко повече от 3 средни работни заплати за
този период. Няма как да се съглася с подобна трактовка на въпроса. Затова
Ви моля в случай, че все пак приемете, че следва да бъде обезщетен по
някакъв начин ищеца, доколкото спрямо него действително по едно от
множеството водени срещу него наказателни дела е завършило с
оправдателна присъда, допускам, че е справедливо той да бъде овъзмезден
със сума равняваща се на половината от средната работна заплата за този
период, тези пари, които вероятно милиони граждани на страната ни са
получили срещу труда си, за половин месец, биха получили за това време, за
което той е бил задържан, т.е. в рамките на около 300 лв. Това е
алтернативното ми искане, в случай, че решите, че все пак той по някакъв
начин трябва да бъде овъзмезден.
Наскоро по наказателно дело ми попадна решение на съд от
Конфедерация Швейцария и там признавам си с изненада установих, че
случая касаеше лице, което с Европейска заповед за арест от България е
приведено в Швейцария, от пловдивския съд. Ние разбира се нямаме
възможностите на държавата Швейцария, или по-скоро тя няма
възможностите на България, но странното за мен беше, че разноските, които
тази държава Швейцария е направила за превеждането на лицето от България
до Швейцария са изискани от него като разноски, които са в негова тежест в
присъдата. България е направила не малко разходи за това ищецът, който е
избягал от страната, въпреки, че е трябвало да бъде тука, да бъде докаран от
Испания до България. Това е позицията ми г-н председател.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на С.П. в срок до
12.05.2021 г. включително да депозира в писмен вид съображенията си по
съществото на спора, след което обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7